path: root/talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html

<!--#set var="PO_FILE"
 value='<a href="/gnu/po/linux-and-gnu.bg.po">
 https://www.gnu.org/gnu/po/linux-and-gnu.bg.po</a>'
 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/gnu/linux-and-gnu.html"
 --><!--#set var="DIFF_FILE" value=""
 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-09-23" -->

<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
<!-- Parent-Version: 1.79 -->

<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
<title>Линукс и GNU - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title>
<meta http-equiv="Keywords" content="GNU, FSF, Free Software Foundation, Linux, Emacs, GCC, Unix, Free Software,
Operating System, GNU Kernel, HURD, GNU HURD, Hurd, ГНУ, ФСС, Фондация за
свободен софтуер, Линукс, Емакс, Юникс, свободен софтуер, операционна
система, ядро на GNU, ХЪРД, GNU ХЪРД, Хърд" />
<meta http-equiv="Description" content="От 1983 г. насам разработваме свободната операционна система GNU (подобна на
„Юникс“), така че компютърните потребители да имат свободата да споделят и
подобряват софтуера, който използват." />

<!--#include virtual="/gnu/po/linux-and-gnu.translist" -->
<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" -->
<h2>Линукс и система GNU</h2>

<p><strong>от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p>

<div class="announcement">
  <blockquote><p>За повече информация вижте също <a href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ за
GNU/Линукс</a> и <a href="/gnu/why-gnu-linux.html">Защо GNU/Линукс?</a></p>
  </blockquote>
</div>

<p>
Много компютърни потребители използват променена версия на <a
href="/philosophy/categories.html#TheGNUsystem">системата GNU</a> всеки ден,
без да го осъзнават.  Поради странно стечение на обстоятелствата, версията
на GNU, която широко се използва днес често бива наричана „Линукс“, и много
потребители <a href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">не са
наясно</a>, че това е в общи линии системата GNU, разработвана от <a
href="/gnu/gnu-history.html">проекта GNU</a>.</p>

<p>
Наистина има Линукс и хората го използват, но това е само част от
операционната система.  Линукс е ядрото — онази програма в системата, която
заделя ресурсите на машината за другите програми, които изпълнявате.  Ядрото
е съществена част от една операционна система, но е безполезно само по себе
си.  То може да функционира само в контекста на завършена операционна
система.  Линукс се използва обикновено в комбинация с операционната система
GNU — цялата система всъщност е GNU, с Линукс като добавка, или GNU/Линукс.
Всички така наречени „Линукс“ дистрибуции на практика са дистрибуции на
GNU/Линукс.</p>

<p>
Много потребители не са напълно наясно за разликата между ядрото, което е
Линукс, и цялата система, която те също наричат „Линукс“.  Двусмислената
употреба на наименованието не спомага за изясняването на това
недоразумение.  Тези потребители често мислят, че Линус Торвалдс е
разработил цялата система през 1991 г. с малко помощ.</p>

<p>
Програмистите обикновено знаят, че Линукс е ядро.  Но тъй като обикновено са
чували цялата система да се нарича „Линукс“, те често си представят история,
която да оправдава кръщаването на цялата система на името на ядрото.
Например, мнозина вярват, че след като Линус Торвалдс е написал ядрото
Линукс, неговите потребители са се огледали наоколо за друг свободен
софтуер, който би могъл да бъде включен, и са открили (съвсем случайно), че
почти всичко необходимо за изготвянето на система, подобна на „Юникс“, вече
било налично.</p>

<p>
Това, което открили, съвсем не било по случайност — това е било почти
завършената система GNU.  Наличният <a
href="/philosophy/free-sw.html">свободен софтуер</a> се превръща в завършена
система, защото проектът GNU е работил за изграждането ѝ от 1984 г.  В <a
href="/gnu/manifesto.html">Манифеста на GNU</a> ние си поставихме за цел
разработването на свободна операционна система, подобна на „Юникс“, наречена
GNU.  <a href="/gnu/initial-announcement.html">Първоначалното обявление</a>
на проекта GNU също очертава някои от оригиналните планове за системата
GNU.  По времето, когато Линукс бе написан, GNU беше почти завършена.</p>

<p>
Повечето проекти за свободен софтуер имат за цел разработката на определена
програма за извършването на определена задача.  Например, Линус Торвалдс се
е заел да напише ядро, подобно на Юникс (Линукс); Доналд Кнут се е заел да
напише програма за форматиране на текст (TeX); Боб Шайфлер се е заел да
разработи графична система с прозорци (X Window system).  Естествено е да
определяме приноса на този вид проект чрез специфичните програми, които са
произлезли от него.</p>

<p>
Ако се опитаме да определим приноса на проекта GNU по този начин, какво
бихме заключили?  Един производител на CD-ROM открил, че в тяхната „Линукс
дистрибуция“ <a href="/philosophy/categories.html#GNUsoftware">софтуерът на
GNU</a> бил най-големия контингент — около 28% от общия изходен код, и това
включвало някои основни и необходими компоненти, без които изобщо не би
могло да има система.  Линукс бил само около 3%.  (Съотношението през 2008
г. е подобно: в основното хранилище на gNewSense Линукс е около 1.5%, а
пакетите на GNU са 15%.)  Така че ако трябва да изберете име на системата по
това кой е написал програмите, най-правилният и единствен избор би бил
„GNU“.</p>

<p>
Но това не е най-правилният и задълбочен начин да се подходи към въпроса.
Проектът GNU не е бил, и не е, проект за разработване на отделни софтуерни
пакети.  Не е бил проект <a href="/software/gcc/">за разработката на
компилатор на Си</a>, въпреки че ние сме го направили.  Не е бил проект за
разработването на текстов редактор, въпреки, че ние сме разработили такъв.
Проектът GNU се е заел с разработката на <em>цялостна операционна система,
подобна на „Юникс“</em> — GNU.</p>

<p>
Много хора имат съществен принос към свободния софтуер в системата и всички
те заслужават признание.  Но причината това да е <em>интегрирана
система</em>, а не само колекция от полезни програми, е защото проектът GNU
се е бил заел да я изгради като такава.  Ние направихме списък с програми,
необходими за <em>завършена</em> свободна система и систематично написахме
или намерихме хора, които да напишат, всичко от списъка.  Написахме
съществени, но не толкова вълнуващи <a href="#unexciting">(1)</a>
компоненти, понеже не може да има система без тях.  Някои от нашите системни
компоненти, инструментите за програмиране, станаха известни сред
програмистите сами по себе си.  Но ние написахме и много компоненти, които
не са инструменти <a href="#nottools">(2)</a>.  Дори разработихме и игра на
шах, GNU Chess, понеже една цялостна система има нужда и от добри игри.</p>

<p>
До средата на 90-те години вече бяхме изградили цялата система без ядрото.
Започнахме разработката и на ядро, <a href="/software/hurd/hurd.html">GNU
Hurd</a>, което се изпълнява върху микроядрото Mach.  Разработката на това
ядро се оказа доста по-трудна, отколкото очаквахме — <a
href="/software/hurd/hurd-and-linux.html">GNU Hurd започна да работи
стабилно през 2001 г.</a>, но доста път трябва да бъде изминат, докато
хората могат да го ползват.</p>

<p>
За щастие, нямаше нужда да чакаме за Hurd, понеже Линукс беше на
разположение.  Когато Линус Торвалдс написа Линукс, той запълни последната
голяма празнина.  От този момент нататък хората вече можеха да <a
href="http://ftp.funet.fi/pub/linux/historical/kernel/old-versions/RELNOTES-0.01">
комбинират Линукс със системата GNU</a>, за да изградят цялостна свободна
система, т.е. версия на системата GNU, базирана на Линукс, или съкратено —
GNU/Линукс.</p>

<p>
Събирането им заедно звучи просто, но не беше незначителна работа.  Бяха
нужни съществени промени за някои от компонентите на GNU <a
href="#somecomponents">(3)</a>, за да работят с Линукс.  Интегрирането на
завършена система като дистрибуция, която да работи и да бъде лесна за
инсталиране също беше огромна задача.  Тя изискваше разрешаването на въпроса
как да се инсталира и стартира системата — проблем, който ние не бяхме
подхванали, защото още не бяхме стигнали до него.  Хората, които разработиха
различните дистрибуции на системата, допринесоха значително.  Но това е
работа, която поради естеството на нещата със сигурност щеше да бъде
свършена от някой.</p>

<p>
Проектът GNU поддържа системите GNU/Линукс, както и <em>самата</em> система
GNU.  <a href="http://fsf.org/">ФСС</a> финансира пренаписването на
разширенията към библиотеката на GNU за Си, които са специфични за Линукс,
така че сега те са добре интегрирани и съвременните системи GNU/Линукс
използват текущото издание на библиотеката без промени.  ФСС спонсорира също
и ранния стадий на разработка на Дебиан GNU/Линукс.</p>

<p>
Днес има много различни варианти на системата GNU/Линукс (често наричани
„дистрибуции“).  Повечето от тях включват несвободен софтуер — техните
разработчици следват философията, свързана с Линукс, вместо тази на GNU.  Но
има и <a href="/distros">напълно свободни дистрибуции на GNU/Линукс</a>.
ФСС поддържа компютърни съоръжения за <a
href="http://gnewsense.org">gNewSense</a>.</p>

<p>Издаването на свободна дистрибуция на GNU/Линукс не е просто въпрос на
елиминиране на разните несвободни програми.  В днешни дни, стандартната
версия на Линукс също съдържа несвободни програми.  Те са предназначени да
се зареждат във входно/изходни устройства при стартирането на системата и са
включени, под формата на дълги последователности от числа, в „изходния код“
на Линукс.  Така че поддържането на свободни дистрибуции на GNU/Линукс снес
налага и поддържането на <a
href="http://directory.fsf.org/project/linux">свободна версия на Линукс</a>.</p>

<p>Независимо дали използвате GNU/Линукс или не, молим ви да не обърквате
хората, като използвате името „Линукс“ двусмислено.  Линукс е ядрото, един
от основните и съществени компоненти на системата.  Системата като цяло е
малко или много системата GNU, с добавен Линукс.  Когато говорите за тази
комбинация, моля наричайте я „GNU/Линукс“.</p>

<p>
Ако искате да направите хипервръзка за повече информация за „GNU/Линукс“,
тази страница и <a
href="/gnu/the-gnu-project.html">http://www.gnu.org/gnu/the-gnu-project.html</a>
са добър избор.  Ако пък споменавате ядрото Линукс и искате да добавите
връзка за повече информация, то сполучлив адрес, който можете да използвате,
е <a href="http://foldoc.org/linux">http://foldoc.org/linux</a>.</p>

<h3>Послепис</h3>

<p>
Освен GNU, един друг проект независимо издаде свободна операционна система,
подобна на Юникс.  Тази система е позната като BSD и е била разработена в
Калифорнийския университет в Бъркли.  Тя беше несвободна през 80-те, но
стана свободна в началото на 90-те години.  Една свободна операционна
система, съществуваща днес<a href="#newersystems">(4)</a>, е почти със
сигурност или вариант на системата GNU, или разновидност на системата BSD.</p>

<p>
Хората понякога питат дали BSD също е версия на GNU, както GNU/Линукс.
Разработчиците на BSD бяха вдъхновени да направят кода си свободен софтуер
по примера на проекта GNU и определени призиви на активисти на GNU помогнаха
те да бъдат убедени, но кодът на BSD има малко припокриване с GNU.  Днес
системите BSD използват някои програми на GNU, както и системата GNU и
вариантите ѝ използват някои програми на BSD.  Но взети заедно, те са две
различни системи, които са се развили отделно.  Разработчиците на BSD не
просто са написали ядро, което после са добавили към системата GNU, така че
име като GNU/BSD би било неподходящо.<a href="#gnubsd">(5)</a></p>

<h3>Бележки:</h3>
<ol>
<li>
<a id="unexciting"></a>Тези не чак толкова вълнуващи, но съществени
компоненти включват асемблера на GNU (GAS) и свързващата програма (GLD),
които вече са част от пакета <a href="/software/binutils/">GNU Binutils</a>,
<a href="/software/tar/">GNU tar</a>, и още.</li>

<li>
<a id="nottools"></a>Например, интерпретатора на обвивката Bourne Again
SHell (BASH), интерпретатора на PostScript <a
href="/software/ghostscript/ghostscript.html">Ghostscript</a>, и <a
href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за Си</a> не са
програмни инструменти.  Нито пък GNUCash, GNOME и GNU Chess.</li>

<li>
<a id="somecomponents"></a>Например, <a
href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за Си</a>.</li>

<li>
<a id="newersystems"></a>Откакто това бе написано, бе разработена почти
напълно свободна система, подобна на „Уиндоус“.  Но от техническа гледна
точка тя съвсем не е като GNU или „Юникс“, така че няма връзка с този
въпрос.  По-голямата част от ядрото на „Соларис“ също бе издадено като
свободен софтуер, но за да получите свободна система с него, е необходимо да
го комбинирате с GNU или BSD, както и да замените липсващите части на
ядрото.</li>

<li>
<a id="gnubsd"></a>От друга страна, в годините след написването на тази
статия, библиотеката на GNU за Си беше адаптирана към ядрото BSD, което
направи възможно комбинирането на системата GNU с това ядро.  Точно както и
GNU/Линукс, това са всъщност варианти на GNU и следователно се наричат
GNU/kFreeBSD и GNU/kNetBSD в зависимост от това с кое ядро работи
системата.  Обикновените потребители на типична работна среда трудно биха
могли да различат GNU/Линукс и GNU/*BSD.</li>

</ol>

<div class="translators-notes">

<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
 </div>
</div>

<!-- for id="content", starts in the include above -->
<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
<div id="footer">
<div class="unprintable">

<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a
href="mailto:gnu@gnu.org">&lt;gnu@gnu.org&gt;</a>.  Има и други начини за <a
href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  Моля, изпращайте доклади за счупени
хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a
href="mailto:webmasters@gnu.org">&lt;webmasters@gnu.org&gt;</a>.</p>

<p>
<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph,
        replace it with the translation of these two:

        We work hard and do our best to provide accurate, good quality
        translations.  However, we are not exempt from imperfection.
        Please send your comments and general suggestions in this regard
        to <a href="mailto:web-translators@gnu.org">

        &lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>

        <p>For information on coordinating and submitting translations of
        our web pages, see <a
        href="/server/standards/README.translations.html">Translations
        README</a>. -->
Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
href="mailto:web-translators@gnu.org">&lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
 <p>Вижте <a
href="/server/standards/README.translations.html">Документацията за
преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на
тази статия.</p>
</div>

<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to
     files generated as part of manuals) on the GNU web server should
     be under CC BY-ND 4.0.  Please do NOT change or remove this
     without talking with the webmasters or licensing team first.
     Please make sure the copyright date is consistent with the
     document.  For web pages, it is ok to list just the latest year the
     document was modified, or published.
     If you wish to list earlier years, that is ok too.
     Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying
     years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable
     year, i.e., a year in which the document was published (including
     being publicly visible on the web or in a revision control system).
     There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers
     Information document, www.gnu.org/prep/maintain. -->
<p>Copyright &copy; 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2007 Ричард М. Столман</p>

<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a
rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив
Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p>

<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" -->
<div class="translators-credits">

<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
<b>Превод</b>: Явор Доганов <a
href="mailto:yavor@gnu.org">&lt;yavor@gnu.org&gt;</a>, 2007, 2008 г.</div>

<p class="unprintable"><!-- timestamp start -->
Последно обновяване:

$Date: 2017/03/24 12:24:01 $

<!-- timestamp end -->
</p>
</div>
</div>
</body>
</html>