diff options
author | Christian Grothoff <christian@grothoff.org> | 2020-10-11 13:29:45 +0200 |
---|---|---|
committer | Christian Grothoff <christian@grothoff.org> | 2020-10-11 13:29:45 +0200 |
commit | 1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce (patch) | |
tree | 53117a55c27601e92172ea82f1d8cd11d355c06c /talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html | |
parent | 2e665813a44988bfd906c0fab773f82652047841 (diff) | |
download | taler-merchant-demos-1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce.tar.gz taler-merchant-demos-1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce.tar.bz2 taler-merchant-demos-1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce.zip |
add i18n FSFS
Diffstat (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html')
-rw-r--r-- | talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html | 555 |
1 files changed, 555 insertions, 0 deletions
diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html new file mode 100644 index 0000000..ec20911 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html @@ -0,0 +1,555 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/right-to-read.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/right-to-read.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/right-to-read.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2012-01-09" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> +<style type="text/css" media="print,screen"><!-- +blockquote { + font-style: italic; + margin: 0 6%; +} +blockquote cite { + font-style: normal; +} +.announcement { + margin: 2em 0; +} +#AuthorsNote ul, #AuthorsNote li { + margin: 0; +} +#AuthorsNote li p { + margin-top: 1em; +} +#AuthorsNote li p.emph-box { + margin: .5em 3%; + background: #f7f7f7; + border-color: #e74c3c; +} +#References { + direction: ltr; + text-align: left; + margin-bottom: 2em; +} +#References h3 { + font-size: 1.2em; +} +@media (min-width: 53em) { + .announcement { + text-align: center; + background: #f5f5f5; + border-left: .3em solid #fc7; + border-right: .3em solid #fc7; + } + #AuthorsNote .columns > + p:first-child, + #AuthorsNote li p.inline-block { + margin-top: 0; + } + #AuthorsNote .columns p.emph-box { + margin: .5em 6%; + } +} +--> +</style> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/right-to-read.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2 class="center">Правото да четеш</h2> + +<p class="byline center"> +от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></p> +<p class="center"> +<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на +списанието <cite>Communications of the ACM</cite> (том 40, +брой 2).</em></p> +<hr class="thin" /> + +<div class="article"> +<blockquote class="center"><p> + От <cite>Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup></cite> — +сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна +през 2096 г. +</p></blockquote> + +<div class="columns"> +<p> +За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го +помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не заемеше +друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше никой друг освен +Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p> + +<p> +Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но ако ѝ +дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим настрана +факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че можеха да те +вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ услужи отначало го +шокира. Както на всички други и на него му бяха повтаряли още от началното +училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо — нещо, което само +пиратите правят.</p> + +<p> +Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции на +софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик, +който докладва на Учреждението за централно лицензиране от кого, кога и къде +е била четена. (От Учреждението използваха тази информация, за да хващат +пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за личните интереси на +хората и ги продаваха на търговците). Следващия път като влезеше в мрежата, +Централното лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на +компютъра, щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по +силите си да предотврати престъплението.</p> + +<p> +Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя можеше +просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче знаеше, че тя +идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати +училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да чете от неговите +книги може би беше единствения начин да завърши. Той много добре разбираше +положението ѝ — на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да +плати за всички научни статии, които четеше. (Десет процента от таксите за +тях отиваха за изследователите, които пишеха статиите. Понеже Дан също се +стремеше към академична кариера, той се надяваше неговите собствени +изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да изплати +заема си.)</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> + +<div class="columns"> +<p> +По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да отиде +в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без да му се +налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели хиляди страници, +без да им се е налагало да имат държавни субсидии. Но през 90-те години на +20 век както търговските, така и нестопанските издатели на журнали започнаха +да изискват такси за достъп до изданията. През 2047 г. библиотеките, които +предоставят свободен, публичен достъп до научната литература се бяха +превърнали в далечен спомен.</p> + +<p> +Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но те +бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране — Франк +Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки — +дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на авторските права, +когато четеше. Той беше казал на прекалено много приятели за това и един от +тях го предаде на АПС за награда (студентите, които са затънали в дългове, +лесно се изкушават да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не +заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.</p> + +<p> +По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да +притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива свободни +инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата. +Някои от обикновените потребители били започнали да ги използват, за да +деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия +решил, че това на практика била основната им употреба. Това означавало, че +дебъгерите били незаконни, а разработчиците им били пратени в затвора.</p> + +<p> +Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване на +грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери през +2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с идентификационен +номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти. +Дебъгерът, който използваха в часовете на Дан, бе поставен зад специална +защитна стена, за да бъде използван единствено и само за упражненията в +университета.</p> + +<p> +Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира +модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да узнае +за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са +съществували в началото на века. Но те не само бяха незаконни — както +дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталираш такава операционна +система на компютъра си, ако не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР, +нито „Майкрософт“ щяха да ти я дадат.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> + +<div class="columns"> +<p> +Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не можеше и +да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с нея го +изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за помощ — това +значеше, че и тя го обича.</p> + +<p> +Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде компютъра +си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му четеше от +книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той. +Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да научи автоматично за това. +Единственият начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.</p> + +<p> +Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата +си, това щеше да е краят и за двамата като студенти — независимо за какво тя +използваше паролата му. Училищната политика беше, че всяко пречене на +средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки. +Нямаше значение дали си направил нещо лошо — нарушението всъщност беше, че +затрудняваш администраторите да те наблюдават. Те просто приемаха, че в +такъв случай човек се занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират +какво точно е.</p> + +<p> +Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не директно. Вместо +това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а тогава учащите +неизменно се проваляха по всички предмети.</p> + +<p> +По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е появила +чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали много често +компютрите. Преди това университетите са се отнасяли различно към +дисциплината на учащите и са наказвали само действията, които са били +вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> + +<div class="columns"> +<p> +Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до брака +им. То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което бяха ги учили +за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за историята на +авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането<sup><a +href="#TransNote2">2</a></sup> и дори първоначалната Конституция на +САЩ<sup><a href="#TransNote3">3</a></sup>. Те се преместиха на Луна, където +откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на +АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш +скоро се превърна в една от основните му цели.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> + +<div id="AuthorsNote"> +<h3>Бележка на автора</h3> + +<p style="position:relative; bottom:.5em"><em>Тази бележка бе обновена +през 2007 г.</em></p> + +<ul class="no-bullet"> +<li> +<div class="columns"> +<p> +Правото да четеш е битка, която се води днес<sup><a +href="#TransNote4">4</a></sup>. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да +потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе +действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са приети и реално +действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за авторските права в +цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — DMCA) установи +законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на +книгите в електронен вид (както и на други данни). Европейският съюз въведе +подобни ограничения с директива през 2001 г.</p> + +<p> +През 2001 г. сенатор Холингс, който е спонсориран от компанията „Дисни“, +предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов компютър да е снабден +с инфраструктура, която да предотвратява копирането и която да не може да +бъде заобиколена от потребителите. Това показва една дълготрайна тенденция +— започвайки още с чипа Clipper<sup><a href="#TransNote5">5</a></sup> и +други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското +правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава +възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората, които всъщност +използват компютърните системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA +(можете да мислите за него като закона „Consume But Don't Try Programming +Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай да програмираш“).</p> +<p> +САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия (Free +Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат същите правила във всички +държави от западното полукълбо. FTAA е едно от т. нар. споразумения за +„свободна търговия“, което всъщност е създадено, за да <a +href="https://stallman.org/business-supremacy-treaties.html">даде на бизнеса +по-голям контрол над демократичните правителства</a>. Налагането на закони +като DMCA (ЗАПЦХ) е типично в този дух. FTAA бе ефективно отблъсната от +Лула, президентът на Бразилия, който отхвърли изискването за ЗАПЦХ и други.</p> + +<p> +Оттогава, САЩ са наложили подобни изисквания на страни като Австралия и +Мексико чрез двустранни споразумения за „свободна търговия“, и на страни +като Коста Рика чрез друг договор — CAFTA. Президентът на Еквадор Кореа +отказа да подпише споразумение за „свободна търговия“ със САЩ, но чух, че +Еквадор е приел нещо като ЗАПЦХ през 2003 г.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> +</li> + +<li> +<div class="columns"> +<p> +Идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще държат най-важните пароли на персоналните +компютри и няма да ви ги дават, не бе предложена до 2002 г.</p> + +<p> +Защитниците на тази схема са ѝ дали имена като „доверено ползване на +компютри“<sup><a href="#TransNote6">6</a></sup> (trusted computing) и +„Palladium“. Ние я наричаме <a +href="/philosophy/can-you-trust.html">„предателско ползване на +компютри“</a>, защото същината е да се накара компютъра ви да се подчинява +на компании вместо на вас. Това бе реализирано през 2007 г. като част от <a +href="http://badvista.org">Уиндоус Виста</a> — очакваме и „Епъл“ да направят +нещо подобно. В тази схема, производителят пази тайния код, но ФБР не биха +имали проблем да се доберат до него.</p> + +<p> +Това, което „Майкрософт“ пазят, не е точно парола в традиционния смисъл на +думата — нито един потребител не я пише директно в терминал. По-скоро това +е подпис и ключ за шифриране, който съответства на втори ключ, съхраняван +във вашия компютър. Това предоставя на „Майкрософт“, и възможно всички уеб +сайтове, които си кооперират с тях, неограничен контрол върху това какво +потребителя може да прави със собствения си компютър.</p> + +<p> +„Виста“ предоставя на „Майкрософт“ и допълнителна власт. Например, +„Майкрософт“ насилствено може да инсталират актуализации на системата, и +могат да наредят на всички машини с инсталирана „Виста“ да откажат да +заредят определен драйвер за някакво устройство. Основната цел на +множеството ограничения на „Виста“ е да наложи DRM („Цифрово управление на +ограниченията“), което потребителите да не могат да избегнат. Заплахата от +DRM е причината, поради която започнахме кампанията <a +href="http://defectivebydesign.org">Defective by Design</a>.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> +</li> + +<li> +<div class="columns"> +<p> +Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на +Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички +потребители. Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени, +защото не могат да си позволят да се защитават в съда. Един доставчик — +Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се поддаде на исканията +и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи закона DMCA, +който им даваше властта, която искаха.</p> + +<p> +АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в +полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер (Business +Software Alliance — BSA). Днес BSA не са официално полицейско +подразделение, но неофициално действат като такова. Като използват методи, +които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават +колегите и приятелите си. Кампания на BSA, целяща да всее страх и проведена +в Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни заплахи, че хората, които +споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите<sup><a +href="#TransNote7">7</a></sup>.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> +</li> + +<li> +<div class="reduced-width"> +<p> +Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е измислена. +Например, компютър в един от университетите в района край Чикаго показва +следното съобщение при свързване:</p> + +<blockquote><p> +„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители. +Действията на хора, които използват този компютър без необходимото +упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат +наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на +наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или по +време на поддръжка на системата действията и на упълномощените потребители +могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва системата, изрично се +съгласява с такова наблюдение и е информиран, че ако това наблюдение открие +улики за възможна незаконна дейност или нарушаване на правилата на +Университета, персоналът, обслужващ системата, може да предостави данните от +наблюденията на администрацията на Университета и/или правоприлагащите +органи.“ +</p></blockquote> + +<p> +Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на +САЩ<sup><a href="#TransNote8">8</a></sup>: притискай повечето хора +предварително да се откажат от правата си по нея.</p> +</div> +</li> +</ul> +<div class="column-limit"></div> +</div> +</div> + +<h3 id="BadNews">Лоши новини</h3> + +<p> +В <a href="#AuthorsNote">авторовата бележка</a> се разказва за борбата за +правото да четеш, както и електронното наблюдение. Борбата започва сега, а +ето и връзки към две статии, за технологии, които се разработват в момента, +за да ви отнемат правото да четете. +</p> + +<ul> +<li><p><a +href="http://www.zdnet.com/article/seybold-opens-chapter-on-digital-books">Електронното +публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в електронен формат +и проблемите с авторските права, които засягат правото да се чете копие.</p></li> + +<li><p><a +href="http://news.microsoft.com/1999/08/30/microsoft-announces-new-software-for-reading-on-screen">Книги +в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой може да чете книги и документи на +един персонален компютър.</p></li> +</ul> + +<div id="References"> +<h3>Препратки</h3> + +<ul> + <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната инфраструктура, +интелектуалната собственост <cite>[<a +href="/philosophy/not-ipr.html">sic</a>!]</cite> и националната +информационна инфраструктура: Доклад на работната група за правата на +интелектуална собственост [sic!] (1995).</li> + + <li><a +href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение +на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела Самуелсън, +сп. Wired, 1 януари 1996 г.</li> + + <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>, +Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 1996 г.</li> + + <li><a +href="http://web.archive.org/web/20130508120533/http://www.interesting-people.org/archives/interesting-people/199611/msg00012.html">Обществени +данни или частни данни</a>, Дейв Фарбър, в. „Вашингтон пост“, 4 ноември +1996 г.</li> + <li><a +href="https://web.archive.org/web/20151113122141/http://public-domain.org/">Обединение +за обществено достояние</a><sup><a href="#TransNote9">9</a></sup> — +организация, която се противопоставя и се опитва да намали прекомерното +увеличаване на властта на авторското право и патентите.</li> +</ul> +</div> + +<hr class="thin" /> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<hr /><b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + +<li id="TransNote1">Тихо: голям кратер на Луната.</li> + +<li id="TransNote2">Такива ограничения имаше и в България преди 1989 +г. — достъпът до копирните машини се контролираше.</li> + +<li id="TransNote3">В Конституцията на САЩ се казва, че за да насърчи +развитието на науката и полезните изкуства, Конгресът на САЩ може да +въвежда за ограничено време изключителни права върху произведения и +открития (раздел 8). Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по +това време вече е изцяло променена.</li> + +<li id="TransNote4">Тази битка се води и в България. През 2006 г. КК +„Труд“ атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат +произведения на български класици като Елин Пелин. Една от първите +библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители: +bezmonitor.com. Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за +предупреждаване.</li> + +<li id="TransNote5">Clipper: чип, който трябваше да се използва в +устройствата за шифроване на глас. Част от дизайна му е предаването +на ключа за шифроване на държавни агенции в САЩ, за да могат да +подслушват разговорите.</li> + +<li id="TransNote6">В днешно време авторът на есето, Ричард Столман, +използва термина „предателско ползване на компютри“ (treacherous +computing). Причината за това е, че между притежателя/ползващия +компютъра и самата машина няма доверие. Компютърът не се доверява на +собственика си и не изпълнява команда зададена от него -— например +„Копирай този файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на +системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го +предава.</li> + +<li id="TransNote7">В България една от кампаниите на BSA бе придружена +с реклами: „Използването на нелицензиран софтуер върви в комплект с +този хардуер“. Хардуерът представляваше комплект белезници.</li> + +<li id="TransNote8">Четвъртата поправка на конституцията на САЩ +защитава срещу претърсвания, арести и задържане на имущество без +изрично съдебно разпореждане или основателна причина да се предполага +извършването на престъпление.</li> + +<li id="TransNote9">Обществено достояние (public domain) са творбите, +чийто срок на покритие от авторски права е изтекъл. Такива са и +творбите, чиито автори изрично са се отказали от авторските си +права.</li> + +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1996, 2002, 2007, 2009 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Александър Шопов <a +href="mailto:ash@contact.bg"><ash@contact.bg></a>, 2006 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2019/10/25 17:54:44 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> |