path: root/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html

<!--#set var="PO_FILE"
 value='<a href="/philosophy/po/right-to-read.bg.po">
 https://www.gnu.org/philosophy/po/right-to-read.bg.po</a>'
 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/right-to-read.html"
 --><!--#set var="DIFF_FILE" value=""
 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2012-01-09" -->

<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
<!-- Parent-Version: 1.79 -->

<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title>
<style type="text/css" media="print,screen"><!--
blockquote {
   font-style: italic;
   margin: 0 6%;
}
blockquote cite {
   font-style: normal;
}
.announcement {
   margin: 2em 0;
}
#AuthorsNote ul, #AuthorsNote li {
   margin: 0;
}
#AuthorsNote li p {
   margin-top: 1em;
}
#AuthorsNote li p.emph-box {
   margin: .5em 3%;
   background: #f7f7f7;
   border-color: #e74c3c;
}
#References {
   direction: ltr;
   text-align: left;
   margin-bottom: 2em;
}
#References h3 {
   font-size: 1.2em;
}
@media (min-width: 53em) {
   .announcement {
      text-align: center;
      background: #f5f5f5;
      border-left: .3em solid #fc7;
      border-right: .3em solid #fc7;   
   }
   #AuthorsNote .columns >
 p:first-child,
    #AuthorsNote li p.inline-block {
      margin-top: 0;
   }
   #AuthorsNote .columns p.emph-box {
      margin: .5em 6%;
   }
}
-->
</style>

<!--#include virtual="/philosophy/po/right-to-read.translist" -->
<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" -->
<h2 class="center">Правото да четеш</h2>

<p class="byline center">
от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></p>
<p class="center">
<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на
списанието <cite>Communications of the ACM</cite> (том&nbsp;40,
брой&nbsp;2).</em></p>
<hr class="thin" />

<div class="article">
<blockquote class="center"><p>
	     От <cite>Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup></cite> —
сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна
през 2096&nbsp;г.
</p></blockquote>

<div class="columns">
<p>
За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го
помоли да ѝ услужи с компютъра си.  Нейният се бе счупил и ако не заемеше
друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра.  Нямаше никой друг освен
Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p>

<p>
Това постави Дан пред голяма дилема.  Той трябваше да ѝ помогне, но ако ѝ
дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му.  Да оставим настрана
факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че можеха да те
вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ услужи отначало го
шокира.  Както на всички други и на него му бяха повтаряли още от началното
училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо — нещо, което само
пиратите правят.</p>

<p>
Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции на
софтуера.  В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик,
който докладва на Учреждението за централно лицензиране от кого, кога и къде
е била четена.  (От Учреждението използваха тази информация, за да хващат
пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за личните интереси на
хората и ги продаваха на търговците).  Следващия път като влезеше в мрежата,
Централното лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на
компютъра, щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по
силите си да предотврати престъплението.</p>

<p>
Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му.  Тя можеше
просто да иска компютъра, за да си напише проекта.  Дан обаче знаеше, че тя
идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати
училищните такси, да не говорим за вноските за четене.  Да чете от неговите
книги може би беше единствения начин да завърши.  Той много добре разбираше
положението ѝ — на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да
плати за всички научни статии, които четеше.  (Десет процента от таксите за
тях отиваха за изследователите, които пишеха статиите.  Понеже Дан също се
стремеше към академична кариера, той се надяваше неговите собствени
изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да изплати
заема си.)</p>
</div>
<div class="column-limit"></div>

<div class="columns">
<p>
По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да отиде
в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без да му се
налага да плаща.  Имало е независими учени, които са чели хиляди страници,
без да им се е налагало да имат държавни субсидии.  Но през 90-те години на
20 век както търговските, така и нестопанските издатели на журнали започнаха
да изискват такси за достъп до изданията.  През 2047 г. библиотеките, които
предоставят свободен, публичен достъп до научната литература се бяха
превърнали в далечен спомен.</p>

<p>
Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но те
бяха незаконни.  Дан имаше състудент в лекциите по програмиране — Франк
Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки —
дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на авторските права,
когато четеше.  Той беше казал на прекалено много приятели за това и един от
тях го предаде на АПС за награда (студентите, които са затънали в дългове,
лесно се изкушават да станат предатели).  През 2047 г. Франк бе в затвора не
заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>

<p>
По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
притежава инструменти за изчистване на грешки.  Дори е имало такива свободни
инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата.
Някои от обикновените потребители били започнали да ги използват, за да
деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия
решил, че това на практика била основната им употреба.  Това означавало, че
дебъгерите били незаконни, а разработчиците им били пратени в затвора.</p>

<p>
Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване на
грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери през
2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с идентификационен
номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти.
Дебъгерът, който използваха в часовете на Дан, бе поставен зад специална
защитна стена, за да бъде използван единствено и само за упражненията в
университета.</p>

<p>
Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
модифицирано ядро на операционната си система.  Един ден Дан щеше да узнае
за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са
съществували в началото на века.  Но те не само бяха незаконни — както
дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталираш такава операционна
система на компютъра си, ако не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР,
нито „Майкрософт“ щяха да ти я дадат.</p>
</div>
<div class="column-limit"></div>

<div class="columns">
<p>
Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не можеше и
да ѝ откаже, защото я обичаше.  Всяка възможност да говори с нея го
изпълваше с наслада.  А това, че тя се реши да го помоли за помощ — това
значеше, че и тя го обича.</p>

<p>
Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде компютъра
си и ѝ каза своята парола.  По този начин, дори Лиса да му четеше от
книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той.
Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да научи автоматично за това.
Единственият начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.</p>

<p>
Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата
си, това щеше да е краят и за двамата като студенти — независимо за какво тя
използваше паролата му.  Училищната политика беше, че всяко пречене на
средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки.
Нямаше значение дали си направил нещо лошо — нарушението всъщност беше, че
затрудняваш администраторите да те наблюдават.  Те просто приемаха, че в
такъв случай човек се занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират
какво точно е.</p>

<p>
Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не директно.  Вместо
това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а тогава учащите
неизменно се проваляха по всички предмети.</p>

<p>
По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е появила
чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали много често
компютрите.  Преди това университетите са се отнасяли различно към
дисциплината на учащите и са наказвали само действията, които са били
вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p>
</div>
<div class="column-limit"></div>

<div class="columns">
<p>
Лиса не докладва Дан на АПС.  Неговото решение да ѝ помогне доведе до брака
им.  То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което бяха ги учили
за пиратството като деца.  Двамата започнаха да четат за историята на
авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането<sup><a
href="#TransNote2">2</a></sup> и дори първоначалната Конституция на
САЩ<sup><a href="#TransNote3">3</a></sup>.  Те се преместиха на Луна, където
откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на
АПС.  Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш
скоро се превърна в една от основните му цели.</p>
</div>
<div class="column-limit"></div>

<div id="AuthorsNote">
<h3>Бележка на автора</h3>

<p style="position:relative; bottom:.5em"><em>Тази бележка бе обновена
през 2007&nbsp;г.</em></p>

<ul class="no-bullet">
<li>
<div class="columns">
<p>
Правото да четеш е битка, която се води днес<sup><a
href="#TransNote4">4</a></sup>.  Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да
потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе
действия и закони вече са предложени.  Много от тях вече са приети и реално
действат в САЩ и други страни.  През 1998 г. Законът за авторските права в
цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — DMCA) установи
законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на
книгите в електронен вид (както и на други данни).  Европейският съюз въведе
подобни ограничения с директива през 2001 г.</p>

<p>
През 2001 г. сенатор Холингс, който е спонсориран от компанията „Дисни“,
предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов компютър да е снабден
с инфраструктура, която да предотвратява копирането и която да не може да
бъде заобиколена от потребителите.  Това показва една дълготрайна тенденция
— започвайки още с чипа Clipper<sup><a href="#TransNote5">5</a></sup> и
други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското
правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава
възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората, които всъщност
използват компютърните системи.  Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA
(можете да мислите за него като закона „Consume But Don't Try Programming
Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай да програмираш“).</p>
<p>
САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия (Free
Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат същите правила във всички
държави от западното полукълбо.  FTAA е едно от т. нар. споразумения за
„свободна търговия“, което всъщност е създадено, за да <a
href="https://stallman.org/business-supremacy-treaties.html">даде на бизнеса
по-голям контрол над демократичните правителства</a>.  Налагането на закони
като DMCA (ЗАПЦХ) е типично в този дух.  FTAA бе ефективно отблъсната от
Лула, президентът на Бразилия, който отхвърли изискването за ЗАПЦХ и други.</p>

<p>
Оттогава, САЩ са наложили подобни изисквания на страни като Австралия и
Мексико чрез двустранни споразумения за „свободна търговия“, и на страни
като Коста Рика чрез друг договор — CAFTA.  Президентът на Еквадор Кореа
отказа да подпише споразумение за „свободна търговия“ със САЩ, но чух, че
Еквадор е приел нещо като ЗАПЦХ през 2003&nbsp;г.</p>
</div>
<div class="column-limit"></div>
</li>

<li>
<div class="columns">
<p>
Идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще държат най-важните пароли на персоналните
компютри и няма да ви ги дават, не бе предложена до 2002&nbsp;г.</p>

<p>
Защитниците на тази схема са ѝ дали имена като „доверено ползване на
компютри“<sup><a href="#TransNote6">6</a></sup> (trusted computing) и
„Palladium“.  Ние я наричаме <a
href="/philosophy/can-you-trust.html">„предателско ползване на
компютри“</a>, защото същината е да се накара компютъра ви да се подчинява
на компании вместо на вас.  Това бе реализирано през 2007 г. като част от <a
href="http://badvista.org">Уиндоус Виста</a> — очакваме и „Епъл“ да направят
нещо подобно.  В тази схема, производителят пази тайния код, но ФБР не биха
имали проблем да се доберат до него.</p>

<p>
Това, което „Майкрософт“ пазят, не е точно парола в традиционния смисъл на
думата — нито един потребител не я пише директно в терминал.  По-скоро това
е подпис и ключ за шифриране, който съответства на втори ключ, съхраняван
във вашия компютър.  Това предоставя на „Майкрософт“, и възможно всички уеб
сайтове, които си кооперират с тях, неограничен контрол върху това какво
потребителя може да прави със собствения си компютър.</p>

<p>
„Виста“ предоставя на „Майкрософт“ и допълнителна власт.  Например,
„Майкрософт“ насилствено може да инсталират актуализации на системата, и
могат да наредят на всички машини с инсталирана „Виста“ да откажат да
заредят определен драйвер за някакво устройство.  Основната цел на
множеството ограничения на „Виста“ е да наложи DRM („Цифрово управление на
ограниченията“), което потребителите да не могат да избегнат.  Заплахата от
DRM е причината, поради която започнахме кампанията <a
href="http://defectivebydesign.org">Defective by Design</a>.</p>
</div>
<div class="column-limit"></div>
</li>

<li>
<div class="columns">
<p>
Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на
Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички
потребители.  Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени,
защото не могат да си позволят да се защитават в съда.  Един доставчик —
Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се поддаде на исканията
и е бил съден.  По-късно АПС преустанови делото, но получи закона DMCA,
който им даваше властта, която искаха.</p>

<p>
АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер.  Тя е изместена в
полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер (Business
Software Alliance — BSA).  Днес BSA не са официално полицейско
подразделение, но неофициално действат като такова.  Като използват методи,
които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават
колегите и приятелите си.  Кампания на BSA, целяща да всее страх и проведена
в Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни заплахи, че хората, които
споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите<sup><a
href="#TransNote7">7</a></sup>.</p>
</div>
<div class="column-limit"></div>
</li>

<li>
<div class="reduced-width">
<p>
Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е измислена.
Например, компютър в един от университетите в района край Чикаго показва
следното съобщение при свързване:</p>

<blockquote><p>
„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители.
Действията на хора, които използват този компютър без необходимото
упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат
наблюдавани и записвани от персонала на системата.  В течение на
наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или по
време на поддръжка на системата действията и на упълномощените потребители
могат да бъдат наблюдавани.  Всеки, който използва системата, изрично се
съгласява с такова наблюдение и е информиран, че ако това наблюдение открие
улики за възможна незаконна дейност или нарушаване на правилата на
Университета, персоналът, обслужващ системата, може да предостави данните от
наблюденията на администрацията на Университета и/или правоприлагащите
органи.“
</p></blockquote>

<p>
Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на
САЩ<sup><a href="#TransNote8">8</a></sup>: притискай повечето хора
предварително да се откажат от правата си по нея.</p>
</div>
</li>
</ul>
<div class="column-limit"></div>
</div>
</div>

<h3 id="BadNews">Лоши новини</h3>

<p>
В <a href="#AuthorsNote">авторовата бележка</a> се разказва за борбата за
правото да четеш, както и електронното наблюдение.  Борбата започва сега, а
ето и връзки към две статии, за технологии, които се разработват в момента,
за да ви отнемат правото да четете.
</p>

<ul>
<li><p><a
href="http://www.zdnet.com/article/seybold-opens-chapter-on-digital-books">Електронното
публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в електронен формат
и проблемите с авторските права, които засягат правото да се чете копие.</p></li>

<li><p><a
href="http://news.microsoft.com/1999/08/30/microsoft-announces-new-software-for-reading-on-screen">Книги
в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой може да чете книги и документи на
един персонален компютър.</p></li>
</ul>

<div id="References">
<h3>Препратки</h3>

<ul>
  <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната инфраструктура,
интелектуалната собственост <cite>[<a
href="/philosophy/not-ipr.html">sic</a>!]</cite> и националната
информационна инфраструктура: Доклад на работната група за правата на
интелектуална собственост [sic!] (1995).</li>

  <li><a
href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение
на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела Самуелсън,
сп. Wired, 1&nbsp;януари 1996&nbsp;г.</li>

  <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>,
Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31&nbsp;март 1996&nbsp;г.</li>

  <li><a
href="http://web.archive.org/web/20130508120533/http://www.interesting-people.org/archives/interesting-people/199611/msg00012.html">Обществени
данни или частни данни</a>, Дейв Фарбър, в. „Вашингтон пост“, 4&nbsp;ноември
1996&nbsp;г.</li>
  <li><a
href="https://web.archive.org/web/20151113122141/http://public-domain.org/">Обединение
за обществено достояние</a><sup><a href="#TransNote9">9</a></sup> —
организация, която се противопоставя и се опитва да намали прекомерното
увеличаване на властта на авторското право и патентите.</li>
</ul>
</div>

<hr class="thin" />
<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a
href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен
софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote>

<div class="translators-notes">

<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
<hr /><b>Бележки на преводача</b>:
<ol>

<li id="TransNote1">Тихо: голям кратер на Луната.</li>

<li id="TransNote2">Такива ограничения имаше и в България преди 1989
г. — достъпът до копирните машини се контролираше.</li>

<li id="TransNote3">В Конституцията на САЩ се казва, че за да насърчи
развитието на науката и полезните изкуства, Конгресът на САЩ може да
въвежда за ограничено време изключителни права върху произведения и
открития (раздел 8).  Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по
това време вече е изцяло променена.</li>

<li id="TransNote4">Тази битка се води и в България.  През 2006 г. КК
„Труд“ атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат
произведения на български класици като Елин Пелин.  Една от първите
библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители:
bezmonitor.com.  Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за
предупреждаване.</li>

<li id="TransNote5">Clipper: чип, който трябваше да се използва в
устройствата за шифроване на глас.  Част от дизайна му е предаването
на ключа за шифроване на държавни агенции в САЩ, за да могат да
подслушват разговорите.</li>

<li id="TransNote6">В днешно време авторът на есето, Ричард Столман,
използва термина „предателско ползване на компютри“ (treacherous
computing).  Причината за това е, че между притежателя/ползващия
компютъра и самата машина няма доверие.  Компютърът не се доверява на
собственика си и не изпълнява команда зададена от него -— например
„Копирай този файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на
системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го
предава.</li>

<li id="TransNote7">В България една от кампаниите на BSA бе придружена
с реклами: „Използването на нелицензиран софтуер върви в комплект с
този хардуер“.  Хардуерът представляваше комплект белезници.</li>

<li id="TransNote8">Четвъртата поправка на конституцията на САЩ
защитава срещу претърсвания, арести и задържане на имущество без
изрично съдебно разпореждане или основателна причина да се предполага
извършването на престъпление.</li>

<li id="TransNote9">Обществено достояние (public domain) са творбите,
чийто срок на покритие от авторски права е изтекъл.  Такива са и
творбите, чиито автори изрично са се отказали от авторските си
права.</li>

</ol></div>
</div>

<!-- for id="content", starts in the include above -->
<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
<div id="footer">
<div class="unprintable">

<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a
href="mailto:gnu@gnu.org">&lt;gnu@gnu.org&gt;</a>.  Има и други начини за <a
href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  Моля, изпращайте доклади за счупени
хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a
href="mailto:webmasters@gnu.org">&lt;webmasters@gnu.org&gt;</a>.</p>

<p>
<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph,
        replace it with the translation of these two:

        We work hard and do our best to provide accurate, good quality
        translations.  However, we are not exempt from imperfection.
        Please send your comments and general suggestions in this regard
        to <a href="mailto:web-translators@gnu.org">

        &lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>

        <p>For information on coordinating and submitting translations of
        our web pages, see <a
        href="/server/standards/README.translations.html">Translations
        README</a>. -->
Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
href="mailto:web-translators@gnu.org">&lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на
тази статия.</p>
</div>

<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to
     files generated as part of manuals) on the GNU web server should
     be under CC BY-ND 4.0.  Please do NOT change or remove this
     without talking with the webmasters or licensing team first.
     Please make sure the copyright date is consistent with the
     document.  For web pages, it is ok to list just the latest year the
     document was modified, or published.
     If you wish to list earlier years, that is ok too.
     Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying
     years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable
     year, i.e., a year in which the document was published (including
     being publicly visible on the web or in a revision control system).
     There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers
     Information document, www.gnu.org/prep/maintain. -->
<p>Copyright &copy; 1996, 2002, 2007, 2009 Ричард Столман</p>

<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a
rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив
Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p>

<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" -->
<div class="translators-credits">

<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
<b>Превод</b>: Александър Шопов <a
href="mailto:ash@contact.bg">&lt;ash@contact.bg&gt;</a>, 2006 г.</div>

<p class="unprintable"><!-- timestamp start -->
Последно обновяване:

$Date: 2019/10/25 17:54:44 $

<!-- timestamp end -->
</p>
</div>
</div>
</body>
</html>