diff options
Diffstat (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg')
28 files changed, 8311 insertions, 0 deletions
diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/can-you-trust.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/can-you-trust.html new file mode 100644 index 0000000..3b82972 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/can-you-trust.html @@ -0,0 +1,327 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/can-you-trust.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/can-you-trust.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/can-you-trust.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2009-12-15" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Можете ли да имате доверие на компютъра си? - Проектът GNU - Фондация за +свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/can-you-trust.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Можете ли да имате доверие на компютъра си?</h2> + +<p>от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></p> + +<p> +От кого би трябвало да получава заповеди вашият компютър? Повечето хора +смятат, че техните компютри трябва да им се подчиняват, а не да се +подчиняват на някой друг. С план, който наричат „доверено ползване на +компютри“, големи медийни корпорации (включително филмовите и звукозаписните +компании), заедно с компютърни компании като „Майкрософт“ и „Интел“, +планират да накарат компютъра ви да се подчинява на тях, вместо на +вас. (Версията на „Майкрософт“ за тази схема се нарича „Palladium“.) +Собственическите програми са включвали злонамерена функционалност и преди, +но този план ще я направи общоприета.</p> +<p> +В самата си същност собственически софтуер означава да нямате контрол върху +това какво той прави — да не можете да разучавате програмния код или да го +променяте. Не е учудващо, че хитри бизнесмени намират начини да се +възползват от контрола, който имат, за да ви поставят в неизгодно +положение. „Майкрософт“ са правили това неколкократно: една от версиите на +„Уиндоус“ беше проектирана да докладва на „Майкрософт“ за всички инсталирани +програми на вашия диск; скорошна актуализация свързана със „сигурността“ на +Windows Media Player изискваше от потребителите да се съгласят с нови +ограничения. Но „Майкрософт“ не са единствени — софтуерът за споделяне на +музика KaZaa е изграден така, че бизнес-партньорите на KaZaa да могат да +наемат правото да ползват вашият компютър за нуждите на техните клиенти. +Тези злонамерени функции често са тайни, но дори и когато вече знаете за +тях, е трудно да ги премахнете, тъй като нямате изходния код.</p> +<p> +В миналото това бяха изолирани случаи. „Довереното ползване на компютри“ ще +ги направи широко разпространени. „Предателско ползване на компютри“ е +по-подходящо наименование, тъй като планът е изграден така, че да се увери, +че вашият компютър систематично няма да ви се подчинява. Всъщност, изграден +е така, че да преустанови използването на компютъра ви като компютър за общо +ползване. Възможно е за всяко извършвано действие да е необходимо изрично +разрешение.</p> +<p> +Техническата предпоставка за предателското ползване на компютри е, че +компютърът ще съдържа устройство за цифрово шифриране и подпис, а ключовете +за това ще са пазени в тайна от вас. Собственическите програми ще използват +това устройство, за да контролират кои други програми можете да използвате, +документите и информацията, която можете да достъпвате и на какви програми +да предавате тази информация. Тези програми постоянно ще свалят нови +правила за упълномощаване от Интернет и автоматично ще налагат тези правила +на вашата работа. Ако не позволите вашия компютър периодично да сваля +новите правила от Интернет, част от възможностите автоматично ще спрат да +функционират.</p> +<p> +Разбира се, Холивуд и звукозаписните компании планират да използват +предателското ползване на компютри за DRM (Digital Restrictions Management +или „Цифрово управление на ограниченията“), така че изтеглените филми и +музика да могат да бъдат възпроизвеждани на един конкретен компютър. +Споделянето ще бъде напълно невъзможно, поне що се отнася до разрешените +лично за вас файлове, които ще получавате от тези компании. Вие, +потребителите, би трябвало да имате свободата и възможността да споделяте +тези файлове. (Подозирам, че някой ще намери начин да направи нешифрирани +версии и да ги качи в мрежата, и да ги споделя, така че DRM няма напълно да +успее, но това не е извинение за системата.)</p> +<p> +Това, че споделянето ще бъде невъзможно е достатъчно зле, но става и още +по-лошо. Съществуват планове да се използват подобни средства и за +електронната поща и документи — което ще доведе до електронно писмо, което +изчезва след две седмици, или документи, които могат да бъдат прочетени +единствено на компютрите на компанията.</p> +<p> +Представете си, че получите електронно писмо от вашия шеф, който ви казва да +направите нещо, което смятате за рисковано. Месец по-късно, когато това +даде нежелан резултат, вие няма да можете да използвате това писмо, за да +покажете, че решението не е било ваше. „Да го имате черно на бяло“ няма да +ви предпази, когато нареждането е написано с невидимо мастило.</p> +<p> +Представете си, че получите електронно писмо от вашия шеф заявяващо +поведение, което е незаконно или морално недопустимо, като например да +унищожите финансовата ревизия на вашата компания, или да позволите на +заплаха за вашата страна да не бъде проверена. Днес вие можете да изпратите +това на журналист и да разобличите деянието. С предателското ползване на +компютри, репортерът няма да може да прочете документа — неговият компютър +ще откаже да му се подчинява. Предателското ползване на компютри ще се +превърне в рай за корупция.</p> +<p> +Текстови редактори като Microsoft Word ще могат да използват предателското +ползване на компютри, когато запазвате вашите документи, за да се уверят, че +конкурентни програми за текстообработка няма да могат да ги отварят. Днес +ние трябва да разгадаваме тайните на формата на Word чрез усърдни +експерименти, за да можем да направим свободните програми за текстообработка +да отварят документи на Word. Ако Word шифрира документите, когато ги +съхранява, използвайки предателското ползване на компютри, общността на +свободния софтуер няма да има възможността да разработи програми, които да +разчитат този формат. А дори и да успеем, такива програми би могло да бъдат +забранени от Закона за авторско право в цифровото хилядолетие (Digital +Millennium Copyright Act).</p> +<p> +Програми, използващи предателско ползване на компютри, непрестанно ще свалят +нови правила за упълномощаване от Интернет и автоматично ще налагат тези +правила на вашата работа. Ако „Майкрософт“, или американското правителство, +не харесат мнението ви в някой документ, който сте написали, те биха могли +да публикуват нови инструкции, налагащи на всички компютри да не позволяват +този документ да бъде четен от никого. Всеки компютър ще се подчини, когато +получи новите инструкции. Вашето писание ще бъде обект на заличаване в стил +„1984“. Възможно е дори вие самите да не можете да го прочетете.</p> +<p> +Може да си мислите, че е възможно да разкриете вредите, които извършва една +програма от предателското ползване на компютри, да проучите доколко +зловредни са те и да решите дали да ги приемете. Ще е глупаво и белег на +ограничено мислене да приемете, но смисъла е, че сделката, която смятате, че +сте извършили, няма да трае дълго. Когато започнете да зависите от тази +програма, вие сте в примката и те го знаят; тогава те могат да променят +сделката. Някои приложения автоматично ще се обновяват и ще правят нещо +различно, и няма да ви дадат избор дали да се обновяват.</p> +<p> +Днес можете да избегнете да бъдете ограничавани от собственическия софтуер +като не го използвате. Ако ползвате GNU/Линукс или друга свободна +операционна система, и ако избягвате да инсталирате собственически +приложения на нея, тогава вие определяте какво върши вашият компютър. Ако +една свободна програма има зловредни функции, разработчици от общността ще +ги премахнат и вие ще можете да използвате поправената версия. Вие бихте +могли и да използвате свободни програми и инструменти на несвободни +операционни системи. Това няма напълно да ви даде свобода, но много +потребители го правят.</p> +<p> +Предателското ползване на компютри поставя в риск съществуването на свободни +операционни системи и свободни приложения, защото е възможно изобщо да не +можете да ги стартирате. Някои версии на предателското използване на +компютри биха изисквали операционната система да бъде изрично позволена от +определена компания. Свободни операционни системи няма да могат да бъдат +инсталирани. Някои версии на предателското ползване на компютри могат да +изискват всяка програма да бъде изрично позволена от разработчика на +операционната система. Вие няма да можете да стартирате свободни приложения +на такава система. А ако разберете как да го направите и кажете на някого, +това би могло да е престъпление.</p> +<p> +В Съединените щати вече съществуват законопроекти, които ще изискват всички +компютри да поддържат предателското ползване на компютри и да забранят +свързването на стари компютри към Интернет. Законът CBDTPA (ние го наричаме +„Консумирай, но не опитвай да програмираш<sup><a +href="#TransNote1">1</a></sup>“) е един от тях. Но дори и да не ви задължат +законово да започнете да използвате предателското ползване на компютри, +натискът да го приемете може да бъде огромен. Днес хората често използват +формата на Word за комуникиране, въпреки, че това предизвиква множество +проблеми (вижте <a href="/philosophy/no-word-attachments.html">„Можем да +сложим край на прикрепените файлове във формат на Word“</a>). Ако машина на +предателското ползване на компютри може да отваря документи само от +най-новата версия на Word, много потребители ще преминат към нея, ако те +приемат ситуацията от гледна точка на еднократно действие (или приемаш или +не). За да се противопоставим на предателското ползване на компютри, ние +трябва да се обединим и да се изправим пред тази ситуация като колективен +избор.</p> +<p> +За повече информация относно предателското използване на компютри, вижте <a +href="http://www.cl.cam.ac.uk/users/rja14/tcpa-faq.html">http://www.cl.cam.ac.uk/users/rja14/tcpa-faq.html</a>.</p> +<p> +За блокирането на предателското ползване на компютри ще е необходимо +организирането на голям брой хора. Ние имаме нужда от вашата помощ! Моля, +подкрепете <a href="http://DefectiveByDesign.org">Defective by Design</a>, +кампанията на ФСС срещу цифрово управление на ограниченията.</p> + +<h3>Послепис</h3> + +<ol> +<li><p> +В областта на компютърната сигурност терминът „доверено ползване на +компютри“ (англ. „trusted computing“) се използва по различен начин — +внимавайте за евентуално объркване от различните значения.</p></li> + +<li><p> +Проектът GNU разпространява GNU Privacy Guard — програма, която имплементира +шифриране с публичен ключ и цифрово подписване, които можете да използвате, +за да изпращате сигурни и лични електронни писма. Полезно е да се разгледа +как GPG се различава от предателското ползване на компютри и да се види +какво прави едното толкова полезно, а другото толкова опасно.</p> +<p> +Когато някой използва GPG, за да ви изпрати шифриран документ и вие +използвате GPG за да го дешифрирате, резултатът е нешифриран документ, който +вие можете да четете, препращате, копирате или дори да го шифрирате отново, +за да го изпратите на някой друг. Приложение на предателското ползване на +компютри би ви позволило да прочетете думите на екрана, но няма да ви +позволи да направите нешифриран документ, който да можете да използвате по +друг начин. GPG, свободен софтуерен пакет, прави опциите по сигурността +достъпни за потребителите — <em>те го</em> използват. Предателското +ползване на компютри е проектирано да налага ограничения на потребителите — +<em>то ги</em> използва.</p></li> + +<li><p> +Поддръжниците на предателското ползване на компютри често фокусират речите +си върху <a name="beneficial">благотворните ползи</a>. Това, което казват, +често е правилно — но просто не е важно.</p> +<p> +Както и повечето хардуер, предателското ползване на компютри може да служи +на цели, които не са зловредни. Но тези употреби могат да се реализират по +други начини, без предателски хардуер. Принципната разлика за потребителите +е отвратителното последствие от предателското ползване на компютри — +съоръжаването на компютъра ви да работи срещу вас.</p> +<p> +Това, което те казват, е вярно, както и това, което аз казвам. Съберете ги +заедно и какво получавате? Предателското ползване на компютри е план за +отнемане на свободата ви, като се предлагат незначителни ползи само за да ни +разсеят и да забравим какво бихме загубили.</p></li> + +<li><p> +„Майкрософт“ представя „Palladium“ като мярка за сигурност и твърди, че това +ще предпазва от вируси, но това твърдение очевидно не е вярно. Една +презентация на Microsoft Research от м.октомври 2002 г. гласи, че една от +спецификациите на Palladium е, че съществуващите операционни системи и +приложения ще продължат да работят. Следователно, вирусите ще продължават +да могат да правят всичко това, което могат и днес.</p> +<p> +Когато „Майкрософт“ говори за „сигурност“ във връзка с Palladium, те нямат +предвид смисъла, което ние обикновено влагаме в тази дума — защита на вашата +машина от неща, които не желаете. Те имат предвид защита на информацията +на вашата машина от достъп от вас, по начин, по който другите не желаят. +Една страница от тази презентация изброява няколко вида тайни, за които +Palladium може да се използва да съдържа, включително „тайни от трети лица“ +и „потребителски тайни“ — но слагат „потребителски тайни“ в кавички, +осъзнавайки че това е абсурдно в контекста на Palladium.</p> +<p> +В презентацията често се използват други понятия, които често асоциираме с +контекста на сигурността — такива като „атака“, „злонамерен код“, „измама“, +както и „доверен“. Никое от тях не означава това, което означава нормално. +„Атака“ не означава някой, който се опитва да ви навреди, а означава вас, +опитващи се да копирате музика. „Злонамерен код“ означава код, инсталиран +от вас, за да прави нещо, което друг не иска вашата машина да прави. +„Измама“ не означава някой, които иска да ви излъже, а означава вас, +опитващи се да излъжете Palladium. И така нататък.</p></li> + +<li><p> +Предишно изявление от разработчиците на Palladium гласеше, че основната +предпоставка е, че който е изработил или събрал информацията, трябва да има +пълен контрол над това как вие я използвате. Това би означавало +революционно преобръщане на досегашните идеи за етика и за законовата +система, и би създало безпрецедентна система за контрол. Специфичните +проблеми на тези системи не са случайни — те са резултат от основната цел. +Това е целта, която ние трябва да отблъснем.</p></li> +</ol> + +<hr /> + +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: Избрани есета на Ричард Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> +<li id="TransNote1">CBDTPA произлиза от Consumer Broadband and Digital +Television Promotion Act (Закон за популяризиране на широколентов +потребителски достъп и цифрова телевизия). На английски език +„Консумирай, но не опитвай да програмираш“ (Consume But Don't Try +Programming Act) може да се съкрати по същия начин. +</li> +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright: © 2002, 2007 Ричард Столман</p> +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Ивайло Кабаков <a +href="mailto:se7en@mailshack.com"><se7en@mailshack.com></a>, 2007 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/compromise.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/compromise.html new file mode 100644 index 0000000..3f4480c --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/compromise.html @@ -0,0 +1,299 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/compromise.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/compromise.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/compromise.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2018-03-31" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.86 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Избягване на гибелни компромиси - Проектът GNU - Фондация за свободен +софтуер</title> +<style type="text/css" media="print,screen"> +<!-- + .quote { + font-size: 90%; + max-width: 30em; + padding: .5em 1.5em; + background-color: #ececec; + border-radius: 1em; + -moz-border-radius: 1em; + -khtml-border-radius: 1em; + -webkit-border-radius: 1em; + -opera-border-radius: 1em; + } + .quote.imgright { margin: .3em 1em 1em 1em; } + .quote { + font-style: italic; + } + .quote b { + font-style: normal; + font-weight: normal; + } + .imgleft { + width: 18em; + max-width: 100%; + } + +@media (max-width:50em) { + .imgleft, .imgright { + float: none; + display: block; + margin: auto; + } + .quote { + max-width: none; width: auto; + margin: 1em 10%; + } +} +@media (min-width:50em) { + .quote { max-width: 40%; } +} +--> + +</style> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/compromise.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Избягване на гибелни компромиси</h2> + +<p class="byline">от Ричард Столман</p> + +<blockquote class="quote imgright"><p>„Преди 25 години, <a href="/gnu/initial-announcement.html">на 27 септември +1983, обявих план</a> да създам напълно свободна операционна система +наречена GNU — от «GNU's Not Unix» (GNU Не е Юникс). Като част то 25-тата +годишнина на системата GNU, написах тази статия как нашата общност може да +избегне гибелните компромиси. Освен избягването на такива компромиси, има +много други начини, по които можете да <a href="/help/help.html">помогнете +на GNU</a> и свободния софтуер. Един основен начин е да се <a +href="https://www.fsf.org/associate/support_freedom/join_fsf?referrer=4052">присъедините +към Фондацията за свободен софтуер</a> като асоцииран член.“ — Ричард +Столман</p></blockquote> + +<p>Целта на Движението за свободен софтуер е обществена промяна — <a +href="/philosophy/free-sw.html">всички програми да са свободни</a>, така че +всички потребители на софтуер да са свободни и да могат да са част от +общност на сътрудничество. Всяка несвободна програма осигурява +несправедлива власт на своя разработчик над потребителите. Наша цел е да +преустановим тази неправда.</p> + +<p>Пътят към свобода е <a +href="http://www.fsf.org/bulletin/2008/spring/the-last-mile-is-always-the-hardest/">дълъг</a>. +Той ще изисква много стъпки и много години, за да се стигне до свят, в който +е нормално потребителите на софтуер да имат свобода. Някои от тези стъпки +са трудни и изискват жертви. Някои от тях стават по-лесни, ако направим +компромис с хора, чиито цели са други.</p> + +<p>Така <a href="http://www.fsf.org">Фондацията за свободен софтуер</a> прави +компромиси, дори големи. Например направихме компромис с клаузите относно +патентите във версия 3 на Общия публичен лиценз на GNU (<a +href="/licenses/gpl.html">GNU General Public License</a>, така че големите +компании биха допринасяли към софтуер под ОПЛ 3 и биха го разпространявали, +и биха довели някои патенти под провизиите на тези клаузи. </p> + +<img src="/graphics/gplv3-large.png" alt="[Логото на GPLv3]" class="imgleft" /> + +<p><a href="/licenses/lgpl.html">По-малкият ОПЛ</a> (LGPL) е компромис — +използваме го върху определени свободни библиотеки, за да позволим +ползването им в определени несвободни програми, защото мислим, че +забраняването на това ще накара разработчиците да ползват вместо тях +несвободни библиотеки. Ние приемаме и инсталираме код в програмите на GNU, +който им позволява да работят съвместно с популярни несвободни програми. +Ние документираме и известяваме за това по начин, който окуражава ползващите +тези несвободни програми да инсталират съответните свободни, но не и +обратното. Ние поддържаме определени кампании, с които сме съгласни, дори и +да не сме напълно съгласни с групите зад тях.</p> + +<p>Но ние отхвърляме определени компромиси, въпреки че някои в нашата общност +са готови да ги направят. Например ние <a +href="/philosophy/free-system-distribution-guidelines.html">подкрепяме само +дистрибуции на GNU/Линукс</a>, които имат политика да не включват несвободен +софтуер и да не подвеждат потребителите да го инсталират. Да подкрепим +несвободни дистрибуции би бил гибелен компромис.</p> + +<p>Компромисите са гибелни, ако работят срещу нашите цели в дългосрочен +период. Това може да се случи на нивото на идеите или на нивото на +действията.</p> + +<p>На нивото на идеите, гибелните компромиси са тези, които усилват явленията, +които искаме да променим. Нашата цел е свят, в който потребителите на +софтуер са свободни, но по настоящем повечето потребители дори не +разпознават положението със свободата като проблем. Те са възприели +ценностите на „консуматори“, което означава, че съдят за една програма само +по практическите характеристики като цена и удобство.</p> + +<p>Класическата книга за самопомощ на Дейл Карнеги „Как да печелим приятели и +да влияем на другите“ съветва, че най-ефикасният начин да убедим някой да +направи нещо е да представим аргументи, които се позовават на неговите +ценности. Има начини да се харесаме на косуматорските ценности типични за +нашето общество. Например свободният софтуер, който е придобит безплатно, +може да спести пари на потребителя. Много свободни програми са също така +удобни и надеждни. Посочването на тези практически ползи успя да убеди +множество потребители да приемат различни свободни програми, някои от които +вече са доста успешни.</p> + +<p>Ако целта ви се простира до набирането на повече хора, които да използват +някои свободни програми, можете да решите да си замълчите за концепцията за +свободата и да се фокусирате само върху практическите ползи, които имат +смисъл като консуматорски ценности. За това служи терминът „отворен код“ и +свързаната с него реторика.</p> + +<p>Този подход може да ни доведе само частично до целта ни — свободата. +Хората, които ползват свободен софтуер само защото е удобен, ще държат на +него само доколкото е удобно. И те няма да виждат причина да не ползват +удобни собственически програми заедно с него.</p> + +<p>Философията на отворения код предполага и се отнася до консуматорските +ценности, а това ги затвърждава и усилва. Затова ние <a +href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">не поддържаме отворения +код</a>.</p> + +<img src="/graphics/gnulaptop.png" + alt="" class="imgright" /> + +<p>За да установим напълно и продължително свободна общност, трябва да направим +повече от това да накараме хората да ползват няколко свободни програми. +Трябва да разпространим идеята за отсъждане на софтуера (и други неща) +според „граждански ценности“, които се основават на свободата и общността на +потребителите, а не само на удобството. Тогава потребителите няма да +попадат в капана на някоя собственическа програма примамени от +привлекателна, удобна характеристика.</p> + +<p>За да популяризираме граждански ценности, трябва говорим за тях и да +покажем, че те са основата на нашите действия. Трябва да отхвърлим +компромиса на Дейл Карнеги, с който ще повлияем на действията на другите, +като приемем техните консуматорски ценности.</p> + +<p>Това не означава, че не може въобще да цитираме практическите предимства. +Ние можем и ние го правим. Това се превръща в проблем, само когато +практическите предимства заемат мястото на действието и изтласкат свободата +на заден план. Така че, когато говорим за практическите предимства на +свободния софтуер, ние често повтаряме, че това са <em>допълнителни, +второстепенни</em> причини той да бъде предпочитан.</p> + +<p>Не е достатъчно да направим нашите думи да отговарят на идеалите ни. Нашите +действия трябва също да в унисон с тях. Затова ние трябва да избягваме +компромиси, които включват или легитимират нещата, които целим да +ликвидираме.</p> + +<p>Например практиката показва, че можете да привлечете някои потребители към +<a href="/gnu/why-gnu-linux.html">GNU/Линукс</a>, ако включите някой +несвободен софтуер. Това може да означава симпатична несвободна програма, +която ще хване нечие око или несвободна платформа за програмиране като <a +href="/philosophy/java-trap.html">Джава</a> (вече е свободна), или +поддръжката за изпълнение на Flash (все още не е свободна), или несвободен +драйвер за устройства, който поддържа някои модели на хардуера.</p> + +<p>Тези компромиси са изкусителни, но те подкопават целта. Ако +разпространявате несвободен софтуер или подвеждате хората към него, ще се +окаже трудно да кажете: „Несвободният софтуер е несправедливост, социален +проблем и ние трябва да го прекратим“. А дори да продължите да казвате тези +думи, делата ви ще ги подкопават.</p> + +<p>Въпросът тук не е дали хората трябва да <em>имат възможност</em> или трябва +да им се <em>позволи</em> да инсталират несвободен софтуер — една система с +общо предназначение дава възможност и позволява на потребителите си да +правят каквото пожелаят. Въпросът е дали насочваме потребителите към +несвободен софтуер. Какво те правят самостоятелно си е тяхна отговорност, +наша е какво правим за тях и към какво ги насочваме. Ние не трябва да ги +насочваме към собственически софтуер все едно е решение, защото +собственическият софтуер е проблемът.</p> + +<p>Един гибелен компромис е не само лошо влияние върху другите. Той може също +и да изкриви вашите ценности чрез когнитивен дисонанс. Ако имате определени +ценности, но действията ви подсказват други, противоречащи им ценности, има +вероятност да промените вашите ценности или действия, за да разрешите +противоречието. По този начин проектите, които се обосновават само на +практическите предимства или насочват хората към някои несвободни програми, +почти винаги се посвеняват дори <em>да кажат</em>, че несвободният софтуер е +неетичен. За своите участници, както и за обществото, те затвърждават +консуматорските ценности. Трябва да отхвърляме тези компромиси, ако искаме +да запазим ценностите си непроменени.</p> + +<p>Ако искате да преминете към свободен софтуер, без да компрометирате +свободата като цел, обърнете се към <a +href="http://www.fsf.org/resources">секцията на FSF за ресурси</a>. Тя +изброява конфигурации на хардуер и софтуер, които работят със свободен +софтуер; <a href="/distros/distros.html">изцяло свободни дистрибуции на +GNU/Линукс</a>, които да инсталирате; както и <a +href="http://directory.fsf.org/">хиляди пакети свободен софтуер</a>, които +работят в стопроцентово свободно обкръжение. Ако искате да помогнете +общността да остане на пътя към свободата, един важен начин за това е +публично да подкрепите гражданските ценности. Когато хората обсъждат кое e +добро или лошо, посочвайте ценностите на свободата и общността и се +основавайте на тях.</p> + +<p>Не е напредък път, който ви позволява да се движите по-бързо, ако той води +до грешното място. Компромисът е съществен за постигането на амбициозна +цел, но се пазете от компромиси, които отклоняват от целта.</p> + +<hr class="column-limit"/> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 2008, 2009, 2014, 2015, 2017 <a +href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Александър Шопов <a +href="mailto:ash@contact.bg"><ash@contact.bg></a>, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2020/07/05 14:11:50 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +<!-- for class="inner", starts in the banner include --> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/enforcing-gpl.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/enforcing-gpl.html new file mode 100644 index 0000000..8c48f03 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/enforcing-gpl.html @@ -0,0 +1,268 @@ +<!--#set var="ENGLISH_PAGE" value="/philosophy/enforcing-gpl.en.html" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Привеждане в сила на Общия публичен лиценз на GNU - Проектът GNU - Фондация +за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/enforcing-gpl.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<h2>Привеждане в сила на Общия публичен лиценз на GNU</h2> + +<p>от <a href="http://moglen.law.columbia.edu/"><strong>Ебен +Моглен</strong></a></p> +<p><em>10 септември 2001 г.</em></p> + +<p>Офанзивата на Майкрософт срещу GPL от това лято отново запали искрата на +спекулациите относно това дали GPL е „правно приложим“ лиценз. Винаги ме +развеселява точно този пример за СНС (страх, несигурност и съмнение). +Предполагам, че съм единственият в света адвокат, който може да изрече тези +думи, но ми е чудно какво има да се чудят хората, когато им казвам: +Прилагането на практика на <a href="/licenses/gpl.html">GPL</a> е нещо, +което аз правя постоянно.</p> + +<p>Тъй като <a href="/philosophy/free-sw.html">свободният софтуер</a> не се +подчинява на каноните на съвременното общество, хората са склонни да +предполагат, че гони нетипичните си цели с необикновено находчиви, а оттам и +крехки правни механизми. Но това допускане е невярно. Целта, която следва +Фондацията за свободен софтуер с проектирането и публикуването на GPL, за +съжаление наистина <em>е</em> необичайна: ние преустройваме моделите на +разработка на компютърни програми, за да дадем на всеки човек правото да +разучава, поправя, подобрява и разпространява най-качествения софтуер на +света. Това е реформаторско начинание; то демонстрира как в новото, +свързано в глобална мрежа общество съвсем различни модели на производство и +дистрибуция могат да изместят традиционните модели в бизнеса. А законовият +механизъм на GPL, който прави възможно всичко това, е толкова мощна машина +тъкмо защото е съставена от най-простите работещи чаркове.</p> + +<p>Сърцевината на закона за авторското право, подобно на другите системи за +разпореждане със собственост, е в силата на изключването. Носителят на +авторско право по закон има пълномощието да изключва другите от копиране, +разпространяване и създаване на производни работи.</p> + +<p>Тази сила на изключване предполага равна по големина и обратна по посока +сила на лицензиране — т.е. предоставяне на разрешение за действия, които +иначе биха били незаконни. Лицензите не са договори: потребителят на +творбата е задължен да действа според ограниченията на лиценза, не защото е +положил доброволно обещание, а защото не са му предоставени никакви други +права на действие, извън определените в лиценза.</p> + +<p>Но повечето компании за собственически софтуер искат повече власт, отколкото +самото авторско право може да им даде. Тези фирми заявяват, че предоставят +на потребителите „лиценз“ за софтуера си, но този лиценз съдържа задължения, +за които законът за авторското право не е и чувал. Например, софтуер, който +нямате право да опознаете, често иска от вас да потвърдите, че няма да +правите опит да го декомпилирате. Законът за авторското право не забранява +декомпилирането, тази забрана е само клауза от договора, с която трябва да +се съгласите при закупуване на софтуера в запечатана опаковка от магазина +(т.нар. „shrink wrap license“) или при изтеглянето му от интернет +(т.нар. „clickwrap license“). Авторското право е просто начин потребителите +да бъдат ощетени още повече.</p> + +<p>GPL, от друга страна, изземва част от авторските права, вместо да прибавя +към тях. Няма нужда лицензът да е сложен, защото ние се опитваме да +упражняваме колкото се може по-малко контрол над потребителите. Авторското +право дава на издателите властта да забраняват на потребителите да +упражняват правата да копират, променят и разпространяват съдържанието — все +неща, които ние вярваме, че трябва да са достъпни за хората. GPL пък +разхлабва почти всички ограничения в системата на авторското право. +Единственото нещо, което безусловно изискваме, е всеки, който разпространява +оригинални GPL творби или техни производни работи, да ги разпространява на +свой ред под GPL. От гледна точка на авторското право, това е доста слабо +ограничение. Много по-силно ограничителни лицензи рутинно влизат в правна +сила: практически всяко съдебно дело, свързано с авторски права, касае +лиценз, който е много по-рестриктивен от GPL.</p> + +<p>Тъй като няма нищо сложно или спорно по отношение на самостоятелните +материалноправни разпоредби на лиценза, аз никога не съм виждал сериозен +аргумент, че GPL надвишава пълномощията на лицензодателя. Понякога обаче се +казва, че GPL не може да бъде приведен в правно действие, понеже +потребителите не са се „съгласили“ с него.</p> + +<p>Това твърдение се основава на някакво погрешно разбиране. Лицензът не +изисква от потребителите да се съгласяват с него, за да могат законно да +придобият, инсталират, използват, изучават и дори експериментално да +променят софтуер под GPL. Всички тези действия са или забранени, или +контролирани от фирмите за собственически софтуер, които наистина изискват +от вас да приемете техния лиценз, включително договорните клаузи извън +обхвата на авторското право, преди да можете да използвате техните +продукти. Движението за свободен софтуер изповядва, че всички тези действия +са права, с които трябва да се ползват всички потребители. Ние дори <em>не +искаме</em> да отразяваме тези действия в лиценз. Почти всеки човек, който +ежедневно използва софтуер под GPL няма нужда от лиценз и никога не се е +съгласявал с такъв. GPL ви държи отговорен само в случай, че +разпространявате софтуер, съдържащ код под GPL, и само при такива +обстоятелства е нужно да се съгласите с условията на лиценза. А тъй като +никой не може да разпространява софтуер без изобщо да посочи лиценз, то +можем уверено да смятаме, че всеки, който разпространява софтуер под GPL, по +подразбиране е съгласен с неговите условия. В крайна сметка, лицензът +изисква всяко копие на софтуер, публикуван под GPL, да се придружава от +копие на текста на лиценза, така щото всеки потребител да бъде напълно +информиран за условията.</p> + +<p>Въпреки опитите за всяване на страх, несигурност и съмнение, GPL в +качеството си на авторско-правен инструмент си е съвсем редовен лиценз. По +тази причина аз съм успявал да го приведа в действие десетки пъти през +последните почти десет години, без дори веднъж да съм ходил в съда.</p> + +<p>Междувременно, през последните месеци доста се мълви, че очакваният ефект +все да не се стига до юридическо решение в САЩ или други съдилища по някакъв +начин уж демонстрирал, че има нещо сбъркано в GPL, или че необичайната му +мисия е реализирана по технически незащитим начин, или че Фондацията за +свободен софтуер, която стои зад лиценза, се страхува да го подложи на +проверката на съда. Истината е точно обратната. Не сме се озовали в съда +да отстояваме GPL, само защото никой досега не е пожелал да рискува да го +оспори с нас там.</p> + +<p>Какво все пак се случва когато бъде нарушен лицензът GPL? При софтуера, +чиито авторски права държи Фондацията за свободен софтуер (било понеже ние +сме оригиналните автори на програмите, или защото авторите на свободен +софтуер са ни предоставили правата си, за да се възползват от опита ни в +опазването на техните софтуерни свободи), <a +href="/licenses/gpl-violation.html">първата стъпка е подаване на сигнал</a>, +обикновено по електронна поща на адрес <a +href="mailto:license-violation@gnu.org"><license-violation@gnu.org></a>. +<a href="/licenses/gpl-violation.html">Молим хората, които докладват за +нарушение, да ни помогнат да установим нужните факти</a>, след което +предприемаме каквито допълнителни проучвания са необходими.</p> + +<p>В такова положение се намираме десетки пъти всяка година. Дори +установяването на съвсем първоначален контакт обикновено е напълно +достатъчно за решаване на проблема. От другата страна си мислят, че са се +съобразили с GPL, и когато разберат за грешката си с радост я поправят, +следвайки съветите ни. Понякога обаче вярваме, че са необходими някои мерки +за укрепване на доверието, понеже нарушението е толкова голямо по размери +или упорито във времето, че доброволният отстъп пред лиценза просто се +оказва недостатъчен. В такива ситуации ние сътрудничим на организациите, за +да внедрят в бизнеса си програми за съблюдаване на GPL, ръководени от старши +мениджъри, които се отчитат редовно пред нас и направо пред своите бизнес +ръководства. При особено заплетените казуси, понякога сме настоявали за +мерки, които биха улеснили и ускорили по-нататъшното правно приложение на +лиценза, в случай на бъдещо нарушение.</p> + +<p>За приблизително десетте години откак се занимавам с прилагане на GPL, +никога не съм изисквал изплащане на обезщетения на Фондацията заради +нарушаването на лицензите й, и рядко съм настоявал за публично признание за +простъпката. Позицията ни винаги е гласяла, че най-важните ни цели са +спазването на лиценза и обезпечаването на добронамерено поведение за +бъдеще. Направили сме всичко необходимо нарушителите лесно да изпълняват +изискванията ни и им прощаваме миналите нарушения.</p> + +<p>В ранните години на Движението за свободен софтуер това вероятно е била +единствената възможна стратегия. Скъпите и тромави съдебни процеси сигурно +щяха да унищожат ФСС или най-малкото биха я възпрепятствали да предприеме +необходимите действия, за да направи движението за свободен софтуер онази +постоянна сила, променяща софтуерната индустрия, каквато днес е. С времето +обаче ние запазихме този наш подход за прилагане изпълнението на лиценза: не +защото така бяхме принудени, а просто защото подходът работеше. Цяла нова +индустрия израстна около свободния софтуер и всички участници в нея бяха +разбрали колосалното значение на GPL — никой не искаше да играе ролята на +злодея, който краде свободен софтуер, и никой не искаше да се окаже негов +клиент, бизнес партньор или дори служител. Изправени пред избора между +приемане на лиценза без много шум и негативна кампания плюс съдебна битка, +която нямаше да могат да спечелят, нарушителите предпочитаха да не обръщаме +срещу тях дебелия край.</p> + +<p>Случвало се е дори, веднъж или два пъти, да се занимаваме с фирми, които под +знамето на щатския закон за авторското право се занимаваха с умишлено +криминално нарушение на авторски права: взимайки кода на лицензиран под GPL +софтуер, рекомпилирайки го в опит да прикрият произхода му и продавайки го +като собственически софтуерен продукт. Съдействал съм на разработчици на +свободен софтуер извън ФСС да се справят с такива проблеми, и тъй като +правонарушителите нямаше да се откажат доброволно от престъпната си дейност, +а и в случаите, за които говоря, юридическите формалности спъваха +фактическото им съдебно преследване, затова решавахме случаите с диалог с +разпространителите и потенциалните клиенти. „Защо трябва да плащате солидна +сума,“ питах аз, „за софтуер, който погазва лиценза ни, и да затъвате до +гуша в съдебни неприятности, когато можете да вземете истинския софтуер +безплатно?“ Не е имало случай потребителите да не схванат резона в този +въпрос. Наистина, при кражбата на свободен софтуер престъплението не се +отплаща подобаващо.</p> + +<p>Но може и да сме попрекалили с успеха. Ако още преди години бях използвал +съда, за да налагам спазването на GPL, може би хората сега щяха да са глухи +за сплетните на Майкрософт. Само през този месец аз работя над два +сравнително трудни казуса. „Вижте сега,“ казвам аз, „много хора по целия +свят ме притискат да приведа в сила GPL по съдебен път, просто за да докажа, +че това е възможно. Наистина, трябва да накажа някого за назидание. +Участва ли ви се като доброволец?“</p> + +<p>Някой ден с някого и това ще се случи. Но този някой ще загуби клиентите +си, способните му специалисти ще го напуснат, понеже няма да искат +репутацията им да пострада заради него, а лошата публичност ще го задуши. И +всичко това — още преди да стигнем до съда. Първият, който посмее, със +сигурност горко ще се кае. Нашият начин за раздаване на справедливост е +също толкова необикновен, колкото и начинът ни за писане на софтуер, и точно +тук е разковничето. Свободният софтуер е от значение, тъкмо защото +различният начин, по който той се прави, в крайна сметка е единственият +правилен.</p> + +<p><cite>Ебен Моглен е професор по право и история на правото в Училището по +право на Колумбийския университет. Той работи без възнаграждение като +главен адвокат на Фондацията за свободен софтуер.</cite></p> +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 2001 Ебен Моглен</p> + +<p>Дословното копиране и разпространение на цялата статия са позволени за всеки +тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази бележка да бъде +запазена.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Вася Атанасова <a +href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com"><vassia.atanassova@gmail.com></a>, +2009 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2014/12/29 09:29:45 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/essays-and-articles.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/essays-and-articles.html new file mode 100644 index 0000000..d0d258b --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/essays-and-articles.html @@ -0,0 +1,541 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/essays-and-articles.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/essays-and-articles.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/essays-and-articles.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2009-11-12" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.86 --> +<!--#set var="DISABLE_TOP_ADDENDUM" value="yes" --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Есета и статии - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/essays-and-articles.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<div id="education-content"> + +<!--#include virtual="/philosophy/philosophy-menu.bg.html" --> +</div> + +<!-- id="education-content" --> +<!--GNUN: OUT-OF-DATE NOTICE--> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<!--#if expr="$OUTDATED_SINCE" --> +<!--#else --> +<!--#if expr="$LANGUAGE_SUFFIX" --> +<!--#set var="DISABLE_TOP_ADDENDUM" value="no" --> +<!--#include virtual="/server/top-addendum.bg.html" --> +<!--#endif --> +<!--#endif --> +<h2>Есета и статии</h2> + +<div class="summary"> + +<ul> + <li><a href="#aboutfs">Относно свободния софтуер</a></li> + <li><a href="#aboutgnu">Относно операционната система GNU</a></li> + <li><a href="#LicensingFreeSoftware">Лицензиране на свободен софтуер</a></li> + <li><a href="#Laws">Закони и проблеми</a> + <ul> + <li><a href="#patents">Патенти</a></li> + <li><a href="#copyright">Авторско право</a></li> + <li><a href="#drm">Цифрово управление на ограниченията (DRM)</a></li> + <li><a href="#noip">Пропагандният термин „интелектуална собственост“</a></li> + <li><a href="#cultural">Културни и обществени проблеми</a></li> + <li><a href="#misc">Разни</a></li> + </ul></li> + <li><a href="#terminology">Терминология и определения</a></li> + <li><a href="#upholding">Поддържане на софтуерната свобода</a></li> + <li><a href="#humor">Философски хумор</a></li> +</ul> +<hr class="no-display" /> +</div> + +<p>Тази страница изброява поредица статии относно философията на Движението за +свободен софтуер, която е нашата мотивация за разработката на свободната +операционна система GNU.</p> + +<p>Ние също така поддържа списък на <a +href="/philosophy/latest-articles.html">най-новите статии</a>.</p> + +<p> + +<!-- please leave both these ID attributes here. ... --> +<!-- ... we removed this as an H$ section as it was duplicating the --> +<!-- same information on links.html, but it's possible that some users --> +<!-- have the URLs bookmarked or on their pages. -len --> +<a id="TOCFreedomOrganizations">Ние</a> <a +id="FreedomOrganizations">също</a> поддържаме и списък с <a +href="/links/links.html#FreedomOrganizations">организации, които работят за +свобода в сферата на компютърната разработка и електронните комуникации</a>.</p> + +<h3 id="aboutfs">Относно свободния софтуер</h3> +<p> +Свободният софтуер е въпрос на свобода — хората трябва да са свободни да +използват софтуера по всички начини, които са обществено полезни. Софтуерът +се различава от материалните обекти — като столове, сандвичи и бензин — по +това, че може да бъде копиран и променян далеч по-лесно. Тъкмо тези +възможности правят софтуера толкова полезен. Вярваме, че потребителите на +софтуер трябва да са в състояние да се възползват от тях.</p> + +<ul> + <li><a href="/philosophy/free-sw.html">Що е свободен софтуер?</a></li> + <li><a href="/philosophy/why-free.html">Защо софтуерът не трябва да има +собственици</a></li> + <li><a href="/philosophy/shouldbefree.html">Защо софтуерът трябва да е +свободен</a> (Това е по-старо и по-дълго есе на същата тема като горното)</li> + <li><a href="/philosophy/free-doc.html">Защо свободният софтуер има нужда от +свободна документация</a></li> + <li><a href="/philosophy/selling.html">Продаването на свободен софтуер</a> е +напълно възможно!</li> + <li><a href="/philosophy/categories.html">Категории на свободен и несвободен +софтуер</a></li> + <li><a href="/software/reliability.html">Свободният софтуер е по-надежден!</a></li> + <li><a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">Защо „отвореният +код“ пропуска най-важното за свободния софтуер</a></li> + <li><a href="/philosophy/linux-gnu-freedom.html">Линукс, GNU и свободата</a></li> + <li><a href="/philosophy/gnutella.html" id="Gnutella">Относно „Гнутела“</a></li> + <li><a href="/philosophy/schools.html">Защо училищата трябва да си служат изцяло +със свободен софтуер</a></li> + <li><a href="/philosophy/my_doom.html">Вирусът „MyDoom“ и Вие</a></li> + <li><a href="/philosophy/15-years-of-free-software.html">15 години свободен +софтуер</a></li> + <li><a href="/philosophy/free-software-intro.html">Движението за свободен +софтуер</a></li> + <li><a href="/philosophy/your-freedom-needs-free-software.html">Вашата свобода +се нуждае от свободен софтуер</a></li> + <li><a href="/philosophy/fs-motives.html">Мотиви за писане на свободен +софтуер</a></li> +</ul> + +<h3 id="aboutgnu">Относно операционната система GNU</h3> + +<ul> + <li><a href="/gnu/initial-announcement.html">Първоначално обявление на +операционната система GNU</a></li> + <li><a href="/gnu/manifesto.html">Манифестът на GNU</a></li> + <li><a href="/gnu/gnu-history.html">Кратка история на проекта GNU</a></li> + <li><a href="/gnu/thegnuproject.html">Проектът GNU</a>, по-дълго и по-пълно +описание на проекта и историята му.</li> + <li><a href="/fsf/fsf.html">Какво представлява Фондацията за свободен +софтуер?</a></li> + <li><a href="/gnu/why-gnu-linux.html">Защо GNU/Линукс?</a></li> +</ul> + +<h3 id="LicensingFreeSoftware">Лицензиране на свободен софтуер</h3> + +<ul> + <li><a href="/licenses/licenses.html">Обща информация за лицензиране и +„copyleft“</a></li> + <li><a href="/licenses/license-list.html">Списък със свободни и несвободни +лицензи</a></li> + <li><a href="/licenses/gpl-faq.html">Често задавани въпроси относно лицензите на +GNU</a></li> + <li><a href="/licenses/why-not-lgpl.html">Защо не трябва да използвате Lesser +GPL (LGPL) за следващата си библиотека</a></li> + <li><a href="/licenses/copyleft.html">Що е „Copyleft“</a></li> + <li><a href="/philosophy/why-copyleft.html">Защо „copyleft“?</a></li> + <li><a href="/philosophy/university.html">Издаване на свободен софтуер, ако +работите в университет</a></li> + <li><a href="/philosophy/pragmatic.html">Copyleft — прагматичен идеализъм</a></li> + <li><a href="/philosophy/javascript-trap.html">Клопката на Javascript</a> — може +да изпълнявате несвободни програми на компютъра си всеки ден, без да го +съзнавате, чрез уеб-браузъра.</li> + <li><a href="http://www.fsf.org/blogs/licensing/20050211.html">Лицензирането и +завистта при цензуриране</a></li> + <li><a href="/philosophy/x.html">Капанът на X Window</a></li> + <li><a href="/philosophy/apsl.html">Проблемите на лиценза на „Епъл“ (APSL)</a></li> + <li><a href="/licenses/bsd.html">Проблемът с лиценза BSD</a></li> + <li><a href="/philosophy/netscape-npl.html">Публичният лиценз на „Нетскейп“ +(NPL) има сериозни проблеми</a>. Съществува и <a +href="/philosophy/netscape-npl-old.html">стара версия</a> на това есе.</li> + <li><a href="/philosophy/udi.html">Движението за свободен софтуер и УИД +(UDI)</a></li> + <li><a href="/philosophy/gates.html">Проблемът не е Гейтс, ами решетките</a><a +href="#TransNote1"><sup>1</sup></a>, статия на Ричард Столман, първоначално +публикувана в Би Би Си Нюз през 2008 г.</li> + <li><a href="/philosophy/microsoft.html">Дали „Майкрософт“ е голямото зло?</a> +(Съществува и <a href="/philosophy/microsoft-old.html">стара версия</a> на +това есе.)</li> + <li><a href="/philosophy/microsoft-antitrust.html">Свободният софтуер и процеса +за защита на конкуренцията срещу „Майкрософт“</a></li> + <li><a href="/philosophy/microsoft-verdict.html">Относно присъдата на +„Майкрософт“</a></li> + <li><a href="/philosophy/microsoft-new-monopoly.html">Новият монопол на +„Майкрософт“</a></li> + <li><a href="/philosophy/plan-nine.html" id="PlanNineLicense">Проблемите на +лиценза на „План 9“</a></li> + <li><a href="/philosophy/motif.html" id="MotifLicense">Новият лиценз на +„Мотиф“</a></li> + <li><a href="/philosophy/using-gfdl.html" id="UsingGFDL">Използване на GNU +FDL</a></li> + <li><a href="/philosophy/gpl-american-way.html" id="GPLAmericanWay">GNU GPL и +„американския начин“</a></li> + <li><a href="/philosophy/gpl-american-dream.html" id="GPLAmericanDream">GNU GPL +и „американската мечта“</a></li> + <li><a href="/philosophy/enforcing-gpl.html" id="EnforcingGPL">Прилагане на GNU +GPL</a></li> + <li><a href="/philosophy/freedom-or-power.html" id="FreedomOrPower">Свобода или +мощ?</a></li> + <li><a href="/philosophy/no-word-attachments.html" id="NoWordAttachments">Можем +да сложим край на прикрепените файлове във формата на Word</a></li> + <li><a href="/philosophy/java-trap.html" id="JavaTrap">Свободен, но в окови — +„клопката на Джава“</a> (въпреки, че от м.декември 2006 г. „Сън“ вече са +започнали да <a +href="http://www.fsf.org/news/fsf-welcomes-gpl-java.html">преиздават своята +платфрорма на Джава под GNU GPL</a>, описаният в статията проблем остава +важен).</li> + <li><a href="/philosophy/rtlinux-patent.html">Работи се по версия на „RTLinux +Open Patent License“ съвместима с GPL</a></li> +</ul> + +<h3 id="Laws">Закони и проблеми</h3> + +<h4 id="patents">Патенти</h4> + +<ul> + + <li><a href="/philosophy/w3c-patent.html">Позицията на ФСС относно патентната +политика на консорциума W3 за патенти „без необходимост от +възнаграждения“</a>, пренаписана</li> + + <li>Как да защитаваме <a href="/philosophy/protecting.html">Правото да пишем +софтуер</a> (дали е свободен или не).</li> + + <li>Във <a +href="https://www.eff.org/press/releases/princeton-scientists-sue-over-squelched-research">Фелтен +срещу RIAA</a>, учени искат съд да постанови, че Законът за авторско право в +цифровото хилядолетие (Digital Millennium Copyright Act — DMCA) не им +забранява да публикуват своите изследвания.</li> + + <li><a href="https://www.eff.org/search/site/dvd cases/">Архив на EFF +„Интелектуална собственост: Случаи с DVD на Американската асоциация на +кинопроизводителите (MPAA — Motion Picture Association of America)“</a></li> + + <li><a href="/philosophy/patent-reform-is-not-enough.html">Патентната реформа не +е достатъчна</a></li> + + <li><a href="/philosophy/savingeurope.html">Спасяване на Европа от софтуерните +патенти</a></li> + + <li><a href="/philosophy/amazon.html">Бойкотирайте „Амазон“!</a></li> + + <li><a +href="https://web.archive.org/web/20000815064858/http://www.researchoninnovation.org/patent.pdf">Последователни +нововъведения, патенти и имитации</a> е работа, която представя +математически модел, показващ как патентите спъват развитието в сфери като +софтуера.</li> + + <li><a href="/philosophy/hague.html">Зло от Хага</a>.</li> + + <li><a href="/philosophy/guardian-article.html">Това е приказка за борбата</a>, +леко променена версия на статията първоначално публикувана в лондонския <a +href="http://www.theguardian.com/international">Гардиан</a>, от Ричард +Столман и Ник Хил.</li> + + <li><a +href="http://www.theguardian.com/technology/2005/aug/02/comment.business">Кратък +отдих</a>. Статия от Ричард М. Столман, публикувана в <i>Гардиан</i> през +2005 г.</li> + + <li><a +href="http://www.theguardian.com/technology/2005/jun/23/onlinesupplement.insideit">Абсурдността +на патентите</a>. Статия от Ричард М. Столман, публикувана в <i>Гардиан</i> +през 2005 г.</li> + + <li><a href="/philosophy/trivial-patent.html">Анатомията на един тривиален +патент</a>, от Ричард М. Столман.</li> + + <li><a href="/philosophy/fighting-software-patents.html" +id="FightingSoftwarePatents">Борба против софтуерните патенти — поединично и +заедно</a></li> + + <li><a href="/philosophy/software-literary-patents.html" +id="SoftwareLiteraryPatents">Софтуерните патенти и патентите върху +литературата</a>, от Ричард М. Столман, говори се за патентоването на +техники в изкуството, патентът на САЩ (6,935,954) покрива предизвикването на +халюцинации у героите от игра, когато (според играта) те са принудени да +полудеят. Това е доста близо до хипотетичните примери, цитирани в тази +статия.</li> + + <li><a href="/philosophy/gif.html">Защо няма файлове във формат GIF на +уеб-страниците на проекта GNU</a>. Въпреки, че тази история е историческа +илюстрация на опасността от софтуерните патенти, тези конкретни патенти вече +не са проблем. За подробности относно <a +href="/server/fsf-html-style-sheet.html#UseofGraphics">нашата политика за +уеб-страниците по отношение на файлове във формат GIF</a>, вижте нашите <a +href="/server/standards/">напътствия</a>.</li> +</ul> + +<h4 id="copyright">Авторско право</h4> + +<ul> + + <li><a href="/philosophy/pirate-party.html">Как платформата на Пиратската партия +в Швеция води до нежелан резултат за свободния софтуер</a></li> + + <li><a href="/philosophy/misinterpreting-copyright.html">Погрешно тълкуване на +авторското право</a> е друго есе от Ричард Столман относно пукнатините при +разпространените кампании в защита на законите за авторско право.</li> + + <li><a href="/philosophy/eldred-amicus.html">Краткото „amicus curiae“ на ФСС за +делото на Върховния съд „Елдред срещу Ашкрофт“</a></li> + + <li><a href="/philosophy/push-copyright-aside.html">Науката трябва да „остави +авторското право настрана“</a>, друго съчинение на <a +href="http://www.stallman.org">Ричард Столман</a>, което се появи в <a +href="https://web.archive.org/web/20050729110347/http://www.nature.com/nature/debates/e-access/Articles/stallman.html">Уеб-дебати +за природата</a> през 2001 г., обяснява как авторското право възпрепятства +напредъка в научните изследвания. Може да се заинтересувате от <a +href="https://www.plos.org">Публичната библиотека за наука</a>, която е +посветена на правенето на научните изследвания свободно достъпни за всички в +Интернет.</li> + + <li><a href="/philosophy/reevaluating-copyright.html">Преоценка на авторското +право: Обществото трябва да възтържествува</a></li> + + <li><a +href="http://cyber.law.harvard.edu/openlaw/eldredvashcroft/cyber/complaint_orig.html">Елдред +срещу Рино</a> е относно съдебен процес за отхвърлянето на закон, който +увеличава срока на авторското право с още 20 години.</li> + + <li><a href="/philosophy/freedom-or-copyright.html">Свобода или авторско +право?</a> от Ричард Столман (има и <a +href="/philosophy/freedom-or-copyright-old.html">по-стара версия</a> на това +есе).</li> + + <li><a +href="https://www.oii.ox.ac.uk/archive/downloads/research/gpl/OIIFB_GPL2_20040903.pdf">Превод +на английски език на известното решение на Регионалния съд в Мюнхен</a> +относно прилагането и валидността на GPL. Преводът е направен от Оксфордския +Интернет институт.</li> +<!-- This link is broken + <li> +<a href="http://www.humaninfo.org/copyrigh.htm">Examples of + Excellent Copyright Policies</a></li> + --> +</ul> + +<h4 id="drm">Цифрово управление на ограниченията (DRM)</h4> + +<ul> + <li><a href="/philosophy/the-root-of-this-problem.html">Същината на този е +проблем е софтуер, контролиран от разработчика му</a>, от Ричард М. Столман.</li> + + <li><a href="/philosophy/computing-progress.html">„Напредъкът“ в компютърните +технологии: добро и лошо</a>, от Ричард М. Столман.</li> + + <li><a href="/philosophy/opposing-drm.html">Противопоставяне на „Злото +управление на цифровите права (Digital Rights Mismanagement)“</a>, от Ричард +М. Столман, отговаря на някои общи въпроси относно DRM.</li> + + <li><a href="/philosophy/ebooks.html">Електронните книги: Свобода или авторско +право</a> леко променена версия на статията, първоначално публикувана в +„Текнолоджи ривю“ през 2000 г., от Ричард Столман.</li> + + <li><a href="/philosophy/can-you-trust.html">Можете ли да имате доверие на +компютъра си?</a>, съчинение на Ричард Столман относно така наречените +инициативи „доверена работа с компютър (trusted computing)“.</li> + + <li><a href="/philosophy/right-to-read.html">Правото да четеш: Кратка дистопична +история</a> от Ричард Столман.</li> +</ul> + +<h4 id="noip">Пропагандният термин <a +href="/philosophy/words-to-avoid.html#IntellectualProperty">„интелектуална +собственост“</a></h4> + +<ul> + <li><a href="/philosophy/no-ip-ethos.html">Не позволявайте понятието +„интелектуална собственост“ да изкриви етоса ви</a>, от Ричард Столман.</li> + + <li>Коментари от Ричард Столман относно <a +href="/philosophy/ipjustice.html">отхвърлянето на директивата за прилагане +на интелектуалната собственост от ICLC</a></li> + + <li>Ричард Столман е написал <a href="/philosophy/boldrin-levine.html">преглед +на „Случаят срещу интелектуалната собственост“ от Болдрин и Ливайн.</a></li> + + <li><a href="/philosophy/not-ipr.html">Да не би да казахте „интелектуална +собственост“? Това е съблазнителен мираж</a>. Есе за истинското значение +на фразата „интелектуална собственост“, от Ричард Столман.</li> +</ul> + +<ul> +</ul> + +<h4 id="cultural">Културни и обществени проблеми</h4> + +<ul> + + <li><a href="/philosophy/digital-inclusion-in-freedom.html">Дали включването в +цифровизацията е хубаво нещо? Как може да се уверим, че е?</a>, от Ричард +Столман.</li> + + <li><a href="/philosophy/wsis.html">Световна среща на високо равнище за +информационно общество</a></li> + + <li><a href="/philosophy/wassenaar.html">Търсят се доброволци за разработката на +софтуер за шифриране в страни без контрол върху износа</a>.</li> + + <li>Как да защитаваме <a href="/philosophy/basic-freedoms.html">Свободата на +словото, печата и сдружаването</a> в Интернет</li> + + <li><a href="/philosophy/privacyaction.html">Защитавайте личната +неприкосновеност на пощата</a>, кампания за противопоставяне срещу +предложеното правило от Пощенските служби на САЩ да се събира лична +информация от клиентите.</li> + + <li><a href="/philosophy/ucita.html">Защо трябва да се борим срещу UCITA</a></li> + + <li><a href="/philosophy/second-sight.html">Свободният софтуер и +(е-)правителството</a>. Статия, първоначално публикувана в „Гардиан“ под +заглавието „Second Sight“, от Ричард Столман.</li> + + <li><a href="/philosophy/fs-and-sustainable-development.html">Свободният софтуер +и поддържането на разработката</a> — Кратка статия от Ричард Столман относно +използването на собственически софтуер в културата.</li> + +</ul> + +<h4 id="misc">Разни</h4> + +<ul> + + <li><a href="/philosophy/sun-in-night-time.html">Любопитният инцидент със „Сън“ +в късна доба</a>, от Ричард М. Столман.</li> + + <li><a href="/philosophy/sco/sco-gnu-linux.html">SCO, GNU и Линукс</a>, от +Ричард Столман, обсъжда как съдебният процес на SCO срещу IBM се отнася до +работата на проекта GNU. Моля, вижте <a +href="/philosophy/sco/sco.html">Страницата за отговори на ФСС до SCO</a> за +повече подробности по този въпрос.</li> + + <li><a href="/philosophy/ms-doj-tunney.html">Становището на ФСС в отговор на +предложената преработена крайна присъда по делото „Майкрософт срещу САЩ“, +изпратено до Министерството на правосъдието на САЩ под „Tunney Act“</a>.</li> + + <li><a href="/philosophy/new-monopoly.html">Конгресът на САЩ заплашва да +установи нов вид монопол</a>, опит на Конгреса да създаде частен монопол над +повтарянето на публично известна информация.</li> + + <li><a href="/philosophy/dat.html">Правилният начин за таксуване на цифрови +касетофони (DAT)</a></li> + + <li><a href="/philosophy/censoring-emacs.html">Цензуриране на моя софтуер</a>, +от Ричард Столман.</li> + +</ul> + +<h3 id="terminology">Терминология и определения</h3> + +<ul> + <li><a href="/philosophy/words-to-avoid.html">Объркващи думи и фрази</a>, които +е добре да се избягват</li> + <li><a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">Защо „отвореният +код“ пропуска най-важното за свободния софтуер</a></li> + <li><a href="/philosophy/free-software-for-freedom.html">„Софтуер с отворен код“ +или „свободен софтуер“?</a> (Това е по-старо есе на същата тема като +горното.)</li> + <li>Ричард Столман е написал <a href="/philosophy/drdobbs-letter.html">писмо до +редактора</a> на „Д-р Добс джърнъл“ през юни 2001 г., което обяснява +по-подробно разликата между Движението за свободен софтуер и кампанията за +софтуер с отворен код.</li> + <li><a href="/philosophy/categories.html">Категории на свободен и несвободен +софтуер</a></li> + <li><a href="/philosophy/fs-translations.html">Преводи на термина „свободен +софтуер“</a> на различни езици.</li> +</ul> + +<h3 id="upholding">Поддържане на софтуерната свобода</h3> + +<ul> + <li><a href="/philosophy/use-free-software.html">Общността на свободния софтуер +след 20 години</a>. С грандиозен, но непълен успех, сега накъде?</li> + <li><a href="/philosophy/mcvoy.html">Благодарим ти, Лари Маквой</a> от Ричард +Столман.</li> + <li><a href="/philosophy/social-inertia.html">Преодоляване на социалната +инерция</a>, от Ричард М. Столман.</li> + <li><a href="/philosophy/compromise.html">Избягване на пагубни компромиси</a></li> +</ul> + +<h3 id="humor">Философски хумор</h3> + +<ul> +<li><a href="/fun/humor.html#Philosophy">Философски хумор</a>. Не е необходимо +да сме сериозни през <i>цялото</i> време.</li> +</ul> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + +<li id="TransNote1">Оригиналното заглавие „It's not the Gates, it's +the bars“ е игра на думи. На английски език „gates“ е „врати“, +„порти“, докато „bars“ означава „решетки“, „препятствия“.</li> + +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 1996-2008 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2020/06/21 22:59:20 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +<!-- for class="inner", starts in the banner include --> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-doc.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-doc.html new file mode 100644 index 0000000..7f62167 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-doc.html @@ -0,0 +1,238 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/free-doc.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/free-doc.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/free-doc.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-06-26" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Свободен софтуер и свободни ръководства - Проектът GNU - Фондация за +свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/free-doc.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Свободен софтуер и свободни ръководства</h2> + +<ul> +<li><a href="/copyleft/fdl.html">Лиценз за свободна документатия на GNU</a></li> +</ul> + +<p> +Най-голямата липса, която се чувства при свободните операционни системи, не +е свързана със софтуера — това е липсата на добри ръководства под свободен +лиценз, които да можем да включим в тези системи. Много от най-важните ни +програми не идват с пълни ръководства. Документацията е съществена част от +всеки софтуерен пакет и е голям пропуск, когато важен свободен софтуер не се +придружава от свободна документация. Днес такива пропуски имаме много.</p> + +<p> +Някога, преди много години, мислех да уча Пърл. Сдобих се с копие на едно +свободно ръководство, но ми се стори трудно за четене. Попитах други +потребители за алтернативите и ми казаха, че имало и по-добри ръководства за +начинаещи, само дето не били свободни.</p> + +<p> +Защо е станало така? Авторите на добрите наръчници ги написали за „О'Райли +Асошиейтс“ и те били издадени под ограничителни условия — никакво копиране, +никакво право за промени, без изходен код — и това ги отлъчва от общността +на свободния софтуер.</p> + +<p> +И това не е първият път, когато нещо подобно се случва, а (за най-голямо +съжаление на общността ни) далеч не е и последният. Оттогава досега +издателите на несвободни ръководства са съблазнили още доста автори да +наложат ограничения над наръчниците си. Често пъти се е случвало да чувам +потребители на GNU разпалено да ми обясняват за ръководството, което пишат и +с което очакват да помогнат на проекта GNU, и в следващия момент надеждите +ми са се изпарявали при обяснението как са подписали договор с издател, +който ще наложи такива ограничения над творбата, че за нас ще стане +невъзможно да я ползваме.</p> + +<p> +А като се има предвид, че писането на добър английски е рядък дар сред +програмистите, просто не можем да си позволим да губим по този начин помощна +литература.</p> + +<p> +Свободната документация, също както свободния софтуер, е въпрос на свобода, +не на цена. Проблемът с тези наръчници не е, че „О'Райли Асошиейтс“ иска +пари за отпечатаните копия — това само по себе си не е проблем. (Фондацията +за свободен софтуер също <a +href="http://shop.fsf.org/category/books/">разпространява срещу заплащане +отпечатани копия</a> на свободни <a href="/doc/doc.html">ръководства за +GNU</a>.) Но ръководствата за GNU са налични и във вид на изходен код, +докато тези наръчници са достъпни само на хартия. Ръководствата за GNU са +придружени от разрешение за копиране и промяна, а тези на Пърл – не. +Проблемът е тъкмо в тези ограничения.</p> + +<p> +Критерият за свободно ръководство е практически същият като за свободния +софтуер: въпросът опира до това на всички потребители да се предоставят +определени свободи. Трябва да се позволи разпространението (включително +комерсиално), така че ръководството да съпътства всяко копие на програмата, +било в Интернет или на хартия. Разрешението за промяна на съдържанието също +е нещо критично важно.</p> + +<p> +Като цяло, не смятам, че е от съществено значение на хората да се дава право +да видоизменят всички възможни книги и статии. Когато става дума за писмено +слово, нещата не стоят задължително по същия начин както при софтуера. +Например, не мисля че вие или аз сме длъжни да даваме позволение за промяна +на статии като тази, които описват нашите действия и възгледи.</p> + +<p> +Но има конкретна причина, поради която свободата за промяна е решаваща за +документацията към свободния софтуер. Когато хората упражняват правото си +да променят софтуера, като добавят нови екстри или преработват +съществуващите, ако са добросъвестни, биха внасяли съответните промени и в +документацията, така че да предоставят прецизна и използваема документация с +променената програма. А ако едно ръководство забранява на програмистите да +бъдат добросъвестни и да си свършат работата, или по-точно — принуждава ги +да пишат ново ръководство от нулата всеки път, когато променят програмата, +то това ръководство не отговаря на нуждите на нашата общност.</p> + +<p> +И макар че всеобщата забрана за създаването на производни версии е наистина +неприемлива, съществуват някои ограничения върху метода на промяна, които не +представляват проблем. Например, допустими ограничения са изискванията да +се запазват заявлението за авторските права на оригиналния автор, условията +на разпространение, или списъкът на съавторите. Също така няма проблем с +изискването променените версии да съдържат информация, че са променени, и +дори документът да съдържа цели раздели, които не подлежат на премахване или +промяна, при положение, че разискват теми, които не са от техническо +естество. (В някои ръководства на GNU има такива раздели.)</p> + +<p> +Тези видове ограничения не застрашават свободното съдържание, защото в +практическо отношение не спират добросъвестния програмист да адаптира +ръководството съобразно променената програма. С други думи, не спират +общността на свободния софтуер да оползотвори документацията напълно.</p> + +<p> +При все това, трябва да е възможно да се променя цялото <em>техническо</em> +съдържание на наръчника и после резултатът да може да се разпространява във +всички обичайни среди и по всички обичайни канали. В противен случай +ограниченията възпрепятствят общността, наръчникът не е свободен и така ние +все пак се нуждаем от друго ръководство.</p> + +<p> +За жалост, често е трудно да намериш някого да напише нова помощна +литература при вече съществуваща несвободна. Пречката е, че много +потребители намират за достатъчно добър несвободния наръчник и не виждат +потребност да се пише свободен. Не съзират пробойната в свободната +операционна система, която трябва да бъде запълнена.</p> + +<p> +Но защо потребителите смятат, че несвободното ръководство върши достатъчно +добра работа? Една част от тях дори не са се замисляли над този въпрос. Аз +се надявам, че тази статия ще помогне това да се промени.</p> + +<p> +За друга част от потребителите несвободните ръководства са приемливи поради +същите причини, заради които е приемлив и несвободният софтуер: те +разсъждават от чисто практически съображения, без да вземат свободата за +критерий. Тези хора имат своето право на мнение, но доколкото мненията им +произтичат от набор от ценности, от който свободата отсъства, техните мнения +не могат да бъдат ориентири за тези от нас, които ценят свободата.</p> + +<p> +Моля, помогнете този проблем да добие повече гласност. Ние непрекъснато +губим помощна документация в лицето на несвободните издания. Ако +разпространим посланието, че несвободните ръководства са незадоволителни, +може би следващият човек, който пожелае да помогне на GNU с писането на +документация, ще осъзнае преди да е станало твърде късно, че помощта преди +всичко се изразява в това да отдаде работата си под свободен лиценз.</p> + +<p> +Можем също така да насърчим комерсиални издатели да продават свободни +ръководства под „copyleft“, вместо несвободни. Един начин да помогнете в +тази насока е да проверявате условията за разпространение на ръководството +преди да го купите и да предявявате предпочитания към „copyleft“ пред +„non-copyleft“ алтернативи.</p> +<p> +[Забележка: Поддържаме <a href="/doc/other-free-books.html">уеб-страница +съдържаща списък на свободни ръководства, които се предлагат от други +издатели</a>].</p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1996-2007, 2009 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Вася Атанасова <a +href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com"><vassia.atanassova@gmail.com></a>, +2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-software-for-freedom.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-software-for-freedom.html new file mode 100644 index 0000000..87c729e --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-software-for-freedom.html @@ -0,0 +1,492 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/free-software-for-freedom.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/free-software-for-freedom.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/free-software-for-freedom.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2014-03-11" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Защо понятието „свободен софтуер“ е по-добро от „отворен код“ - Проектът GNU +- Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/free-software-for-freedom.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Защо понятието „свободен софтуер“ е по-добро от „отворен код“</h2> + +<div class="announcement"> +<blockquote><p><a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">„Отвореният код“ +пропуска най-важното за свободния софтуер</a> е обновена версия на тази +статия.</p></blockquote> +</div> + +<p> +Въпреки че свободният софтуер под каквото и да е име би ви предоставил +същата свобода, има голямо значение какво име използваме — различните думи +<em>въплъщават различни идеи</em>.</p> + +<p> +През 1998 г. някои от хората в общността на свободния софтуер започнаха да +използват термина <a href="https://opensource.org/">„софтуер с отворен +код“</a> вместо <a href="/philosophy/free-sw.html">„свободен софтуер“</a>, +за да описват какво вършат. Терминът „отворен код“ бързо се обвърза с +различен подход, различна философия, различни ценности и дори различен +критерий за допустимите лицензи. Движението за свободен софтуер и +движението<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup> за отворен код днес са <a +href="#relationship">различни движения</a> с различни възгледи и цели, +въпреки че ние можем и работим заедно по някои практически проекти.</p> + +<p> +Фундаменталната разлика между двете движения е в техните ценности, в +начините, по които гледат на света. За движението за софтуер с отворен код, +въпросът дали софтуерът би трябвало да бъде с отворен код е практически, а +не етичен. Както един човек беше казал: „Отвореният код е методика за +разработка, свободният софтуер е социално движение“. За движението за +софтуер с отворен код несвободният софтуер е лошо, но приемливо решение. За +Движението за свободен софтуер несвободният софтуер е социален проблем и +решението му е свободния софтуер.</p> + +<h3 id="relationship">Връзка между Движението за свободен софтуер и движението за софтуер с +отворен код</h3> + +<p> +Движението за свободен софтуер и движението за софтуер с отворен код са като +два политически лагера в общността на свободния софтуер.</p> + +<p> +През 60-те години радикални групи си издействаха репутацията на фракционисти +— организациите се разделяха поради различия относно подробности за +стратегиите и впоследствие се отнасяха един с друг като с врагове. Или поне +такова е впечатлението, което хората имат за тях, независимо дали е вярно +или не.</p> + +<p> +Взаимоотношенията между Движението за свободен софтуер и движението за +софтуер с отворен код се намират в точно обратното положение. Ние имаме +различия за основните принципи, но малко или много сме съгласни за +практическите препоръки. Така че ние можем да работим заедно по много +специфични проекти и действително го правим. Ние не мислим за движението за +софтуер с отворен код като за враг. Врагът е <a +href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственическия +софтуер</a>.</p> + +<p> +Ние не сме против движението за софтуер с отворен код, но не искаме да ни +бъркат с тях и да ни слагат под общ знаменател. Ние признаваме, че те са +допринесли за нашата общност, но ние сме я създали и искаме хората да знаят +това. Искаме хората да свързват нашите постижения с нашите ценности и +нашата философия, не с техните. Искаме да бъдем чути, а не замаскирани зад +група с различни възгледи. За да не допускаме хората да мислят, че ние сме +част от тях, ние правим всичко възможно да избягваме използването на думата +„отворен“, за да описваме свободния софтуер, или противоположната +„затворен“, когато говорим за несвободен софтуер.</p> + +<p> +Молим ви, споменавайте Движението за свободен софтуер, когато говорите за +работата, която сме свършили и софтуера, който сме разработили — като +операционната система <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a>.</p> + +<h3 id="comparison">Сравняване на двата термина</h3> + +<p> +Останалата част от статията сравнява двата термина „свободен софтуер“ и +„софтуер с отворен код“, като показва защо терминът „отворен код“ не решава +никакви проблеми и всъщност създава някои.</p> + +<h3 id="ambiguity">Двусмисленост</h3> + +<p> +Терминът „свободен софтуер“ има проблем с двусмислието<sup><a +href="#TransNote2">2</a></sup> си. На английски език терминът може да значи +„софтуер, с който може да се сдобиете на нулева цена“, а може да значи и +„софтуер, който предоставя на потребителя определени свободи“, което +всъщност е желаното значение. Ние адресираме проблема, като публикуваме <a +href="/philosophy/free-sw.html">по-прецизна дефиниция на свободен +софтуер</a>, но това не е идеално решение, то не може да елиминира проблема +напълно. Би било по-добре да има недвусмислен термин, ако той нямаше други +проблеми.</p> + +<p> +За съжаление всички алтернативи на английски език имат свои проблеми. +Разглеждали сме много варианти, които хората са предлагали, но нито един не +е истински „правилен“, за да бъде предпочетен вместо термина „свободен +софтуер“. Всяка предложена алтернатива на „свободен софтуер“ има подобен +(ако не и по-лош) семантичен проблем, и „софтуер с отворен код“ не прави +изключение.</p> + +<p> +Официалната дефиниция за „софтуер с отворен код“, както е публикувана от +Инициативата за отворен код (OSI — Open Source Initiative), е много близка +до нашата дефиниция за свободен софтуер, само че е по-хлабава в някои +отношения и те са приели някои лицензи, които ние считаме за недопустимо +ограничаващи потребителите. Очевидното значение на израза „софтуер с +отворен код“ е „Можете да видите изходния код“. Това е доста по-слаб +критерий в сравнение със свободния софтуер; той включва свободен софтуер, но +и някои <a +href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически</a> +програми, като Xv, и „Кю ти“ под оригиналния си лиценз (преди QPL).</p> + +<p> +Това очевидно значение на „отворен код“ не е значението, което застъпниците +му са имали предвид. Резултатът е, че повечето хора разбират погрешно какво +пропагандират тези поддръжници. Ето как писателят Нийл Стивънсън определя +„отворен код“:</p> + +<blockquote><p> +Линукс е „софтуер с отворен код“, което просто означава, че всеки може да се +сдобие с копие на файловете с изходен код. +</p></blockquote> + +<p> +<!-- The <a href="http://da.state.ks.us/itec/TechArchPt6ver80.pdf"> + state of +Kansas</a> published a similar definition: --> +Не мисля, че той нарочно е решил да отхвърли или да оспори „официалната“ +дефиниция. Според мен той просто е приложил конвенциите на английския език, +за да получи това значение на термина. Щатът Канзас е публикувал подобна +дефиниция: +</p> + +<blockquote><p> +Използване на софтуер с отворен код (СОК). СОК е софтуер, чийто изходен код +е безплатен и публично достъпен, въпреки че специфичните лицензионни +споразумения варират в зависимост от това какво е позволено да се прави с +този код. +</p></blockquote> + +<p> +Разбира се, хората от кампанията за софтуер с отворен код са се опитали да +разрешат проблема, публикувайки точна дефиниция на термина, точно както и +ние сме направили за „свободен софтуер“.</p> + +<p> +Но обяснението за „свободен софтуер“ е просто — човек, който е схванал +идеята за „свобода на словото, а не безплатен обяд“<sup><a +href="#TransNote3">3</a></sup> никога няма да го възприеме по погрешния +начин. Няма такъв кратък и ясен начин да се обясни официалното значение на +„отворен код“ и да се покаже точно защо естественото определение е грешното.</p> + +<h3 id="fear">Страх от свободата</h3> + +<p> +Основният аргумент в полза на термина „софтуер с отворен код“ е, че +„свободен софтуер“ кара някои хора да се чувстват неловко. Вярно е — да се +говори за свободата, за етични въпроси, за отговорности, както и за +удобство, значи да се подканват хората да се замислят за неща, които те +навярно биха предпочели да пренебрегнат. Това може да предизвика неудобство +и смущение, и някои биха отхвърлили идеята. Но от това не следва, че нашето +общество би било по-добро, ако спрем да говорим за тези неща.</p> + +<p> +Преди години разработчиците на свободен софтуер са забелязали тази реакция +на смущение и някои от тях са започнали да търсят начин да я избегнат. +Открили са, че ако си мълчат за етиката и свободата, и говорят само за +бързите практически ползи на даден свободен софтуер, те биха могли да +„продадат“ софтуера по-ефективно на определени потребители, особено от +средите на бизнеса. Терминът „отворен код“ е предложен като начин за +постигането на тази цел — начин да бъде „по-приемлив за бизнеса“. +Възгледите и ценностите на движението за софтуер с отворен код произтичат от +това решение.</p> + +<p> +Този подход се оказа ефективен, по свой собствен начин. Днес много хора +мигрират към свободен софтуер изцяло от практически подбуди. Това е добре +само по себе си, но съвсем не е всичко, което трябва да правим! Задачата не +приключва с привличането на потребители към свободния софтуер, това е само +първата стъпка.</p> + +<p> +Рано или късно тези потребители ще бъдат поканени да се прехвърлят на +собственически софтуер заради някакво практическо преимущество. Безброй +компании се стремят да предложат такова изкушение, и защо потребителите биха +отказали? Биха отказали само при положение, че са се научили да <em>ценят +свободата</em> като такава. От нас зависи да разпространим тази идея — а за +да го направим, ние трябва да говорим за свободата. Към бизнеса определена +доза от подхода „да си мълчим“ може да бъде полезна за общността, но трябва +да говорим много и за свободата.</p> + +<p> +Понастоящем имаме много от „да си мълчим“, но не говорим достатъчно за +свободата. Повечето хора, свързвани със свободния софтуер, говорят малко за +свободата, обикновено защото се стремят да са „по-приемливи за бизнеса“. +Дистрибуторите на софтуер следват предимно този подход. Някои дистрибуции +на операционната система <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a> +добавят собственически пакети към основната свободна система, и подканват +потребителите да разглеждат това като преимущество, вместо като стъпка назад +от свободата.</p> + +<p> +Ние се проваляме в опита си да поддържаме притока на потребители на свободен +софтуер, проваляме се в опитите си да учим хората на свобода и общност с +бързината, с която те се включват. Точно заради това несвободния софтуер +(какъвто беше „Кю ти“, когато стана популярна), и частично несвободни +дистрибуции на операционни системи, намират такава плодотворна почва. Да +спрем да използваме думата „свободен“ сега би било грешка; имаме нужда да +говорим за свободата повече, а не по-малко.</p> + +<p> +Ако тези, които използват термина „отворен код“, привличат повече +потребители в нашата общност, това е принос, но останалите от нас трябва да +работят дори по-усърдно, за да повдигнат въпроса за свободата на вниманието +на тези потребители. Днес трябва да казваме по-често и по-гръмко от когато +и да е: „Това е свободен софтуер и ви предоставя свобода!“.</p> + +<h3 id="newinfeb">Дали търговска марка би помогнала?</h3> + +<p> +Поддръжниците на „софтуера с отворен код“ се опитаха да го направят +търговска марка, като казаха, че това би им помогнало да предотвратят +злоупотреби с наименованието. Тази инициатива бе изоставена по-късно, +понеже терминът е твърде описателен, за да отговаря на изискванията за +търговска марка. Така че правното състояние на „отворен код“ е същото, +каквото и на „свободен софтуер“ — няма никакво <em>законово</em> ограничение +за използването му. Чувал съм за доклади за компании, които наричат +софтуерните си пакети „отворен код“, въпреки че не отговарят на официалната +дефиниция, виждал съм лично някои примери.</p> + +<p> +Но дали би имало голяма разлика, ако се използваше термин, който е търговска +марка? Не съвсем.</p> + +<p> +Компаниите правят обявления, които създават впечатлението, че програмата е +„софтуер с отворен код“, без да го твърдят изрично. Например, в едно +обявление на „Ай Би Ем“ за програма, която не се вмества в официалната +дефиниция, се казва това:</p> + +<blockquote><p> +Както е присъщо в общността на отворения код, потребителите на … +технология също ще могат да си сътрудничат с „Ай Би Ем“ … +</p></blockquote> + +<p> +Това в действителност не казва, че програмата <em>е</em> с „отворен код“, но +много читатели не са забелязали тази подробност. (Трябва да отбележа, че +„Ай Би Ем“ искрено се опитваше да направи тази програма свободен софтуер, и +по-късно възприе нов лиценз, който я превърна в свободен софтуер и „отворен +код“. Но по времето, когато цитираното обявление бе направено, програмата +не беше нито едното, нито другото.)</p> + +<p> +А ето как „Сигнус Солюшънс“, която бе основана като компания за свободен +софтуер и впоследствие се преквалифицира (един вид) в собственически +софтуер, рекламираше някои собственически продукти:</p> + +<blockquote><p> +„Сигнус Солюшънс“ е лидер в пазара за отворен код и вече стартира два +продукта за пазара на [GNU/]Линукс. +</p></blockquote> + +<p> +За разлика от „Ай Би Ем“, „Сигнус“ не са се опитвали да направят тези пакети +свободен софтуер, и те дори и минимално не се доближават до условията. Но +на практика „Сигнус“ не са казали, че пакетите са „софтуер с отворен код“, а +само използвали термина, за да създадат това впечатление у невнимателните +читатели.</p> + +<p> +Тези наблюдения показват, че търговска марка не би предотвратила наистина +объркването, което настъпва с термина „отворен код“.</p> + +<h3 id="newinnovember">Недоразуменията(?) на „отворения код“</h3> + +<p> +Дефиницията за софтуер с отворен код е достатъчно ясна и е пределно ясно, че +типичната несвободна програма не отговаря на условията. Така че бихте си +помислили, че „Фирма за софтуер с отворен код“ означава такава, чиито +продукти са свободен софтуер (или близко до това), нали така? Уви, много +фирми се опитват да придадат различно значение.</p> + +<p> +На срещата „Ден на разработчиците на софтуер с отворен код“ през август 1998 +г., някои от поканените комерсиални разработчици казаха, че възнамеряват да +направят само част от тяхната работа свободен софтуер (или „отворен код“). +Центърът на техния бизнес е разработването на собственически добавки +(софтуер или <a href="/philosophy/free-doc.html">ръководства</a>), които +продават на потребителите на свободен софтуер. Те ни молят да се отнасяме +към това като нещо допустимо, като част от нашата общност, понеже част от +парите се даряват за разработка на свободен софтуер.</p> + +<p> +На практика, тези фирми искат да положат одобрителния щемпел „отворен код“ +върху своите продукти със собственически софтуер — макар и самите продукти +да не са „софтуер с отворен код“ — само защото имат някаква връзка със +свободния софтуер или понеже същата фирма поддържа също и някакъв свободен +софтуер. (Един основател на фирма каза доста категорично, че те биха +вложили в свободния пакет, който поддържат, минимална част от труда си — +толкова, колкото е достатъчно за общността.)</p> + +<p> +През годините много фирми са допринесли за разработката на свободен +софтуер. Някои от тях основно са разработвали несвободен софтуер, но двете +дейности са били отделни; така ние можехме да пренебрегнем техните +несвободни продукти и да работим с тях по проекти за свободен софтуер. +Накрая можехме искрено да им благодарим за приноса им към свободния софтуер, +без да говорим за останалото, което са направили.</p> + +<p> +Не можем да направим същото с тези нови фирми, понеже те няма да ни +позволят. Те активно приканват обществото да не прави разлика между +отделните им дейности. Искат да се отнасяме към несвободния им софтуер като +към истински принос, макар и той да не е такъв. Те се представят като +„фирми за софтуер с отворен код“, надявайки се да изпитаме топло, замайващо +вълнение от това и че ще разсъждаваме също тъй замаяно когато прилагаме +критериите си.</p> + +<p> +Тази манипулативна практика би била също толкова вредна, ако беше направена +чрез термина „свободен софтуер“. Но изглежда фирмите не използват термина +„свободен софтуер“ по този начин, навярно асоциацията му с идеализма го +прави неприложим. Терминът „отворен код“ отвори вратата за злоупотреби от +този род.</p> + +<p> +На едно търговско изложение в края на 1998 г., посветено на операционната +система, често наричана <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">„Линукс“</a>, един +от лекторите беше ръководно лице на известна софтуерна фирма. Навярно е бил +поканен заради решението на фирмата му да „поддържа“ тази система. За +жалост, тяхната форма на „поддръжка“ се състои в издаването на несвободен +софтуер, който работи със системата — с други думи, използват нашата общност +като пазар, без да допринасят за нея.</p> + +<p> +Той каза: „Няма начин да направим нашия продукт отворен код, но може би ще +го направим „вътрешен“ отворен код. Ако позволим на персонала по +поддръжката достъп до изходния код, те биха могли да коригират грешки за +клиентите, и бихме осигурили по-добър продукт и по-добро обслужване.“ (Това +не е точен цитат, понеже не си записах думите му, но предава същината.)</p> + +<p> +Хора от публиката след това ми казаха: „Той просто не разбира най-важното.“ +Но дали е така? Кое точно не е разбрал?</p> + +<p> +Той не е пропуснал същността на движението за софтуер с отворен код. Това +движение не твърди, че потребителите трябва да имат свобода, а само че +позволяването на повече хора да погледнат изходния код и да помогнат при +подобрението му води до по-бърза и по-добра разработка. Изпълнителният +директор е разбрал тази част напълно. Нежелаейки да следва този подход +изцяло, включвайки и потребителите, той е обмислял да го внедри частично, в +рамките на фирмата.</p> + +<p> +Това, което той е пропуснал, е въпросът, който „отворен код“ е създаден да +не повдига: въпросът, че потребителите <em>заслужават</em> свобода.</p> + +<p> +Разпространяването на идеята за свобода е голяма задача и има нужда от +Вашата подкрепа. Точно заради това в проекта GNU ние се придържаме към +термина „свободен софтуер“, за да си помагаме в тази задача. Ако чувствате, +че свободата и общността са важни сами по себе си — не заради удобствата, +които следват от тях — молим ви, присъединете се към нас в използването на +термина „свободен софтуер“.</p> + +<hr /> + +<!-- The archived version is truncated. +<p> + +Joe Barr wrote an article called +<a href="http://web.archive.org/web/20080703140137/http://www.itworld.com/LWD010523vcontrol4">Live and +let license [archived]</a> that gives his perspective on this issue.</p> +--> +<p> +<a +href="http://ocw.mit.edu/courses/sloan-school-of-management/15-352-managing-innovation-emerging-trends-spring-2005/readings/lakhaniwolf.pdf"> +Докладът за мотивацията на разработчиците на свободен софтуер</a> от Лахани +и Улф твърди, че значителна част от тях са мотивирани от възгледа, че +софтуерът трябва да е свободен. Това е въпреки факта, че те са изследвали +разработчици от SourceForge, сайт, който не поддържа възгледа, че това е +етичен въпрос.</p> + +<hr /> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> +<li id="TransNote1">Спорно е дали изобщо може да се нарече движение; + по-скоро е кампания или инициатива.</li> + +<li id="TransNote2">Английската дума „free“ е многозначна. На + български тя може да се предава като свободен, но и като + безплатен. За щастие, в българския език това двусмислие не + съществува.</li> + +<li id="TransNote3">В оригинал „free speech, not free beer“ (англ.) — + двете различни значения изпъкват ясно в този израз. На + англ. език изразът често се използва от представителите на + Движението за свободен софтуер, за да се артикулират тези две + значения и да се посочи желаното от тях — свободен, а не + безплатен.</li> + +<li id="TransNote4">На английски език „Live and let license“, закачка + с известната песен „Live and let die“ на Пол Макартни и + „Уингс“.</li> +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 1998, 1999, 2000, 2001, 2007 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-sw.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-sw.html new file mode 100644 index 0000000..785bb6d --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/free-sw.html @@ -0,0 +1,378 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/free-sw.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/free-sw.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/free-sw.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2008-12-09" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Определение на свободен софтуер — Проектът GNU — Фондация за свободен +софтуер</title> + +<meta http-equiv="Keywords" content="GNU, FSF, Free Software Foundation, Linux, Emacs, GCC, Unix, Free Software, +Operating System, GNU Kernel, HURD, GNU HURD, Hurd, ГНУ, ФСС, Фондация за +свободен софтуер, Линукс, Емакс, Юникс, свободен софтуер, операционна +система, ядро на GNU, ХЪРД, GNU Хърд, Хърд" /> +<meta http-equiv="Description" content="От 1983 г. насам разработваме свободната операционна система GNU (подобна на +„Юникс“), така че компютърните потребители да имат свободата да споделят и +подобряват софтуера, който използват." /> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/free-sw.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Определение на свободен софтуер</h2> + +<blockquote> +<p> +Ние поддържаме следната дефиниция на понятието „свободен софтуер“, та ясно +да покажем какви характеристики трябва да притежава една софтуерна програма, +за да се счита за свободен софтуер. +</p> +</blockquote> + +<p> +„Свободният софтуер“ е израз на свободата, а не на цената. За да разберете +концепцията, мислете си за „свобода на словото“, а не „безплатен +обяд“<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup>. +</p> + +<p> +Свободният софтуер е въпрос на свободата на потребителите да го изпълняват, +копират, изучават и подобряват. По-точно, свободният софтуер гарантира +четири вида свободи на потребителите си: +</p> + +<ul> + <li>Свободата да изпълняваш програмата както желаете — за всякакви цели (свобода +№0)<sup><a href="#TransNote2">2</a></sup>.</li> + <li>Свободата да изучаваш как работи програмата и да я изменяш, за да отговаря +на нуждите ти (свобода №1). Достъпът до изходния код е необходимо условие +за това. + </li> + <li>Свободата да разпространяваш копия, за да помагаш на ближния си (свобода +№2). + </li> + <li>Свободата да подобряваш програмата и да споделяш подобренията си с всички, +за да може цялата общност да се възползва (свобода №3). Достъпът до изходния +код е необходимо условие за това. + </li> +</ul> + +<p>Една програма е свободен софтуер, ако потребителите имат всичките четири +свободи. По такъв начин, вие трябва да сте свободни да разпространявате +копия, идентични с оригинала или променени, безплатно или срещу заплащане <a +href="#exportcontrol">на всеки и навсякъде</a>. Освен всичко друго, това, +че програмата е свободна, означава, че не трябва да се молите или да +плащате, за да упражните тези свободи. +</p> + +<p> +Свободата да изпълняваш програмата означава свобода за изпълнение от всеки +индивид или организация, върху всяка компютърна система, за каквато и да е +работа и цел, без да се изисква да съобщите за това на разработчика или на +което и да е друго лице. За тази свобода е важна гледната точка на +<em>потребителя</em>, a <em>не на разработчика</em>. Вие като потребител +сте свободни да използвате софтуера за вашите си цели, а ако разпространите +програмата към другиго, той ще е свободен да използва програмата за своите +си цели, но вие нямате право да налагате своите цели на другия. +</p> + +<p> +Също така, вие трябва да разполагате със свободата да правите промени и да +ги ползвате самостоятелно в работата си или ако просто си играете, без дори +да споменавате за тяхното съществуване. Ако публикувате промените си, от +вас не трябва да се изисква да уведомявате някого за това по какъвто и да е +начин. +</p> + +<p> +Свободата да разпространяваш копия трябва да се отнася както за двоичните +или изпълнимите форми на програмата, така и за формите в изходен код, както +за оригиналните, така и за променените версии. (Разпространението на +програми в изпълнима форма е необходимо за удобно инсталиране на свободни +операционни системи.) Нормално е за някои програми да няма начин за +създаването на представяне в двоичен или изпълним вид (понеже някои езици не +поддържат тази възможност), но вие трябва да имате свободата да +разпространявате такива форми, ако намерите или изобретите начин да ги +създавате. +</p> + +<p> +За да може свободите да правите промени и да публикувате променени версии, +да означават нещо реално, вие трябва да имате достъп до изходния код на +програмата. Затова достъпът до изходния код е необходимо условие, за да +бъде една програма свободен софтуер. +</p> + +<p> +Един важен начин за промяната на една програма е чрез сливането на +съществуващи свободни подпрограми и модули. Ако лицензът на програмата +твърди, че не може да добавите съществуващ модул, като например да изисква +вие да сте носителят на авторските права на всеки код, който добавяте, то +лицензът е прекалено ограничаващ, за да бъде наречен свободен. +</p> + +<p> +За да бъдат тези свободи реални, се изисква те да са неотменими, стига вие +да не сте направили нищо лошо. Ако разработчикът на софтуера има властта да +отмени лиценза, без вие да сте направили нищо, за да предизвикате това, то +софтуерът не е свободен. +</p> + +<p> +Все пак, някои правила за начина на разпространение на свободния софтуер са +приемливи, когато не противоречат на основните свободи. Например „<a +href="/copyleft/copyleft.html">copyleft</a>“ (да го кажем по прост начин) е +правилото, че когато разпространявате програмата, не можете да добавяте +ограничения, за да откажете на другите хора основните свободи. Това правило +не противоречи на основните свободи — то ги защитава. +</p> + +<p> +В проекта GNU ползваме copyleft, за да защитаваме по легален начин тези +свободи за всички, но също така съществува и <a +href="/philosophy/categories.html#Non-CopyleftedFreeSoftware">свободен +софтуер без тази защита</a>. Ние вярваме, че има важни причини <a +href="/philosophy/pragmatic.html">да е по-добре да се ползва защитата +copyleft</a>. Все пак ако програмата ви е свободна, но без тази защита, ние +пак можем да я употребяваме. Прегледайте статията „<a +href="/philosophy/categories.html">Видове свободен софтуер</a>“ за +описанието как категориите „свободен софтуер“, „софтуер със защита copyleft“ +и другите видове се съотнасят един с друг. +</p> + +<p> +„Свободен“ за софтуер не означава „некомерсиален“. Една свободна програма +трябва да е достъпна за комерсиално ползване, комерсиална разработка и +комерсиално разпространение. Комерсиалната разработка на свободен софтуер +вече не е нещо необичайно. Този свободен, комерсиален софтуер е много +важен. Може да сте платили пари, за да се сдобиете с копие на свободен +софтуер, може да сте го получили безплатно. Независимо от начина, по който +сте придобили копията си, вие винаги сте свободни да копирате и променяте +софтуера, дори да <a href="/philosophy/selling.html">продавате копия</a>. +</p> + +<p> +Правила за начина на пакетиране на променена версия са приемливи, стига по +същество да не пречат на свободата ви да я разпространявате или да +използвате версии, които сте променили самостоятелно. Правила, че „ако +направите версията си достъпна по този начин, трябва да я направите достъпна +и по този начин“, може да са приемливи при същото условие. (Имайте предвид, +че такова правило трябва да ви оставя избора дали въобще да разпространявате +своята си версия.) Правила, които изискват да публикувате изходния код на +версии, които сте направили достъпни за публично ползване, също са +допустими. Допустимо е лицензът да изисква, ако разпространявате променена +версия и някой от предишните разработчици ви поиска нейно копие, да трябва +да му го пратите, както и изискването да обозначите промените си. +</p> + +<p> +Понякога наложените от правителства <a id="exportcontrol">външнотърговски +режими</a> и търговски санкции могат да ограничат свободата ви да +разпространявате копия на програмата в чужбина. Разработчиците на софтуер +не притежават властта да премахнат или да заобиколят тези ограничения, но +програмистите могат и трябва да отказват да ги налагат като условия за +ползване на програмата. По този начин ограниченията няма да засегнат +дейностите и хората извън юридическата власт на тези правителства. +</p> + +<p> +Повечето софтуерни лицензи са базирани на авторското право и има граници за +това какви изисквания могат да се налагат чрез него. Ако един софтуерен +лиценз, който е основан на авторското право, спазва свободите по начините +описани по-горе, малко вероятно е да възникне някакъв друг вид проблем, +който да не сме очаквали (все пак, от време на време и това се случва). Има +обаче и такива лицензи за свободен софтуер, които се базират на договорното +право, а чрез договорите могат да се налагат значително по-голям спектър от +ограничения. Това означава, че има много възможности подобни лицензи да се +окажат неприемливо ограничаващи и следователно — да не са лицензи на +свободен софтуер. +</p> + +<p> +Нямаме възможност да изброим всички начини, по които това може да стане. +Ако базираните на договорното право уговорки в един лиценз ограничават +потребителя по необичаен начин, който е невъзможен за лиценз базиран на +авторското право, и ако ограничението не е изброено тук като допустимо, ще +трябва да помислим върху него и е вероятно да заключим, че лицензът не е +свободен. +</p> + +<p> +Когато говорите за свободен софтуер, най-добре е да избягвате изрази като +„без пари“ или „безплатен“, защото тези термини подсказват, че проблемът е +цената, а не свободата. Някои често употребявани термини като „пиратство“ +въплъщават в себе си тези, които се надяваме, че не споделяте. Погледнете +статията <a href="/philosophy/words-to-avoid.html">Объркващи думи и фрази, +които е добре да се избягват</a> за обяснение на тези термини. Направен е и +списък с <a href="/philosophy/fs-translations.html">преводите на „свободен +софтуер“</a> на различни езици. +</p> + +<p> +Най-накрая, забележете, че критериите, които са изброени в тази дефиниция за +понятието „свободен софтуер“, изискват внимателно размишление при +интерпретирането им. За да решим дали един конкретен софтуерен лиценз +покрива критериите да е лиценз на свободен софтуер, ние го преценяваме на +базата на горните критерии, за да отсъдим дали съответства на тях по дух и +по буква. Ако лицензът съдържа прекомерни ограничения, ние го отхвърляме, +дори и ако не сме предусетили проблема в горните критерии. Понякога +изискване, което е вписано в лиценз, повдига проблем, който изисква +задълбочено размишление, включително и обсъждане с адвокат, преди да решим +дали то е приемливо. Когато стигнем до решението на новия проблем, ние +често обновяваме горните критерии, за да бъде по-ясно защо определени +лицензи се определят или не като свободни. +</p> + +<p> +Ако се интересувате дали определен, конкретен лиценз се явява лиценз за +свободен софтуер, погледнете <a href="/licenses/license-list.html">списъка +ни на лицензи</a>. Ако лицензът, който ви интересува, не е изброен там, +можете да ни питате за него чрез е-поща на адрес <a +href="mailto:licensing@gnu.org"><licensing@gnu.org></a>. +</p> + +<p> +Ако възнамерявате да напишете нов лиценз, моля обърнете се към ФСС, като +напишете е-писмо на горния адрес. Умножаването на различните свободни +софтуерни лицензи означава повече работа за потребителите, за да ги +разберат. Възможно е да сме в състояние да ви помогнем, като намерим +съществуващ лиценз на свободен софтуер, който отговаря на нуждите ви. +</p> + +<p> +Ако това е невъзможно, ако наистина се нуждаете от нов лиценз, с наша помощ +ще сте сигурни, че лицензът наистина е лиценз на свободен софтуер и ще +можете да прескочите някои практически проблеми. +</p> + +<h3 id="beyond-software">Отвъд софтуера</h3> + +<p> +<a href="/philosophy/free-doc.html">Ръководствата за софтуер трябва да са +свободни</a> поради същите причини, поради които и софтуерът трябва да е +свободен, и понеже ръководствата в известна степен са част от софтуера. +</p> + +<p> +Същите аргументи имат смисъл и за други видове произведения от практическо +естество — с други думи, произведения, които включват в себе си полезни +знания, като образователни и справочни материали. <a +href="http://bg.wikipedia.org">Уикипедия</a> е най-известният пример. +</p> + +<p> +Всеки вид прозиведение <em>може</em> да бъде свободно, и определението за +свободен софтуер може да бъде разширено до определение за <a +href="http://freedomdefined.org">свободни произведения на културата</a>, +приложимо за всякакъв вид творби. +</p> + +<h3 id="open-source">Отворен код?</h3> + +<p> +Една друга група започна да използва термина „отворен код“, за да обозначи +нещо близко (но не идентично) със „свободния софтуер“. Ние предпочитаме +понятието „свободен софтуер“, защото веднъж като чуете, че се отнася за +свободата, а не за цената, то извиква в съзнанието — „свобода“. Думата +„отворен“ <a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">просто не +прави това</a>. +</p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + +<li id="TransNote1">Английската дума „free“ е многозначна. На +български тя може да се предава като свободен, но и като безплатен. В +рамките на проекта GNU тя винаги се използва в значението си свободен. +Контрастирането на свободата на словото с безплатния обяд е възможно +най-близкото до българския език предаване на мотото «„free“ as in +„free speech“, not as in „free beer“». На български това двусмислие +не съществува.</li> + +<li id="TransNote2">Независимо, че последната свобода е с номер 3, +общият им брой е 4. Номерирането отразява както историята на +постепенното им оформяне и еволюция (първо свободи 1 и 2, след това 3 +и накрая 0), така е и препратка към начина на броене в някои езици за +програмиране и математиката.</li> + +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1996-2002, 2004-2007, 2009 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Александър Шопов <a +href="mailto:ash@contact.bg"><ash@contact.bg></a>, 2006 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu-history.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu-history.html new file mode 100644 index 0000000..c7b7312 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu-history.html @@ -0,0 +1,218 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/gnu/po/gnu-history.bg.po"> + https://www.gnu.org/gnu/po/gnu-history.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/gnu/gnu-history.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="/gnu/po/gnu-history.bg-diff.html" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2017-06-16" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Преглед на системата GNU - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> +<meta name="Keywords" content="GNU, GNU Project, FSF, Free Software, Free Software Foundation, History, +ГНУ, Проектът GNU, ФСС, свободен софтуер, Фондация за свободен софтуер, +история" /> + +<!--#include virtual="/gnu/po/gnu-history.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Преглед на системата GNU</h2> + +<p> +Операционната система GNU е цялостна система, която е свободен софтуер, +право съвместима с „Юникс“. GNU значи „GNU's Not Unix“ (GNU не е „Юникс“). +<a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a> изготви <a +href="/gnu/initial-announcement.html">Първоначалното обявление</a> на +проекта GNU през септември 1983 г. По-дълга версия, наречена <a +href="/gnu/manifesto.html">Манифест на GNU</a>, бе публикувана през март +1985 г. Документът е преведен на <a +href="/gnu/manifesto.html#translations">няколко езика</a>.</p> + +<p> +Името „GNU“ бе избрано, понеже отговаряше на някои изисквания: първо, беше +рекурсивен акроним на „GNU не е Юникс“; второ, защото беше истинска дума, и +трето, беше приятно да се изговаря (или <a +href="http://www.poppyfields.net/poppy/songs/gnu.html">пее</a>).</p> + +<p> +Думата „свободен<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup>“ в „свободен софтуер“ +се отнася до <a href="/philosophy/free-sw.html">свободата</a>, а не до +цената. Възможно е да заплатите някаква цена за софтуер на GNU, или да го +получите безплатно. И по двата начина, след като имате софтуера, имате +четири характерни свободи при използването му. Свободата да изпълняваш +програмата както желаете; свободата да копирате програмата и да я +предоставяте на приятели и колеги; свободата да променяте програмата както +желаете, като имате пълен достъп до изходния код; свободата да +разпространявате подобрена версия и така да спомогнете за изграждането на +общността. (Ако разпространявате софтуер на GNU, може да го правите срещу +такса за физическия акт на прехвърлянето на копие, или може да предлагате +копия безплатно.)</p> + +<p> +Проектът, който разработва системата GNU, се нарича „Проект GNU“. Проектът +GNU е основан през 1983 г. като начин за възвръщане на духа на +сътрудничество, който е преобладавал в общността на изчислителната техника +през ранните години — да направи сътрудничеството отново възможно чрез +премахването на препятствията, наложени от собствениците на несвободен +софтуер.</p> + +<p> +През 1971 г., когато Ричард Столман е започнал кариерата си в МТИ (MIT — +Масачузетския технологичен институт), той е работил сред група, която е +използвала изключително <a href="/philosophy/free-sw.html">свободен +софтуер</a>. Дори компютърните фирми често са разпространявали свободен +софтуер. Програмистите са били свободни да си сътрудничат един с друг, и +често са го правили.</p> + +<p> +До 80-те години вече целият софтуер е бил <a +href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически</a>, +което означава, че е имал собственици, които са забранявали сътрудничеството +между потребителите. Това е довело до необходимостта от проекта GNU.</p> + +<p> +Всеки потребител на компютър има нужда от операционна система; ако няма +свободна операционна система, тогава дори не можеш да започнеш да използваш +компютър, без да прибегнеш до собственически софтуер. Така че съвсем +очевидно, първата точка в дневния ред на свободния софтуер трябваше да бъде +свободна операционна система.</p> + +<p> +Ние решихме да направим операционната система съвместима с „Юникс“, защото +цялостният дизайн беше вече доказан и преносим, и понеже съвместимостта +прави лесно прехвърлянето на потребители на „Юникс“ към GNU.</p> + +<p> +Една операционна система, подобна на „Юникс“, съдържа ядро, компилатори, +редактори, софтуер за форматиране на текст, обработка на поща, графични +интерфейси, библиотеки, игри, както и много други неща. Така че написването +на цяла операционна система е огромна задача. Ние започнахме през януари +1984 г. <a href="http://fsf.org/">Фондацията за свободен софтуер</a> беше +основана през октомври 1985 г., първоначално за да набира средства, които да +подпомогнат разработката на GNU.</p> + +<p>До 1990 г. ние бяхме или намерили, или написали всички главни компоненти, +освен един — ядрото. Тогава Линукс, ядро, подобно на ядрото на „Юникс“, бе +разработено от Линус Торвалдс през 1991 г. и издадено като свободен софтуер +през 1992 г. Комбинирането на Линукс с почти завършената система GNU доведе +до цялостна операционна система: системата GNU/Линукс. Предполага се, че +десетки милиони души използват системи GNU/Линукс днес, обикновено под +формата на <a href="/distros">дистрибуции GNU/Линукс</a>. Основната версия +на Линукс днес съдържа несвободен софтуер, т.нар. „blobs“; активисти на +Движението за свободен софтуер поддържат променена свободна версия ня Линукс +(<a href="http://directory.fsf.org/project/linux">Linux-libre</a>).</p> + +<p> +Но проектът GNU не е ограничен в рамките на основната операционна система. +Нашата цел е да осигурим пълен спектър от софтуер, каквото е нужно за +повечето потребители. Това включва и софтуер под формата на приложения. +Вижте <a href="/directory">Указателя на свободен софтуер</a> за каталог от +свободни приложения.</p> + +<p> +Искаме да осигурим и софтуер за потребители, които не са компютърни +специалисти. Затова разработихме <a href="http://www.gnome.org/">графична +работна среда (GNOME)</a>, за да помогнем на начинаещите да използват +системата GNU.</p> + +<p>Искаме да осигурим игри и други развлечения. Много <a +href="http://directory.fsf.org/wiki/Category/Game">свободни игри</a> вече са +налице.</p> + +<p> +Колко далеч може да стигне свободният софтуер? Няма граници, освен когато +<a href="/philosophy/fighting-software-patents.html">закони като патентната +система забраняват свободния софтуер</a>. Заветната цел е да осигурим +свободен софтуер за извършването на всякакъв вид задачи, които компютърните +потребители искат да вършат — и така собственическия софтуер да излезе от +употреба.</p> + + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + <li id="TransNote1">Английската дума „free“ е многозначна. На + български тя може да се предава като свободен, но и като безплатен. + За щастие, в българския език това двусмислие не съществува.</li> +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> + <p>Вижте <a +href="/server/standards/README.translations.html">Документацията за +преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 3.0 US. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1996, 1997, 1998, 1999, 2001, 2002, 2003, 2005, 2007, 2009, +2012, 2014 Free Software Foundation, Inc.</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" +href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс +„Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/09/04 11:03:00 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu-users-never-heard-of-gnu.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu-users-never-heard-of-gnu.html new file mode 100644 index 0000000..dbcd621 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu-users-never-heard-of-gnu.html @@ -0,0 +1,151 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/gnu/po/gnu-users-never-heard-of-gnu.bg.po"> + https://www.gnu.org/gnu/po/gnu-users-never-heard-of-gnu.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="/gnu/po/gnu-users-never-heard-of-gnu.bg-diff.html" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2015-06-02" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Потребители на GNU, които никога не са чували за GNU - Проектът GNU - +Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/gnu/po/gnu-users-never-heard-of-gnu.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Потребители на GNU, които никога не са чували за GNU</h2> + +<p><strong>от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p> + +<div class="announcement"> + <blockquote><p>За да научите повече по този въпрос, може да прочетете нашите <a +href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ за GNU/Линукс</a>, както и статиите <a +href="/gnu/why-gnu-linux.html">Защо GNU/Линукс?</a> и <a +href="/gnu/linux-and-gnu.html">Линукс и проектът GNU</a>. +</p></blockquote> +</div> + +<p>Повечето хора никога не са чували за GNU. Дори повечето потребители на +системата GNU никога не са чували за GNU, благодарение на много хора и +компании, които ги учат да я наричат „Линукс“. Въпреки това, името GNU +предизвиква определени асоциации, които хората ще открият, щом го чуят. GNU +се свързва с идеалите за свобода на Движението за свободен софтуер. Тази +асоциация не е случайна; мотивът за разработката на GNU беше именно да бъде +възможно да се използва компютър и да имаме свобода.</p> + +<p>Повечето хора никога не са чували за GNU. Дори повечето потребители на +системата GNU никога не са чували за GNU, благодарение на много хора и +компании, които ги учат да я наричат „Линукс“. Въпреки това, името GNU +предизвиква определени асоциации, които хората ще открият, щом го чуят. GNU +се свързва с идеалите за свобода на Движението за свободен софтуер. Тази +асоциация не е случайна; мотивът за разработката на GNU беше именно да бъде +възможно да се използва компютър и да имаме свобода.</p> + +<p>Връзката между името GNU и нашите цели за свобода и социална солидарност +съществува в съзнанието на стотици хиляди потребители на GNU/Линукс, които +знаят за GNU. Съществува в Уикипедия. И съществува в уеб; ако тези +потребители търсят за GNU, ще открият <a +href="http://www.gnu.org">www.gnu.org</a>, където се говори за свободен +софтуер и свобода.</p> + +<p>Човек, който за пръв път вижда името GNU в GNU/Линукс, няма да го свърже +моментално с нищо. Но ако хората знаят, че системата е основно GNU, това ги +приближава една стъпка до научаването за нашите идеали. Например, те биха +станали любопитни и биха потърсили повече информация относно GNU.</p> + +<p>Ако не потърсят, те пак биха попаднали на нея. Реториката на „отворения +код“ отвлича вниманието на хората от проблемите за свободата на +потребителите, но не напълно — все още се обсъжда GNU и свободния софтуер и +има шанс хората да чуят за това. Когато се случи, по-вероятно е читателят +да обърне внимание на информация относно GNU (като това, че е следствие на +кампания за свобода и общност), ако знае, че е потребител на системата GNU.</p> + +<p>В дългосрочен план, назоваването на системата „GNU/Линукс“ спомага за +осъзнаването на идеалите за свобода, заради които ние разработихме системата +GNU. Полезно е, понеже също напомня на хората от нашата общност, които +знаят за тези идеали, в свят, където повечето обсъждания за свободен софтуер +възприемат изключително технически (и по този начин аморален) характер. +Когато ви молим да наричате системата „GNU/Линукс“, го правим, защото +съзнанието за GNU бавно, но сигурно води до съзнаването на идеалите за +софтуерна свобода и общност.</p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> + <p>Вижте <a +href="/server/standards/README.translations.html">Документацията за +преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 2006, 2007, 2013, 2014 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu.html new file mode 100644 index 0000000..58fcc41 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/gnu.html @@ -0,0 +1,179 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/gnu/po/gnu.bg.po"> + https://www.gnu.org/gnu/po/gnu.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/gnu/gnu.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2014-03-27" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Операционната система GNU - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<style type="text/css" media="print,screen"> +<!-- +#dynamic-duo { display: none; } +@media (min-width: 48em) { + #dynamic-duo { + display: block; + float: right; + width: 20em; + max-width: 40%; + text-align: center; + padding: .9em; + margin: .3em 0 1em 1.5em; + background: #f9f9f9; + border: .3em solid #acc890; + } + #dynamic-duo p strong { + font-size: 1.3em; + } + #dynamic-duo img { width: 100%; } +} +--> +<!--#if expr="$LANGUAGE_SUFFIX = /[.](ar|fa|he)/" --> +<!-- +@media (min-width: 48em) { + #dynamic-duo { + float: left; + margin: .3em 1.5em 1em 0; + } +} --> +<!--#endif --> + +</style> + +<!--#include virtual="/gnu/po/gnu.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Операционната система GNU</h2> + +<div id="dynamic-duo"> +<p><strong>Изтеглите дистрибуции</strong></p> +<p><a href="/distros/free-distros.html"> +<img src="/graphics/gnu-and-penguin-color-300x276.jpg" alt="GNU и Линукс" /></a></p> + +</div> + +<ul> + <li><a href="/gnu/about-gnu.html">Относно операционната система GNU</a></li> + <li><a href="/gnu/gnu-history.html">Кратка история на проекта GNU</a></li> + <li><a href="/gnu/thegnuproject.html">По-подробна история на GNU</a></li> + <li><a href="/gnu/initial-announcement.html">Първоначалното обявление</a> на +проекта</li> + <li><a href="/gnu/manifesto.html">Манифест на GNU</a></li> + <li><a href="/gnu/byte-interview.html">Интервю пред списание „БАЙТ“ с Ричард +Столман</a> (1986 г.)</li> + <li><a href="/gnu/rms-lisp.html">Моят опит с Лисп и разработката на GNU +Емакс</a> (от Ричард Столман)</li> + <li><a +href="http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=950DEFDE123AF932A25752C0A96F948260&sec=&spon=&pagewanted=1">Битката +на един човек за свободен софтуер</a>, статия относно Ричард Столман и +ранните дни на GNU, публикувана от <cite>Ню Йорк Таймс</cite> на 11 януару +1989 г. Един проблем в тази статия е, че се използва пропагандният термин +„интлектуална собственост“ като нещо състоятелно. Терминът е толкова +объркващ, че да се говори за него <a href="/philosophy/not-ipr.html">няма +смисъл.</a>. Статията съдържа и объркващи факти относно „Симболикс“. Това, +което Столман е вършел, докато е работил за МИТ, е да напише, напълно +независимо, заменими версии на подобренията, които „Симболикс“ са пишели за +тяхната версия на операционната система „Lisp Machine“ на МИТ.</li> + <li><a href="/philosophy/15-years-of-free-software.html">15 години свободен +софтуер</a> (1999 г.)</li> +</ul> + +<h3><a id="gnulinux"></a>GNU и Линукс</h3> + +<ul> + <li><a href="/gnu/linux-and-gnu.html">Връзката между GNU и Линукс</a></li> + <li><a href="/gnu/why-gnu-linux.html">Защо „системата Линукс“ трябва да се +нарича GNU/Линукс</a></li> + <li><a href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">Потребители на GNU, които +никога не са чували за GNU</a></li> + <li><a href="/gnu/gnu-linux-faq.html">Често задавани въпроси за GNU/Линукс</a></li> +</ul> + +<h3><a id="misc"></a>Други ресурси, свързани с GNU</h3> + +<ul> + <li><a href="http://libreplanet.org/wiki/Group_list">Групи на потребители на +GNU/Линукс, GNU/Хърд и потребители на свободен софтуер</a></li> +</ul> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Авторски права © 2009 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2006, 2007, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/initial-announcement.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/initial-announcement.html new file mode 100644 index 0000000..5cc3ca1 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/initial-announcement.html @@ -0,0 +1,331 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/gnu/po/initial-announcement.bg.po"> + https://www.gnu.org/gnu/po/initial-announcement.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/gnu/initial-announcement.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2009-12-14" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Първоначално обявление - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/gnu/po/initial-announcement.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Първоначално обявление</h2> + +<p> Това е оригиналното обявление на проекта GNU, изпратено от <a +href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a> на 27 септември 1983 г.</p> + +<p> Историята на проекта GNU се различава доста от този първоначален план. +Например, началото бе отложено до януари 1984 г., и някои от подробностите +относно понятието <a href="/philosophy/free-sw.html">свободен софтуер</a> не +са били уточнени.</p> + +<h3>Свободен „Юникс“!</h3> + +<p>Започвайки от този Ден на благодарността, ще напиша цялостна софтуерна +система, съвместима с „Юникс“, наречена GNU (от GNU's Not Unix — GNU не е +„Юникс“), и ще я предоставя свободно<a href="#f1">(1)</a> на всеки, който +може да я използва. Съдействие под формата на време, пари, програми и +оборудване е много необходимо.</p> + +<p>Като начало, GNU ще бъде ядро плюс всички инструменти, необходими за писане +и изпълняване на програми на Си: редактор, обвивка, компилатор на Си, +свързваща програма, асемблер и още някои неща. След това ще добавим +програма за форматиране на текст, YACC<a +href="#TransNote1"><sup>1</sup></a>, игра „Empire“, електронна таблица и +стотици други неща. Надяваме се евентуално да осигурим всичко полезно, +което нормално идва с една система „Юникс“, и всичко останало — включително +документация в софтуерна и печатна форма.</p> + +<p>Върху GNU ще може да се изпълняват програми на „Юникс“, но системата няма да +е идентична с „Юникс“. Ще направим подобрения които са удобни, на базата на +нашия опит с други операционни системи. По-точно, планираме да имаме дълги +имена на файлове, версии на файловете, устойчива на сривове файлова система, +може би автоматично допълване на файлове, поддръжка на екрани независимо от +терминала и евентуално система с прозорци, базирана на Лисп, чрез която +няколко програми на Лисп и обикновени програми на „Юникс“ да споделят +екран. Си и Лисп ще бъдат налични като системни езици за програмиране. Ще +имаме мрежов софтуер, базиран на протокола на МИТ „chaosnet“, далеч +превъзхождащ UUCP. Може също да имаме и нещо съвместимо с UUCP.</p> + +<h3>Кой съм аз?</h3> + +<p>Аз съм Ричард Столман, изобретател на оригиналния доста имитиран редактор +EMACS, сега в Лабораторията по изкуствен интелект към МИТ. Работил съм +интензивно върху компилатори, редактори, програми за изчистване на грешки, +командни интерпретатори, „Incompatible Timesharing System<a +href="#TransNote2"><sup>2</sup></a>“ и операционната система на „Lisp +Machine“. Реализирал съм една надеждна файлова система и две прозоречни +системи за машини на Лисп.</p> + +<h3>Защо трябва да напиша GNU</h3> + +<p>Считам, че златното правило изисква ако харесвам една програма, да трябва да +я споделя с останалите, които я харесват. Не мога с чиста съвест да подпиша +споразумение за неразкриване или лицензно споразумение за софтуер.</p> + +<p>За да мога да продължа да използвам компютри без да нарушавам принципите си, +аз реших да направя колекция от свободен софтуер с достатъчно голям размер, +така че да мога да живея без да прибягвам до софтуер, който не е свободен.</p> + +<h3>Как може да допринесете</h3> + +<p>Моля производителите на компютри за дарения на машини и пари. Моля +отделните хора за дарения на програми и работа.</p> + +<p>Един компютърен производител вече предложи да осигури машина. Но ние бихме +могли да използваме повече. Ако дарите машини, едно от последствията, които +може да очаквате, е че те ще работят с GNU съвсем отрано. Би било добре +машината да може да функционира в жилищно помещение<a +href="#TransNote3"><sup>3</sup></a> и да не изисква сложно охлаждане или +захранване.</p> + +<p>Индивидуалните програмисти могат да допринесат, като напишат съвместим +дубликат на някой от инструментите на „Юникс“ и ми го предоставят. За +повечето проекти, такава частична и разпределена работа би била изключително +трудна за координация — независимо написаните части не биха работили +заедно. Но за специфичната задача за замяната на „Юникс“ този проблем не +съществува. Повечето спецификации за интерфейси са фиксирани за +съвместимост с „Юникс“. Ако всяка допринесена програма работи с останалата +част на „Юникс“, тя най-вероятно ще работи и с останалата част на GNU.</p> + +<p>Ако получа парични дарения, ще мога да наема няколко души на пълен или +непълен работен ден. Заплатата няма да е висока, но аз ще търся хора, за +които чувството, че помагат на човечеството е също толкова важно, колкото и +парите. Виждам това като начин да се позволи на посветените хора да отдадат +пълната си енергия за работа върху GNU, като им се спести нуждата да си +изкарват хляба по някакъв друг начин.</p> + +<p>Свържете се с мен за повече информация.</p> + +<p>Поща Arpanet:<br /> + RMS@MIT-MC.ARPA</p> + +<p>Usenet:<br /> + ...!mit-eddie!RMS@OZ<br /> + ...!mit-vax!RMS@OZ</p> + +<p>Адрес:<br /> + Ричард Столман<br /> + ул. „Проспект“ 166<br /> + Кембридж, Масачузетс 02139</p> + +<h4 id="f1">Лош избор на думи около „free<a href="#TransNote4"><sup>4</sup></a>“</h4> + +<p>Използването на думите тук е по невнимание. Намерението беше, че никой не +трябва да плаща за <b>разрешение</b> да използва системата GNU. Но думите +не изясняват това и хората често ги интерпретират, че копия на GNU би +трябвало винаги да се разпространяват за малко пари или безплатно. Такова +намерение никога не е имало.</p> + +<h3>Оригинално писмо</h3> + +<p>За пълнота, възпроизведено по-долу е оригиналното писмо, в оригиналната му +форма.</p> + +<div dir="ltr"> +<pre><!--TRANSLATORS: Don't translate anything except the headers.--> + +От CSvax:pur-ee:inuxc!ixn5c!ihnp4!houxm!mhuxi!eagle!mit-vax!mit-eddie!RMS@MIT-OZ +От: RMS%MIT-OZ@mit-eddie +Групи за новини: net.unix-wizards,net.usoft +Тема: new Unix implementation +Дата: Tue, 27-Sep-83 12:35:59 EST +Организация: MIT AI Lab, Cambridge, MA + +Free Unix! + +Starting this Thanksgiving I am going to write a complete +Unix-compatible software system called GNU (for Gnu's Not Unix), and +give it away free<a href="#f1">(1)</a> to everyone who can use it. +Contributions of time, money, programs and equipment are greatly +needed. + +To begin with, GNU will be a kernel plus all the utilities needed to +write and run C programs: editor, shell, C compiler, linker, +assembler, and a few other things. After this we will add a text +formatter, a YACC, an Empire game, a spreadsheet, and hundreds of +other things. We hope to supply, eventually, everything useful that +normally comes with a Unix system, and anything else useful, including +on-line and hardcopy documentation. + +GNU will be able to run Unix programs, but will not be identical +to Unix. We will make all improvements that are convenient, based +on our experience with other operating systems. In particular, +we plan to have longer filenames, file version numbers, a crashproof +file system, filename completion perhaps, terminal-independent +display support, and eventually a Lisp-based window system through +which several Lisp programs and ordinary Unix programs can share a screen. +Both C and Lisp will be available as system programming languages. +We will have network software based on MIT's chaosnet protocol, +far superior to UUCP. We may also have something compatible +with UUCP. + +Who Am I? + +I am Richard Stallman, inventor of the original much-imitated EMACS +editor, now at the Artificial Intelligence Lab at MIT. I have worked +extensively on compilers, editors, debuggers, command interpreters, the +Incompatible Timesharing System and the Lisp Machine operating system. +I pioneered terminal-independent display support in ITS. In addition I +have implemented one crashproof file system and two window systems for +Lisp machines. + +Why I Must Write GNU + +I consider that the golden rule requires that if I like a program I +must share it with other people who like it. I cannot in good +conscience sign a nondisclosure agreement or a software license +agreement. + +So that I can continue to use computers without violating my principles, +I have decided to put together a sufficient body of free software so that +I will be able to get along without any software that is not free. + +How You Can Contribute + +I am asking computer manufacturers for donations of machines and money. +I'm asking individuals for donations of programs and work. + +One computer manufacturer has already offered to provide a machine. But +we could use more. One consequence you can expect if you donate +machines is that GNU will run on them at an early date. The machine had +better be able to operate in a residential area, and not require +sophisticated cooling or power. + +Individual programmers can contribute by writing a compatible duplicate +of some Unix utility and giving it to me. For most projects, such +part-time distributed work would be very hard to coordinate; the +independently-written parts would not work together. But for the +particular task of replacing Unix, this problem is absent. Most +interface specifications are fixed by Unix compatibility. If each +contribution works with the rest of Unix, it will probably work +with the rest of GNU. + +If I get donations of money, I may be able to hire a few people full or +part time. The salary won't be high, but I'm looking for people for +whom knowing they are helping humanity is as important as money. I view +this as a way of enabling dedicated people to devote their full energies to +working on GNU by sparing them the need to make a living in another way. + +For more information, contact me. +Arpanet mail: + RMS@MIT-MC.ARPA + +Usenet: + ...!mit-eddie!RMS@OZ + ...!mit-vax!RMS@OZ + +US Snail: + Richard Stallman + 166 Prospect St + Cambridge, MA 02139 +</pre> +</div> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + +<li id="TransNote1">YACC е абревиатура на „Yet Another Compiler +Compiler“, парсър-генератора на „Юникс“. Свободният заместител на GNU +се нарича <a href="/software/bison/">Bison</a> — смехотворна аналогия +между животните „як“ и „бизон“.</li> + +<li id="TransNote2">ITS, или „Несъвместима време-споделяща система“ е +операционна система за компютри PDP-11, разработена от МИТ за +собствени нужди. Ричард Столман активно е участвал в разработката и +усъвършенстването ѝ наред с други хакери от Лабораторията по изкуствен +интелект към МИТ.</li> + +<li id="TransNote3">В началото на 80-те години повечето компютри са +били огромни специализирани машини, които са изисквали специално +помещение и поддръжка.</li> + +<li id="TransNote4">На англ. език използваният израз е „give it away +free“, което може да се тълкува като „отдаване безплатно“, тъй като +„free“ на английски език означава както „свободен“, така и +„безплатен“. В българския език това двусмислие не съществува.</li> + +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> + <p>Вижте <a +href="/server/standards/README.translations.html">Документацията за +преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 3.0 US. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1983, 1999, 2007, 2008, 2009 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" +href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс +„Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/java-trap.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/java-trap.html new file mode 100644 index 0000000..1b8953d --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/java-trap.html @@ -0,0 +1,266 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/java-trap.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/java-trap.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/java-trap.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-04-04" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Свободен, но в окови - „клопката на Джава“ - Проектът GNU - Фондация за +свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/java-trap.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Свободен, но в окови – „клопката на Джава“</h2> + +<p>от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></p> + +<div class="announcement"><blockquote><h3>Встъпителна бележка</h3> +<p>През декември 2006 г., „Сън“ вече са започнали да <a +href="http://www.fsf.org/news/fsf-welcomes-gpl-java.html">преиздават своята +платформа на Джава под GNU GPL</a>. Очакваме, че когато тази промяна на +лиценза завърши, Джава вече няма да представлява клопка. Въпреки това, като +цяло, описаният тук въпрос ще остане важен, защото всяка несвободна +библиотека или платформа за програмиране може да причини подобен проблем. +Трябва да си вземем поука от историята на Джава, така че да избягваме други +клопки за в бъдеще.</p> + +<p>Вижте също и <a href="/philosophy/javascript-trap.html">Клопката на +JavaScript</a>.</p> +</blockquote> +</div> + +<p>12 април 2004 г.</p> + +<p> + Ако програмата ви е свободен софтуер, то тя по същество е етична. +Съществува обаче една клопка, за която трябва да бъдете нащрек. Въпреки че +сама по себе си е свободна, програмата ви може да бъде ограничена от +несвободния софтуер, от който зависи. Тъй като този проблем днес е най-ярко +изразен при програмите на Джава, наричаме го „клопката на Джава“. +</p> + +<p> + Една програма е свободен софтуер, ако потребителите ѝ притежават определени +съществени свободи. Грубо казано, те са: свободата да изпълняват +програмата, свободата да изучават и променят изходния код, свободата да +разпространяват изходния и двоичния код, и свободата да публикуват подобрени +версии. (Вижте <a +href="/philosophy/free-sw.html">http://www.gnu.org/philosophy/free-sw.html</a>.) +Дали дадена програма е свободен софтуер зависи изцяло от волята, заложена в +лиценза ѝ. +</p> + +<p> + Дали обаче програмата може да бъде използвана в Свободния свят, дали може да +бъде използвана от хора, които са решени да живеят в свобода, е по-сложен +въпрос. Това не се определя само от лиценза на програмата, понеже нито една +програма не работи в изолация. Всяка програма зависи от други програми. +Например, ако дадена програма има нужда да бъде компилирана или +интерпретирана, то тя зависи от компилатор или интерпретатор. Ако е +компилирана до байткод, то тя зависи от интерпретатор на байткод. Освен +това, за да бъде изпълнявана, програмата се нуждае и от библиотеки. Също +така програмата би могла да извиква други самостоятелни програми, които се +изпълняват като отделни процеси. Всички тези програми са зависимости. +Зависимостите може да са необходими, за да бъде изобщо изпълнена програмата, +но може и да са нужни само за да функционират някои нейни възможности. Така +или иначе, цялата програма или част от нея не може да работи без +зависимостите. +</p> + +<p> + Ако някои от зависимостите на програмата са несвободни, то това означава, че +цялата програма или част от нея не може да бъде изпълнена върху напълно +свободна система — тя е безполезна в Свободния свят. Разбира се, ние можем +да разпространяваме програмата и да притежаваме нейни копия върху машините +си, но от това няма голяма полза, щом не можем да я изпълняваме. Тази +програма е свободен софтуер, но на практика е окована от своите несвободни +зависимости. +</p> + +<p> + Този проблем може да възникне с всеки вид софтуер, на какъвто и да е език за +програмиране. Например, една свободна програма, която се изпълнява само +върху Майкрософт Уиндоус, е очевидно безполезна в Свободния свят. Но +софтуерът, който се изпълнява върху GNU/Линукс също може да бъде безполезен, +ако зависи от друг несвободен софтуер. В миналото, Мотиф (преди да имаме +ЛесТиф) и библиотеката „Кю ти“ (преди разработчиците ѝ да я направят +свободен софтуер) бяха основните причини за този проблем. Повечето +видеокарти с тримерно ускорение работят пълнофункционално само с несвободни +драйвери, което също води до този проблем. Но днес основният източник на +проблема е Джава, защото хората, които пишат свободен софтуер, често +чувстват, че Джава е секси. Заслепени от привличането си към езика, те +пренебрегват въпроса със зависимостите и така попадат в „клопката на Джава“. +</p> + +<p> + Реализацията на Джава от „Сън“ е несвободна. Стандартните библиотеки на +Джава също са несвободни. Ние разполагаме със свободни реализации на Джава, +като например <a href="http://gcc.gnu.org/java/"> компилатора на GNU за +Джава</a> (GCJ) и <a href="/software/classpath">GNU Класпат</a> (GNU +Classpath), но те все още не поддържат напълно всички възможности. Все още +наваксваме. +</p> + +<p> + Ако разработвате програма на Джава върху платформата на Джава от „Сън“, +съществува опасност да използвате възможности, специфични само за „Сън“, без +дори да забележите. След време, когато откриете това, може да са минали +месеци, а пренаписването на тези части от програмата може да отнеме още +месеци. Бихте могли да кажете: „Това е твърде много работа, за да се +започне отначало.“ В този момент програмата ви ще е попаднала в „клопката +на Джава“. Програмата ви ще е безполезна в Свободния свят. +</p> + +<p> + Сигурният начин да избегнете „клопката на Джава“ е да разполагате само със +свободна реализация на Джава върху системата си. Тогава, ако използвате +възможност на Джава или библиотека, която свободния софтуер все още не +поддържа, ще откриете това незабавно и ще можете веднага да пренапишете кода +си. +</p> + +<p> + „Сън“ продължава да разработва допълнителни „стандартни“ библиотеки на Джава +и почти всички те са несвободни. В много случаи, дори спецификацията на +библиотеката представлява търговска тайна, а последният лиценз на „Сън“ за +тези спецификации забранява издаването на непълни реализации на +спецификацията. (Вижте например <a +href="http://jcp.org/aboutJava/communityprocess/JSPA2.pdf">http://jcp.org/aboutJava/communityprocess/JSPA2.pdf</a> +и <a +href="http://jcp.org/aboutJava/communityprocess/final/jsr129/j2me_pb-1_0-fr-spec-license.html">http://jcp.org/aboutJava/communityprocess/final/jsr129/j2me_pb-1_0-fr-spec-license.html</a>). +</p> + +<p> + За щастие, този лиценз на спецификацията позволява издаването на нейна +реализация като свободен софтуер. Така на трети лица, получили +библиотеката, им е разрешено да я променят и не са задължени да се придържат +към спецификацията. Но изискването води до забрана на използването на +съвместен модел на разработка при произвеждането на свободна реализация. +Използването на такъв модел би довело до публикуване на незавършени версии, +което не е разрешено на тези, които са чели спецификацията. +</p> + +<p> + В зората на движението за свободен софтуер беше невъзможно да се избегнат +зависимостите от несвободни програми. Преди да имаме компилатора на GNU за +Си, всяка програма на Си (свободна или не) зависеше от несвободен компилатор +за Си. Преди да имаме библиотеката на GNU за Си, всяка програма зависеше от +несвободна библиотека за Си. Преди да имаме Линукс, първото свободно ядро, +всяка програма зависеше от несвободно ядро. Преди да имаме Bash, всеки +скрипт на обвивката трябваше да бъде интерпретиран от несвободна обвивка. +Бе неизбежно първите ни програми да бъдат обременени от тези зависимости, но +ние приехме това, понеже последващото отърваване на тези програми бе част от +нашия план. Нашата голяма цел — самостоятелна операционна система GNU — +включваше свободни заместители на всички тези зависимости. Ако постигнехме +целта си, тогава всички програми биха били отървани. Така и стана — със +системата GNU/Линукс вече можем да изпълняваме тези програми върху свободни +платформи. +</p> + +<p> + Ситуацията днес е различна. Сега разполагаме с мощни свободни операционни +системи и много свободни средства за програмиране. Каквато и задача да +захванете, можете да я извършите върху свободна платформа — няма нужда да +приемате несвободна зависимост, даже дори временно. Днес основната причина, +поради която хората попадат в клопката е, че не мислят за нея. Най-лесното +решение на проблема е да се обясни на хората да не попадат в клопката. +</p> + +<p> + За да предпазите кода си от „клопката на Джава“, инсталирайте свободна среда +за разработване на Джава и я използвайте. По-общо казано, какъвто и език да +използвате, отваряйте си очите на четири и проверявайте дали са свободни +програмите, от които зависи кода ви. Най-лесният начин да проверите дали +дадена програма е свободна е да погледнете за нея в Указателя на свободен +софтуер (<a +href="http://www.fsf.org/directory">http://www.fsf.org/directory</a>). Ако +програмата не е в указателя, можете да сверите лиценза (или лицензите) ѝ +спрямо списъка от лицензи за свободен софтуер (<a +href="/licenses/license-list.html">http://www.gnu.org/licenses/license-list.html</a>). +</p> + +<p> + Опитваме се да отървем програмите на Джава, които са хванати в капана. Така +че, ако харесвате езика Джава, каним ви да помогнете при разработването на +GNU Класпат. Също би било полезно изпробването на програмите ви с +компилатора GCJ и GNU Класпат и докладването на всякакви проблеми, на които +сте се натъкнали при вече реализираните класове. Все пак, завършването на +GNU Класпат ще отнеме време — ако постоянно продължават да се добавят +несвободни библиотеки, може винаги да ни липсват последните от тях. Така +че, моля ви, не оковавайте свободния си софтуер. Днес, когато пишете +свободна приложна програма, пишете я така, че от самото начало да се +изпълнява върху свободни средства. +</p> + +<h3>Вижте още:</h3> +<p><a href="/philosophy/sun-in-night-time.html">Любопитният инцидент със „Сън“ +в късна доба</a></p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 2004 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Калоян Доганов <a +href="mailto:kaloian@doganov.org"><kaloian@doganov.org></a>, 2006 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html new file mode 100644 index 0000000..401ff3b --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html @@ -0,0 +1,332 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/gnu/po/linux-and-gnu.bg.po"> + https://www.gnu.org/gnu/po/linux-and-gnu.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/gnu/linux-and-gnu.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-09-23" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Линукс и GNU - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> +<meta http-equiv="Keywords" content="GNU, FSF, Free Software Foundation, Linux, Emacs, GCC, Unix, Free Software, +Operating System, GNU Kernel, HURD, GNU HURD, Hurd, ГНУ, ФСС, Фондация за +свободен софтуер, Линукс, Емакс, Юникс, свободен софтуер, операционна +система, ядро на GNU, ХЪРД, GNU ХЪРД, Хърд" /> +<meta http-equiv="Description" content="От 1983 г. насам разработваме свободната операционна система GNU (подобна на +„Юникс“), така че компютърните потребители да имат свободата да споделят и +подобряват софтуера, който използват." /> + +<!--#include virtual="/gnu/po/linux-and-gnu.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Линукс и система GNU</h2> + +<p><strong>от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p> + +<div class="announcement"> + <blockquote><p>За повече информация вижте също <a href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ за +GNU/Линукс</a> и <a href="/gnu/why-gnu-linux.html">Защо GNU/Линукс?</a></p> + </blockquote> +</div> + +<p> +Много компютърни потребители използват променена версия на <a +href="/philosophy/categories.html#TheGNUsystem">системата GNU</a> всеки ден, +без да го осъзнават. Поради странно стечение на обстоятелствата, версията +на GNU, която широко се използва днес често бива наричана „Линукс“, и много +потребители <a href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">не са +наясно</a>, че това е в общи линии системата GNU, разработвана от <a +href="/gnu/gnu-history.html">проекта GNU</a>.</p> + +<p> +Наистина има Линукс и хората го използват, но това е само част от +операционната система. Линукс е ядрото — онази програма в системата, която +заделя ресурсите на машината за другите програми, които изпълнявате. Ядрото +е съществена част от една операционна система, но е безполезно само по себе +си. То може да функционира само в контекста на завършена операционна +система. Линукс се използва обикновено в комбинация с операционната система +GNU — цялата система всъщност е GNU, с Линукс като добавка, или GNU/Линукс. +Всички така наречени „Линукс“ дистрибуции на практика са дистрибуции на +GNU/Линукс.</p> + +<p> +Много потребители не са напълно наясно за разликата между ядрото, което е +Линукс, и цялата система, която те също наричат „Линукс“. Двусмислената +употреба на наименованието не спомага за изясняването на това +недоразумение. Тези потребители често мислят, че Линус Торвалдс е +разработил цялата система през 1991 г. с малко помощ.</p> + +<p> +Програмистите обикновено знаят, че Линукс е ядро. Но тъй като обикновено са +чували цялата система да се нарича „Линукс“, те често си представят история, +която да оправдава кръщаването на цялата система на името на ядрото. +Например, мнозина вярват, че след като Линус Торвалдс е написал ядрото +Линукс, неговите потребители са се огледали наоколо за друг свободен +софтуер, който би могъл да бъде включен, и са открили (съвсем случайно), че +почти всичко необходимо за изготвянето на система, подобна на „Юникс“, вече +било налично.</p> + +<p> +Това, което открили, съвсем не било по случайност — това е било почти +завършената система GNU. Наличният <a +href="/philosophy/free-sw.html">свободен софтуер</a> се превръща в завършена +система, защото проектът GNU е работил за изграждането ѝ от 1984 г. В <a +href="/gnu/manifesto.html">Манифеста на GNU</a> ние си поставихме за цел +разработването на свободна операционна система, подобна на „Юникс“, наречена +GNU. <a href="/gnu/initial-announcement.html">Първоначалното обявление</a> +на проекта GNU също очертава някои от оригиналните планове за системата +GNU. По времето, когато Линукс бе написан, GNU беше почти завършена.</p> + +<p> +Повечето проекти за свободен софтуер имат за цел разработката на определена +програма за извършването на определена задача. Например, Линус Торвалдс се +е заел да напише ядро, подобно на Юникс (Линукс); Доналд Кнут се е заел да +напише програма за форматиране на текст (TeX); Боб Шайфлер се е заел да +разработи графична система с прозорци (X Window system). Естествено е да +определяме приноса на този вид проект чрез специфичните програми, които са +произлезли от него.</p> + +<p> +Ако се опитаме да определим приноса на проекта GNU по този начин, какво +бихме заключили? Един производител на CD-ROM открил, че в тяхната „Линукс +дистрибуция“ <a href="/philosophy/categories.html#GNUsoftware">софтуерът на +GNU</a> бил най-големия контингент — около 28% от общия изходен код, и това +включвало някои основни и необходими компоненти, без които изобщо не би +могло да има система. Линукс бил само около 3%. (Съотношението през 2008 +г. е подобно: в основното хранилище на gNewSense Линукс е около 1.5%, а +пакетите на GNU са 15%.) Така че ако трябва да изберете име на системата по +това кой е написал програмите, най-правилният и единствен избор би бил +„GNU“.</p> + +<p> +Но това не е най-правилният и задълбочен начин да се подходи към въпроса. +Проектът GNU не е бил, и не е, проект за разработване на отделни софтуерни +пакети. Не е бил проект <a href="/software/gcc/">за разработката на +компилатор на Си</a>, въпреки че ние сме го направили. Не е бил проект за +разработването на текстов редактор, въпреки, че ние сме разработили такъв. +Проектът GNU се е заел с разработката на <em>цялостна операционна система, +подобна на „Юникс“</em> — GNU.</p> + +<p> +Много хора имат съществен принос към свободния софтуер в системата и всички +те заслужават признание. Но причината това да е <em>интегрирана +система</em>, а не само колекция от полезни програми, е защото проектът GNU +се е бил заел да я изгради като такава. Ние направихме списък с програми, +необходими за <em>завършена</em> свободна система и систематично написахме +или намерихме хора, които да напишат, всичко от списъка. Написахме +съществени, но не толкова вълнуващи <a href="#unexciting">(1)</a> +компоненти, понеже не може да има система без тях. Някои от нашите системни +компоненти, инструментите за програмиране, станаха известни сред +програмистите сами по себе си. Но ние написахме и много компоненти, които +не са инструменти <a href="#nottools">(2)</a>. Дори разработихме и игра на +шах, GNU Chess, понеже една цялостна система има нужда и от добри игри.</p> + +<p> +До средата на 90-те години вече бяхме изградили цялата система без ядрото. +Започнахме разработката и на ядро, <a href="/software/hurd/hurd.html">GNU +Hurd</a>, което се изпълнява върху микроядрото Mach. Разработката на това +ядро се оказа доста по-трудна, отколкото очаквахме — <a +href="/software/hurd/hurd-and-linux.html">GNU Hurd започна да работи +стабилно през 2001 г.</a>, но доста път трябва да бъде изминат, докато +хората могат да го ползват.</p> + +<p> +За щастие, нямаше нужда да чакаме за Hurd, понеже Линукс беше на +разположение. Когато Линус Торвалдс написа Линукс, той запълни последната +голяма празнина. От този момент нататък хората вече можеха да <a +href="http://ftp.funet.fi/pub/linux/historical/kernel/old-versions/RELNOTES-0.01"> +комбинират Линукс със системата GNU</a>, за да изградят цялостна свободна +система, т.е. версия на системата GNU, базирана на Линукс, или съкратено — +GNU/Линукс.</p> + +<p> +Събирането им заедно звучи просто, но не беше незначителна работа. Бяха +нужни съществени промени за някои от компонентите на GNU <a +href="#somecomponents">(3)</a>, за да работят с Линукс. Интегрирането на +завършена система като дистрибуция, която да работи и да бъде лесна за +инсталиране също беше огромна задача. Тя изискваше разрешаването на въпроса +как да се инсталира и стартира системата — проблем, който ние не бяхме +подхванали, защото още не бяхме стигнали до него. Хората, които разработиха +различните дистрибуции на системата, допринесоха значително. Но това е +работа, която поради естеството на нещата със сигурност щеше да бъде +свършена от някой.</p> + +<p> +Проектът GNU поддържа системите GNU/Линукс, както и <em>самата</em> система +GNU. <a href="http://fsf.org/">ФСС</a> финансира пренаписването на +разширенията към библиотеката на GNU за Си, които са специфични за Линукс, +така че сега те са добре интегрирани и съвременните системи GNU/Линукс +използват текущото издание на библиотеката без промени. ФСС спонсорира също +и ранния стадий на разработка на Дебиан GNU/Линукс.</p> + +<p> +Днес има много различни варианти на системата GNU/Линукс (често наричани +„дистрибуции“). Повечето от тях включват несвободен софтуер — техните +разработчици следват философията, свързана с Линукс, вместо тази на GNU. Но +има и <a href="/distros">напълно свободни дистрибуции на GNU/Линукс</a>. +ФСС поддържа компютърни съоръжения за <a +href="http://gnewsense.org">gNewSense</a>.</p> + +<p>Издаването на свободна дистрибуция на GNU/Линукс не е просто въпрос на +елиминиране на разните несвободни програми. В днешни дни, стандартната +версия на Линукс също съдържа несвободни програми. Те са предназначени да +се зареждат във входно/изходни устройства при стартирането на системата и са +включени, под формата на дълги последователности от числа, в „изходния код“ +на Линукс. Така че поддържането на свободни дистрибуции на GNU/Линукс снес +налага и поддържането на <a +href="http://directory.fsf.org/project/linux">свободна версия на Линукс</a>.</p> + +<p>Независимо дали използвате GNU/Линукс или не, молим ви да не обърквате +хората, като използвате името „Линукс“ двусмислено. Линукс е ядрото, един +от основните и съществени компоненти на системата. Системата като цяло е +малко или много системата GNU, с добавен Линукс. Когато говорите за тази +комбинация, моля наричайте я „GNU/Линукс“.</p> + +<p> +Ако искате да направите хипервръзка за повече информация за „GNU/Линукс“, +тази страница и <a +href="/gnu/the-gnu-project.html">http://www.gnu.org/gnu/the-gnu-project.html</a> +са добър избор. Ако пък споменавате ядрото Линукс и искате да добавите +връзка за повече информация, то сполучлив адрес, който можете да използвате, +е <a href="http://foldoc.org/linux">http://foldoc.org/linux</a>.</p> + +<h3>Послепис</h3> + +<p> +Освен GNU, един друг проект независимо издаде свободна операционна система, +подобна на Юникс. Тази система е позната като BSD и е била разработена в +Калифорнийския университет в Бъркли. Тя беше несвободна през 80-те, но +стана свободна в началото на 90-те години. Една свободна операционна +система, съществуваща днес<a href="#newersystems">(4)</a>, е почти със +сигурност или вариант на системата GNU, или разновидност на системата BSD.</p> + +<p> +Хората понякога питат дали BSD също е версия на GNU, както GNU/Линукс. +Разработчиците на BSD бяха вдъхновени да направят кода си свободен софтуер +по примера на проекта GNU и определени призиви на активисти на GNU помогнаха +те да бъдат убедени, но кодът на BSD има малко припокриване с GNU. Днес +системите BSD използват някои програми на GNU, както и системата GNU и +вариантите ѝ използват някои програми на BSD. Но взети заедно, те са две +различни системи, които са се развили отделно. Разработчиците на BSD не +просто са написали ядро, което после са добавили към системата GNU, така че +име като GNU/BSD би било неподходящо.<a href="#gnubsd">(5)</a></p> + +<h3>Бележки:</h3> +<ol> +<li> +<a id="unexciting"></a>Тези не чак толкова вълнуващи, но съществени +компоненти включват асемблера на GNU (GAS) и свързващата програма (GLD), +които вече са част от пакета <a href="/software/binutils/">GNU Binutils</a>, +<a href="/software/tar/">GNU tar</a>, и още.</li> + +<li> +<a id="nottools"></a>Например, интерпретатора на обвивката Bourne Again +SHell (BASH), интерпретатора на PostScript <a +href="/software/ghostscript/ghostscript.html">Ghostscript</a>, и <a +href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за Си</a> не са +програмни инструменти. Нито пък GNUCash, GNOME и GNU Chess.</li> + +<li> +<a id="somecomponents"></a>Например, <a +href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за Си</a>.</li> + +<li> +<a id="newersystems"></a>Откакто това бе написано, бе разработена почти +напълно свободна система, подобна на „Уиндоус“. Но от техническа гледна +точка тя съвсем не е като GNU или „Юникс“, така че няма връзка с този +въпрос. По-голямата част от ядрото на „Соларис“ също бе издадено като +свободен софтуер, но за да получите свободна система с него, е необходимо да +го комбинирате с GNU или BSD, както и да замените липсващите части на +ядрото.</li> + +<li> +<a id="gnubsd"></a>От друга страна, в годините след написването на тази +статия, библиотеката на GNU за Си беше адаптирана към ядрото BSD, което +направи възможно комбинирането на системата GNU с това ядро. Точно както и +GNU/Линукс, това са всъщност варианти на GNU и следователно се наричат +GNU/kFreeBSD и GNU/kNetBSD в зависимост от това с кое ядро работи +системата. Обикновените потребители на типична работна среда трудно биха +могли да различат GNU/Линукс и GNU/*BSD.</li> + +</ol> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> + <p>Вижте <a +href="/server/standards/README.translations.html">Документацията за +преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2007 Ричард М. Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/open-source-misses-the-point.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/open-source-misses-the-point.html new file mode 100644 index 0000000..1459d1d --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/open-source-misses-the-point.html @@ -0,0 +1,418 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/open-source-misses-the-point.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/open-source-misses-the-point.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/open-source-misses-the-point.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-01-31" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Защо „oтвореният код“ пропуска най-важното за свободния софтуер - Проектът +GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/open-source-misses-the-point.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Защо отвореният код пропуска най-важното за свободния софтуер</h2> + +<p>от <strong>Ричард Столман</strong></p> + +<p>Когато наричаме даден софтуер „свободен“, имаме предвид, че той уважава <a +href="/philosophy/free-sw.html">съществените свободи на потребителите</a> — +свободата да го изпълняват, да го изучават и променят, както и да +разпространяват променени или непроменени копия. Това е въпрос на свобода, +не на цена, така че мислете за „свобода на словото“, а не за „безплатен +обяд“<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup>.</p> + +<p>Тези свободи са жизненоважни. Те са съществени не просто заради +индивидуалните потребители, но и за обществото като цяло, защото поощряват +социална солидарност — споделяне и сътрудничество. Те стават все по-важни, +тъй като нашата култура и ежедневие все повече се цифровизират. В един свят +с цифрови звуци, изображения и думи, свободният софтуер с все по-голяма сила +се превръща в крайно необходим за свободата като общо понятие.</p> + +<p>Днес десетки милиони души по света използват свободен софтуер — училищата от +райони на Индия и Испания вече учат учениците си да използват свободната <a +href="/gnu/linux-and-gnu.html">операционна система GNU/Линукс</a>. Но +повечето от тези потребители никога не са чували за етичните причини, поради +които разработихме тази система и изградихме общността на свободния софтуер, +защото днес за тази система и общност по-често се говори като „отворен +код“. Приписват се и на различна философия, в която тези свободи почти не +се споменават.</p> + +<p>Движението за свободен софтуер се е борило за свободата на компютърните +потребители от 1983 г. насам. През 1984 г. започнахме разработката на +свободната операционна система GNU, за да можем да избегнем несвободните +операционни системи, които отнемат свободата на потребителите си. През +80-те години разработихме повечето от съществените компоненти на системата и +създадохме <a href="/licenses/gpl.html">GNU General Public License</a> (GNU +GPL), под който да ги издадем — лиценз, създаден точно за да защитава +свободата на всички потребители на дадена програма.</p> + +<p>Не всички потребители и разработчици на свободен софтуер бяха съгласни с +целите на Движението за свободен софтуер. През 1998 г., част от общността +на свободния софтуер се отцепи и започна кампания в името на „отворения +код“. Първоначално терминът бе предложен, за да се избегне евентуално +погрешно тълкуване на термина „свободен софтуер“, но скоро бе обвързан с +философски възгледи, твърде различни от тези на Движението за свободен +софтуер.</p> + +<p>Някои от привържениците на отворения код смятаха термина за „маркетингова +кампания за свободен софтуер“, която да привлича хора с позиции в бизнеса +чрез изтъкване на практическите ползи, като същевременно се премълчават +идеите за „добро“ и „лошо“, които те не биха искали да чуят. Други +привърженици решително отхвърлиха етичните и социални ценности на Движението +за свободен софтуер. Каквито и да са били възгледите им, при воденето на +кампания за отворен код те нито са цитирали, нито заставали зад тези +ценности. Терминът „отворен код“ бързо се обвърза с идеи и аргументи, +базирани само на практически ценности, като писането или притежаването на +мощен и надежден софтуер. Повечето от поддръжниците на отворения код още +оттогава имат това предвид и правят същата асоциация.</p> + +<p>Почти всеки софтуер с отворен код е свободен софтуер. Двете понятия описват +почти една и съща категория софтуер, но те стоят зад възгледи, базирани на +коренно различни в основата си ценности. Отвореният код е методика за +разработка; свободният софтуер е социално движение. За Движението за +свободен софтуер, свободният софтуер е етически императив, защото само +свободният софтуер зачита свободата на потребителите. За разлика от него, +философията на отворения код разглежда въпросите в светлината на правенето +на „по-добър“ софтуер — само от практическа гледна точка. В нея се твърди, +че несвободният софтуер е лошо, но приемливо решение за определената +практическа задача.</p> + +<p>За Движението за свободен софтуер, обаче, несвободният софтуер е социален +проблем и решението е да спре употребата му, да се мигрира към свободен +софтуер.</p> + +<p>„Свободен софтуер“, софтуер с „отворен код“. Ако това е един и същ софтуер, +има ли значение какво име използвате? Да, защото различните думи въплъщават +различни идеи. Докато една свободна програма под каквото и да е име би ви +предоставила същата свобода днес, затвърждаването на свободата в дългосрочен +план зависи преди всичко от това — хората да се научат да ценят свободата. +Ако искате да ни помогнете да направим това, крайно необходимо е да говорите +за „свободен софтуер“.</p> + +<p>Ние в Движението за свободен софтуер не мислим за лагера на софтуера с +отворен код като за враг — врагът е собственическия софтуер. Но искаме +хората да знаят, че държим на свободата, така че не приемаме да бъдем +идентифицирани погрешно като поддръжници на „отворения код“.</p> + +<h3>Широко разпространено погрешно тълкуване на „свободен софтуер“ и „отворен +код“</h3> + +<p>Терминът „свободен софтуер“ има склонност да се разбира погрешно<sup><a +href="#TransNote2">2</a></sup> си. На английски език терминът може да значи +„софтуер, с който може да се сдобиете на нулева цена“, а може да значи и +„софтуер, който предоставя на потребителя определени свободи“, което +всъщност е желаното значение. Ние адресираме проблема, като публикуваме +дефиницията за свободен софтуер, и като казваме „Мислете за «свобода на +словото», не за «безплатен обяд»“. Това не е идеално решение и не може да +елиминира проблема напълно. Би било по-добре да има недвусмислен термин, +ако той нямаше други проблеми.</p> + +<p>За съжаление всички алтернативи на английски език имат свои проблеми. +Разглеждали сме много варианти, които хората са предлагали, но нито един не +е истински „правилен“, за да бъде предпочетен вместо термина „свободен +софтуер“. (Например, в някои случаи думата „libre“ на френски и испански +език е подходяща, но тя не говори нищо на хората от Индия.) Всяка +предложена алтернатива на „свободен софтуер“ има подобен семантичен проблем, +в това число и „софтуер с отворен код“.</p> + +<p><a href="https://opensource.org/osd">Официалната дефиниция за „софтуер с +отворен код“</a> (която е публикувана от Инициативата за отворен код и е +твърде дълга, за да я включим тук), произхожда непряко от нашите критерии за +свободен софтуер. Не е същата, по-хлабава е в някои отношения — +поддръжниците на отворения код са приели някои лицензи, които ние считаме за +недопустимо ограничаващи потребителите. Въпреки това, на практика тя е +доста близка до нашата дефиниция.</p> + +<p>Но очевидното значение на израза „софтуер с отворен код“ е „може да +погледнете изходния код“ и повечето хора изглежда мислят, че това е +значението. Този критерий е много по-слаб от дефиницията за свободния +софтуер, също и по-слаб от официалната дефиниция за отворен код. Това +определение включва много програми, които не са нито свободен софтуер, нито +софтуер с отворен код.</p> + +<p>Тъй като очевидното значение на „отворен код“ не е значението, което +поддръжниците му имат предвид, налице е факта, че повечето хора разбират +погрешно понятието. Според писателя Нийл Стивънсън „Линукс е софтуер с +отворен код, което просто означава, че всеки може да се сдобие с копия на +файловете с изходния код“. Не мисля, че той нарочно е решил да отхвърли или +обори официалната дефиниция. Според мен той просто е приложил конвенциите +на английския език, за да си обясни термина. <a +href="https://web.archive.org/web/20001011193422/http://da.state.ks.us/ITEC/TechArchPt6ver80.pdf">Щатът +Канзас</a> е публикувал подобно определение: „Използване на софтуер с +отворен код (СОК). СОК е софтуер, чийто изходен код е безплатен и публично +достъпен, въпреки че специфичните лицензионни споразумения варират в +зависимост от това какво е позволено да се прави с този код.“</p> + +<p><i>„Ню Йорк Таймс“</i> <a +href="http://www.nytimes.com/external/gigaom/2009/02/07/07gigaom-the-brave-new-world-of-open-source-game-design-37415.html">публикуват +статия, която извращава термина</a> да означава тестване на „бета“ версии от +потребителите — позволяването на някои потребители да пробват ранна версия +на програмата и да осигурят поверителна обратна връзка. Това се практикува +от разработчиците на собственически софтуер вече десетилетия.</p> + +<p>Поддръжниците на кампанията за софтуер с отворен код се опитват да разрешат +проблема, посочвайки тяхната официална дефиниция, но този корективен подход +не е толкова ефективен, колкото нашия. Терминът „свободен софтуер“ има две +естествени значения, едното от които е желаното. Човек, който е схванал +идеята за „свобода на словото, а не безплатен обяд“ никога няма да го +възприеме по погрешния начин. Но терминът „отворен код“ има само едно +естествено значение, което е различно от желаното от поддръжниците на +кампанията. Няма кратък и ясен начин да се обясни официалното му значение. +Това води до задълбочаване на объркването.</p> + +<p>Друго недоразумение на „отворен код“ е идеята, че означава „да не се ползва +GNU GPL“. Изглежда това съпровожда друго погрешно разбиране, че „свободен +софтуер“, означава „софтуер под GPL“. Те са еднакво погрешни, понеже GNU +GPL е приет като лиценз за софтуер с отворен код, както и повечето от +лицензите за отворен код отговарят на изиксванията за лицензи за свободен +софтуер.</p> + +<h3>Различните ценности могат да доведат до почти едни и същи изводи…но +не винаги</h3> + +<p>През 60-те години радикални групи си издействаха репутацията на +фракционисти. Някои организации се разделяха поради различия относно +подробности за стратегиите и впоследствие двете дъщерни групи се отнасяха +един с друг като с врагове, въпреки сходните основни цели и ценности. +Десните често правеха това и критикуваха цялото ляво пространство за тази +практика.</p> + +<p>Някои се опитват да очернят Движението за свободен софтуер, като сравняват +нашите различия с лагера на отворения код с различията на онези радикални +групи. Ситуацията е точно обратната. Ние имаме различия с лагера на +отворения код относно основните цели и ценности, но техните и нашите +възгледи в много случаи водят до едно и също поведение на практика, като +разработката на свободен софтуер.</p> + +<p>В резултат на това, хора от Движението за свободен софтуер и от лагера на +отворения код работят заедно по практически проекти като разработка на +софтуер. Забележително е, че толкова различни философски възгледи могат +толкова често да мотивират различни хора да участват в едни и същи проекти. +Въпреки това, има ситуации, където тези различни в основата си възгледи +водят до много различни действия.</p> + +<p>Идеята на отворения код е, че като се позволява на потребителите да променят +и разпространяват софтуера, това ще го направи по-мощен и по-надежден. Но +това не винаги е гарантирано. Разработчиците на собственически софтуер не +винаги са некомпетентни. Понякога те разработват програма, която е мощна и +надеждна, дори и да не зачита свободата на потребителите. Активисти на +Движението за свободен софтуер и ентусиасти на отворения код ще реагират +коренно различно на това.</p> + +<p>Един същински ентусиаст на отворения код, който изобщо не е повлиян от +идеалите на свободния софтуер, би казал: „Изненадан съм, че сте успели да +направите програмата да работи така добре, без да използвате нашия модел за +разработка. Но сте го направили. Как мога да се сдобия с копие?“ Такова +отношение би било в полза на схеми, които отнемат свободата ни и водят до +пълната ѝ загуба.</p> + +<p>Активистът на Движението за свободен софтуер би казал: „Вашата програма е +много привлекателна, но аз ценя свободата си повече. Така че отхвърлям +прогамата ви. Вместо това ще поддържам проект за разработката на свободен +заместител.“ Ако ценим свободата си, може да я поддържаме и защитаваме.</p> + +<h3>Мощният, надежден софтуер може да бъде лошо нещо</h3> + +<p>Идеята, че искаме софтуерът да е мощен и надежден, следва от +предположението, че софтуера би трябвало да служи на потребителите. Ако е +мощен и надежден, той им служи по-добре.</p> + +<p>Но може да се каже, че софтуерът служи на потребителите, само ако зачита +тяхната свобода. Ами ако софтуерът е проектиран, за да слага окови на +потребителите? Тогава мощността означава, че оковите са още по-здрави и +стегнати, а надеждността просто означава, че е по-трудно те да бъдат +премахнати. Злонамерени функционалности като шпиониране на потребителите, +ограничаването им, задни врати и принудителна актуализация са често срещани +сред собственическия софтуер, и някои от поддръжниците на отворения код +искат да ги реализират и в софтуер с отворен код.</p> + +<p>Под натиска на филмови и звукозаписни компании, софтуерът все по-често се +проектира специално за да ограничава правата на ползващите го. Тази +злонамерена технология е позната като „цифрово управление на ограниченията“ +(DRM) (вижте <a +href="http://defectivebydesign.org/">DefectiveByDesign.org</a>), и по дух е +антитезата на свободата, която свободния софтуер се стреми да осигури. И не +само по дух — понеже целта на DRM е да погази свободата ви, разработчиците +на DRM се опитват да направят трудно, невъзможно и дори незаконно за вас да +променяте софтуера, който реализира DRM.</p> + +<p>Въпреки това някои поддръжници на отворения код предложиха софтуер с „DRM с +отворен код“. Идеята им е, че чрез публикуването на изходния код на +програмите, създадени да ограничават достъпа ви до шифрирани носители, и +позволявайки на другите да го променят, те ще могат да създадат по-мощен и +надежден софтуер за ограничаването на потребители като вас. После софтуерът +би бил предоставен на вас в устройства, които не ви позволяват да го +променяте.</p> + +<p>Този софтуер може и да е с отворен код и да се използва модела за разработка +на отворения код, но той няма да бъде свободен софтуер, понеже няма да +зачита свободата на потребителите, които в действителност го използват. Ако +моделът за разработка на отворения код успее да направи този софтуер +по-мощен и надежден в ограничаването ви, това ще го превърне в още по-лош.</p> + +<h3>Страх от свободата</h3> + +<p>Основната първоначална мотивация на тези, които отцепват лагера на отворения +код от Движението за свободен софтуер бе, че етичните идеи на „свободен +софтуер“ карат някои хора да се чувстват неловко. Вярно е — повдигането на +етични въпроси като този за свободата, говоренето за отговорности, както и +за удобство, значи да се подканват хората да се замислят за неща, които те +навярно биха предпочели да пренебрегнат — например дали поведението им е +етично. Това може да предизвика неудобство и смущение, и някои хора просто +биха отхвърлили идеята. Но от това не следва, че би трябвало да спрем да +говорим за тях.</p> + +<p>Само че точно това са решили да направят предводителите на отворения код. +Открили са, че ако си мълчат за етиката и свободата, и говорят само за +бързите практически ползи на даден свободен софтуер, те биха могли да +„продадат“ софтуера по-ефективно на определени потребители, особено от +средите на бизнеса.</p> + +<p>Този подход се оказа ефективен, по свой собствен начин. Реториката на +отворения код е убедила много хора и бизнес потребители да използват и дори +да разработват свободен софтуер. Това е разширило нашата общност, но само +повърхностно, на практическо ниво. Философията на отворения код с нейните +чисто практически ценности възпрепятства разбирането на дълбоките идеи на +свободния софтуер — тя води много хора в нашата общност, но не ги учи как да +я защитават. Това е добре само по себе си, но не е достатъчно, за да си +осигурим свободата. Привличането на потребители към свободния софтуер ги +отвежда само до част от пътя да станат защитници на собствената си свобода.</p> + +<p>Рано или късно тези потребители ще бъдат поканени да се прехвърлят на +собственически софтуер заради някакво практическо преимущество. Безброй +компании се стремят да предложат такова изкушение, някои дори предлагат +безплатни копия. Защо биха отказали потребителите? Само ако те са научили +да оценяват свободата, която свободният софтуер им предоставя, да оценяват +свободата сама по себе си, вместо техническото и практическо удобство на +даден свободен софтуер. За да разпространяваме тази идея, трябва да говорим +за свободата. Определена доза от подхода „да си мълчим“ към бизнеса може да +бъде полезна за общността, но е опасно ако стане толкова често срещан, че +любовта към свободата да изглежда като ексцентричност.</p> + +<p>Точно в такава опасна ситуация се намираме в момента. Повечето хора, +свързвани със свободния софтуер, особено дистрибуторите, говорят малко за +свободата — обикновено защото се стремят да са „по-приемливи за бизнеса“. +Почти всички дистрибуции на операционната система GNU/Линукс добавят +собственически пакети към основната свободна система, и подканват +потребителите да разглеждат това като преимущество, вместо като недостатък.</p> + +<p>Добавеният собственически софтуер и частично несвободните дистрибуции на +GNU/Линукс намират плодотворна почва, защото по-голямата част от нашата +общност не изисква софтуера да е свободен. Това не е случайно. Повечето +потребители на GNU/Линукс са се запознали със системата чрез обсъждания за +„отворен код“, където не се говори, че свободата е цел. Практиките, които +не поддържат свободата и думите, които не говорят за свободата, вървят ръка +за ръка — всяка насърчава другата. За да превъзмогнем тази тенденция, е +нужно да говорим повече, а не по-малко за свободата.</p> + +<h3>Заключение</h3> + +<p>Докато застъпниците на отворения код привличат нови потребители в нашата +общност, ние, активистите на свободния софтуер, трябва да работим дори +по-усърдно, за да повдигнем въпроса за свободата на вниманието на тези нови +потребители. Трябва да казваме „Това е свободен софтуер и ви предоставя +свобода!“ повече и по-гръмко от когато и да е. Всеки път, когато вие +казвате „свободен софтуер“ вместо „софтуер с отворен код“, вие помагате на +нашето начинание.</p> + +<h4>Бележки</h4> + +<!-- The article is incomplete (#793776) as of 21st January 2013. +<p> + +Joe Barr's article, +<a href="http://www.itworld.com/LWD010523vcontrol4">“Live and +let license,”</a> gives his perspective on this issue.</p> +--> +<p> +<a +href="http://ocw.mit.edu/courses/sloan-school-of-management/15-352-managing-innovation-emerging-trends-spring-2005/readings/lakhaniwolf.pdf"> +Докладът за мотивацията на разработчиците на свободен софтуер</a> от Лахани +и Улф твърди, че значителна част от тях са мотивирани от възгледа, че +софтуерът трябва да е свободен. Това е въпреки факта, че те са изследвали +разработчици от SourceForge, сайт, който не поддържа възгледа, че това е +етичен въпрос.</p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> +<li id="TransNote1">В оригинал „free speech, not free beer“ (англ.) — +двете различни значения изпъкват ясно в този израз. На англ. език +изразът често се използва от представителите на Движението за свободен +софтуер, за да се артикулират тези две значения и да се посочи +желаното от тях — свободен, а не безплатен.</li> + +<li id="TransNote2">Английската дума „free“ е многозначна. На +български тя може да се предава като свободен, но и като безплатен. +За щастие, в българския език това двусмислие не съществува.</li> + +<li id="TransNote3">На английски език „Live and let license“, закачка +с известната песен „Live and let die“ на Пол Макартни и „Уингс“.</li> +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> + +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 2007 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2009 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/philosophy.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/philosophy.html new file mode 100644 index 0000000..0675c37 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/philosophy.html @@ -0,0 +1,159 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/philosophy.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/philosophy.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/philosophy.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2011-10-11" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.86 --> +<!--#set var="DISABLE_TOP_ADDENDUM" value="yes" --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Философия на проекта GNU - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/philosophy.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<div id="education-content"> + +<!--#include virtual="/philosophy/philosophy-menu.bg.html" --> +</div> + +<!-- id="education-content" --> +<!--GNUN: OUT-OF-DATE NOTICE--> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<!--#if expr="$OUTDATED_SINCE" --> +<!--#else --> +<!--#if expr="$LANGUAGE_SUFFIX" --> +<!--#set var="DISABLE_TOP_ADDENDUM" value="no" --> +<!--#include virtual="/server/top-addendum.bg.html" --> +<!--#endif --> +<!--#endif --> +<h2>Философия на проекта GNU</h2> + +<p>Свободният софтуер е въпрос на свобода — хората трябва да са свободни да +използват софтуера по всички начини, които са обществено полезни. Софтуерът +се различава от материалните обекти — като столове, сандвичи и бензин — по +това, че може да бъде копиран и променян далеч по-лесно. Тъкмо тези +възможности правят софтуера толкова полезен. Вярваме, че потребителите на +софтуер трябва да са в състояние да се възползват от тях.</p> + +<p>За допълнително четене, изберете секция от менюто по-горе.</p> + +<p>Ние също така поддържа списък на <a +href="/philosophy/latest-articles.html">най-новите статии</a>.</p> + +<h3 id="introduction">Въведение</h3> + +<ul> + <li><a href="/philosophy/free-sw.html">Що е свободен софтуер?</a></li> + <li><a href="/gnu/gnu.html">История на GNU/Линукс</a></li> + <li><a href="/philosophy/pragmatic.html">Copyleft — прагматичен идеализъм</a></li> + <li><a href="/philosophy/free-doc.html">Защо свободният софтуер има нужда от +свободна документация</a></li> + <li><a href="/philosophy/selling.html">Продаването на свободен софтуер</a> е +напълно възможно!</li> + <li><a href="/philosophy/fs-motives.html">Мотиви за писане на свободен +софтуер</a></li> + <li><a href="/philosophy/right-to-read.html">Правото да четеш: Кратка дистопична +история</a> от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></li> + <li><a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">Защо „отвореният +код“ пропуска най-важното за свободния софтуер</a></li> +</ul> + +<!-- please leave both these ID attributes here. ... --> +<!-- ... we removed this as an H$ section as it was duplicating the --> +<!-- same information on links.html, but it's possible that some users --> +<!-- have the URLs bookmarked or on their pages. -len --> +<div id="TOCFreedomOrganizations"> +<p id="FreedomOrganizations">Ние също поддържаме и списък с <a +href="/links/links.html#FreedomOrganizations">организации, които работят за +свобода в сферата на компютърната разработка и електронните комуникации</a>.</p> +</div> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + +<li id="TransNote1">Оригиналното заглавие „It's not the Gates, it's +the bars“ е игра на думи. На английски език „gates“ е „врати“, +„порти“, докато „bars“ означава „решетки“, „препятствия“.</li> + +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Авторски права © 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009 Фондация за +свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2020/06/21 22:59:20 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +<!-- for class="inner", starts in the banner include --> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/pragmatic.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/pragmatic.html new file mode 100644 index 0000000..24a5e11 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/pragmatic.html @@ -0,0 +1,254 @@ +<!--#set var="ENGLISH_PAGE" value="/philosophy/pragmatic.en.html" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Copyleft: Прагматичният идеализъм - Проектът GNU - Фондация за свободен +софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/pragmatic.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<h2>Copyleft: Прагматичният идеализъм</h2> + +<p> +от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p> + +<p> +Всяко решение, което човек взема, произлиза от неговите ценности и +стремежи. Хората могат да имат много различни цели и ценности — славата, +печалбата, любовта, оцеляването, забавлението и свободата са само някои от +нещата, към които един добър човек може да се стреми. Когато целта е въпрос +на принципи, ние наричаме това идеализъм.</p> + +<p> +Работата ми, свързана със свободния софтуер, е мотивирана от идеална цел: +разпространение на свободата и сътрудничеството. Искам да <a +href="/philosophy/why-copyleft.html">насърча разпространението на свободния +софтуер</a>, с което да се измести собственическият софтуер, възпиращ +сътрудничеството, и по този начин обществото ни да стане по-добро.</p> +<p> +Това е основната причина Общият публичен лиценз на GNU да е написан така, +както е написан — а именно като <a href="/copyleft">„copyleft“</a>. Всяко +парче програмен код, добавено към защитена с GPL програма, трябва да бъде +лицензирано като свободен софтуер, дори и ако е съхранено в отделен файл. +Кода, който разработвам, аз правя достъпен за ползване под свободен лиценз, +а не за ползване като собственически софтуер, и така искам да насърча и +други хора, които пишат софтуер, също да го освобождават. Смятам, че щом +разработчиците на собственически софтуер използват авторското право, за да +попречат на споделянето между нас, тогава ние, които си сътрудничим, можем +да използваме авторското право, за да дадем на другите като нас тяхната +лична изгода да ни последват: като им дадем да използват нашия програмен +код.</p> +<p> +Не всички, които използват GNU GPL, имат същите намерения. Преди много +години, помолиха един мой приятел да препубликува една защитена с +copyleft-лиценз програма под не-copyleft условия, и отговорът му гласеше +горе-долу по следния начин:</p> +<blockquote><p> +„Понякога аз работя над свободен софтуер, а друг път — над собственически. +Но когато работя над собственически софтуер, аз очаквам да ми бъде +<em>платено</em>.“ +</p></blockquote> + +<p> +Той имаше желание да споделя работата си с общност, която също споделя своя +труд, но не виждаше никаква причина да дава милостиня на бизнес, произвеждащ +продукти, които щяха да бъдат извън достъпа на нашата общност. Целта му +беше различна от моята, но беше решил, че GNU GPL ще свърши работа и на +него.</p> +<p> +Ако искате да постигнете нещо на този свят, идеализмът няма да ви бъде +достатъчен — трябва да изберете метод, който работи за постигането на целта +ви. С други думи, трябва да бъдете „прагматични“. Прагматичен ли е GPL? +Да разгледаме резултатите, които е постигнал.</p> +<p> +Да вземем например GNU C++. Защо имаме свободен компилатор на C++? Само +защото GNU GPL постановил, че трябва да бъде свободен. GNU C++ беше +разработен от индустриалния консорциум MCC на основата на компилатора на GNU +за Си. MCC обикновено правят работите си колкото се може +по-собственически. Но те направиха предния слой на компилатора за C++ +свободен софтуер, просто защото в GNU GPL беше написано, че това е +единственият начин, по който те биха могли въобще да я издадат. Предният +слой на C++ включваше много нови файлове, но тъй като те бяха предназначени +да се свързват с GCC, Общият публичен лиценз се прилагаше и към тях. +Очевидна е ползата за нашата общност.</p> +<p> +Или да разгледаме GNU Objective C. Поначало NeXT искаха да направят този +преден слой на компилатора собственически софтуер. Те предлагаха да го +публикуват като обектен код (<samp>.o</samp>) и да оставят потребителите +сами да го свържат с останалата част от GCC, като си мислеха, че така могат +да заобиколят условията на GPL. Но нашият адвокат им обясни, че по този +начин няма да могат да избягат от изискванията на лиценза и ще го нарушат. +И така, те трябваше да лицензират предния слой на Objective C като свободен +софтуер.</p> +<p> +Тези примери са отпреди години, но GNU GPL продължава да ни носи още и още +свободен софтуер.</p> +<p> +Много библиотеки на GNU са защитени с GNU Lesser General Public License, но +не всички. Една библиотека на GNU, която е защитена с обикновения Общ +публичен лиценз на GNU е Readline, чрез която е реализирано редактиране от +команден ред. Веднъж открих една несвободна програма, която беше +проектирана така, че да използва Readline, и обясних на разработчика ѝ, че +това, което е направил, не е разрешено. Той можеше да избере да отстрани от +своята програма редактирането от команден ред, но той всъщност избра да +прелицензира програмата си, този път под GPL. Сега тя е свободен софтуер.</p> +<p> +Програмистите, които пишат подобрени версии на GCC (или Emacs, или Bash, или +Линукс, или която и да е защитена с GPL програма) често работят за някоя +компания или университет. Когато програмистът иска да върне своя принос в +общността и да види труда си възприет в следващата версия на продукта, шефът +му може да каже: „Почакай малко, твоят код ни принадлежи! Ние не искаме да +го споделяме — смятаме да превърнем твоите подобрения в собственически +софтуерен продукт“.</p> +<p> +Тук на помощ идва GNU GPL. Програмистът показва на шефа си, че един такъв +собственически продукт би представлявал нарушение на авторското право и +шефът осъзнава, че може да избира само между две алтернативи: да публикува +новия код като свободен софтуер, или изобщо да не публикува нищо. Почти +винаги става така, че шефът разрешава на програмиста да направи, както е +възнамерявал през цялото време, и кодът намира място в следващото издание на +софтуера.</p> +<p> +Общият публичен лиценз на GNU не е „доброто татенце“. Той казва „не“ на +някои от нещата, които хората понякога искат да направят. За някои +потребители лицензът е лошо нещо, понеже „изолира“ някои разработчици на +собственически софтуер, които „има нужда да бъдат привлечени в общността на +свободния софтуер“.</p> +<p> +Истината е, че не ние изолираме тях от нашата общност, а те сами избират да +не се присъединят. Решавайки да пишат собственически софтуер, те решават да +останат извън общността ни. Да принадлежиш на общността ни означава да +влезеш в сътрудничество с нас — не можем да „вкараме в общността си“ някой, +който сам не е пожелал да се присъедини.</p> +<p> +Това, което обаче <em>можем</em> да направим, е да предложим на хората мотив +да се присъединят. Общият публичен лиценз на GNU е проектиран така, че +нашият вече разработен софтуер представлява стимул за тях: „Ако ще +публикувате софтуера си като свободен, можете да използвате и нашия код“. +Разбира се, не всички биват спечелени за каузата, но понякога и това се +случва.</p> +<p> +Разработката на собственически софтуер не допринася с нищо към общността ни, +но авторите му често просят подаяния от нас. С признанието и благодарността +си потребителите на свободен софтуер могат да четкат самочувствието на +разработчиците на свободен софтуер, но колко по-прелъстително е когато +пристигне бизнес оферта: „Позволи ни да сложим твоя код в нашия +собственически софтуер и програмата ти ще се ползва от десетки хиляди души!“ +Изкушението може да бъде много силно, но в края на краищата за всички нас е +по-добре, ако му устоим.</p> +<p> +Съблазънта и натискът се долавят по-трудно когато се упражняват индиректно, +посредством организации за свободен софтуер, които са възприели за политика +да обслужват собственическия софтуер. За пример ще дадем X Consortium (и +нейния наследник, Open Group): финансирани от компании, които разработват +собственически софтуер, в продължение на десет години те се опитваха да +склоняват програмистите да не използват copyleft лицензи. Когато Open Group +се опита да <a href="/philosophy/x.html">направи X11R6.4 несвободен +софтуер</a>, всички ние, които издържахме на натиска, бяхме доволни от +избора си.</p> +<p> +През септември 1998 г., няколко месеца след като X11R6.4 беше публикуван под +несвободни условия на разпространение, Open Group дадоха назад и повторно го +публикуваха под същия свободен не-copyleft лиценз, който беше използван за +предната версия, X11R6.3. Благодарим ви, Open Group, но вашият обратен ход +не опровергава изводите, които ние си направихме от факта, че внасянето на +ограничения беше <em>възможно</em>.</p> +<p> +Прагматично казано, като мислите за по-големи дългосрочни цели, желанието ви +да устоите на този натиск ще се засилва. Ако съсредоточите мисълта си върху +ценностите на свободата и общността, която изграждате със своята +непоколебимост, ще намерите в себе си силите да продължите. „Отстоявайте +нещо или останете без нищо.“</p> +<p> +И ако циниците осмиват свободата и взимат на подбив общността… ако +„здравомислещите реалисти“ твърдят, че единственият идеал е облагата… просто +ги игнорирайте и продължавайте да си използвате „copyleft“.</p> + +<hr /> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 3.0 US. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1998, 2003 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" +href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс +„Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Вася Атанасова <a +href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com"><vassia.atanassova@gmail.com></a>, +2009 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2014/12/29 09:29:46 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/push-copyright-aside.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/push-copyright-aside.html new file mode 100644 index 0000000..338f7bd --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/push-copyright-aside.html @@ -0,0 +1,190 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/push-copyright-aside.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/push-copyright-aside.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/push-copyright-aside.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-04-28" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Науката трябва да отстрани от пътя си авторското право - Проектът GNU - +Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/push-copyright-aside.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Науката трябва да отстрани от пътя си авторското право</h2> + +<p>от <strong>Ричард М. Столман</strong></p> + +<p><em>Тази статия се появи в <cite>„Нейчър уебдибейтс“</cite> през 2001 +г.</em></p> + +<p>Навярно всеки знае, че научната литература съществува, за да разпространява +научно знание, и че научните списания съществуват като проводници на този +процес. Следователно правилата за използване на научната литература би +трябвало да помагат за постигането на тази цел.</p> + +<p>Правилата, които имаме днес, известни като авторско право, са били +установени във времената на печатарската преса, която по своята същност е +един централизиран метод за копиране в големи производствени мащаби. B +условията на печатарството авторското право над статиите се явявало +ограничение само за издателите на списания, понеже изисквало от тях да +получат разрешение да публикуват статия, а също и за евентуалните плагиати. +То помагало на списанията да функционират и да разпространяват познание, без +да се меси в ползотворната работа на учени и учащи се, в качеството им на +автори или читатели на статиите. И тези правила добре пасвали на цялата +система.</p> + +<p>Съвременната технология за научни публикации обаче е Световната мрежа. +Възниква въпросът, какви правила биха гарантирали възможно най-широкото +разпространение на научните статии и знания в мрежата? Статиите трябва да +бъдат разпространявани в несобственически файлови формати и да предоставят +на всички хора отворен достъп. И всеки човек трябва да има правото да им +прави „огледални копия“, т.е. да препубликува дословни версии с подходящо +признание на авторството.</p> + +<p>Тези правила следва да са приложими както към минали, така и към бъдещи +статии, когато те биват разпространявани в електронен вид. Но няма критична +потребност да се променя сегашната авторскоправна система когато става дума +за публикациите на хартия, защото не при тях е проблемът.</p> + +<p>За съжаление, изглежда, че не всеки е съгласен с очевидните истини в +началото на тази статия. Много издатели май вярват, че целта на научната +литература е да им осигурява материал за печатане и причина за събиране на +абонаментни такси от учени и студенти. С други думи, в мисленето си те +объркват целите със средствата.</p> + +<p>Техният подход е да ограничават достъпа, дори само за четене, до онези, +които могат да си позволят да си платят — и си плащат. Издателите използват +закона за авторското право, който продължава да е в сила въпреки +неприложимостта му над компютърните мрежи, като извинение за това, че спират +учените да изберат нови правила на научното публикуване.</p> + +<p>За доброто на научното сътрудничество и за бъдещето на човечеството, ние +трябва генерално да отречем този подход, проявяващ се не само в установените +обструктивни системи, но и в сбърканите приоритети, които ги крепят.</p> + +<p>Издателите на списания понякога твърдят, че достъпът до съдържанието онлайн +изисква скъпи и мощни сървъри, и че разходите по поддръжката им налагат +въвеждането на такси за достъп. Този „проблем“ е следствие от собственото +си „решение“. Дайте на всекиго свободата да прави огледални копия и +библиотеките по целия свят ще се надпреварват да правят огледални сайтове, +за да отговорят на търсенето. Това децентрализирано решение ще намали +натоварването на мрежовия трафик и ще осигури по-бърз достъп, като +същевременно ще предпази научните архиви от инцидентни загуби.</p> + +<p>Издателите също изтъкват, че хонорарите за редакторите изискват такса за +достъпа. Нека да приемем, че трудът на редакторите трябва да се заплаща; но +пак, заради това копче няма нужда да се шие цял балтон. Разходите за +редактиране на една обикновена статия са между 1% и 3% от разходите за +финансиране на изследването, което стои зад нея. Толкова нисък процент на +този разход едва ли може да служи за оправдание за пречките пред +използването на резултатите.</p> + +<p>Вместо това, разходите по редактирането могат да се покриват, например, под +формата на такса за страница от авторите, които могат да ги вземат от +спонсорите на изследователската дейност. Самите спонсори не би трябвало да +имат нищо против, като се има предвид, че понастоящем плащат за публикацията +по още по-тромав начин, чрез абонамент на университетската библиотеката за +списанието. Променяйки икономическия модел, като вече разходите по +редактиране се правят от онези, които финансират изследванията, можем да +елиминираме явната нужда от ограничаване на достъпа до резултатите от тези +изследвания. В извънредните случаи, когато публикациите идват от учени, +които не са свързани с дадена научна институция или компания, и нямат +спонсор на изследването си, те могат да бъдат освободени от таксата за +страница, която да се вземе от спонсорираните автори.</p> + +<p>Друго оправдание за таксите за достъп до онлайн публикациите е, че с тях се +финансира прехвърлянето на печатните архиви на списанията във вид за +публикуване онлайн. Че тази работа е нужно да се свърши — нужно е, но +трябва да търсим алтернативни източници на финансирането ѝ, които не са +свързани с възпрепятстването на достъпа до научните резултати. С това +самата дейност няма нито да се усложни, нито да се оскъпи. Но е истинско +противоречие и разхищение архивите да се цифровизират, а достъпът до тях да +се ограничава.</p> + +<p>Конституцията на САЩ казва, че авторското право съществува, за да „насърчава +прогреса на науката“. Ала когато то започне да спъва прогреса, науката +трябва да отстрани авторското право от пътя си.</p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 2001 Ричард М. Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Вася Атанасова <a +href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com"><vassia.atanassova@gmail.com></a>, +2009 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:02 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html new file mode 100644 index 0000000..ec20911 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html @@ -0,0 +1,555 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/right-to-read.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/right-to-read.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/right-to-read.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2012-01-09" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> +<style type="text/css" media="print,screen"><!-- +blockquote { + font-style: italic; + margin: 0 6%; +} +blockquote cite { + font-style: normal; +} +.announcement { + margin: 2em 0; +} +#AuthorsNote ul, #AuthorsNote li { + margin: 0; +} +#AuthorsNote li p { + margin-top: 1em; +} +#AuthorsNote li p.emph-box { + margin: .5em 3%; + background: #f7f7f7; + border-color: #e74c3c; +} +#References { + direction: ltr; + text-align: left; + margin-bottom: 2em; +} +#References h3 { + font-size: 1.2em; +} +@media (min-width: 53em) { + .announcement { + text-align: center; + background: #f5f5f5; + border-left: .3em solid #fc7; + border-right: .3em solid #fc7; + } + #AuthorsNote .columns > + p:first-child, + #AuthorsNote li p.inline-block { + margin-top: 0; + } + #AuthorsNote .columns p.emph-box { + margin: .5em 6%; + } +} +--> +</style> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/right-to-read.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2 class="center">Правото да четеш</h2> + +<p class="byline center"> +от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></p> +<p class="center"> +<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на +списанието <cite>Communications of the ACM</cite> (том 40, +брой 2).</em></p> +<hr class="thin" /> + +<div class="article"> +<blockquote class="center"><p> + От <cite>Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup></cite> — +сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна +през 2096 г. +</p></blockquote> + +<div class="columns"> +<p> +За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го +помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не заемеше +друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше никой друг освен +Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p> + +<p> +Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но ако ѝ +дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим настрана +факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че можеха да те +вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ услужи отначало го +шокира. Както на всички други и на него му бяха повтаряли още от началното +училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо — нещо, което само +пиратите правят.</p> + +<p> +Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции на +софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик, +който докладва на Учреждението за централно лицензиране от кого, кога и къде +е била четена. (От Учреждението използваха тази информация, за да хващат +пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за личните интереси на +хората и ги продаваха на търговците). Следващия път като влезеше в мрежата, +Централното лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на +компютъра, щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по +силите си да предотврати престъплението.</p> + +<p> +Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя можеше +просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче знаеше, че тя +идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати +училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да чете от неговите +книги може би беше единствения начин да завърши. Той много добре разбираше +положението ѝ — на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да +плати за всички научни статии, които четеше. (Десет процента от таксите за +тях отиваха за изследователите, които пишеха статиите. Понеже Дан също се +стремеше към академична кариера, той се надяваше неговите собствени +изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да изплати +заема си.)</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> + +<div class="columns"> +<p> +По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да отиде +в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без да му се +налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели хиляди страници, +без да им се е налагало да имат държавни субсидии. Но през 90-те години на +20 век както търговските, така и нестопанските издатели на журнали започнаха +да изискват такси за достъп до изданията. През 2047 г. библиотеките, които +предоставят свободен, публичен достъп до научната литература се бяха +превърнали в далечен спомен.</p> + +<p> +Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но те +бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране — Франк +Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки — +дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на авторските права, +когато четеше. Той беше казал на прекалено много приятели за това и един от +тях го предаде на АПС за награда (студентите, които са затънали в дългове, +лесно се изкушават да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не +заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.</p> + +<p> +По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да +притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива свободни +инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата. +Някои от обикновените потребители били започнали да ги използват, за да +деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия +решил, че това на практика била основната им употреба. Това означавало, че +дебъгерите били незаконни, а разработчиците им били пратени в затвора.</p> + +<p> +Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване на +грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери през +2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с идентификационен +номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти. +Дебъгерът, който използваха в часовете на Дан, бе поставен зад специална +защитна стена, за да бъде използван единствено и само за упражненията в +университета.</p> + +<p> +Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира +модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да узнае +за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са +съществували в началото на века. Но те не само бяха незаконни — както +дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталираш такава операционна +система на компютъра си, ако не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР, +нито „Майкрософт“ щяха да ти я дадат.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> + +<div class="columns"> +<p> +Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не можеше и +да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с нея го +изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за помощ — това +значеше, че и тя го обича.</p> + +<p> +Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде компютъра +си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му четеше от +книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той. +Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да научи автоматично за това. +Единственият начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.</p> + +<p> +Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата +си, това щеше да е краят и за двамата като студенти — независимо за какво тя +използваше паролата му. Училищната политика беше, че всяко пречене на +средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки. +Нямаше значение дали си направил нещо лошо — нарушението всъщност беше, че +затрудняваш администраторите да те наблюдават. Те просто приемаха, че в +такъв случай човек се занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират +какво точно е.</p> + +<p> +Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не директно. Вместо +това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а тогава учащите +неизменно се проваляха по всички предмети.</p> + +<p> +По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е появила +чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали много често +компютрите. Преди това университетите са се отнасяли различно към +дисциплината на учащите и са наказвали само действията, които са били +вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> + +<div class="columns"> +<p> +Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до брака +им. То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което бяха ги учили +за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за историята на +авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането<sup><a +href="#TransNote2">2</a></sup> и дори първоначалната Конституция на +САЩ<sup><a href="#TransNote3">3</a></sup>. Те се преместиха на Луна, където +откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на +АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш +скоро се превърна в една от основните му цели.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> + +<div id="AuthorsNote"> +<h3>Бележка на автора</h3> + +<p style="position:relative; bottom:.5em"><em>Тази бележка бе обновена +през 2007 г.</em></p> + +<ul class="no-bullet"> +<li> +<div class="columns"> +<p> +Правото да четеш е битка, която се води днес<sup><a +href="#TransNote4">4</a></sup>. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да +потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе +действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са приети и реално +действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за авторските права в +цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — DMCA) установи +законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на +книгите в електронен вид (както и на други данни). Европейският съюз въведе +подобни ограничения с директива през 2001 г.</p> + +<p> +През 2001 г. сенатор Холингс, който е спонсориран от компанията „Дисни“, +предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов компютър да е снабден +с инфраструктура, която да предотвратява копирането и която да не може да +бъде заобиколена от потребителите. Това показва една дълготрайна тенденция +— започвайки още с чипа Clipper<sup><a href="#TransNote5">5</a></sup> и +други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското +правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава +възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората, които всъщност +използват компютърните системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA +(можете да мислите за него като закона „Consume But Don't Try Programming +Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай да програмираш“).</p> +<p> +САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия (Free +Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат същите правила във всички +държави от западното полукълбо. FTAA е едно от т. нар. споразумения за +„свободна търговия“, което всъщност е създадено, за да <a +href="https://stallman.org/business-supremacy-treaties.html">даде на бизнеса +по-голям контрол над демократичните правителства</a>. Налагането на закони +като DMCA (ЗАПЦХ) е типично в този дух. FTAA бе ефективно отблъсната от +Лула, президентът на Бразилия, който отхвърли изискването за ЗАПЦХ и други.</p> + +<p> +Оттогава, САЩ са наложили подобни изисквания на страни като Австралия и +Мексико чрез двустранни споразумения за „свободна търговия“, и на страни +като Коста Рика чрез друг договор — CAFTA. Президентът на Еквадор Кореа +отказа да подпише споразумение за „свободна търговия“ със САЩ, но чух, че +Еквадор е приел нещо като ЗАПЦХ през 2003 г.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> +</li> + +<li> +<div class="columns"> +<p> +Идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще държат най-важните пароли на персоналните +компютри и няма да ви ги дават, не бе предложена до 2002 г.</p> + +<p> +Защитниците на тази схема са ѝ дали имена като „доверено ползване на +компютри“<sup><a href="#TransNote6">6</a></sup> (trusted computing) и +„Palladium“. Ние я наричаме <a +href="/philosophy/can-you-trust.html">„предателско ползване на +компютри“</a>, защото същината е да се накара компютъра ви да се подчинява +на компании вместо на вас. Това бе реализирано през 2007 г. като част от <a +href="http://badvista.org">Уиндоус Виста</a> — очакваме и „Епъл“ да направят +нещо подобно. В тази схема, производителят пази тайния код, но ФБР не биха +имали проблем да се доберат до него.</p> + +<p> +Това, което „Майкрософт“ пазят, не е точно парола в традиционния смисъл на +думата — нито един потребител не я пише директно в терминал. По-скоро това +е подпис и ключ за шифриране, който съответства на втори ключ, съхраняван +във вашия компютър. Това предоставя на „Майкрософт“, и възможно всички уеб +сайтове, които си кооперират с тях, неограничен контрол върху това какво +потребителя може да прави със собствения си компютър.</p> + +<p> +„Виста“ предоставя на „Майкрософт“ и допълнителна власт. Например, +„Майкрософт“ насилствено може да инсталират актуализации на системата, и +могат да наредят на всички машини с инсталирана „Виста“ да откажат да +заредят определен драйвер за някакво устройство. Основната цел на +множеството ограничения на „Виста“ е да наложи DRM („Цифрово управление на +ограниченията“), което потребителите да не могат да избегнат. Заплахата от +DRM е причината, поради която започнахме кампанията <a +href="http://defectivebydesign.org">Defective by Design</a>.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> +</li> + +<li> +<div class="columns"> +<p> +Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на +Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички +потребители. Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени, +защото не могат да си позволят да се защитават в съда. Един доставчик — +Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се поддаде на исканията +и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи закона DMCA, +който им даваше властта, която искаха.</p> + +<p> +АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в +полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер (Business +Software Alliance — BSA). Днес BSA не са официално полицейско +подразделение, но неофициално действат като такова. Като използват методи, +които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават +колегите и приятелите си. Кампания на BSA, целяща да всее страх и проведена +в Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни заплахи, че хората, които +споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите<sup><a +href="#TransNote7">7</a></sup>.</p> +</div> +<div class="column-limit"></div> +</li> + +<li> +<div class="reduced-width"> +<p> +Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е измислена. +Например, компютър в един от университетите в района край Чикаго показва +следното съобщение при свързване:</p> + +<blockquote><p> +„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители. +Действията на хора, които използват този компютър без необходимото +упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат +наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на +наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или по +време на поддръжка на системата действията и на упълномощените потребители +могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва системата, изрично се +съгласява с такова наблюдение и е информиран, че ако това наблюдение открие +улики за възможна незаконна дейност или нарушаване на правилата на +Университета, персоналът, обслужващ системата, може да предостави данните от +наблюденията на администрацията на Университета и/или правоприлагащите +органи.“ +</p></blockquote> + +<p> +Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на +САЩ<sup><a href="#TransNote8">8</a></sup>: притискай повечето хора +предварително да се откажат от правата си по нея.</p> +</div> +</li> +</ul> +<div class="column-limit"></div> +</div> +</div> + +<h3 id="BadNews">Лоши новини</h3> + +<p> +В <a href="#AuthorsNote">авторовата бележка</a> се разказва за борбата за +правото да четеш, както и електронното наблюдение. Борбата започва сега, а +ето и връзки към две статии, за технологии, които се разработват в момента, +за да ви отнемат правото да четете. +</p> + +<ul> +<li><p><a +href="http://www.zdnet.com/article/seybold-opens-chapter-on-digital-books">Електронното +публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в електронен формат +и проблемите с авторските права, които засягат правото да се чете копие.</p></li> + +<li><p><a +href="http://news.microsoft.com/1999/08/30/microsoft-announces-new-software-for-reading-on-screen">Книги +в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой може да чете книги и документи на +един персонален компютър.</p></li> +</ul> + +<div id="References"> +<h3>Препратки</h3> + +<ul> + <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната инфраструктура, +интелектуалната собственост <cite>[<a +href="/philosophy/not-ipr.html">sic</a>!]</cite> и националната +информационна инфраструктура: Доклад на работната група за правата на +интелектуална собственост [sic!] (1995).</li> + + <li><a +href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение +на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела Самуелсън, +сп. Wired, 1 януари 1996 г.</li> + + <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>, +Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 1996 г.</li> + + <li><a +href="http://web.archive.org/web/20130508120533/http://www.interesting-people.org/archives/interesting-people/199611/msg00012.html">Обществени +данни или частни данни</a>, Дейв Фарбър, в. „Вашингтон пост“, 4 ноември +1996 г.</li> + <li><a +href="https://web.archive.org/web/20151113122141/http://public-domain.org/">Обединение +за обществено достояние</a><sup><a href="#TransNote9">9</a></sup> — +организация, която се противопоставя и се опитва да намали прекомерното +увеличаване на властта на авторското право и патентите.</li> +</ul> +</div> + +<hr class="thin" /> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<hr /><b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + +<li id="TransNote1">Тихо: голям кратер на Луната.</li> + +<li id="TransNote2">Такива ограничения имаше и в България преди 1989 +г. — достъпът до копирните машини се контролираше.</li> + +<li id="TransNote3">В Конституцията на САЩ се казва, че за да насърчи +развитието на науката и полезните изкуства, Конгресът на САЩ може да +въвежда за ограничено време изключителни права върху произведения и +открития (раздел 8). Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по +това време вече е изцяло променена.</li> + +<li id="TransNote4">Тази битка се води и в България. През 2006 г. КК +„Труд“ атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат +произведения на български класици като Елин Пелин. Една от първите +библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители: +bezmonitor.com. Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за +предупреждаване.</li> + +<li id="TransNote5">Clipper: чип, който трябваше да се използва в +устройствата за шифроване на глас. Част от дизайна му е предаването +на ключа за шифроване на държавни агенции в САЩ, за да могат да +подслушват разговорите.</li> + +<li id="TransNote6">В днешно време авторът на есето, Ричард Столман, +използва термина „предателско ползване на компютри“ (treacherous +computing). Причината за това е, че между притежателя/ползващия +компютъра и самата машина няма доверие. Компютърът не се доверява на +собственика си и не изпълнява команда зададена от него -— например +„Копирай този файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на +системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го +предава.</li> + +<li id="TransNote7">В България една от кампаниите на BSA бе придружена +с реклами: „Използването на нелицензиран софтуер върви в комплект с +този хардуер“. Хардуерът представляваше комплект белезници.</li> + +<li id="TransNote8">Четвъртата поправка на конституцията на САЩ +защитава срещу претърсвания, арести и задържане на имущество без +изрично съдебно разпореждане или основателна причина да се предполага +извършването на престъпление.</li> + +<li id="TransNote9">Обществено достояние (public domain) са творбите, +чийто срок на покритие от авторски права е изтекъл. Такива са и +творбите, чиито автори изрично са се отказали от авторските си +права.</li> + +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1996, 2002, 2007, 2009 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Александър Шопов <a +href="mailto:ash@contact.bg"><ash@contact.bg></a>, 2006 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2019/10/25 17:54:44 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/selling.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/selling.html new file mode 100644 index 0000000..457a78a --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/selling.html @@ -0,0 +1,274 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/selling.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/selling.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/selling.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-01-07" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Продажба на свободен софтуер - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/selling.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Продажба на свободен софтуер</h2> + +<p> +Много хора вярват, че в духа на проекта GNU е да не се искат пари за +разпространението на копия на софтуера или цената да е възможно най-ниска — +достатъчна само колкото да покрие разходите по копието.</p> + +<p> +Истината е, че ние насърчаваме хората, които разпространяват <a +href="/philosophy/free-sw.html">свободен софтуер</a> да искат срещу това +колкото пари пожелаят или могат да получат. Ако това ви изненадва, моля, +продължете да четете нататък.</p> + +<p> +Думата „свободен“ на английски език има две основни значения — тя се отнася +или за свобода, или за цена<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup>. Когато +ние говорим за „свободен софтуер“, имаме предвид свободата, а не цената. +(Представяйте си „свободно слово“, не „безплатен обяд“.) По-конкретно, +свободата на софтуера означава, че потребителят е свободен да изпълнява +програмата, да я променя, и да я разпространява на свой ред в нейния +оригинален или променен вид.</p> + +<p> +Свободните програми понякога се разпространяват безплатно, а друг път — на +солидна цена. Често една и съща програма е достъпна и по двата начина, но +от различни места. Програмата е свободна, без значение от цената, защото +потребителите получават свободата да я използват.</p> + +<p> +<a href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">Несвободните +програми</a> обикновено се продават срещу висока цена, но понякога можете да +се сдобиете с тяхно копие безплатно. Това обаче не ги прави свободен +софтуер. С цена или без, програмите, които не дават свобода на +потребителите си, си остават несвободни.</p> + +<p> +Тъй като свободният софтуер не се определя според цената, следователно +по-ниската цена не прави софтуера по-свободен или по-близък до свободния. +Така и когато разпространявате копия на свободен софтуер, вие можете да +поискате някаква значителна сума и да спечелите пари. Разпространяването на +свободен софтуер е положителна и напълно приемлива дейност, и ако я +упражнявате, дори можете да <em>спечелите пари</em> от нея.</p> + +<p> +Свободният софтуер е общностен проект и всеки, който зависи от него, би +трябвало да търси начини да допринесе към изграждането на общността. За +разпространителите, начинът е като даряват част от печалбата си на <a +href="/fsf/fsf.html">Фондацията за свободен софтуер</a> или проекти за +разработка на свободен софтуер. По този начин, можете да тласнете напред +света на свободния софтуер.</p> + +<p> +<strong>Разпространението на свободен софтуер е благоприятна възможност за +набиране на средства за развойна дейност. Не пропилявайте тази +възможност!</strong></p> + +<p> +Но за да дарявате средства, трябва самите вие да ги имате в повече. Ако +искате твърде ниска цена за софтуера, няма да ви остане нищо, с което да +подпомогнете разработчиците.</p> + +<h3>Ощетява ли високата цена на разпространение някои потребители?</h3> + +<p> +Хората понякога се тревожат, че високата цена за разпространение ще направи +свободния софтуер недостъпен за потребители, които нямат много пари. При <a +href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственическия +софтуер</a>, високата цена има точно такъв ефект — но свободният софтуер е +различен.</p> + +<p> +Разликата се състои в това, че свободният софтуер има естествената склонност +да се разпространява навред, и има много начини човек да се сдобие с него.</p> + +<p> +Блюстителите на реда в софтуерния свят ще дадат най-злото от себе си, за да +ви попречат да си пуснете собственическа софтуерна програма без да сте +платили стандартната цена. И ако тази цена е висока, тя наистина ще +възпрепятства някои потребители да използват програмата.</p> + +<p> +При свободния софтуер на потребителите не се <em>налага</em> да плащат +цената за разпространение, за да могат законно да използват програмата. Те +могат да я копират от някой приятел, който разполага с копие или да я +изтеглят от компютъра на друг, който има достъп до Интернет. Или няколко +потребители да се кооперират, да си поделят разходите за един диск и всеки +на свой ред да си инсталира софтуера. Високата цена за диска не е +съществено препятствие тогава, когато самият софтуер идва безплатно.</p> + +<h3>Пречи ли високата такса за разпространение на употребата на свободен +софтуер?</h3> + +<p> +Друг въпрос, който обикновено буди загриженост, е популярността на свободния +софтуер. Хората мислят, че високата цена за разпространение ще свие +бройката на потребителите, или че ниската цена по всяка вероятност повече ще +ги насърчи.</p> + +<p> +Това е вярно за собственическия софтуер — но свободният софтуер е различен. +При толкова много начини да се сдобиеш с копие, таксата на +разпространителската услуга има по-слаб ефект върху популярността.</p> + +<p> +В дългосрочен план, колко хора ще използват свободен софтуер зависи най-вече +от това <em>колко работа върши той</em>, и дали с него се борави с +лекота. Много потребители ще продължат да си служат със собственически +софтуер, ако свободният не изпълнява всички функции, които се изискват от +него. Следователно, ако искаме да увеличим броя потребители с течение на +времето, преди всичко трябва <em>да разработваме повече свободен +софтуер</em>.</p> + +<p> +Най-прекият начин да сторите това е като сами пишете необходимите ви <a +href="http://savannah.gnu.org/projects/tasklist">софтуерни програми</a> или +<a href="/doc/doc.html">ръководства</a>. Но ако се занимавате по-скоро с +разпространение, отколкото с писане, най-добрият начин, по който можете да +помогнете, е като набирате средства за онези, които пишат софтуера.</p> + +<h3>Изразът „продаване на софтуер“ може също да бъде подвеждащ</h3> + +<p> +Строго погледнато, думата „продаване“ означава размяна на стоки срещу пари. +Продаването на копия на свободни програми е в реда на нещата и ние го +насърчаваме.</p> + +<p> +Въпреки това обаче когато хората чуят за <a +href="/philosophy/words-to-avoid.html#SellSoftware">„продаване на +софтуер“</a>, те обикновено си го представят така както повечето компании +продават софтуер: превръщайки го в собственически, вместо да го освободят.</p> + +<p> +И така, освен ако внимателно не разграничите понятията, по начина, по който +тази статия го прави, ние ви съветваме да избягвате да използвате термина +„продаване на софтуер“ и да изберете някаква друга формулировка. Например, +можете да използвате израза „разпространение на свободен софтуер срещу +възнаграждение“ — така е недвусмислено.</p> + +<h3>Високи такси, ниски такси и GNU GPL</h3> + +<p> +С изключение на един специален случай, <a href="/copyleft/gpl.html">Общият +публичен лиценз на GNU</a> (GNU GPL) не поставя ограничения по отношение на +размера на възнаграждението, изисквано за разпространение на копия на +свободен софтуер. Можете да не поискате нищо, или да поискате една +стотинка, един лев или един милиард лева. Това зависи от вас самите и от +пазара, така че не се оплаквайте на нас, ако никой не иска да ви плати един +милиард за копието.</p> + +<p> +Единственото изключение е в случаите, когато изпълнимите файлове се +разпространяват без да е приложен съответния пълен изходен код. В тези +случаи GNU GPL постановява при поискване изходния код да се предоставя. Ако +нямаше ограничение върху размера на възнаграждението за изходния код, +разпространителите биха могли да поискат толкова висока цена, че никой да не +може да си я позволи — да речем един милиард долара. Така, претендирайки, че +разпространяват кода свободно, те всъщност го укриват. Ето защо, за да +гарантираме свободата на потребителя, <a +href="/licenses/gpl.html#section6">в тези случаи ние сме предвидили +ограничения на цената</a>, която може да се поиска за разпространение на +кода. В общия случай обаче ограничаването на размерите на възнагражденията +е неоправдано и затова ние не го практикуваме.</p> + +<p> +Понякога, някои компании, чиято дейност прекрачва границата на допустимото +от GNU GPL, ни молят за позволение, оправдавайки се с това, че те „няма да +искат пари за софтуера под GNU“ и други от този сорт. Така обаче доникъде +не стигат. Свободният софтуер се отнася до свободата и строгото прилагане +на GPL е отстояване на свободата. Когато защитаваме свободата на +потребителите, ние не се разсейваме със странични въпроси като размери на +таксите за разпространение. От значение е свободата. Тя е всичко, което +има значение — и тя е единственото нещо, което има значение.</p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + +<li id="TransNote1">За щастие, този проблем не съществува в българския +език.</li> + +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1996, 1997, 1998, 2001, 2007 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Вася Атанасова <a +href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com"><vassia.atanassova@gmail.com></a>, +2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:02 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html new file mode 100644 index 0000000..4eecff7 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html @@ -0,0 +1,327 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/software-literary-patents.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/software-literary-patents.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/software-literary-patents.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2009-12-15" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Софтуерните патенти и патентите върху литературата - Проектът GNU - Фондация +за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/software-literary-patents.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Софтуерните патенти и патентите върху литературата</h2> + +<p>от <strong><a href="http://stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p> + +<p> +<em>Първата версия на тази статията е публикувана на 23 юни 2005г. в +лондонския <cite>„Гардиън“</cite>. Фокусът ѝ бе предложената директива на +ЕС за софтуерните патенти.</em></p> + +<p> +Когато политиците разглеждат въпроса за софтуерните патенти, обикновено +гласуват на сляпо – понеже не са програмисти, те не разбират какво в +действителност причиняват софтуерните патенти. Обикновено политиците си +мислят, че патентите са като законите за авторско право („с изключение на +дребни детайли“), което не е вярно. Например, когато публично попитах +Патрик Деведжиан (тогава министър на промишлеността на Франция) как Франция +ще гласува по въпроса за софтуерните патенти, Деведжиан отговори с +трогателно слово в защита на авторското право, възхвалявайки Виктор +Юго<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup> за ролята му в популяризирането на +авторското право. (Подвеждащият термин <a +href="/philosophy/not-ipr.html">„интелектуална собственост“</a> допринася за +това объркване – една от причините изобщо да не допускаме употребата му.) +</p> + +<p> +Хората, които си представят същия ефект като при прилагане на авторското +право, не могат да осъзнаят опустошителните последици от софтуерните +патенти. Можем да ползваме Виктор Юго като пример, за да илюстрираме +разликите. +</p> + +<p> +Един роман и една съвременна сложна програма имат определени общи черти – и +двете са обемисти, и двете въплъщават множество комбинирани идеи. Така че, +нека доразвием аналогията и да предположим, че патентното право е било +прилагано върху романите през 1800г. Да предположим, че страни като Франция +са разрешили патентоването на литературни идеи. Как това би повлияло върху +творбите на Виктор Юго? Какви последици биха оставили литературните патенти +в сравнение с последиците от авторското право? +</p> + +<p> +Да разгледаме романа „Клетниците“ на Виктор Юго. Понеже той си го е +написал, авторските права принадлежали само на него. Не му се е налагало да +се страхува, че някой непознат би могъл да го съди за нарушение на +авторските права и при това да спечели. Това е било невъзможно, защото +авторското право покрива само съдържанието на авторската творба (а не +идеите, обединени в нея) и ограничава единствено копирането. Юго не е +копирал „Клетниците“ и затова не е бил в опасност от нарушаване на +авторското право. +</p> + +<p> +Патентите действат по друг начин. Те покриват идеи. Всеки патент е монопол +върху упражняването на дадена идея, описана в самия патент. Ето пример за +хипотетичен литературен патент: +</p> + +<ul> + <li>Претенция<sup><a href="#TransNote2">2</a></sup> 1 – процес на общуване, +изграждащ в съзнанието на читателя образа на герой, който е бил в затвора за +дълъг период от време и се е озлобил към обществото и човешкия род.</li> + + <li>Претенция 2 – процес на общуване съгласно претенция 1, в който описаният +вече герой намира в последствие морално изкупление посредством добротата на +другиго.</li> + + <li>Претенция 3 – процес на общуване съгласно претенции 1 и 2, в който +упоменатият герой сменя името си в хода на разказа.</li> +</ul> + +<p> +Ако този патент е съществувал през 1862г., при публикуването на +„Клетниците“, то романът щеше да е в противоречие и с трите претенции, +понеже описаното в тях се случва с героя Жан Валжан. Виктор Юго би могъл да +попадне в съда и в такъв случай щеше да загуби. Романът би бил забранен, на +практика – цензуриран, от притежателя на патента. +</p> + +<p> +А сега да разгледаме следващия литературен патент: +</p> + +<ul> + <li>Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа +на герой, който е бил в затвора задълго и в последствие променя името си.</li> +</ul> + +<p> +„Клетниците“ би бил забранен и заради този патент, тъй като и това описание +съвпада с животоописанието на Жан Валжан. Ето и още един хипотетичен +патент: +</p> + +<ul> + <li>Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа +на герой, който намира морално изкупление и след това сменя името си.</li> +</ul> + +<p> +Жан Валжан би бил забранен и заради този патент. +</p> + +<p> +И трите описани патента обхващат историята на един герой от един роман. Те +се препокриват, но не са абсолютно еднакви. Затова и могат да важат +едновременно – и трите собственика на патенти биха могли да съдят Виктор +Юго. Всеки един от тях би могъл да забрани публикуването на „Клетниците“. +</p> + +<p> +Този патент също би бил нарушен: +</p> + +<ul> + <li>Претенция 1 – процес на общуване, представящ герой, чието име съвпада с +последната сричка от фамилията му,</li> +</ul> + +<p> +чрез името „Жан Валжан“. Но поне този патент е лесен за избягване. +</p> + +<p> +Вероятно ще си помислите, че тези идеи са толкова елементарни, че никое +патентно ведомство не би ги издало. Ние, програмистите, често сме изумени +от простотата на идеите, покрити от реални софтуерни патенти. Например, +Европейското патентно ведомство е издало патент върху индикатора за прогрес +и патент върху приемането на разплащания с кредитни карти. Тези патенти +биха били просто смешни, ако не бяха толкова опасни. +</p> + +<p> +Други области от „Клетниците“ също биха могли да попаднат под прокобата на +патентите. Например, може да е съществувал патент върху използване на +художествено описание на битката при Ватерло, или патент върху ползването на +парижки жаргон в художествената проза. Още две съдебни дела. В +действителност няма край броят на различните патенти, които биха били +приложими при съдебни дела срещу автор на творба като „Клетниците“. Всички +собственици на патенти биха казали, че заслужават награда за литературния +прогрес, постигнат с идеите, които те са патентовали. Но това са +препятствия, които не биха донесли прогрес, единствено биха спъвали +развитието на литературата. +</p> + +<p> +Във всеки случай, един по-обширен патент би направил всички тези въпроси +неуместни. Представете си патент с обширни претенции като тези: +</p> + +<ul> + <li>Процес на общуване, построен в повествователна форма, който продължава на +много страници.</li> + <li>Повествователна форма, наподобяваща на моменти музикална фуга или +импровизация.</li> + <li>Интрига, развиваща се около противопоставянето на определени герои, като +всеки на свой ред залага капани на другите.</li> + <li>Повествование, което изобразява множество обществени слоеве.</li> + <li>Повествование, което разкрива механизма на непозната конспирация.</li> + </ul> + + <p> Кои биха били собствениците на тези патенти? Възможно е това да са други +писатели, например Дюма или Балзак, които също са писали такива романи. Но +не е задължително. Не се изисква да си писал програма, за да патентоваш +софтуерна идея. Следователно, ако нашите хипотетични литературни патенти се +подчиняват на реалната патентна система, то няма да е необходимо +собствениците им да са писали романи, разкази, изобщо нищо, освен патентни +предложения. Напоследък все повече и повече процъфтяват такива паразитни +патентни компании – предприятия, които не произвеждат нищо друго, освен +заплахи и съдебни дела.</p> + + <p> При съществуването на такива обширни патенти, Виктор Юго не би достигнал до +момента, в който да се чуди какви патенти ще го погнат задето ползва героя +Жан Валжан. Просто няма и да си помисли за писане на роман от такъв род.</p> + +<p>Тази аналогия би помогнала на непрограмистите да разберат какво вършат +софтуерните патенти. Софтуерните патенти покриват функционалности като +дефиниране на съкращенията в текстовите редактори или преизчисляване на +формулите в естествен ред в една електронна таблица. Патентите покриват +алгоритми, от които програмите имат нужда. Патентите покриват +характеристики на файловите формати, като например новия формат на +Майкрософт OOXML. Видео форматът MPEG2 се покрива от 39 различни +американски патента.</p> + +<p>Точно както един роман би могъл да се сблъска наведнъж доста литературни +патенти, така и една програма може да бъде забранена заради множество +патенти едновременно. Да се открият всички патенти, които една програма +изглежда нарушава, е толкова тежка задача, че само едно такова проучване е +направено. През 2004г. проучване на Линукс (ядрото на операционната система +GNU/Линукс) разкрива, че 283 различни софтуерни патента в САЩ изглеждат +нарушени. С други думи, всеки от тези 283 различни патента забранява някой +от изчислителните процеси из хилядите страници изходен код на Линукс. А +Линукс съставляваше по-малко от 1% от операционната система GNU/Линукс.</p> + +<p> +Софтуерните патенти ще съсипят софтуерната разработка. Има един начин да се +предотврати това и той е простичък: не ги узаконявайте. Това би трябвало да +е лесно, тъй като повечето закони за патенти имат клаузи против софтуерните +патенти. Обикновено в тях се казва, че „софтуерът по принцип“ не може да +бъде патентован. Но патентните бюра из света се опитват да изкривят думите +и издават патенти за идеите, реализирани в програми. Докато тази практика +не се блокира, резултатът ще бъде поставянето на всички разработчици на +софтуер в опасност. +</p> + +<hr /> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + <li id="TransNote1">Виктор Юго е не само творец, участвал е и в + политическия живот на Франция. Бил е изявен републиканец, поради + което е пратен в изгнание от Наполеон. След обявяването на Третата + френска република се завръща в родината и става основател на + международна асоциация за популяризиране на авторските + права. Година след смъртта на Юго асоциацията издава Бернската + конвенция за закрилата на литературните и художествените + произведения. Бернската конвенция се развива едновременно с + Парижката конвенция и техните административни бюра се обединяват, + за да достигнат до днешния си вариант – Световна организация за + „интелектуална собственост“ към ООН (WIPO).</li> + <li id="TransNote2">Претенциите са основният елемент в един + издаден патент или заявка за патент. Те определят обхвата на + ограниченията, налагани от конкретния патент. Освен тях, патентът + съдържа и описание, евентуално и чертежи към него. Но при искове + за нарушаване или обявяване на недействителност на патент се + тълкуват само конкретните претенции. Един патент може да има една + или повече претенции, последователно номерирани, описващи всеки + аспект от „изобретението“ по технически начин.</li> +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 3.0 US. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 2005, 2007, 2008 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" +href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс +„Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Надя Великова <a +href="mailto:nadya.velikova@gmail.com"><nadya.velikova@gmail.com></a>, +2007 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:02 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/speeches-and-interview.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/speeches-and-interview.html new file mode 100644 index 0000000..e6bfcc7 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/speeches-and-interview.html @@ -0,0 +1,335 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/speeches-and-interview.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/speeches-and-interview.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/speeches-and-interview.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2009-12-23" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> +<!--#set var="DISABLE_TOP_ADDENDUM" value="yes" --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Речи и интервюта - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/speeches-and-interview.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<div id="education-content"> + +<!--#include virtual="/philosophy/philosophy-menu.bg.html" --> +</div> + +<!-- id="education-content" --> +<!--GNUN: OUT-OF-DATE NOTICE--> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<!--#if expr="$OUTDATED_SINCE" --> +<!--#else --> +<!--#if expr="$LANGUAGE_SUFFIX" --> +<!--#set var="DISABLE_TOP_ADDENDUM" value="no" --> +<!--#include virtual="/server/top-addendum.bg.html" --> +<!--#endif --> +<!--#endif --> +<h2>Речи и интервюта</h2> + +<p>Има други записи на <a +href="https://audio-video.gnu.org">https://audio-video.gnu.org</a>.</p> + +<ul> + + <li><a href="/philosophy/copyright-versus-community.html" +id="StallmanTalkLSM">Авторското право срещу общността в ерата на +компютърните мрежи</a>: дословен препис на речта на <a +href="http://www.stallman.org"> Ричард Столман</a> на конференцията LIANZA +(Крайстчърч, Нова Зеландия, 12 октомври 2009 г.)</li> + + <li><a +href="http://broadcast.oreilly.com/2009/04/stallman-discusses-free-softwa.html">Препис +на интервю с Ричард Столман</a>, проведено от Федерико Бианкуци за „О'Райли +Медия“. Както всеобхватна дискусия за последните въведения в областта на +лицензирането на свободен софтуер, интервюто покрива и теми, свързани с +историята и настоящите дейности на ФСС, разпространението из света на +закони, подобни на ЗАПЦХ (DMCA), софтуерните патенти и нуждата от свободни +драйвери.</li> + + <li><a +href="http://web.archive.org/web/20111114124839/http://nb.inode.co.nz/articles/rmsrnz/index.html"> +Препис на интервю</a> с Ричард Столман, проведено от Ким Хил за Радио Нова +Зеландия на 9 август 2008 г. Обхваща различни теми — свободен софтуер, +зората на Движението за свободен софтуер, заблудата на термина +„интелектуална собственост“, услугите на „Гугъл“ и законите за авторско +право в Нова Зеландия.</li> + + <li><a +href="http://web.archive.org/web/20090516000904/http://www.zeuux.org/philosophy/billxu-rms-fsm-ancient-to-gplv2.html"> +Движението за свободен софтуер: От създаването до версия 2 на GNU GPL</a>, +интервю на Бил Зу с Ричард Столман (<a +href="http://web.archive.org/web/20100621084138/http://www.zeuux.org/philosophy/billxu-rms-fsm-ancient-to-gplv2.cn.html">версия +на китайски език</a>).</li> + + <li><a href="https://audio-video.gnu.org/video/copy_vs_comm.ogg">Видеозапис на +речта „Авторското право срещу общността“</a> (<a +href="https://audio-video.gnu.org/video/copy_vs_comm.txt">кратко +описание</a>), изнесена от Ричард Столман на 5 юли 2007 г. в Мисисауга, +Онтарио, Канада.</li> + + <li><a href="/philosophy/rms-kol.html">Препис на реч</a>, изнесена от <a +href="http://www.stallman.org">Ричард Столман</a> в Калкута през август, +2006 г. на тема свободен софтуер и правителството на Западен Бенгал.</li> + + <li><a href="http://archive.org/details/QuestionsPleaseOnFreeSoftware"> Джонатан +Робъртс интервюира Ричард Столман и други</a> за свободния софтуер.</li> + + <li><a +href="http://web.archive.org/web/20090907065901/http://www.zeuux.org/law/billxu-rms-drm.html"> +Бил Зу интервюира Ричард Столман за DRM</a>. Можете да прочетете материала +и <a href="http://www.zeuux.org/law/billxu-rms-drm.cn.html">на китайски</a>.</li> + + <li>Ебен Моглен, <a href="http://punkcast.com/964/">Свободен софтуер и свободни +медии</a>, в „Джеферсън Маркет Лайбръри“ в Ню Йорк, 3 май 2006 г., за +Нюйоркския Метрополитан клон на „Интернет общество“</li> + + <li><a +href="http://www.countercurrents.org/stallman201205.htm"> +Ричард Столман, интервюиран</a> от Джъстин Подър относно „Свободният софтуер +като социално движение“, 1 декември 2005 г.</li> + + <li><a href="http://www.onlamp.com/pub/a/onlamp/2005/09/22/gpl3.html">Ричард +Столман, интервюиран</a> от Федерико Бианкуци относно важността на GPL. +Интервюто е проведено за ONLamp.com, 22 септември 2005 г.</li> + + <li><a href="https://web.archive.org/web/20180628165142/http://wm-eddie.info/rms.html"> +Представяне на целите и философията +на операционната система GNU</a> от <a href="http://www.stallman.org">Ричард +Столман</a> в Питсбъргския университет, 7 април 2005 г. </li> + + <li><a +href="https://web.archive.org/web/20050517082933/http://www.ofb.biz/modules.php?name=News&file=article&sid=353">Интервю</a> +на <a href="http://www.stallman.org">Ричард Столман</a> с Тимоти Р. Бътлър +относно „състоянието на GNU/Линукс“, 31 март 2005 г.</li> + + <li><a href="/philosophy/nit-india.html">Препис на реч</a> за свободния софтуер, +изнесена от <a href="http://www.stallman.org">Ричард Столман</a> в +Националния институт за технологии, Тричи, Индия, 17 февруари 2004 г.</li> + +<li><a +href="http://web.archive.org/web/20050310003435/http://www.neteconomie.com/perl/navig.pl/neteconomie/infos/article/20041208104640"> +Интервю с NetEconomie.com [архивирани]</a> (на френски език) с <a +href="http://www.stallman.org">Ричард Столман</a>, 10 декември 2004 г.</li> + + <li><a href="/philosophy/patent-practice-panel.html">Препис от публично +представяне</a>, „Ново развитие в патентната практика: оценяване на +рисковете и разходите на портфейлното лицензиране и нападение“, изнесено от +Даниел Б. Равичър в качеството си на изпълнителен директор на Фондацията за +обществени патенти в сряда, 10 ноември 2004 г. на конференция, организирана +от Фондацията за свободна информационна инфраструктура (Foundation for a +Free Information Infrastructure — FFII) в Брюксел, Белгия</li> + +<li><a href="http://www.ariel.com.au/a/rms-unsw.html">Кратък обзор на реч</a>, +изнесена от <a href="http://www.stallman.org">Ричард М. Столман</a> относно +софтуерните патенти на 14 октомври 2004 г.</li> + +<li><a href="/philosophy/rms-interview-edinburgh.html">Интервю</a> с Ричард +Столман, състояло се в Училището по информатика към Университета в Единбург +на 27<sup>-и</sup> май 2004 г. Първоначално е публикувано в Индимедия. +Повечето от въпросите са за връзката между Движението за свободен софтуер и +други обществени движения, както и за различните ценности на кампанията за +„отворен код“.</li> + +<li><a +href="http://web.archive.org/web/20040603002019/http://laurel.datsi.fi.upm.es/~fsanchez/rms/"> +Уеб-страница с интервюта, звукови и видео материали от речи в Мадрид (май +2004 г.) [архивирани]</a>, изнесени от <a +href="http://www.stallman.org">Ричард М. Столман</a> (страницата е на +испански език) + </li> + +<li><a href="/philosophy/moglen-harvard-speech-2004.html">Препис от реч</a> за +авторското право и SCO, изнесена от <a +href="http://emoglen.law.columbia.edu/">проф. Ебен Моглен</a> в Харвард на +23 февруари 2004 г.</li> + +<li><a href="/philosophy/wsis-2003.html">Препис от реч</a> за свободния софтуер +и надеждната разработка, изнесена от <a +href="http://www.stallman.org">Ричард М. Столман</a> пред WSIS, 16 юли 2003 +г.</li> + +<li><a href="/philosophy/rieti.html">Препис от реч</a> за бъдещето на свободния +софтуер, изнесена от <a href="http://www.stallman.org">Ричард +М. Столман</a>, 21 април 2003 г.</li> + +<li><a +href="https://audio-video.gnu.org/audio/bradley-m-kuhn-software-freedom-and-the-gnu-generation-07-2002.ogg"> +Звукозапис на речта <cite>Софтуерната свобода и поколението на GNU</cite>, +изнесена от Брадли М. Кун</a> на 22 април 2003 г.</li> + +<li><a +href="https://audio-video.gnu.org/audio/rms-speech-cambridgeuni-england2002.ogg"> +Звукозапис на речта <cite>Софтуерните патенти: пречки за разработката на +софтуер</cite>, изнесена от Ричард М. Столман в Кембриджкия университет, +Англия</a> 25 март 2002 г. Достъпен е и <a +href="/philosophy/software-patents.html">препис от речта</a>.</li> + +<li>Интервю на <a href="http://www.stallman.org">Ричард Столман</a> от 2002 +г. относно <a href="/philosophy/rms-hack.html">хакерската общност и +етика</a>, достъпно също и на <a +href="http://web.archive.org/web/20100903110335/http://www.uta.fi/~fiteva/rms_int_fi.html">финландски</a> +[архивирани].</li> +<li><a +href="https://web.archive.org/web/20030314184246/http://www.mytech.it/mytech/internet/art006010045404.jsp"> +Интервю на италиански език, <cite>Perché l'open source non è +tutto</cite></a>, с <a href="http://www.stallman.org">Ричард Столман</a> за +уеб-страницата на „Майтек“, 22 април 2003 г. (Заглавието означава +<cite>Защо „отвореният код“ не е всичко</cite>.)</li> + +<li><a href="https://audio-video.gnu.org/audio/rms-speech-qmul-london2002.ogg"> +Звукозапис на речта <cite>Авторското право срещу общността в ерата на +компютърните мрежи</cite>, изнесена от Ричард М. Столман в университета +„Куин Мери“ в Лондон, Англия</a> на 12 февруари 2002 г.</li> + +<li><a +href="https://audio-video.gnu.org/audio/francais/rms-speech-paris-30-jan-2002.ogg"> +Звукозапис на речта на френски език <cite>l'éthique du système +GNU/Linux et de la communauté des logiciels libres, les tâches +à accomplir et les risques à envisager</cite>, изнесена от +Ричард М. Столман в Linux Expo 2002</a>, CNIT de La Défense, Париж, +Франция, 30 януари 2002 г. Достъпен е и <a +href="/philosophy/2002-linuxexpo-paris.fr.html">препис на речта</a></li> + +<li><a href="http://www.april.org/actions/rms/20011120/stream.html">Звукозаписи +и частичен препис</a> на конференцията, изнесена от <a +href="http://www.stallman.org">Ричард М. Столман</a> пред Френското народно +събрание на 20 ноември 2001 г.</li> + +<li><!-- (Content is removed, the site shows 'Page Not Found' - 25-Mar-2011 - shailesh) Also, the MEC has posted an <a href="http://www.mec.ac.in/events/rms/"> +audio recording and transcript</a> at their website.--> +<a href="/philosophy/stallman-mec-india.html">Препис от речта +<cite>Опасността от софтуерните патенти</cite></a> от <a +href="http://www.stallman.org">Ричард М. Столман</a>, изнесена в Държавния +колеж по образцово инженерство, Индия, на 24 юли 2001 г. </li> + +<li><a href="/philosophy/luispo-rms-interview.html">Интервю</a> с <a +href="http://www.stallman.org">Ричард Столман</a> и Луис Суарес-Потс през +май 2001 г. за свободния софтуер и бизнеса.</li> + +<li><a +href="https://audio-video.gnu.org/audio/rms-speech-nyu2001.ogg">Звукозапис +на речта <cite>Свободен софтуер: свобода и сътрудничество</cite>, изнесена +от Ричард М. Столман в Нюйоркския университет</a>. Достъпен е и <a +href="/events/rms-nyu-2001-transcript.html">препис на речта</a>.</li> + +<li><a href="/philosophy/copyright-and-globalization.html">Препис на речта +<cite>Авторското право и глобализацията в ерата на компютърните +мрежи</cite>, изнесена от Ричард М. Столман в Масачузетския технологичен +институт (MIT)</a>.</li> + +<li><a +href="https://audio-video.gnu.org/audio/rms-speech-mit2001.ogg">Звукозапис +на речта <cite>Авторското право и глобализацията в ерата на компютърните +мрежи</cite>, изнесена от Ричард М. Столман в МИТ</a>.</li> + +<li><a href="https://audio-video.gnu.org/audio/rms-speech-arsdigita2001.ogg"> +Звукозапис на речта <cite>Движението за свободен софтуер и операционната +система GNU/Линукс</cite>, изнесена от Ричард М. Столман в Университета +„АрсДиджита“</a>.</li> + +<li><a +href="https://audio-video.gnu.org/audio/rms-speech-slovenia-2000.ogg">Звукозапис +на речта <cite>Движението за свободен софтуер и операционната система +GNU/Линукс</cite>, изнесена от Ричард М. Столман в „Аудиториум Смелт“, +Любляна, Словения</a>.</li> + +<li><a +href="https://audio-video.gnu.org/audio/rms-speech-linuxtag2000.ogg">Звукозапис +на речта <cite>Движението за свободен софтуер и операционната система +GNU/Линукс</cite>, изнесена от Ричард М. Столман на „ЛинуксТаг 2000“</a>.</li> + +<li><a href="/philosophy/copyright-versus-community-2000.html">Авторското право +срещу общността в ерата на компютърните мрежи</a>: дословен препис на речта +на Ричард Столман, 2000 г.</li> + +<li><a +href="https://audio-video.gnu.org/audio/rms-speech-cglug2000.ogg">Звукозапис +на речта <cite>Движението за свободен софтуер и операционната система +GNU/Линукс</cite>, изнесена от Ричард М. Столман в Университета на +Синсинати</a>.</li> + + <li><a href="http://www.april.org/actions/rms/10111998/texte.html">Препис на +френски език</a> от реч, която <a href="http://www.stallman.org/">Ричард +Столман</a> е изнесъл през 1998 г. в Парижкия университет.</li> + <li><a href="/philosophy/greve-clown.html">Английски превод на речта</a> за +историята и философията на проекта GNU, изнесена от Георг Грев през 1998 +г. пред GNU/Линукс групата „CLOWN“ в Германия (<a +href="/philosophy/greve-clown.de.html">оригинал на немски език</a>).</li> + <li><a href="/gnu/byte-interview.html">Интервю пред списание „БАЙТ“</a> с <a +href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a> през юли 1986 г. относно +разработката на системата GNU.</li> + <li><a href="/philosophy/stallman-kth.html">Реч</a> относно хакерската общност и +ранните дни на Движението за свободен софтуер, изнесена от <a +href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a> през 1986 г. в Кралския +институт за технологии в Швеция.</li> + +</ul> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 1996-2008 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2008, 2009 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2019/06/21 11:18:13 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/sun-in-night-time.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/sun-in-night-time.html new file mode 100644 index 0000000..e1f4129 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/sun-in-night-time.html @@ -0,0 +1,168 @@ +<!--#set var="ENGLISH_PAGE" value="/philosophy/sun-in-night-time.en.html" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Любопитният инцидент със „Сън“ в късна доба - Проектът GNU - Фондация за +свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/sun-in-night-time.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<h2>Любопитният инцидент със „Сън“ в късна доба</h2> + +<p><i>Тази уеб-страница ще остане тук за историята, тъй като през декември 2006 +г., „Сън“ вече са започнали да <a +href="http://www.fsf.org/news/fsf-welcomes-gpl-java.html">преиздават своята +платформа на Джава под GNU GPL</a>. Очакваме, че когато тази промяна на +лиценза завърши, Джава ще бъде свободен софтуер.</i></p> + + <p> + от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард М. Столман</a><br /> + 24 май 2006 г. + </p> + + <p> + В общността ни се носи слух, че „Сън“ са направили своята реализация на +Джава свободен софтуер (или „отворен код“). Водачите на общността дори +публично благодариха на „Сън“ за техния принос. Но какъв е новият принос на +„Сън“ към общността на свободния софтуер и отворения код? + </p> + + <p> + Никакъв. Абсолютно никакъв. И тъкмо поради това отзивът на този +псевдоинцидент е толкова любопитен. + </p> + + <p> + Реализацията на Джава от „Сън“ си остава собственически софтуер, както и +досега. Тя не се приближава към покриването на критериите за <a +href="/philosophy/free-sw.html">свободен софтуер</a>, нито пък към сходните, +но малко по-широки критерии за отворен код. Нейният изходен код е достъпен +само при споразумение за неразкриване (Non-Disclosure Agreement — NDA). + </p> + + <p> + И тъй, какво в действителност са направили „Сън“? Позволили са по-удобно +разпростаняване на двоичните файлове, съставляващи тяхната платформа на +Джава. Сега вече дистрибуциите на GNU/Линукс могат да включват несвободната +платформа на Джава от „Сън“ по съвсем същият начин, по който в момента някои +от тях включват несвободния драйвер на „Ен Видия“. В замяна на това, обаче, +те стават несвободни. + </p> + + <p> + За ирония, лицензът на „Сън“ има едно ограничение, което ще намали +тенденцията на потребителите да приемат несвободен софтуер без да се +замислят. В лиценза се настоява разпространителят на операционната система +да поиска изричното съгласие на потребителя относно лиценза, преди да се +позволи инсталирането на кода. Това означава, че системата не може +тихомълком да инсталира платформата на Джава от „Сън“, без преди това да +предупреди потребителите, че имат несвободен софтуер, което иначе става с +някои системи на GNU/Линукс, които тихомълком инсталират драйвера на „Ен +Видия“. + </p> + + <p> + Ако се вгледате внимателно в обявлението на „Сън“, ще видите, че то +представя тези факти съвсем прецизно. То не казва, че платформата на Джава +от „Сън“ е свободен софтуер, нито дори отворен код. То само предрича, че +платформата ще бъде „широко достъпна“ върху „водещи платформи с отворен +код“. Достъпна, тоест, като собственически софтуер, под условия, които не +признават свободата ви. + </p> + + <p> + Защо този псевдоинцидент породи толкова големи и объркани отзиви? Може би +защото хората не четат внимателно този вид обявления. Виждаме, че дори след +като бе измислен терминът „отворен код“, компаниите намират начини да го +използват в едно изречение заедно с името на техния продукт. (Изглежда те +не правят това със „свободен софтуер“, макар че биха могли, стига да искат.) +Невнимателният читател може да забележи двата термина в близост един до друг +и да се заблуди, че единият се отнася до другия. + </p> + + <p> + Някои смятат, че този инцидент показва, че „Сън“ опипват почвата относно +евентуалното издание на тяхната платформа на Джава като свободен софтуер. +Нека се надяваме, че един ден „Сън“ ще направят това. Ние бихме го +приветствали, но нека запазим благодарностите си за момента, в който това +наистина се случи. Междувременно, <a +href="/philosophy/java-trap.html">„клопката на Джава“</a> все още дебне в +очакване на труда на програмистите, които не са взели препазни мерки за да я +избегнат. + </p> + + <p> + Ние в проекта GNU продължаваме разработката на <a +href="http://gcc.gnu.org/java/">компилатора на GNU за Джава (GCJ) и GNU +„Класпат“</a>. През последната година имахме голям напредък, така че нашата +свободна платформа за Джава вече е включена в много от основните дистрибуции +на GNU/Линукс. Ако искате да изпълнявате Джава и да имате свобода, моля, +присъединете се към нас и помогнете. + </p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 2006 Ричард М. Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" +href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс +„Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Калоян Доганов <a +href="mailto:kaloian@doganov.org"><kaloian@doganov.org></a>, 2006 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/04/01 11:59:44 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/third-party-ideas.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/third-party-ideas.html new file mode 100644 index 0000000..9da0587 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/third-party-ideas.html @@ -0,0 +1,485 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/third-party-ideas.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/third-party-ideas.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/third-party-ideas.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2012-10-24" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.84 --> +<!--#set var="DISABLE_TOP_ADDENDUM" value="yes" --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Идеи на трети страни - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/third-party-ideas.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<div id="education-content"> + +<!--#include virtual="/philosophy/philosophy-menu.bg.html" --> +</div> + +<!-- id="education-content" --> +<!--GNUN: OUT-OF-DATE NOTICE--> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<!--#if expr="$OUTDATED_SINCE" --> +<!--#else --> +<!--#if expr="$LANGUAGE_SUFFIX" --> +<!--#set var="DISABLE_TOP_ADDENDUM" value="no" --> +<!--#include virtual="/server/top-addendum.bg.html" --> +<!--#endif --> +<!--#endif --> +<h2 id="ThirdPartyIdeas">Идеи на трети страни</h2> + +<p> +Тези статии представят философските мнения на други хора в поддръжка на +свободния софтуер и свързани с него теми, и не представят позицията на +проекта GNU — но ние малко или много сме съгласни с тях.</p> + +<p> +Много от <a href="/links/links.html#FreedomOrganizations">организациите, +които +работят за свобода при компютърните разработки и електронните +комуникации</a> също имат философски мнения в поддръжка на свободния софтуер +или други, свързани с това теми.</p> + +<ul> + <li><a href="/philosophy/lessig-fsfs-intro.html">Въведението от Лорънс Лесиг</a> +към <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><i>Свободен +софтуер, свободно общество: Избрани есета на Ричард М. Столман</i></a> е +достъпно за четене.</li> + + <li><a +href="http://freedom-to-tinker.com/blog/tblee/trouble-free-riding">Проблемът +с „гратисчията“</a>, от Тимоти Б. Лий.</li> + <li><a +href="http://www.cato-unbound.org/2008/06/09/rasmus-fleischer/the-future-of-copyright/">Бъдещето +на авторското право</a>, есе от Расмус Флейшер.</li> + + <li><a href="http://cic.unb.br/~rezende/trabs/stockholm.html">Цифровият +„Стокхолмски синдром“</a>: размишления върху някои психологически +последствия от пазарните правила, от Педро Резенде, Университета на +Бразилия.</li> + + <li><a href="http://questioncopyright.org">QuestionCopyright.org</a> е +уеб-страница за историята и влиянието на авторското право. Отдадена е на +каузата да предизвика обществено осъзнаване за вредните последствия на +днешната система за авторски права.</li> + <li> + <a +href="http://www.informationweek.com/how-vista-lets-microsoft-lock-users-in/d/d-id/1049559">Как +„Виста“ позволява на „Майкрософт“ да оковат потребителите</a> от Кори +Доктороу. <b>Забележка</b>: Считаме, че е грешка да се използват любимите +пропагандни термини на врага като „доверено ползване на компютри“ (trusted +computing), за да се опише един злонамерен план. + </li> + <li> + <a +href="https://web.archive.org/web/20180914161858/http://movingtofreedom.org/archives/">movingtofreedom.org</a>, +блогът на Скот Карпентър с много статии относно софтуерната свобода. + </li> + <li> + <a href="http://lwn.net/Articles/194701/">Два урока за опасността от +собственическия софтуер</a>, описва опасностите на собственическия софтуер. + </li> + <li> + <a +href="http://southflorida.bizjournals.com/southflorida/stories/2006/07/03/story8.html">На +много лекари е отказан достъпът до записите им от Dr. Notes</a>, пример как +собственическия софтуер предоставя на разработчиците несправедливо надмощие +спрямо потребителите. + </li> + <li>В тази статия Джими Уелс обяснява защо <a +href="http://blog.jimmywales.com/index.php/archives/2004/10/21/free-knowledge-requires-free-software-and-free-file-formats/">свободното +знание изисква свободен софтуер и свободни файлови формати</a>. Той също +разкрива защо <a href="http://www.wikipedia.org">Уикипедия</a> трябва да +бъде свободен софтуер.</li> + <li><a href="http://www.juergen-ernst.de/info_swpat_en.html">Софтуерните патенти +под лупа</a>. В тази статия авторът използва аргументи, основани на ламбда +смятане, за да покаже, че софтуерът не може да бъде патентован.</li> + <li><a href="http://lwn.net/Articles/204641/">Свободните устройства се нуждаят +от свободен софтуер</a>, статия, в която се описва как „актуализация“ на +фърмуера е премахнала възможността за записване на радио емисии.</li> + <li><a +href="http://ocw.mit.edu/courses/sloan-school-of-management/15-352-managing-innovation-emerging-trends-spring-2005/readings/lakhaniwolf.pdf">Докладът +за мотивацията на разработчиците на свободен софтуер</a> от Лахани и Улф +твърди, че значителна част от тях са мотивирани от възгледа, че софтуера +трябва да бъде свободен. Това е въпреки факта, че те са анкетирали +разработчици от SourceForge — сайт, който не поддържа възгледа, че това е +етичен въпрос.</li> + <li><a href="http://www.theinquirer.net/?article=11663">„Гроклоу“ изпраща писмо +в стил „Скъпи Даръл“</a>: група от общността на свободния софтуер и +отворения код са съчинили писмо в отговор на „Отвореното писмо до общността +на отворения код“ от Даръл Макбрайд, изпълнителен директор на SCO.</li> + <li><a +href="http://web.archive.org/web/20060313152550/http://www.hardwarecentral.com/hardwarecentral/editorials/4788/1/"> +Хардуерна централа [архивирани]</a>. Не сме съгласни с един аспект на +извода от статията: Не е законно от страна на „Майкрософт“ да помагат на +„Дисни“ и RIAA да ви налагат „цифрово управление на ограниченията“ (Digital +Restrictions Management — DRM), както и не е законно за „Дисни“ и RIAA да се +опитват. Пълната мощ на изчислителната техника и възможностите ѝ трябва да +са достъпни за Вас, а не само за собствениците на информация.</li> + +<li>Петицията „SCO, съди ме“ надхвърли очакванията на създателя си и вече не се +приемат гласове. Авторът на петицията, Джон Еверит, очакваше само няколко +отговора, но вместо това откликнаха хиляди участници. <a +href="https://www.linuxjournal.com/article/6913">В последната публична изява +относно петицията</a>, той помоли хората да помогнат на <a +href="http://www.fsf.org">ФСС</a> по всеки възможен начин.</li> + +<li><a +href="https://web.archive.org/web/20030904102640/http://proposicion.org.ar/doc/gob/Conde-281102/index.html.en">Отговорът +на сенатор Алберто Конде</a> до CESSI относно законопроект E-135/02-03, +който предлага употребата на свободен софтуер в обществения сектор за +провинцията Буенос Айрес. <a +href="https://web.archive.org/web/20030204005052/http://www.proposicion.org.ar/proyecto/leyes/E-135.02-03/">Законопроектът</a> +е бил предложен лично от сенатор Алберто Конде.</li> + +<li>Някои икономисти изтъкват, че авторското право и патентите <a +href="https://reason.com/2003/03/01/creation-myths-2/">не сполучват да +поощрят прогреса</a>, в името на който се предполага, че съществуват. +<p> +Тази статия изхожда от ограничена икономическа гледна точка към темата, +измервайки социалните възможности само като стоки, които са налични на +определена цена, предполагайки, че вие, като гражданин, сте просто +консуматор и не оценявате свободата си сама по себе си. Използват и +заблуждаващия термин <a +href="/philosophy/words-to-avoid.html#IntellectualProperty">„интелектуална +собственост“</a>, който е подвеждащ, понеже смесва авторското право и +патентите. Статията също ги смесва, което е възможно, понеже авторите +пренебрегват (различните) социални проблеми, които авторското право и +патентите повдигат. +</p><p> +Въпреки тези големи недостатъци, статията е значима. Ако авторското право +може да се заклейми като вредно, дори съдейки само от чисто икономическа +гледна точка, пренебрегвайки етично недопустимия акт на ограничаване на +споделянето, то след като отчетем и етиката, ще отсъдим колко по-вредно е +авторското право в действителност. +</p></li> + + <li>Две статии от Дънкан Кемпбъл обясняват как „задни врати“ на АНС (Агенцията +по национална сигурност — NSA) са били скрити в програми, които са +собственически софтуер: <a +href="https://web.archive.org/web/20130723003646/http://www.heise.de/tp/artikel/2/2898/1.html">Само +АНС може да подслушва, така че това е наред</a> и <a +href="https://www.heise.de/tp/features/How-NSA-access-was-built-into-Windows-3444341.html">Как +достъпът на АНС бе вграден в Уиндоус</a>. И двете са ясна демонстрация как +потребителите на собственически софтуер често не могат да знаят какво +всъщност използват.</li> + + <li><a +href="http://www.compilerpress.ca/Cultural%20Economics/Works/CPU%202000.htm">С.С.П. +на авторското право</a>, от Хари Хилман Чартранд, е добро обобщение на +историята на авторското право.</li> + + <li><a +href="http://eon.law.harvard.edu/openlaw/eldredvashcroft/progress.html">Какво +би трябвало да поощрява Конгреса</a> от Мала Полак обяснява как последните +тенденции на правителството на САЩ да осигури максимален контрол за +носителите на авторски права противоречат на причините за въвеждане на +авторското право, заложени в Конституцията.</li> + + <li>Перуанският конгресмен д-р Едгар Давид Вилануева Нуньес е написал писмо до +управител на „Майкрософт“, след като те са изразили писмено загрижеността си +за предстоящото въвеждане в страната на законопроекта „Свободен софтуер в +публичната администрация“. То върши отлична работа, като потушава +притесненията за свободния софтуер, често повдигани от „Майкрософт“ и +други. <a +href="http://web.archive.org/web/20030207075039/http://www.pimientolinux.com/peru2ms/villanueva_to_ms.html">Тук</a> +е превода на писмото на английски език.</li> + + <li><a +href="http://www.gutenberg.org/files/2170/2170-h/2170-h.htm#2H_4_0018">Британският +историк Томас Макоули</a> е имал идеи за авторското право през 1841 г., +които са верни и днес.</li> + + <li>openrevolt.org бе сайт, посветен на осигуряването на информация относно +Европейската директива за авторско право (ЕДАП) и подобни закони. Поставя +бе акцент върху два принципни проблема на ЕДАП, които предоставят лесна +възможност за носителите на авторски права да цензурират уеб-страници на +доставчици на Интернет услуги и законна закрила на мерки против копиране.</li> + + <li><a href="http://www.chillingeffects.org">Смразяващи последици</a> е сборна +точка за „уведомления за прекратяване“ относно дейности в Мрежата — каним +всички посетители да регистрират уведомленията, които са изпратили или +получили. Уеб-страницата събира такива „уведомления за прекратяване“ в база +от данни за търсене, като ги свързва с обяснения за юридическите проблеми.</li> + + <li><a +href="http://web.archive.org/web/20020222080928/www.byte.com/documents/s=2302/byt1011380870846/">Програмирането +е престъпление</a> от Шанън Кокран е коментар за обвинителния акт срещу Йон +Йохансен за углавно престъпление за помощта му при написването на DeCSS.</li> + + <li><a href="http://law.duke.edu/pd/papers/boyle.pdf">Движението „Второ +обсебване“ и изграждането на „общественото достояние“</a> от Джеймс Бойл.</li> + + <li><a href="http://besser.tsoa.nyu.edu/howard/Papers/pw-public-spaces.html"> +Интелектуална собственост: Атаката над публичното пространство в +киберпространството</a> от Хауърд Бесер описва как различни индустрии +използват влиянието си върху авторското право, за да направят някои места в +Интернет все по-малко публични.</li> + + <li><a +href="http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=267848#PaperDownload">Намиране +на авторското право в бъркотията на Първата поправка</a> от Нийл У. Нетанел, +оспорва отживялото предположение на американската съдебната система, че +„добросъвестната употреба“ елиминира конфликта между авторското право и +Първата поправка на Конституцията на САЩ.</li> + + <li>Ричард Столман се е подписал под <a +href="http://web.archive.org/web/20030803114409/http://perens.com/Articles/StandTogether.html">съвместно +изявление в отговор на коментарите на Крейг Мънди от „Майкрософт“ +[архивирани]</a>.</li> + + <li>В <a href="/philosophy/dmarti-patent.html">Патентна реформа сега!</a>, Дон +Марти призовава поддръжниците на свободния софтуер да номинират Ричард +М. Столман за Консултативния комитет за обществени патенти към Бюрото за +патенти и търговски марки на САЩ (Patent and Trademark Office — USPTO).</li> + + <li><a href="/philosophy/stophr3028.html">Да спрем H.R. 3028</a>, „Законът за +предотвратяване на кибер-пиратството от 1999 г.“</li> + + <li><a +href="http://web.archive.org/web/19991012082619/http://simson.net/clips/98.Globe.05-07.Read_them_and_weep.htm"> +Прочетете ги и плачете [архивирани]</a> от Симсън Гарфинкъл, говори се за +предстоящите законопроекти, които ще предоставят на собствениците на +информация нова всеобхватна власт и ще ограничат дейностите на +потребителите.</li> + + <li><a href="/philosophy/nonsoftware-copyleft.html">Прилагане на „Copyleft“ за +информация, която не е софтуер</a>, от Майкъл Стуц.</li> + <li><a href="/philosophy/free-world.html">Само Свободният свят може да се +изправи срещу „Майкрософт“</a>, от Том Хъл.</li> + <li><a href="http://www.ram.org/ramblings/philosophy/fmp.html">Философията на +свободната музика</a>, от Рам Самудрала.</li> + + <li>Звукозаписните компании искат по-строго авторско право, като твърдят, че те +поддържат музикантите. <a +href="https://web.archive.org/web/20040916075542/http://www.negativland.com/albini.html">Тази +статия</a> показва как се отнасят в действителност звукозаписните компании с +музикантите.</li> + +<!-- the original link was not working, rms suggested i + make a temporary link -neel + http://www.musicisum.com/manifesto.shtml + --> +<!-- + 05 June 2013: Link Broken. It is not available in web.archive.org + because of robots.txt - rsiddharth + + <li> +<a href="http://www.maui.net/~zen_gtr/zgzinepg4.html">The Manifesto: + Piracy is Your Friend</a>, by Jaron Lanier. + <br /> + <strong>Note</strong> that the GNU Project recommends + <a href="/philosophy/words-to-avoid.html">avoiding</a> the term + <a href="/philosophy/words-to-avoid.html#Piracy">piracy</a> since + it implies that sharing copies is somehow illegitimate.</li> + --> +<li><a +href="http://www.ram.org/ramblings/philosophy/fmp/copying_primer.html">Учебник +за начинаещи за етиката на „интелектуална собственост“</a>, от Рам +Самудрала.</li> + <li><a href="/philosophy/self-interest.html">Достатъчно ли е себелюбието за +изграждането на свободна икономика?</a> от Лойд Фюстън.</li> + + <li><a href="/philosophy/kragen-software.html">Хора, места, неща и идеи</a> от +Крейгън Ситакър</li> + <li><a href="http://freenation.org/a/f31l1.html">„Либертариън Кейс“ срещу +правата за интелектуална собственост</a> от Родерик Т. Лонг + <br /> + Движението за свободен софтуер не одобрява либертарианството и <a +href="/philosophy/rms-comment-longs-article.html">ние не сме напълно +съгласни</a> с тази статия. Но все пак тя е полезна за опровергаването на +един определен аргумент, който се изтъква в подкрепа на собственическия +софтуер.</li> + <li><a href="http://old.law.columbia.edu/my_pubs/anarchism.html">Анархизмът +тържествува: Свободният софтуер и смъртта на авторското право</a></li> + + <li><a href="/philosophy/economics_frank/frank.html">Изучаването на икономика +възпрепятства ли сътрудничеството?</a> от Франк, Гилович и Риган.</li> + <li><a href="http://danny.oz.au/freedom/ip/aidfs.html">Разработка, етична +търговия и свободен софтуер</a> от Дани Ий.</li> + <li><a href="/philosophy/bdk.html">Балада за Денис Карджала</a>: Политически +коментар под формата на балада от Тимоти Р. Филипс.</li> + <li><a href="/philosophy/ICT-for-prosperity.html">Оформяне на съвместната +разработка на ИКТ и инициативи за всеобщо благоденствие</a> от Робърт +Дж. Часел.</li> + <li><a +href="http://www.fsfla.org/~lxoliva/papers/free-software/selection-html/"> +Конкурентни преимущества на свободния софтуер</a> от Александре Олива.</li> + <li><a href="http://www.advogato.org/article/89.html" +id="PatentgrantundertheGPL">Предоставяне на патенти под GPL</a> от Raph +Levien.</li> + <li><a +href="http://www.nytimes.com/library/tech/00/05/biztech/articles/10digital.html" +id="ConceptofCopyrightFightsMarkoff">Понятието за битките за авторско право +за оцеляването на Интернет</a> от Джон Маркоф.</li> + + <li><a id="TheRealPurposeOfCopyrightBerry" +href="http://www.libraryjournal.com/article/CA158872.html">Истинската цел на +авторското право</a> от Джон Н. Бери III.</li> + <li><a id="Copyrightfire" href="/philosophy/fire.html">Авторско право върху +огънчето! (хумор)</a> от Йън Кларк.</li> + <li><a +href="http://www.praxagora.com/andyo/professional/infirmation_technology.html" +id="INFOTECH">Бъдещето ни носи „Инфирмационна технология“</a> от Анди Орам.</li> + +<!-- Re: Free Protocols Foundation - it's a maintainance nightmare --> +<!-- to have full descriptions in more then one place. -len --> +<!-- RMS requests that this link is put back, 14 Dec 2000, paulv --> +<li><a href="http://www.freeprotocols.org/">Фондацията за свободни протоколи</a> +е независим публичен форум, посветен на поддръжката на протоколи, свободни +от патенти.</li> + <li><a href="/philosophy/software-libre-commercial-viability.html">Свободният +софтуер и комерсиалната жизнеспособност</a> от Алесандро Рубини</li> + <li><a href="http://www.bmartin.cc/pubs/98il/"> Освобождаване на +информацията</a> от Брайън Мартин. Ние убеждаваме хората да избягват +употребата на термина <a +href="/philosophy/words-to-avoid.html">интелектуална собственост</a> и +вместо това да говорят за авторско право, патенти и/или търговски марки.</li> + <li><a href="http://wearcam.org/seatsale/index.htm">Продажба на право за +седене</a>, сатира за авторското право.</li> + + <li><a href="http://www.cs.cmu.edu/~dst/DeCSS/Gallery/"> Галерия</a> от примери, +демонстриращи колко възмутителен и абсурден е Законът за авторско право в +цифровото хилядолетие (ЗАПЦХ).</li> + + <li><a +href="http://slashdot.org/article.pl?sid=01/03/28/0121209&mode=nocomment">Преглед +на книгата <cite>Цифрово авторско право</cite></a>.</li> + +<!-- The archived version is truncated. + <li> +<a + href="http://web.archive.org/web/20080703140137/http://www.itworld.com/LWD010523vcontrol4">Live and + let license [archived]</a> by Joe Barr.</li> +--> +<li><a +href="https://web.archive.org/web/20191221223329/http://www.piecepack.org/">Piecepack</a> +е набор от парчета за настолни игри, които всеки е свободен да ползва при +създаването или използването на различни видове игри.</li> + + <li>Източна Гианозия са събрали <a +href="http://www.gianoziaorientale.org/info/foreign_politics.html">поглед +към софтуерните патенти и DRM с „език, опрян в бузата“</a>.</li> + + <li><a href="http://www.linuxjournal.com/article/7813">Свободният софтуер и +скаутите</a></li> + + <li><a href="http://fare.tunes.org/articles/patents.html">Патентите са +икономически абсурд</a>: Тази статия приема за предпоставка широко +разпространения възглед, че свободната търговия е за предпочитане. Ние не +винаги сме съгласни — отвъд определени граници, свободната търговия дава на +бизнеса твърде много власт и му позволява да заплашва демокрацията. Но това +е друг въпрос. </li> + + <!-- Description text by RMS --> +<li><a +href="http://www.lewrockwell.com/2000/09/stephan-kinsella/in-defense-of-napster-and-against-the-second-homesteading-rule/"> +В защита на „Napster“ и против второто правило на „чифликчийството“</a></li> + + <li><a href="http://www.mises.org/journals/jls/15_2/15_2_1.pdf">Против +интелектуалната собственост</a>, пролет 2001 г., Списание за учения на +либертарианството (формат PDF)</li> + +<!-- Available only against a fee. + <li> +<a href="http://www.lulu.com/dcparris/">Penguin in the Pew</a>, Free Software from a Christian perspective.</li> +--> +<li><a +href="http://web.archive.org/web/20121029031829/http://www.sci.brooklyn.cuny.edu/~sdexter/Pubs/cepe2005.pdf"> +Сравнителна етична оценка на схемите за лицензиране на свободен софтуер</a> +от Самир Чопра и Скот Декстър</li> + + <li><a +href="http://web.archive.org/web/20131126094524/http://simplemachines.it/index.php/sim-one-project"> +Проектът за хардуер SIM.ONE</a> е създал свободни спецификации за изграждане +на компютри.</li> + + <li><a href="/philosophy/vaccination.html">Вирусен код и ваксинация</a>, статия +от Робърт Дж. Часел</li> + + <li><a href="/philosophy/why-audio-format-matters.html">Защо форматът на +звуковите файлове има значение</a>, от Карл Фогел</li> + + <li>Не е достъпно в мрежата, но през 1960 г. Бърнард Галър е написал писмо до +редактора на „Комуникации на ACM“ (том 3, брой 4, стр. A12-A13), като казва +(споменава цената, но очевидно има предвид свободата): + <blockquote> + <p> + … ясно е, че това, което се таксува, е за разработката на +програмата. Особено съм притеснен, че това произлиза от университет и +вярвам, че руши цялата професия. Няма нито една инсталация на 704, която +директно да не се е възползвала от свободната обмяна на програми, възможна +заради техниките на разпространение и СПОДЕЛЯНЕ. Ако започнем да продаваме +програмите си, това ще предизвика много нежелани прецеденти. + </p> + </blockquote> + (Благодарности на Нелсън Бийб за тази препратка.)</li> +</ul> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 1996-2009 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2020/06/21 22:59:20 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/university.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/university.html new file mode 100644 index 0000000..cb57920 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/university.html @@ -0,0 +1,206 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/university.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/university.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/university.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2014-01-02" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Насоки за университетски служители при издаване на свободен софтуер - +Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/university.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Насоки за университетски служители при издаване на свободен софтуер</h2> + +<p> +Ние от Движението за свободен софтуер вярваме, че компютърните потребители +трябва да разполагат със свободата да променят и разпространяват софтуера, +който използват. Прилагателното „свободен“ в израза „свободен софтуер“ +означава потребителите да са свободни да изпълняват, променят и на свой ред +разпространяват софтуера. Свободният софтуер допринася към човешкото +познание, за разлика от несвободния. Ето защо университетите би трябвало да +насърчават свободния софтуер в името на напредъка на знанието, точно по +начина, по който насърчават учените и изследователите да публикуват +резултатите от своята работа.</p> + +<p> +Уви, много ръководни кадри в университетите проявяват алчно отношение към +софтуера (и изобщо към науката), разглеждайки компютърните програми като +възможност за докарване на лични доходи, а не като възможност за допринасяне +към знанието на човечеството. Разработчиците на свободен софтуер се борят с +тази тенденция вече почти 20 години.</p> + +<p> +Когато през 1984 година започнах да разработвам <a +href="/gnu/thegnuproject.html">операционната система GNU</a>, първата ми +стъпка беше да напусна работата си в Масачузетския технологичен институт. +Направих това тъкмо за да не позволя на бюрото по лицензи в МТИ да попречи +на издаването на GNU като свободно лицензиран софтуер. Вече бях замислил +подход за лицензиране на програми за GNU, който би подсигурил всички +производни версии също да бъдат свободен софтуер (подход, който +изкристализира в <a href="/licenses/gpl.html">Общия публичен лиценз на GNU, +GNU GPL</a>), и не ми се щеше да трябва да се кланям на чиновниците в МТИ, +за да ми позволят да го използвам.</p> + +<p> +През всичките тези години хора, свързани с различни университети, често са +идвали във Фондацията за свободен софтуер, за да получат съвет как да се +справят с администратори, които разглеждат софтуера само като стока за +продан. Един добър метод, приложим дори при специално финансирани проекти, +е да използвате за основа на работата си съществуваща програма, лицензирана +под GNU GPL. Тогава можете да кажете на началството: „Нямаме право да +издаваме променената версия под никакъв друг лиценз, освен GNU GPL — във +всеки друг случай ще сме в нарушение на закона за авторското право“. След +като угаснат доларчетата в очите им, шефовете обикновено се съгласяват +софтуера да бъде издаден като свободен.</p> + +<p> +Можете да помолите за помощ и спонсора, който ви финансира. Когато една +група разработчици от Нюйоркския университет написа компилатора на GNU за +Ada с финансиране от Военновъздушните сили на САЩ, договорът изрично +изискваше произтичащия от проекта код да бъде дарен на Фондацията за +свободен софтуер. Споразумейте се първо със спонсора, а после любезно дайте +на университетската администрация да разбере, че въпросът не търпи +предоговаряне. Те биха предпочели да имат сключен договор за разработка на +свободен софтуер, отколкото да нямат съвсем никакъв договор, така че +най-вероятно ще се съгласят с условията ви.</p> + +<p> +Както и да подходите, добре е да повдигнете въпроса колкото се може по-рано +— и задължително преди разработката да е преполовена. Към този момент, +университетът все още е зависим от вас и вие диктувате правилата: обяснете +на администрацията, че ще завършите програмата и тя действително ще работи, +ако писмено се съгласят тя да бъде разпространявана като свободен софтуер (и +се съгласят с вашия избор на свободен лиценз). В противен случай ще +работите по програмата само дотолкова, че да си напишете по нея научната +статия, но няма да предоставите версия, която да е годна за +разпространение. Когато началниците знаят, че трябва да избират между това +да имат софтуерен пакет, който носи престиж на университета, или да нямат +нищо, те обикновено избират първото.</p> + +<p> +Все пак не всички университети са толкова лакоми. Тексаският университет +следва политика, която улеснява публикуването на разработения там софтуер +като свободен софтуер под Общия публичен лиценз на GNU. Univates в Бразилия +и Международния институт по информационни технологии в Хайдерабад, Индия +също имат практиката да подпомагат издаването на софтуер под GNU GPL. Като +започнете с привличането на поддръжници във факултета си, вие можете също да +успеете да прокарате такава политика във вашия университет. Поставете +въпроса на принципна основа: има ли университетът за мисия да тласка напред +човешкото познание, или единствената му цел е да увековечи сам себе си?</p> + +<p> +Както и да подходите, добре е да проявите непоколебимост и да се +обосновавате от етичната перспектива на въпроса, както правим ние във +Фондацията за свободен софтуер. А за да бъде етичен към обществото, +софтуерът трябва да бъде свободен — и да е свободен за цялото общество.</p> + +<p> +Много програмисти, разработващи свободен софтуер, изповядват своите чисто +прагматични причини да правят това: те отстояват споделянето и променянето +на кода от другите като целесъобразно средство за създаване на мощен и +благонадежден софтуер. Ако такива ценности мотивират и вас да разработвате +свободен софтуер, това е много добре и ние ви благодарим за приноса. Но +тези ценности не ви дават стабилна основа, на която да застанете, когато +администрацията на университета ви притиска или примамва, за да направите +програмата несвободна.</p> + +<p> +Например, тя може да излезе с аргумента, че „С всички пари, които можем да +вземем за програмата, ще можем да я направим още по-мощна и благонадеждна.“ +Това твърдение в крайна сметка може да излезе, но може и да не излезе вярно, +а е трудно да бъде опровергано предварително. Началниците може да предложат +лиценз, при който копия да се предлагат „безплатно, за ползване само с +академична цел“. По този начин на общността като цяло казват, че тя не +заслужава свобода, но претендират, че това ще доведе до академично +сътрудничество, което (според тях) е всичко, от което вие имате нужда.</p> + +<p> +Ако изхождате единствено от позицията на удобството, е трудно да приведете +истински добра причина за отказ на тези безизходни предложения, но е лесно, +ако се обосновавате с етични и политически ценности. Каква е ползата, че +софтуерът ще бъде мощен и благонадежден, ако цената за това е свободата на +потребителите? Не трябва ли свободата да важи и извън академичните кръгове, +така както важи и за тях? Отговорите са очевидни, ако свободата и общността +попадат измежду вашите цели. Свободният софтуер уважава свободата на +потребителите, докато несвободният отрича съществуването й.</p> + +<p> +Нищо не укрепва непоколебимостта така, както съзнанието, че свободата на +общността зависи, поне в един случай, от вас самите.</p> + +<hr /> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: Избрани есета на Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 2002 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" +href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс +„Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Вася Атанасова <a +href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com"><vassia.atanassova@gmail.com></a>, +2009 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:02 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/vaccination.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/vaccination.html new file mode 100644 index 0000000..9eb7d0c --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/vaccination.html @@ -0,0 +1,112 @@ +<!--#set var="ENGLISH_PAGE" value="/philosophy/vaccination.en.html" --> +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Вирусен код и ваксинация - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/vaccination.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<h2>Вирусен код и ваксинация</h2> + +<p>от <strong>Робърт Дж. Часел</strong></p> + +<p>Когато другите ме нараняват, аз се опитвам да се отбранявам. Пък някои от +тях ми викат, че ги боляло от това. Казват, че трябвало да позволя на +другите да ограбват труда ми. Обясняват ми, че не бивало никога да правя +опити да се защитавам.</p> + +<p>И ми твърдят, че трябвало да спра да използвам Общия публичен лиценз на GNU +— лиценз, който ме имунизира срещу заразата. Вместо това, да съм възприемел +лиценз, който позволява на други хора безнаказано да ме обират. От мен се +иска да прегърна лиценз, който ми забранява да отвръщам на удара с удар. Да +се откажа от правото си да се възползвам от производните на моята работа — +право, което аз притежавам според настоящото авторскоправно законодателство.</p> + +<p>Естествено, не го казват с такъв трескав тон. Обикновено никой не ми казва, +че съм „заразен“. По-скоро така наричат правната защита, която аз +използвам. Избрания от мен лиценз наричат „вирусен“.</p> + +<p>В ежедневната реч, думи като „заразявам“ и „вирус“ са свързани с болести. В +реториката се използват като метафори. Един инструмент на правото не може +да е болестотворен организъм, но понеже в обществото витае схващането, че +законите са язви, та и тези метафори добре си вършат работата.</p> + +<p>С думите си хората, които искат да ме ограбят, ми казват, че им прилошава, +когато аз им преча да го сторят. Не им се ще да обръщат внимание на тъй +наречената „болест“, която така ги втриса — за тях „болест“ е моето здраве и +моите права, както и здравето и правата на другите хора. Вместо това, те +подбират метафори, с които да заблудят хората в мисленето им. Не желаят +никой да реши, че аз съм добрият гражданин, който предотвратява +престъплението. С метафорите си искат да подведат другите да си мислят, че +развъдникът на зараза съм аз.</p> + +<p>Всъщност, Общият публичен лиценз на GNU ме защитава. Конотациите с „вируси“ +и „инфекции“ идват вследствие избора ми на защитен механизъм, от който на +всички, които искат да ме ограбят, им призлява. Аз искам свобода от техните +набези, но те искат да имат силата да ми навредят. И когато не могат да го +направят, се поболяват.</p> + +<p>За да използвам друга метафора, свързана със здраве и болест, ще кажа, че +Общият публичен лиценз на GNU ме <em>ваксинира</em>, закриля ме от кражби.</p> + +<p>Забележете, че кражбата, за която говоря, в някои ситуации е единствено +правна: ако лицензирате произведенията си под видоизменен BSD или подобен +лиценз, тогава другите могат законно да вземат наготово труда ви, да правят +по него поправки и подобрения и да ви забранят после вие да използвате този +код. Лично аз ненавиждам тази постановка, но тя съществува.</p> + + +<div style="font-size: small;"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> + +<p> +Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. +<br /> +Моля, изпращайте доклади за счупени хипервръзки и други корекции или +предложения на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>. +</p> + +<p> +Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията за +преводачи</a> за информация относно координирането и подаването на преводи +на тази статия. +</p> + +<p> +Copyright © 2008, 2014 Робърт Дж. Часел +</p> +<p>Дословното копиране и разпространение на цялата статия са позволени за всеки +тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази бележка да бъде +запазена. +</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Вася Атанасова <a +href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com"><vassia.atanassova@gmail.com></a>, +2009 г.</div> + + + <p><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2014/12/29 09:29:46 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> + +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-copyleft.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-copyleft.html new file mode 100644 index 0000000..5bd8dd8 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-copyleft.html @@ -0,0 +1,138 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/why-copyleft.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/why-copyleft.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/why-copyleft.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="/philosophy/po/why-copyleft.bg-diff.html" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2017-12-11" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.86 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Защо „copyleft“? - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/why-copyleft.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Защо „copyleft“?</h2> + +<p> +<cite>„Когато става въпрос за защитаването на свободата на другите, да +залегнеш и да не правиш нищо е акт на слабост, не на скромност.“</cite> +</p> + +<p> +В проекта GNU обикновено препоръчваме на хората да използват <a +href="/licenses/copyleft.html">„copyleft“</a> лицензи като GNU GPL, вместо +свободни лицензи, които не са „copyleft“. Не спорим ожесточено срещу +лицензите, които не са „copyleft“ — понякога препоръчваме използването им +при специални случаи. Но защитниците на тези лицензи демонстрират +определена тенденция на жестоко оспорване на <abbr title="General Public +License">GPL</abbr>. +</p> + +<p> +При един такъв спор, човекът заяви, че неговият избор на един от лицензите +на BSD е „акт на скромност“: „Аз не искам нищо от тези, които ползват кода +ми, освен да отдават заслугите на мен“. Доста пресилено е да се описва +легално изискване за приписване на заслуги като „скромност“, но има и +по-дълбока причина, която трябва да се има в предвид. +</p> + +<p> +Скромността е отричането от собствения интерес, но вие и човека, който +ползва кода ви, не сте единствените, които са засегнати от вашия избор на +лиценз за свободен софтуер, който сте решили да използвате. Ако някой, +който използва вашия код в несвободна програма, се опитва да отнеме +свободата от останалите и ако му позволите да го направи, вие ще се +провалите в защитаването на тяхната свобода. Когато става въпрос за +защитаването на свободата на другите, да залегнеш и да не правиш нищо е акт +на слабост, не на скромност. +</p> + +<p> +Издаването на кода ви под <a href="/licenses/bsd.html">някой от лицензите на +BSD</a> или някой друг свободен лиценз, който не е „copyleft“, не е погрешно +— програмата все още е свободен софтуер, и все още е принос към нашата +общност. Но това е слабост, и в повечето случаи не е най-добрия начин за +насърчаването на свободата на потребителите да споделят и променят софтуера. +</p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 2003, 2007, 2008, 2013 Фондация за свободен софтуер</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2020/07/05 14:10:26 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +<!-- for class="inner", starts in the banner include --> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html new file mode 100644 index 0000000..2d62017 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html @@ -0,0 +1,391 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/why-free.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/why-free.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/why-free.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-07-21" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Защо софтуерът не трябва да има собственици - Проектът GNU - Фондация за +свободен софтуер</title> + +<meta name="Keywords" content="GNU, GNU Project, FSF, Free Software, Free Software Foundation, Why Software +Should Not Have Owners, ГНУ, Проектът GNU, ФСС, свободен софтуер, Фондация +за свободен софтуер, Защо софтуерът не трябва да има собственици" /> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/why-free.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Защо софтуерът не трябва да има собственици</h2> + +<p>от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p> + +<p> +Цифровите информационни технологии допринасят за света, като правят по-лесно +копирането и промяната на информация. Компютрите предричат да направят това +по-лесно за всички нас.</p> + +<p> +Не всеки иска да е по-лесно. Системата на авторското право дава на +софтуерните програми „собственици“, повечето от които целят да възпрат +потенциалната полза на софтуера от останалата част от обществото. Те искат +да са единствените, които да могат да копират и променят софтуера, който +ползваме.</p> + +<p> +Системата на авторското право се е зародила с печатарството — технология за +масово производство на копия. Авторското право е пасвало добре на тази +технология, защото е ограничавало само масовите производители на копия. То +не е отнемало свободата от читателите на книги. Обикновен читател, който не +е притежавал печатарска преса, би могъл да копира книги само с химикалка и +мастило, и неколцина читатели са били съдени за това.</p> + +<p> +Цифровата технология е по-гъвкава от печатарската преса: когато информацията +е в цифрова форма, може лесно да се направи копие и да се сподели с +останалите. Тази ѝ гъвкавост я прави несъвместима със система като +авторското право. Това е и причината за непрекъснато нарастващите +отвратителни и драконови мерки, които се използват в наши дни за насилствено +прилагане на авторското право върху софтуера. Помислете върху тези практики +на Асоциацията на издателите на софтуер (Software Publishers Association — +SPA):</p> + +<ul> +<li>Масова пропаганда, че е грешно да не се подчиняваш на собствениците, за да +помогнеш на приятеля си.</li> + +<li>Търсене и насърчаване на доносници, които да докладват за колегите си.</li> + +<li>Хайки (с подкрепата на полицията) на офиси и училища, при които се казва на +хората, че трябва да докажат невинността си за незаконно копиране.</li> + +<li>Съдебно преследване (от правителството на САЩ, по настояване на АИС) на хора +като Дейвид ЛаМакия от <abbr title="Масачузетски институт за +технологии">МИТ</abbr>, не за копиране на софтуер (той не е обвиняван за +копиране изобщо), а само за оставянето на средства за копиране без пазач и +провал при упражняване на цензура при използването им.</li> +</ul> + +<p> +Всичките четири практики напомнят онези, използвани в бившия Съветски съюз, +когато всяка копирна машина е имала пазач, който да предотвратява забранено +копиране, и хората е трябвало да копират информацията тайно и да я предават +от ръка на ръка като самиздат. Разбира се, има и разлика: мотивът за +контрол върху информацията в Съветския съюз е бил политически; в САЩ мотивът +е печалбата. Но нас ни засягат пряко действията, не мотивите. Всеки опит +за блокиране на споделянето на информация, независимо защо, води до същите +методи и същата жестокост.</p> + +<p> +Собствениците използват няколко вида аргументи, за да ни убедят да им +предоставим властта да контролират как използваме информацията:</p> + +<ul> +<li id="name-calling">Обидни думи. + +<p> +Собствениците използват оклеветяващи думи като „пиратство“ и „кражба“, както +и експертна терминология като „интелектуална собственост“ и „щети“, за да +наложат определен начин на мислене у обществото — опростена аналогия между +програмите и физическите обекти.</p> + +<p> +Нашите мисли и интуиции относно собствеността върху материалните обекти са +за това дали е правилно да <em>отнемеш обект</em> от някой друг. Те не се +отнасят директно до <em>правенето на копие</em> на нещо. Но въпреки това, +собствениците искат от нас да ги прилагаме и в този случай.</p></li> + +<li id="exaggeration">Преувеличаване. + +<p> +Собствениците казват, че те понасят „вреди“ или „икономически загуби“, +когато потребителите копират сами програми. Но копирането няма директен +ефект върху собственика и не вреди никому. Собственикът може да загуби само +ако човека, който е направил копието, би платил за такова на собственика.</p> + +<p> +Малко замисляне върху въпроса ни показва, че повечето от тези хора не биха +си купили копия. И все пак собствениците изчисляват техните „загуби“ все +едно всеки би си купил копие. Това е преувеличение — меко казано.</p></li> + +<li id="law">Законът. + +<p> +Собствениците често се позовават на текущите закони и на жестоките глоби, с +които ни заплашват. При този подход не се подлага на съмнение, че днешните +закони рефлектират морала по безспорен начин — но същевременно, от нас се +иска да се отнасяме към тези глоби като естествени факти, за наличието на +които никой не може да бъде обвинен.</p> + +<p> +Този вид убеждаване не е измислен, за да бъде оборван чрез критично мислене +— целта е да се наложи схващането, че сме престъпници.</p> + +<p> +Елементарно е, че законите не решават кое е правилно и кое е погрешно. +Всеки американец би трябвало да знае, че през 50-те години беше +противозаконно в много щати чернокож да седи отпред в автобус. Но само +расистите биха казали, че да се седи там е лошо нещо.</p></li> + +<li id="natural-rights">Естествени права. + +<p> +Авторите често изтъкват, че имат специална връзка с програмите, които са +написали, и в резултат уверяват, че техните желания и интереси относно +програмата просто превъзхождат тези на който и да е — или дори тези на +цялата останала част от света. (Обикновено компании, а не автори, държат +авторските права върху софтуера, но от нас се очаква да пренебрегнем това +несъответствие.)</p> + +<p> +На тези, които предлагат това като етична аксиома — авторът е по-важен от +вас — мога да кажа само, че аз, изтъкнат автор на софтуер, го наричам +глупост.</p> + +<p> +Но общо взето хората биха изпитали симпатия към аргументите за естествените +права поради две причини.</p> + +<p> +Една причина е непрекъснато натякваната аналогия с материалните обекти. +Когато аз си сготвя спагети, възразявам, ако някой друг ги изяде, понеже по +този начин аз не мога да ги изям. Неговото действие ми вреди точно толкова, +колкото го облагодетелства — само един от нас би могъл да изяде спагетите, +така че въпросът е, кой? Най-малката разлика между нас е достатъчна, за да +наклони везните на етичния баланс.</p> + +<p> +Но когато вие изпълнявате или променяте програма, която аз съм написал, това +ви засяга директно, а мен само косвено. Дали ще дадете копие на приятел +засяга вас и приятеля ви много повече, отколкото мен. Не би трябвало да +имам правото да ви казвам да не правите тези неща. Никой не трябва да има +това право.</p> + +<p> +Втората причина е, че се казва на хората, че естествените права на авторите +са възприета традиция в нашето общество, която не може да се подлага на +съмнение.</p> + +<p> +От историческа гледна точка, точно обратното е вярно. Идеята за естествени +права на авторите е била предложена и решително отхвърлена, когато е била +изготвяна Конституцията на САЩ. Точно затова Конституцията само +<em>позволява</em> система на авторско право и не <em>изисква</em> такава. +Затова се казва, че авторското право трябва да е временно. В нея също се +твърди, че целта на авторското право е да насърчава прогреса — не да +възнаграждава авторите. Авторското право възнаграждава авторите по известен +начин, и издателите повече, но това е предвидено като начин за промяна на +поведението им.</p> + +<p> +Истинската установена традиция на нашето общество е, че авторското право се +отнася до естествените права на общността — и че може да бъде оправдано само +ако е в полза на общността.</p></li> + +<li id="economics">Икономика. + +<p> +Последният аргумент за наличието на собственици на софтуер е, че това води +до производството на повече софтуер.</p> + +<p> +За разлика от другите, този аргумент поне възприема основателен подход към +темата. Основан е на логична цел — задоволяването на потребителите на +софтуер. Освен това е ясно, че хората ще произвеждат повече даден продукт, +когато са добре платени за тази си дейност.</p> + +<p> +Но икономическият аргумент има голям пропуск: той е основан на презумпцията, +че разликата е само в това колко пари трябва да платим. Това предполага, че +ние искаме <em>производство на софтуер</em>, независимо дали софтуера има +собственици или не.</p> + +<p> +Хората с готовност възприемат това предположение, понеже то е в унисон с +нашия опит за материалните обекти. Да вземем за пример един сандвич. Може +да имате възможност да се сдобиете с еднакъв сандвич безплатно или срещу +определена сума. Ако е така, единствената разлика е сумата, която плащате. +Дали ще го купите или не, сандвичът има същия вкус, същата хранителна +стойност, а и в двата случая може да го изядете само веднъж. Дали ще +получите сандвича от собственик или не не може да ви засегне по никакъв +начин, освен парите, които притежавате след това.</p> + +<p> +Това е вярно за всеки вид материален обект — дали има собственик или не не +оказва пряко влияние върху това какво <em>представлява</em>, или какво бихте +могли да правите с него, след като го придобиете.</p> + +<p> +Но ако една програма има собственик, това до голяма степен определя каква е, +и какво може да правите с нейно копие, ако го купите. Разликата не е само +въпрос на пари. Системата на собственици на софтуер ги окуражава да +произвеждат нещо — но не точно това, от което обществото се нуждае +наистина. И причинява неуловимо етично замърсяване, което вреди на всички +ни.</p></li> + +</ul> + +<p> +От какво има нужда обществото? Има нужда от информация, която да е истински +достъпна за гражданите — например програми, които хората да могат да четат, +да коригират, да адаптират и подобряват, не само да ги ползват. Но това, +което собствениците на софтуер обикновено предоставят, е черна кутия, която +не можем да изучаваме или променяме.</p> + +<p> +Обществото също има нужда от свобода. Когато една програма има собственик, +потребителите губят свободата да контролират част от собствения си живот.</p> + +<p> +И преди всичко обществото трябва да поощрява духа на доброволно +сътрудничество у гражданите. Когато собствениците на софтуер ни казват, че +да помогнеш на ближния по естествен начин е „пиратство“, те замърсяват +гражданския дух на нашето общество.</p> + +<p> +Ето защо ние казваме, че <a href="/philosophy/free-sw.html">свободният +софтуер</a> е въпрос на свобода, не на цена.</p> + +<p> +Икономическият аргумент в полза на собствениците е погрешен, но +икономическият проблем е налице. Някои хора пишат полезен софтуер за +удоволствие или от възхищение и любов, но ако искаме повече софтуер от този, +който те пишат, трябва да набираме средства.</p> + +<p> +От 80-те години насам, разработчиците на свободен софтуер са опитвали +различни методи за набирането на средства, с известен успех. Няма нужда +никой да става богат — типичният приход е напълно достатъчно поощрение за +много дейности, които имат по-малък задоволяващ ефект от програмирането.</p> + +<p> +Години наред, докато задруга не направи това ненужно, аз се издържах от +специфични подобрения на софтуера, който бях написал. Всяко подобрение беше +добавяно към стандартната издавана версия и така достъпно за цялата +общност. Клиентите ми плащаха, за да работя върху подобрения, които те +искаха, вместо върху функционалности, които иначе бих определил като с +най-висок приоритет.</p> + +<p> +Някои разработчици на свободен софтуер печелят пари, като продават услуги по +поддръжка. През 1994 г. „Сигнус Съпорт“, с около 50 служители, предвиждат, +че около 15 процента от дейността на техния персонал е бил разработка на +свободен софтуер — достоен за уважение дял за софтуерна фирма.</p> + +<p> +В началото на 90-те, фирми, включващи „Интел“, „Моторола“, „Тексас +Инструментс“ и „Аналог Дивайсес“ се обединиха, за да финансират +продължаването на разработката на компилатора на GNU за езика Си. Повечето +от разработката на GCC все още се извършва от платени програмисти. +Компилаторът на GNU за езика Ада бе финансира през 90-те от Военновъздушните +сили на САЩ, и продължи оттогава насам чрез фирма, създадена специално с +тази цел.</p> + +<p> +Движението за свободен софтуер все още е малко. Но примерът за радио в САЩ, +поддържано от слушателите, ни показва, че е възможно да се поддържа голяма +дейност без да се насилва всеки потребител да плаща.</p> + +<p> +Като компютърен потребител днес, може да се окаже така, че ползвате +програма, която е <a +href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически +софтуер</a>. Ако ваш приятел ви помоли за копие, би било грешно да +откажете. Но тайното сътрудничество не води към добро общество. Човек би +трябвало да се стреми да живее почтен живот, открито и с гордост, а това +означава да каже „не“ на собственическия софтуер.</p> + +<p> +Вие заслужавате да имате възможността да си сътрудничите открито и свободно +с други хора, които ползват софтуер. Вие заслужавате да можете да изучавате +как работи софтуера, и да обучавате учащите с него. Вие заслужавате да +можете да наемете любимия си програмист да оправи грешка в софтуера.</p> + +<p> +Вие заслужавате свободен софтуер.</p> + +<hr class="thin"/> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 1994, 2009 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2008 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2020/07/05 14:11:21 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-gnu-linux.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-gnu-linux.html new file mode 100644 index 0000000..509d11f --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-gnu-linux.html @@ -0,0 +1,279 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/gnu/po/why-gnu-linux.bg.po"> + https://www.gnu.org/gnu/po/why-gnu-linux.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/gnu/why-gnu-linux.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-06-26" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Защо GNU/Линукс? - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/gnu/po/why-gnu-linux.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Какво има в името?</h2> + +<p><strong>от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p> + +<div class="announcement"> + <blockquote><p>Ако искате да научите повече по този въпрос, може да прочетете нашите <a +href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ за GNU/Линукс</a>, също статиите <a +href="/gnu/linux-and-gnu.html">Линукс и проектът GNU</a> (историята на +системата GNU/Линукс, що се отнася до проблема с наименованието) и <a +href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">Потребители на GNU, които +никога не са чували за GNU</a>. + +</p></blockquote> +</div> + +<p> +Имената изразяват значения — нашият избор на имена определя значението на +това, което казваме. Неподходящото име дава на хората грешна представа. +Една роза под каквото и да е име би ухаела хубаво — но ако я наречете +химикалка, хората ще са доста разочаровани, когато се опитат да пишат с +нея. Ако наричате химикалките „рози“, хората няма да осъзнават за какво са +полезни те. Ако наричате операционната система Линукс, това внушава +погрешна представа за произхода, историята и целта на системата. Ако я +наричате <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a>, това дава +представа (макар и не пълна) за вярната идея.</p> +<p> +Наистина ли има това значение за нашата общност? Важно ли е дали хората +знаят за произхода, историята и целта на системата? Да — защото хората, +които забравят историята, са обречени да я повторят. Свободният свят, който +се изгради около <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a> не е +гарантиран да оцелее; проблемите, които ни подтикнаха да разработим GNU, не +са напълно изкоренени и заплашват да се върнат обратно.</p> + +<p> +Когато обяснявам защо е уместно операционната система да се нарича +GNU/Линукс вместо Линукс, хората понякога отговарят по този начин:</p> + +<blockquote><p> +<em>Дори при положение, че проектът GNU заслужава признание за работата си, +струва ли си да се вдига шум, когато хората не отдават необходимото? Не е +ли по-важно, че работата е свършена, а не кой я е свършил? Би трябвало да +си отдъхнете, да се гордеете с добре свършената работа и да не се безпокоите +за заслугите.</em> +</p></blockquote> +<p> +Това би бил мъдър съвет, само ако ситуацията беше такава — ако работата беше +свършена и е дошло време за почивка. Де да беше така! Днес все още е пълно +с предизвикателства и не е време да приемаме бъдещето си наготово. Силата +на нашата общност се опира на отдадеността ни към свободата и +сътрудничеството. Използването на името <a +href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a> е начин хората да си напомнят +това и да осведомяват останалите за тези цели.</p> + +<p> +Възможно е да се пише добър свободен софтуер и без да си мисли за GNU; много +добра работа е била свършена в името на Линукс. Но още от самото си +възникване, терминът „Линукс“ е бил свързан с философия, която не е отдадена +на свободата за сътрудничество. След като името се използва все по-широко и +в бизнеса, ще имаме дори още повече проблеми да го свързваме с общностния +дух.</p> + +<p> +Голямо предизвикателство за бъдещето на свободния софтуер идва от +тенденцията на компании, разпространяващи дистрибуции на „Линукс“, да +добавят несвободен софтуер към <a +href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a> в името на удобството и +производителността. Всички разработчици на големи комерсиални дистрибуции +правят това; никой не издава дистрибуция, която да е напълно свободна. +Повечето от тях не обозначават ясно несвободните пакети в техните +дистрибуции. Много дори разработват несвободен софтуер и го добавят към +системата. Някои възмутително рекламират „Линукс“ системи, лицензирани „за +инсталация“, които предоставят на потребителите толкова свобода, колкото и +„Майкрософт Уиндоус“.</p> + +<p> +Хората се опитват да оправдават добавянето на несвободен софтуер в името на +„популярността на Линукс“ — на практика, ценейки популярността повече от +свободата. Понякога това се признава открито. Например, сп. „Уайърд“ писа, +че Робърт Макмилан, редактор на сп. „Линукс“, „чувства, че преходът към +софтуер с отворен код трябва да е подхранван от технически, а не политически +решения“. А изпълнителният директор на „Калдера“ открито призова +потребителите да <a +href="http://www.zdnet.com/article/stallman-love-is-not-free/">изоставят +стемежа към свобода и да работят за „популярността на Линукс“</a>.</p> + +<p> +Добавянето на несвободен софтуер към системата <a +href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a> може и да увеличава +популярността, ако под „популярност“ имаме предвид броя на хората, които +използват <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a> в комбинация с +несвободен софтуер. Но в същото време, това безусловно окуражава общността +да приеме несвободния софтуер като нещо хубаво, и да забрави стремежа към +свобода. Не е добре да караш по-бързо, ако не можеш да се задържиш на пътя.</p> + +<p> +Когато несвободната „добавка“ е библиотека или инструмент за програмиране, +тя може да се превърне в капан за разработчиците на свободен софтуер. +Когато те пишат свободен софтуер, който зависи от несвободен пакет, техния +софтуер не може да бъде част от напълно свободна система. По този начин +„Мотиф“ и „Кю ти“ хванаха в капан огромна част от свободния софтуер, +създавайки проблеми, решаването на които отне години. Проблемът с „Мотиф“ +не е напълно разрешен, понеже „Лестиф“ има нужда от доизглаждане. По-късно, +несвободната реализация на Джава на „Сън“ имаше подобен ефект — <a +href="/philosophy/java-trap.html">„клопката на Джава“</a>, за щастие вече +извън действие.</p> + +<p> +Ако общността ни продължава да се движи в тази посока, може да пренасочи +бъдещето на <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a> към мозайка от +свободни и несвободни компоненти. След пет години със сигурност ще имаме +доста свободен софтуер; но ако не сме внимателни, той почти няма да бъде +използваем без несвободния софтуер, който потребителите очакват да намерят +заедно с него. Ако това се случи, нашата кампания за свобода би била +провалена.</p> + +<p> +Ако издаването на свободни алтернативи беше просто въпрос на програмиране, +разрешаването на бъдещи проблеми би могло да става по-лесно, когато +ресурсите за разработка на общността се увеличат. Но ние се изправяме пред +препятствия, които заплашват това да стане по-трудно: закони, които +забраняват свободния софтуер. При положение, че софтуерните патенти взимат +връх, и закони като <abbr title="Закон за авторското право в цифровото +хилядолетие">ЗАПЦХ</abbr> (<abbr title="Digital Millennium Copyright +Act">DMCA</abbr>) се използват, за да забраняват разработката на свободен +софтуер за важни задачи като гледане на DVD или слушане на поток +„РиълАудио“, ще се окажем в безизходица. Няма да имаме ясен път за борба +против патентованите и секретни формати за данни, освен <strong>да отхвърлим +несвободните програми, които ги използват</strong>.</p> + +<p> +Посрещането на тези предизвикателства ще изисква най-различни видове +усилие. Но това, от което се нуждаем най-много, за да се противопоставим на +което и да е предизвикателство, е да помним целта — свободата за +сътрудничество. Не можем да очакваме едно обикновено желание за мощен и +надежден софтуер да мотивира хората да полагат големи усилия. Имаме нужда +от онзи вид решителност, който хората проявавят, когато се борят за +свободата си и за общността си — решителност да продължаваме с години и да +не се отказваме.</p> + +<p> +В нашата общност, тази цел и тази непоколебимост произлизат основно от +проекта GNU. Ние сме тези, които говорим за свободата и общността като +нещо, което трябва да се отстоява; организациите, които говорят за „Линукс“, +обикновено не казват това. Списанията за „Линукс“ са пълни с реклами на +несвободен софтуер; компаниите, които пакетират „Линукс“, добавят несвободен +софтуер към системата; други компании „поддържат Линукс“ като разработват +несвободни програми за GNU/Линукс; групите потребители на „Линукс“ +обикновено канят продавач да представя тези приложения. Основното място, +където хора от нашата общност могат да попаднат на идеята за свобода и +непоколебимост е в проекта GNU.</p> + +<p> +Но когато хората попаднат на него, ще почувстват ли, че се отнася до тях?</p> + +<p> +Хората, които знаят, че използват система, произлизаща от проекта GNU, ще +видят пряка връзка между тях и GNU. Те няма автоматично да се съгласят с +философията ни, но ще видят поне една причина сериозно да се замислят за +нея. За разлика от тях, хората, които се считат за „потребители на Линукс“ +и вярвят, че проекта GNU е „разработил инструменти, които се оказват полезни +за Линукс“, обикновено възприемат само непряка връзка между себе си и GNU. +Те може просто да пренебрегнат философията на GNU, когато попаднат на нея.</p> + +<p> +Проектът GNU е идеалистичен, и всеки, който насърчава идеализма, днес е +изправен пред огромно препятствие: преобладаващата идеология окуражава +хората да отхвърлят идеализма като „непрактичен“. Нашият идеализъм е бил +изключително практичен: това е причината да имаме свободна операционна +система <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a>. Хората, които +обичат тази система, би трябвало да знаят, че тя е нашия идеализъм, +реализиран на практика.</p> + +<p> +Ако „работата“ наистина беше свършена и нямаше нищо спорно, освен заслугите, +навярно би било по-мъдро да оставим това настрана. Но ние не сме в това +положение. За да вдъхновяваме хората да вършат работата, която трябва да се +свърши, ние трябва да получим признание за вече свършеното от нас. Моля, +помогнете ни, като наричате операционната система <a +href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a>.</p> + +<hr /> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> + </div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 2000, 2006, 2007 Richard Stallman</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2006, 2007, 2008, +2009 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2020/07/04 08:32:33 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> |