diff options
author | Christian Grothoff <christian@grothoff.org> | 2020-10-11 13:29:45 +0200 |
---|---|---|
committer | Christian Grothoff <christian@grothoff.org> | 2020-10-11 13:29:45 +0200 |
commit | 1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce (patch) | |
tree | 53117a55c27601e92172ea82f1d8cd11d355c06c /talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html | |
parent | 2e665813a44988bfd906c0fab773f82652047841 (diff) | |
download | taler-merchant-demos-1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce.tar.gz taler-merchant-demos-1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce.tar.bz2 taler-merchant-demos-1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce.zip |
add i18n FSFS
Diffstat (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html')
-rw-r--r-- | talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html | 391 |
1 files changed, 391 insertions, 0 deletions
diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html new file mode 100644 index 0000000..2d62017 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html @@ -0,0 +1,391 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/why-free.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/why-free.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/why-free.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-07-21" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Защо софтуерът не трябва да има собственици - Проектът GNU - Фондация за +свободен софтуер</title> + +<meta name="Keywords" content="GNU, GNU Project, FSF, Free Software, Free Software Foundation, Why Software +Should Not Have Owners, ГНУ, Проектът GNU, ФСС, свободен софтуер, Фондация +за свободен софтуер, Защо софтуерът не трябва да има собственици" /> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/why-free.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Защо софтуерът не трябва да има собственици</h2> + +<p>от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p> + +<p> +Цифровите информационни технологии допринасят за света, като правят по-лесно +копирането и промяната на информация. Компютрите предричат да направят това +по-лесно за всички нас.</p> + +<p> +Не всеки иска да е по-лесно. Системата на авторското право дава на +софтуерните програми „собственици“, повечето от които целят да възпрат +потенциалната полза на софтуера от останалата част от обществото. Те искат +да са единствените, които да могат да копират и променят софтуера, който +ползваме.</p> + +<p> +Системата на авторското право се е зародила с печатарството — технология за +масово производство на копия. Авторското право е пасвало добре на тази +технология, защото е ограничавало само масовите производители на копия. То +не е отнемало свободата от читателите на книги. Обикновен читател, който не +е притежавал печатарска преса, би могъл да копира книги само с химикалка и +мастило, и неколцина читатели са били съдени за това.</p> + +<p> +Цифровата технология е по-гъвкава от печатарската преса: когато информацията +е в цифрова форма, може лесно да се направи копие и да се сподели с +останалите. Тази ѝ гъвкавост я прави несъвместима със система като +авторското право. Това е и причината за непрекъснато нарастващите +отвратителни и драконови мерки, които се използват в наши дни за насилствено +прилагане на авторското право върху софтуера. Помислете върху тези практики +на Асоциацията на издателите на софтуер (Software Publishers Association — +SPA):</p> + +<ul> +<li>Масова пропаганда, че е грешно да не се подчиняваш на собствениците, за да +помогнеш на приятеля си.</li> + +<li>Търсене и насърчаване на доносници, които да докладват за колегите си.</li> + +<li>Хайки (с подкрепата на полицията) на офиси и училища, при които се казва на +хората, че трябва да докажат невинността си за незаконно копиране.</li> + +<li>Съдебно преследване (от правителството на САЩ, по настояване на АИС) на хора +като Дейвид ЛаМакия от <abbr title="Масачузетски институт за +технологии">МИТ</abbr>, не за копиране на софтуер (той не е обвиняван за +копиране изобщо), а само за оставянето на средства за копиране без пазач и +провал при упражняване на цензура при използването им.</li> +</ul> + +<p> +Всичките четири практики напомнят онези, използвани в бившия Съветски съюз, +когато всяка копирна машина е имала пазач, който да предотвратява забранено +копиране, и хората е трябвало да копират информацията тайно и да я предават +от ръка на ръка като самиздат. Разбира се, има и разлика: мотивът за +контрол върху информацията в Съветския съюз е бил политически; в САЩ мотивът +е печалбата. Но нас ни засягат пряко действията, не мотивите. Всеки опит +за блокиране на споделянето на информация, независимо защо, води до същите +методи и същата жестокост.</p> + +<p> +Собствениците използват няколко вида аргументи, за да ни убедят да им +предоставим властта да контролират как използваме информацията:</p> + +<ul> +<li id="name-calling">Обидни думи. + +<p> +Собствениците използват оклеветяващи думи като „пиратство“ и „кражба“, както +и експертна терминология като „интелектуална собственост“ и „щети“, за да +наложат определен начин на мислене у обществото — опростена аналогия между +програмите и физическите обекти.</p> + +<p> +Нашите мисли и интуиции относно собствеността върху материалните обекти са +за това дали е правилно да <em>отнемеш обект</em> от някой друг. Те не се +отнасят директно до <em>правенето на копие</em> на нещо. Но въпреки това, +собствениците искат от нас да ги прилагаме и в този случай.</p></li> + +<li id="exaggeration">Преувеличаване. + +<p> +Собствениците казват, че те понасят „вреди“ или „икономически загуби“, +когато потребителите копират сами програми. Но копирането няма директен +ефект върху собственика и не вреди никому. Собственикът може да загуби само +ако човека, който е направил копието, би платил за такова на собственика.</p> + +<p> +Малко замисляне върху въпроса ни показва, че повечето от тези хора не биха +си купили копия. И все пак собствениците изчисляват техните „загуби“ все +едно всеки би си купил копие. Това е преувеличение — меко казано.</p></li> + +<li id="law">Законът. + +<p> +Собствениците често се позовават на текущите закони и на жестоките глоби, с +които ни заплашват. При този подход не се подлага на съмнение, че днешните +закони рефлектират морала по безспорен начин — но същевременно, от нас се +иска да се отнасяме към тези глоби като естествени факти, за наличието на +които никой не може да бъде обвинен.</p> + +<p> +Този вид убеждаване не е измислен, за да бъде оборван чрез критично мислене +— целта е да се наложи схващането, че сме престъпници.</p> + +<p> +Елементарно е, че законите не решават кое е правилно и кое е погрешно. +Всеки американец би трябвало да знае, че през 50-те години беше +противозаконно в много щати чернокож да седи отпред в автобус. Но само +расистите биха казали, че да се седи там е лошо нещо.</p></li> + +<li id="natural-rights">Естествени права. + +<p> +Авторите често изтъкват, че имат специална връзка с програмите, които са +написали, и в резултат уверяват, че техните желания и интереси относно +програмата просто превъзхождат тези на който и да е — или дори тези на +цялата останала част от света. (Обикновено компании, а не автори, държат +авторските права върху софтуера, но от нас се очаква да пренебрегнем това +несъответствие.)</p> + +<p> +На тези, които предлагат това като етична аксиома — авторът е по-важен от +вас — мога да кажа само, че аз, изтъкнат автор на софтуер, го наричам +глупост.</p> + +<p> +Но общо взето хората биха изпитали симпатия към аргументите за естествените +права поради две причини.</p> + +<p> +Една причина е непрекъснато натякваната аналогия с материалните обекти. +Когато аз си сготвя спагети, възразявам, ако някой друг ги изяде, понеже по +този начин аз не мога да ги изям. Неговото действие ми вреди точно толкова, +колкото го облагодетелства — само един от нас би могъл да изяде спагетите, +така че въпросът е, кой? Най-малката разлика между нас е достатъчна, за да +наклони везните на етичния баланс.</p> + +<p> +Но когато вие изпълнявате или променяте програма, която аз съм написал, това +ви засяга директно, а мен само косвено. Дали ще дадете копие на приятел +засяга вас и приятеля ви много повече, отколкото мен. Не би трябвало да +имам правото да ви казвам да не правите тези неща. Никой не трябва да има +това право.</p> + +<p> +Втората причина е, че се казва на хората, че естествените права на авторите +са възприета традиция в нашето общество, която не може да се подлага на +съмнение.</p> + +<p> +От историческа гледна точка, точно обратното е вярно. Идеята за естествени +права на авторите е била предложена и решително отхвърлена, когато е била +изготвяна Конституцията на САЩ. Точно затова Конституцията само +<em>позволява</em> система на авторско право и не <em>изисква</em> такава. +Затова се казва, че авторското право трябва да е временно. В нея също се +твърди, че целта на авторското право е да насърчава прогреса — не да +възнаграждава авторите. Авторското право възнаграждава авторите по известен +начин, и издателите повече, но това е предвидено като начин за промяна на +поведението им.</p> + +<p> +Истинската установена традиция на нашето общество е, че авторското право се +отнася до естествените права на общността — и че може да бъде оправдано само +ако е в полза на общността.</p></li> + +<li id="economics">Икономика. + +<p> +Последният аргумент за наличието на собственици на софтуер е, че това води +до производството на повече софтуер.</p> + +<p> +За разлика от другите, този аргумент поне възприема основателен подход към +темата. Основан е на логична цел — задоволяването на потребителите на +софтуер. Освен това е ясно, че хората ще произвеждат повече даден продукт, +когато са добре платени за тази си дейност.</p> + +<p> +Но икономическият аргумент има голям пропуск: той е основан на презумпцията, +че разликата е само в това колко пари трябва да платим. Това предполага, че +ние искаме <em>производство на софтуер</em>, независимо дали софтуера има +собственици или не.</p> + +<p> +Хората с готовност възприемат това предположение, понеже то е в унисон с +нашия опит за материалните обекти. Да вземем за пример един сандвич. Може +да имате възможност да се сдобиете с еднакъв сандвич безплатно или срещу +определена сума. Ако е така, единствената разлика е сумата, която плащате. +Дали ще го купите или не, сандвичът има същия вкус, същата хранителна +стойност, а и в двата случая може да го изядете само веднъж. Дали ще +получите сандвича от собственик или не не може да ви засегне по никакъв +начин, освен парите, които притежавате след това.</p> + +<p> +Това е вярно за всеки вид материален обект — дали има собственик или не не +оказва пряко влияние върху това какво <em>представлява</em>, или какво бихте +могли да правите с него, след като го придобиете.</p> + +<p> +Но ако една програма има собственик, това до голяма степен определя каква е, +и какво може да правите с нейно копие, ако го купите. Разликата не е само +въпрос на пари. Системата на собственици на софтуер ги окуражава да +произвеждат нещо — но не точно това, от което обществото се нуждае +наистина. И причинява неуловимо етично замърсяване, което вреди на всички +ни.</p></li> + +</ul> + +<p> +От какво има нужда обществото? Има нужда от информация, която да е истински +достъпна за гражданите — например програми, които хората да могат да четат, +да коригират, да адаптират и подобряват, не само да ги ползват. Но това, +което собствениците на софтуер обикновено предоставят, е черна кутия, която +не можем да изучаваме или променяме.</p> + +<p> +Обществото също има нужда от свобода. Когато една програма има собственик, +потребителите губят свободата да контролират част от собствения си живот.</p> + +<p> +И преди всичко обществото трябва да поощрява духа на доброволно +сътрудничество у гражданите. Когато собствениците на софтуер ни казват, че +да помогнеш на ближния по естествен начин е „пиратство“, те замърсяват +гражданския дух на нашето общество.</p> + +<p> +Ето защо ние казваме, че <a href="/philosophy/free-sw.html">свободният +софтуер</a> е въпрос на свобода, не на цена.</p> + +<p> +Икономическият аргумент в полза на собствениците е погрешен, но +икономическият проблем е налице. Някои хора пишат полезен софтуер за +удоволствие или от възхищение и любов, но ако искаме повече софтуер от този, +който те пишат, трябва да набираме средства.</p> + +<p> +От 80-те години насам, разработчиците на свободен софтуер са опитвали +различни методи за набирането на средства, с известен успех. Няма нужда +никой да става богат — типичният приход е напълно достатъчно поощрение за +много дейности, които имат по-малък задоволяващ ефект от програмирането.</p> + +<p> +Години наред, докато задруга не направи това ненужно, аз се издържах от +специфични подобрения на софтуера, който бях написал. Всяко подобрение беше +добавяно към стандартната издавана версия и така достъпно за цялата +общност. Клиентите ми плащаха, за да работя върху подобрения, които те +искаха, вместо върху функционалности, които иначе бих определил като с +най-висок приоритет.</p> + +<p> +Някои разработчици на свободен софтуер печелят пари, като продават услуги по +поддръжка. През 1994 г. „Сигнус Съпорт“, с около 50 служители, предвиждат, +че около 15 процента от дейността на техния персонал е бил разработка на +свободен софтуер — достоен за уважение дял за софтуерна фирма.</p> + +<p> +В началото на 90-те, фирми, включващи „Интел“, „Моторола“, „Тексас +Инструментс“ и „Аналог Дивайсес“ се обединиха, за да финансират +продължаването на разработката на компилатора на GNU за езика Си. Повечето +от разработката на GCC все още се извършва от платени програмисти. +Компилаторът на GNU за езика Ада бе финансира през 90-те от Военновъздушните +сили на САЩ, и продължи оттогава насам чрез фирма, създадена специално с +тази цел.</p> + +<p> +Движението за свободен софтуер все още е малко. Но примерът за радио в САЩ, +поддържано от слушателите, ни показва, че е възможно да се поддържа голяма +дейност без да се насилва всеки потребител да плаща.</p> + +<p> +Като компютърен потребител днес, може да се окаже така, че ползвате +програма, която е <a +href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически +софтуер</a>. Ако ваш приятел ви помоли за копие, би било грешно да +откажете. Но тайното сътрудничество не води към добро общество. Човек би +трябвало да се стреми да живее почтен живот, открито и с гордост, а това +означава да каже „не“ на собственическия софтуер.</p> + +<p> +Вие заслужавате да имате възможността да си сътрудничите открито и свободно +с други хора, които ползват софтуер. Вие заслужавате да можете да изучавате +как работи софтуера, и да обучавате учащите с него. Вие заслужавате да +можете да наемете любимия си програмист да оправи грешка в софтуера.</p> + +<p> +Вие заслужавате свободен софтуер.</p> + +<hr class="thin"/> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1994, 2009 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2020/07/05 14:11:21 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> |