summaryrefslogtreecommitdiff
path: root/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-software-for-freedom.html
blob: 87c729ef9c126a46792b819ed18f2a1ae0bb3334 (plain)
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
135
136
137
138
139
140
141
142
143
144
145
146
147
148
149
150
151
152
153
154
155
156
157
158
159
160
161
162
163
164
165
166
167
168
169
170
171
172
173
174
175
176
177
178
179
180
181
182
183
184
185
186
187
188
189
190
191
192
193
194
195
196
197
198
199
200
201
202
203
204
205
206
207
208
209
210
211
212
213
214
215
216
217
218
219
220
221
222
223
224
225
226
227
228
229
230
231
232
233
234
235
236
237
238
239
240
241
242
243
244
245
246
247
248
249
250
251
252
253
254
255
256
257
258
259
260
261
262
263
264
265
266
267
268
269
270
271
272
273
274
275
276
277
278
279
280
281
282
283
284
285
286
287
288
289
290
291
292
293
294
295
296
297
298
299
300
301
302
303
304
305
306
307
308
309
310
311
312
313
314
315
316
317
318
319
320
321
322
323
324
325
326
327
328
329
330
331
332
333
334
335
336
337
338
339
340
341
342
343
344
345
346
347
348
349
350
351
352
353
354
355
356
357
358
359
360
361
362
363
364
365
366
367
368
369
370
371
372
373
374
375
376
377
378
379
380
381
382
383
384
385
386
387
388
389
390
391
392
393
394
395
396
397
398
399
400
401
402
403
404
405
406
407
408
409
410
411
412
413
414
415
416
417
418
419
420
421
422
423
424
425
426
427
428
429
430
431
432
433
434
435
436
437
438
439
440
441
442
443
444
445
446
447
448
449
450
451
452
453
454
455
456
457
458
459
460
461
462
463
464
465
466
467
468
469
470
471
472
473
474
475
476
477
478
479
480
481
482
483
484
485
486
487
488
489
490
491
492
<!--#set var="PO_FILE"
 value='<a href="/philosophy/po/free-software-for-freedom.bg.po">
 https://www.gnu.org/philosophy/po/free-software-for-freedom.bg.po</a>'
 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/free-software-for-freedom.html"
 --><!--#set var="DIFF_FILE" value=""
 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2014-03-11" -->

<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
<!-- Parent-Version: 1.79 -->

<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
<title>Защо понятието „свободен софтуер“ е по-добро от „отворен код“ - Проектът GNU
- Фондация за свободен софтуер</title>

<!--#include virtual="/philosophy/po/free-software-for-freedom.translist" -->
<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" -->
<h2>Защо понятието „свободен софтуер“ е по-добро от „отворен код“</h2>

<div class="announcement">
<blockquote><p><a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">„Отвореният код“
пропуска най-важното за свободния софтуер</a> е обновена версия на тази
статия.</p></blockquote>
</div>

<p>
Въпреки че свободният софтуер под каквото и да е име би ви предоставил
същата свобода, има голямо значение какво име използваме — различните думи
<em>въплъщават различни идеи</em>.</p>

<p>
През 1998 г. някои от хората в общността на свободния софтуер започнаха да
използват термина <a href="https://opensource.org/">„софтуер с отворен
код“</a> вместо <a href="/philosophy/free-sw.html">„свободен софтуер“</a>,
за да описват какво вършат.  Терминът „отворен код“ бързо се обвърза с
различен подход, различна философия, различни ценности и дори различен
критерий за допустимите лицензи.  Движението за свободен софтуер и
движението<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup> за отворен код днес са <a
href="#relationship">различни движения</a> с различни възгледи и цели,
въпреки че ние можем и работим заедно по някои практически проекти.</p>

<p>
Фундаменталната разлика между двете движения е в техните ценности, в
начините, по които гледат на света.  За движението за софтуер с отворен код,
въпросът дали софтуерът би трябвало да бъде с отворен код е практически, а
не етичен.  Както един човек беше казал: „Отвореният код е методика за
разработка, свободният софтуер е социално движение“.  За движението за
софтуер с отворен код несвободният софтуер е лошо, но приемливо решение.  За
Движението за свободен софтуер несвободният софтуер е социален проблем и
решението му е свободния софтуер.</p>

<h3 id="relationship">Връзка между Движението за свободен софтуер и движението за софтуер с
отворен код</h3>

<p>
Движението за свободен софтуер и движението за софтуер с отворен код са като
два политически лагера в общността на свободния софтуер.</p>

<p>
През 60-те години радикални групи си издействаха репутацията на фракционисти
— организациите се разделяха поради различия относно подробности за
стратегиите и впоследствие се отнасяха един с друг като с врагове.  Или поне
такова е впечатлението, което хората имат за тях, независимо дали е вярно
или не.</p>

<p>
Взаимоотношенията между Движението за свободен софтуер и движението за
софтуер с отворен код се намират в точно обратното положение.  Ние имаме
различия за основните принципи, но малко или много сме съгласни за
практическите препоръки.  Така че ние можем да работим заедно по много
специфични проекти и действително го правим.  Ние не мислим за движението за
софтуер с отворен код като за враг.  Врагът е <a
href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственическия
софтуер</a>.</p>

<p>
Ние не сме против движението за софтуер с отворен код, но не искаме да ни
бъркат с тях и да ни слагат под общ знаменател.  Ние признаваме, че те са
допринесли за нашата общност, но ние сме я създали и искаме хората да знаят
това.  Искаме хората да свързват нашите постижения с нашите ценности и
нашата философия, не с техните.  Искаме да бъдем чути, а не замаскирани зад
група с различни възгледи.  За да не допускаме хората да мислят, че ние сме
част от тях, ние правим всичко възможно да избягваме използването на думата
„отворен“, за да описваме свободния софтуер, или противоположната
„затворен“, когато говорим за несвободен софтуер.</p>

<p>
Молим ви, споменавайте Движението за свободен софтуер, когато говорите за
работата, която сме свършили и софтуера, който сме разработили — като
операционната система <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a>.</p>

<h3 id="comparison">Сравняване на двата термина</h3>

<p>
Останалата част от статията сравнява двата термина „свободен софтуер“ и
„софтуер с отворен код“, като показва защо терминът „отворен код“ не решава
никакви проблеми и всъщност създава някои.</p>

<h3 id="ambiguity">Двусмисленост</h3>

<p>
Терминът „свободен софтуер“ има проблем с двусмислието<sup><a
href="#TransNote2">2</a></sup> си.  На английски език терминът може да значи
„софтуер, с който може да се сдобиете на нулева цена“, а може да значи и
„софтуер, който предоставя на потребителя определени свободи“, което
всъщност е желаното значение.  Ние адресираме проблема, като публикуваме <a
href="/philosophy/free-sw.html">по-прецизна дефиниция на свободен
софтуер</a>, но това не е идеално решение, то не може да елиминира проблема
напълно.  Би било по-добре да има недвусмислен термин, ако той нямаше други
проблеми.</p>

<p>
За съжаление всички алтернативи на английски език имат свои проблеми.
Разглеждали сме много варианти, които хората са предлагали, но нито един не
е истински „правилен“, за да бъде предпочетен вместо термина „свободен
софтуер“.  Всяка предложена алтернатива на „свободен софтуер“ има подобен
(ако не и по-лош) семантичен проблем, и „софтуер с отворен код“ не прави
изключение.</p>

<p>
Официалната дефиниция за „софтуер с отворен код“, както е публикувана от
Инициативата за отворен код (OSI — Open Source Initiative), е много близка
до нашата дефиниция за свободен софтуер, само че е по-хлабава в някои
отношения и те са приели някои лицензи, които ние считаме за недопустимо
ограничаващи потребителите.  Очевидното значение на израза „софтуер с
отворен код“ е „Можете да видите изходния код“.  Това е доста по-слаб
критерий в сравнение със свободния софтуер; той включва свободен софтуер, но
и някои <a
href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически</a>
програми, като Xv, и „Кю ти“ под оригиналния си лиценз (преди QPL).</p>

<p>
Това очевидно значение на „отворен код“ не е значението, което застъпниците
му са имали предвид.  Резултатът е, че повечето хора разбират погрешно какво
пропагандират тези поддръжници.  Ето как писателят Нийл Стивънсън определя
„отворен код“:</p>

<blockquote><p>
Линукс е „софтуер с отворен код“, което просто означава, че всеки може да се
сдобие с копие на файловете с изходен код.
</p></blockquote>

<p>
<!-- The <a href="http://da.state.ks.us/itec/TechArchPt6ver80.pdf">
 state of
Kansas</a> published a similar definition: -->
Не мисля, че той нарочно е решил да отхвърли или да оспори „официалната“
дефиниция.  Според мен той просто е приложил конвенциите на английския език,
за да получи това значение на термина.  Щатът Канзас е публикувал подобна
дефиниция:
</p>

<blockquote><p>
Използване на софтуер с отворен код (СОК).  СОК е софтуер, чийто изходен код
е безплатен и публично достъпен, въпреки че специфичните лицензионни
споразумения варират в зависимост от това какво е позволено да се прави с
този код.
</p></blockquote>

<p>
Разбира се, хората от кампанията за софтуер с отворен код са се опитали да
разрешат проблема, публикувайки точна дефиниция на термина, точно както и
ние сме направили за „свободен софтуер“.</p>

<p>
Но обяснението за „свободен софтуер“ е просто — човек, който е схванал
идеята за „свобода на словото, а не безплатен обяд“<sup><a
href="#TransNote3">3</a></sup> никога няма да го възприеме по погрешния
начин.  Няма такъв кратък и ясен начин да се обясни официалното значение на
„отворен код“ и да се покаже точно защо естественото определение е грешното.</p>

<h3 id="fear">Страх от свободата</h3>

<p>
Основният аргумент в полза на термина „софтуер с отворен код“ е, че
„свободен софтуер“ кара някои хора да се чувстват неловко.  Вярно е — да се
говори за свободата, за етични въпроси, за отговорности, както и за
удобство, значи да се подканват хората да се замислят за неща, които те
навярно биха предпочели да пренебрегнат.  Това може да предизвика неудобство
и смущение, и някои биха отхвърлили идеята.  Но от това не следва, че нашето
общество би било по-добро, ако спрем да говорим за тези неща.</p>

<p>
Преди години разработчиците на свободен софтуер са забелязали тази реакция
на смущение и някои от тях са започнали да търсят начин да я избегнат.
Открили са, че ако си мълчат за етиката и свободата, и говорят само за
бързите практически ползи на даден свободен софтуер, те биха могли да
„продадат“ софтуера по-ефективно на определени потребители, особено от
средите на бизнеса.  Терминът „отворен код“ е предложен като начин за
постигането на тази цел — начин да бъде „по-приемлив за бизнеса“.
Възгледите и ценностите на движението за софтуер с отворен код произтичат от
това решение.</p>

<p>
Този подход се оказа ефективен, по свой собствен начин.  Днес много хора
мигрират към свободен софтуер изцяло от практически подбуди.  Това е добре
само по себе си, но съвсем не е всичко, което трябва да правим!  Задачата не
приключва с привличането на потребители към свободния софтуер, това е само
първата стъпка.</p>

<p>
Рано или късно тези потребители ще бъдат поканени да се прехвърлят на
собственически софтуер заради някакво практическо преимущество.  Безброй
компании се стремят да предложат такова изкушение, и защо потребителите биха
отказали?  Биха отказали само при положение, че са се научили да <em>ценят
свободата</em> като такава.  От нас зависи да разпространим тази идея — а за
да го направим, ние трябва да говорим за свободата.  Към бизнеса определена
доза от подхода „да си мълчим“ може да бъде полезна за общността, но трябва
да говорим много и за свободата.</p>

<p>
Понастоящем имаме много от „да си мълчим“, но не говорим достатъчно за
свободата.  Повечето хора, свързвани със свободния софтуер, говорят малко за
свободата, обикновено защото се стремят да са „по-приемливи за бизнеса“.
Дистрибуторите на софтуер следват предимно този подход.  Някои дистрибуции
на операционната система <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a>
добавят собственически пакети към основната свободна система, и подканват
потребителите да разглеждат това като преимущество, вместо като стъпка назад
от свободата.</p>

<p>
Ние се проваляме в опита си да поддържаме притока на потребители на свободен
софтуер, проваляме се в опитите си да учим хората на свобода и общност с
бързината, с която те се включват.  Точно заради това несвободния софтуер
(какъвто беше „Кю ти“, когато стана популярна), и частично несвободни
дистрибуции на операционни системи, намират такава плодотворна почва.  Да
спрем да използваме думата „свободен“ сега би било грешка; имаме нужда да
говорим за свободата повече, а не по-малко.</p>

<p>
Ако тези, които използват термина „отворен код“, привличат повече
потребители в нашата общност, това е принос, но останалите от нас трябва да
работят дори по-усърдно, за да повдигнат въпроса за свободата на вниманието
на тези потребители.  Днес трябва да казваме по-често и по-гръмко от когато
и да е: „Това е свободен софтуер и ви предоставя свобода!“.</p>

<h3 id="newinfeb">Дали търговска марка би помогнала?</h3>

<p>
Поддръжниците на „софтуера с отворен код“ се опитаха да го направят
търговска марка, като казаха, че това би им помогнало да предотвратят
злоупотреби с наименованието.  Тази инициатива бе изоставена по-късно,
понеже терминът е твърде описателен, за да отговаря на изискванията за
търговска марка.  Така че правното състояние на „отворен код“ е същото,
каквото и на „свободен софтуер“ — няма никакво <em>законово</em> ограничение
за използването му.  Чувал съм за доклади за компании, които наричат
софтуерните си пакети „отворен код“, въпреки че не отговарят на официалната
дефиниция, виждал съм лично някои примери.</p>

<p>
Но дали би имало голяма разлика, ако се използваше термин, който е търговска
марка?  Не съвсем.</p>

<p>
Компаниите правят обявления, които създават впечатлението, че програмата е
„софтуер с отворен код“, без да го твърдят изрично.  Например, в едно
обявление на „Ай Би Ем“ за програма, която не се вмества в официалната
дефиниция, се казва това:</p>

<blockquote><p>
Както е присъщо в общността на отворения код, потребителите на &hellip;
технология също ще могат да си сътрудничат с „Ай Би Ем“ &hellip;
</p></blockquote>

<p>
Това в действителност не казва, че програмата <em>е</em> с „отворен код“, но
много читатели не са забелязали тази подробност.  (Трябва да отбележа, че
„Ай Би Ем“ искрено се опитваше да направи тази програма свободен софтуер, и
по-късно възприе нов лиценз, който я превърна в свободен софтуер и „отворен
код“.  Но по времето, когато цитираното обявление бе направено, програмата
не беше нито едното, нито другото.)</p>

<p>
А ето как „Сигнус Солюшънс“, която бе основана като компания за свободен
софтуер и впоследствие се преквалифицира (един вид) в собственически
софтуер, рекламираше някои собственически продукти:</p>

<blockquote><p>
„Сигнус Солюшънс“ е лидер в пазара за отворен код и вече стартира два
продукта за пазара на [GNU/]Линукс. 
</p></blockquote>

<p>
За разлика от „Ай Би Ем“, „Сигнус“ не са се опитвали да направят тези пакети
свободен софтуер, и те дори и минимално не се доближават до условията.  Но
на практика „Сигнус“ не са казали, че пакетите са „софтуер с отворен код“, а
само използвали термина, за да създадат това впечатление у невнимателните
читатели.</p>

<p>
Тези наблюдения показват, че търговска марка не би предотвратила наистина
объркването, което настъпва с термина „отворен код“.</p>

<h3 id="newinnovember">Недоразуменията(?) на „отворения код“</h3>

<p>
Дефиницията за софтуер с отворен код е достатъчно ясна и е пределно ясно, че
типичната несвободна програма не отговаря на условията.  Така че бихте си
помислили, че „Фирма за софтуер с отворен код“ означава такава, чиито
продукти са свободен софтуер (или близко до това), нали така?  Уви, много
фирми се опитват да придадат различно значение.</p>

<p>
На срещата „Ден на разработчиците на софтуер с отворен код“ през август 1998
г., някои от поканените комерсиални разработчици казаха, че възнамеряват да
направят само част от тяхната работа свободен софтуер (или „отворен код“).
Центърът на техния бизнес е разработването на собственически добавки
(софтуер или <a href="/philosophy/free-doc.html">ръководства</a>), които
продават на потребителите на свободен софтуер.  Те ни молят да се отнасяме
към това като нещо допустимо, като част от нашата общност, понеже част от
парите се даряват за разработка на свободен софтуер.</p>

<p>
На практика, тези фирми искат да положат одобрителния щемпел „отворен код“
върху своите продукти със собственически софтуер — макар и самите продукти
да не са „софтуер с отворен код“ — само защото имат някаква връзка със
свободния софтуер или понеже същата фирма поддържа също и някакъв свободен
софтуер.  (Един основател на фирма каза доста категорично, че те биха
вложили в свободния пакет, който поддържат, минимална част от труда си —
толкова, колкото е достатъчно за общността.)</p>

<p>
През годините много фирми са допринесли за разработката на свободен
софтуер.  Някои от тях основно са разработвали несвободен софтуер, но двете
дейности са били отделни; така ние можехме да пренебрегнем техните
несвободни продукти и да работим с тях по проекти за свободен софтуер.
Накрая можехме искрено да им благодарим за приноса им към свободния софтуер,
без да говорим за останалото, което са направили.</p>

<p>
Не можем да направим същото с тези нови фирми, понеже те няма да ни
позволят.  Те активно приканват обществото да не прави разлика между
отделните им дейности.  Искат да се отнасяме към несвободния им софтуер като
към истински принос, макар и той да не е такъв.  Те се представят като
„фирми за софтуер с отворен код“, надявайки се да изпитаме топло, замайващо
вълнение от това и че ще разсъждаваме също тъй замаяно когато прилагаме
критериите си.</p>

<p>
Тази манипулативна практика би била също толкова вредна, ако беше направена
чрез термина „свободен софтуер“.  Но изглежда фирмите не използват термина
„свободен софтуер“ по този начин, навярно асоциацията му с идеализма го
прави неприложим.  Терминът „отворен код“ отвори вратата за злоупотреби от
този род.</p>

<p>
На едно търговско изложение в края на 1998 г., посветено на операционната
система, често наричана <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">„Линукс“</a>, един
от лекторите беше ръководно лице на известна софтуерна фирма.  Навярно е бил
поканен заради решението на фирмата му да „поддържа“ тази система.  За
жалост, тяхната форма на „поддръжка“ се състои в издаването на несвободен
софтуер, който работи със системата — с други думи, използват нашата общност
като пазар, без да допринасят за нея.</p>

<p>
Той каза: „Няма начин да направим нашия продукт отворен код, но може би ще
го направим „вътрешен“ отворен код.  Ако позволим на персонала по
поддръжката достъп до изходния код, те биха могли да коригират грешки за
клиентите, и бихме осигурили по-добър продукт и по-добро обслужване.“  (Това
не е точен цитат, понеже не си записах думите му, но предава същината.)</p>

<p>
Хора от публиката след това ми казаха: „Той просто не разбира най-важното.“
Но дали е така?  Кое точно не е разбрал?</p>

<p>
Той не е пропуснал същността на движението за софтуер с отворен код.  Това
движение не твърди, че потребителите трябва да имат свобода, а само че
позволяването на повече хора да погледнат изходния код и да помогнат при
подобрението му води до по-бърза и по-добра разработка.  Изпълнителният
директор е разбрал тази част напълно.  Нежелаейки да следва този подход
изцяло, включвайки и потребителите, той е обмислял да го внедри частично, в
рамките на фирмата.</p>

<p>
Това, което той е пропуснал, е въпросът, който „отворен код“ е създаден да
не повдига: въпросът, че потребителите <em>заслужават</em> свобода.</p>

<p>
Разпространяването на идеята за свобода е голяма задача и има нужда от
Вашата подкрепа.  Точно заради това в проекта GNU ние се придържаме към
термина „свободен софтуер“, за да си помагаме в тази задача.  Ако чувствате,
че свободата и общността са важни сами по себе си — не заради удобствата,
които следват от тях — молим ви, присъединете се към нас в използването на
термина „свободен софтуер“.</p>

<hr />

<!-- The archived version is truncated.
<p>

Joe Barr wrote an article called
<a href="http://web.archive.org/web/20080703140137/http://www.itworld.com/LWD010523vcontrol4">Live and
let license [archived]</a> that gives his perspective on this issue.</p>
-->
<p>
<a
href="http://ocw.mit.edu/courses/sloan-school-of-management/15-352-managing-innovation-emerging-trends-spring-2005/readings/lakhaniwolf.pdf">
Докладът за мотивацията на разработчиците на свободен софтуер</a> от Лахани
и Улф твърди, че значителна част от тях са мотивирани от възгледа, че
софтуерът трябва да е свободен.  Това е въпреки факта, че те са изследвали
разработчици от SourceForge, сайт, който не поддържа възгледа, че това е
етичен въпрос.</p>

<hr />
<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a
href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен
софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote>

<div class="translators-notes">

<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
<b>Бележки на преводача</b>:
<ol>
<li id="TransNote1">Спорно е дали изобщо може да се нарече движение;
     по-скоро е кампания или инициатива.</li>

<li id="TransNote2">Английската дума „free“ е многозначна.  На
     български тя може да се предава като свободен, но и като
     безплатен.  За щастие, в българския език това двусмислие не
     съществува.</li>

<li id="TransNote3">В оригинал „free speech, not free beer“ (англ.) —
     двете различни значения изпъкват ясно в този израз.  На
     англ. език изразът често се използва от представителите на
     Движението за свободен софтуер, за да се артикулират тези две
     значения и да се посочи желаното от тях — свободен, а не
     безплатен.</li>

<li id="TransNote4">На английски език „Live and let license“, закачка
     с известната песен „Live and let die“ на Пол Макартни и
     „Уингс“.</li>
</ol></div>
</div>

<!-- for id="content", starts in the include above -->
<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
<div id="footer">
<div class="unprintable">

<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a
href="mailto:gnu@gnu.org">&lt;gnu@gnu.org&gt;</a>.  Има и други начини за <a
href="/contact/">връзка</a> с ФСС.  Моля, изпращайте доклади за счупени
хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a
href="mailto:webmasters@gnu.org">&lt;webmasters@gnu.org&gt;</a>.</p>

<p>
<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph,
        replace it with the translation of these two:

        We work hard and do our best to provide accurate, good quality
        translations.  However, we are not exempt from imperfection.
        Please send your comments and general suggestions in this regard
        to <a href="mailto:web-translators@gnu.org">

        &lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>

        <p>For information on coordinating and submitting translations of
        our web pages, see <a
        href="/server/standards/README.translations.html">Translations
        README</a>. -->
Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
href="mailto:web-translators@gnu.org">&lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на
тази статия.</p>
</div>

<p>Copyright &copy; 1998, 1999, 2000, 2001, 2007 Фондация за свободен софтуер</p>

<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a
rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив
Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p>

<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" -->
<div class="translators-credits">

<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
<b>Превод</b>: Явор Доганов <a
href="mailto:yavor@gnu.org">&lt;yavor@gnu.org&gt;</a>, 2007 г.</div>

<p class="unprintable"><!-- timestamp start -->
Последно обновяване:

$Date: 2017/03/24 12:24:01 $

<!-- timestamp end -->
</p>
</div>
</div>
</body>
</html>