path: root/talermerchantdemos/blog/articles/bg/push-copyright-aside.html

<!--#set var="PO_FILE"
 value='<a href="/philosophy/po/push-copyright-aside.bg.po">
 https://www.gnu.org/philosophy/po/push-copyright-aside.bg.po</a>'
 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/push-copyright-aside.html"
 --><!--#set var="DIFF_FILE" value=""
 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-04-28" -->

<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
<!-- Parent-Version: 1.79 -->

<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
<title>Науката трябва да отстрани от пътя си авторското право - Проектът GNU -
Фондация за свободен софтуер</title>

<!--#include virtual="/philosophy/po/push-copyright-aside.translist" -->
<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" -->
<h2>Науката трябва да отстрани от пътя си авторското право</h2>

<p>от <strong>Ричард М. Столман</strong></p>

<p><em>Тази статия се появи в <cite>„Нейчър уебдибейтс“</cite> през 2001
г.</em></p>

<p>Навярно всеки знае, че научната литература съществува, за да разпространява
научно знание, и че научните списания съществуват като проводници на този
процес.  Следователно правилата за използване на научната литература би
трябвало да помагат за постигането на тази цел.</p>

<p>Правилата, които имаме днес, известни като авторско право, са били
установени във времената на печатарската преса, която по своята същност е
един централизиран метод за копиране в големи производствени мащаби.  B
условията на печатарството авторското право над статиите се явявало
ограничение само за издателите на списания, понеже изисквало от тях да
получат разрешение да публикуват статия, а също и за евентуалните плагиати.
То помагало на списанията да функционират и да разпространяват познание, без
да се меси в ползотворната работа на учени и учащи се, в качеството им на
автори или читатели на статиите.  И тези правила добре пасвали на цялата
система.</p>

<p>Съвременната технология за научни публикации обаче е Световната мрежа.
Възниква въпросът, какви правила биха гарантирали възможно най-широкото
разпространение на научните статии и знания в мрежата?  Статиите трябва да
бъдат разпространявани в несобственически файлови формати и да предоставят
на всички хора отворен достъп.  И всеки човек трябва да има правото да им
прави „огледални копия“, т.е. да препубликува дословни версии с подходящо
признание на авторството.</p>

<p>Тези правила следва да са приложими както към минали, така и към бъдещи
статии, когато те биват разпространявани в електронен вид.  Но няма критична
потребност да се променя сегашната авторскоправна система когато става дума
за публикациите на хартия, защото не при тях е проблемът.</p>

<p>За съжаление, изглежда, че не всеки е съгласен с очевидните истини в
началото на тази статия.  Много издатели май вярват, че целта на научната
литература е да им осигурява материал за печатане и причина за събиране на
абонаментни такси от учени и студенти.  С други думи, в мисленето си те
объркват целите със средствата.</p>

<p>Техният подход е да ограничават достъпа, дори само за четене, до онези,
които могат да си позволят да си платят — и си плащат.  Издателите използват
закона за авторското право, който продължава да е в сила въпреки
неприложимостта му над компютърните мрежи, като извинение за това, че спират
учените да изберат нови правила на научното публикуване.</p>

<p>За доброто на научното сътрудничество и за бъдещето на човечеството, ние
трябва генерално да отречем този подход, проявяващ се не само в установените
обструктивни системи, но и в сбърканите приоритети, които ги крепят.</p>

<p>Издателите на списания понякога твърдят, че достъпът до съдържанието онлайн
изисква скъпи и мощни сървъри, и че разходите по поддръжката им налагат
въвеждането на такси за достъп.  Този „проблем“ е следствие от собственото
си „решение“.  Дайте на всекиго свободата да прави огледални копия и
библиотеките по целия свят ще се надпреварват да правят огледални сайтове,
за да отговорят на търсенето.  Това децентрализирано решение ще намали
натоварването на мрежовия трафик и ще осигури по-бърз достъп, като
същевременно ще предпази научните архиви от инцидентни загуби.</p>

<p>Издателите също изтъкват, че хонорарите за редакторите изискват такса за
достъпа.  Нека да приемем, че трудът на редакторите трябва да се заплаща; но
пак, заради това копче няма нужда да се шие цял балтон.  Разходите за
редактиране на една обикновена статия са между 1% и 3% от разходите за
финансиране на изследването, което стои зад нея.  Толкова нисък процент на
този разход едва ли може да служи за оправдание за пречките пред
използването на резултатите.</p>

<p>Вместо това, разходите по редактирането могат да се покриват, например, под
формата на такса за страница от авторите, които могат да ги вземат от
спонсорите на изследователската дейност.  Самите спонсори не би трябвало да
имат нищо против, като се има предвид, че понастоящем плащат за публикацията
по още по-тромав начин, чрез абонамент на университетската библиотеката за
списанието.  Променяйки икономическия модел, като вече разходите по
редактиране се правят от онези, които финансират изследванията, можем да
елиминираме явната нужда от ограничаване на достъпа до резултатите от тези
изследвания.  В извънредните случаи, когато публикациите идват от учени,
които не са свързани с дадена научна институция или компания, и нямат
спонсор на изследването си, те могат да бъдат освободени от таксата за
страница, която да се вземе от спонсорираните автори.</p>

<p>Друго оправдание за таксите за достъп до онлайн публикациите е, че с тях се
финансира прехвърлянето на печатните архиви на списанията във вид за
публикуване онлайн.  Че тази работа е нужно да се свърши — нужно е, но
трябва да търсим алтернативни източници на финансирането ѝ, които не са
свързани с възпрепятстването на достъпа до научните резултати.  С това
самата дейност няма нито да се усложни, нито да се оскъпи.  Но е истинско
противоречие и разхищение архивите да се цифровизират, а достъпът до тях да
се ограничава.</p>

<p>Конституцията на САЩ казва, че авторското право съществува, за да „насърчава
прогреса на науката“.  Ала когато то започне да спъва прогреса, науката
трябва да отстрани авторското право от пътя си.</p>

<div class="translators-notes">

<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
 </div>
</div>

<!-- for id="content", starts in the include above -->
<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
<div id="footer">
<div class="unprintable">

<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a
href="mailto:gnu@gnu.org">&lt;gnu@gnu.org&gt;</a>.  Има и други начини за <a
href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  Моля, изпращайте доклади за счупени
хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a
href="mailto:webmasters@gnu.org">&lt;webmasters@gnu.org&gt;</a>.</p>

<p>
<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph,
        replace it with the translation of these two:

        We work hard and do our best to provide accurate, good quality
        translations.  However, we are not exempt from imperfection.
        Please send your comments and general suggestions in this regard
        to <a href="mailto:web-translators@gnu.org">

        &lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>

        <p>For information on coordinating and submitting translations of
        our web pages, see <a
        href="/server/standards/README.translations.html">Translations
        README</a>. -->
Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
href="mailto:web-translators@gnu.org">&lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на
тази статия.</p>
</div>

<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to
     files generated as part of manuals) on the GNU web server should
     be under CC BY-ND 4.0.  Please do NOT change or remove this
     without talking with the webmasters or licensing team first.
     Please make sure the copyright date is consistent with the
     document.  For web pages, it is ok to list just the latest year the
     document was modified, or published.
     If you wish to list earlier years, that is ok too.
     Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying
     years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable
     year, i.e., a year in which the document was published (including
     being publicly visible on the web or in a revision control system).
     There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers
     Information document, www.gnu.org/prep/maintain. -->
<p>Copyright &copy; 2001 Ричард М. Столман</p>

<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a
rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив
Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p>

<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" -->
<div class="translators-credits">

<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
<b>Превод</b>: Вася Атанасова <a
href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com">&lt;vassia.atanassova@gmail.com&gt;</a>,
2009 г.</div>

<p class="unprintable"><!-- timestamp start -->
Последно обновяване:

$Date: 2017/03/24 12:24:02 $

<!-- timestamp end -->
</p>
</div>
</div>
</body>
</html>