why-free.html (27684B)
1 <!--#set var="PO_FILE" 2 value='<a href="/philosophy/po/why-free.bg.po"> 3 https://www.gnu.org/philosophy/po/why-free.bg.po</a>' 4 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/why-free.html" 5 --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" 6 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-07-21" --> 7 8 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> 9 <!-- Parent-Version: 1.77 --> 10 11 <!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> 12 <title>Защо софтуерът не трябва да има собственици - Проектът GNU - Фондация за 13 свободен софтуер</title> 14 15 <meta name="Keywords" content="GNU, GNU Project, FSF, Free Software, Free Software Foundation, Why Software 16 Should Not Have Owners, ГНУ, Проектът GNU, ФСС, свободен софтуер, Фондация 17 за свободен софтуер, Защо софтуерът не трябва да има собственици" /> 18 19 <!--#include virtual="/philosophy/po/why-free.translist" --> 20 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> 21 <!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> 22 <h2>Защо софтуерът не трябва да има собственици</h2> 23 24 <p>от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p> 25 26 <p> 27 Цифровите информационни технологии допринасят за света, като правят по-лесно 28 копирането и промяната на информация. Компютрите предричат да направят това 29 по-лесно за всички нас.</p> 30 31 <p> 32 Не всеки иска да е по-лесно. Системата на авторското право дава на 33 софтуерните програми „собственици“, повечето от които целят да възпрат 34 потенциалната полза на софтуера от останалата част от обществото. Те искат 35 да са единствените, които да могат да копират и променят софтуера, който 36 ползваме.</p> 37 38 <p> 39 Системата на авторското право се е зародила с печатарството — технология за 40 масово производство на копия. Авторското право е пасвало добре на тази 41 технология, защото е ограничавало само масовите производители на копия. То 42 не е отнемало свободата от читателите на книги. Обикновен читател, който не 43 е притежавал печатарска преса, би могъл да копира книги само с химикалка и 44 мастило, и неколцина читатели са били съдени за това.</p> 45 46 <p> 47 Цифровата технология е по-гъвкава от печатарската преса: когато информацията 48 е в цифрова форма, може лесно да се направи копие и да се сподели с 49 останалите. Тази ѝ гъвкавост я прави несъвместима със система като 50 авторското право. Това е и причината за непрекъснато нарастващите 51 отвратителни и драконови мерки, които се използват в наши дни за насилствено 52 прилагане на авторското право върху софтуера. Помислете върху тези практики 53 на Асоциацията на издателите на софтуер (Software Publishers Association — 54 SPA):</p> 55 56 <ul> 57 <li>Масова пропаганда, че е грешно да не се подчиняваш на собствениците, за да 58 помогнеш на приятеля си.</li> 59 60 <li>Търсене и насърчаване на доносници, които да докладват за колегите си.</li> 61 62 <li>Хайки (с подкрепата на полицията) на офиси и училища, при които се казва на 63 хората, че трябва да докажат невинността си за незаконно копиране.</li> 64 65 <li>Съдебно преследване (от правителството на САЩ, по настояване на АИС) на хора 66 като Дейвид ЛаМакия от <abbr title="Масачузетски институт за 67 технологии">МИТ</abbr>, не за копиране на софтуер (той не е обвиняван за 68 копиране изобщо), а само за оставянето на средства за копиране без пазач и 69 провал при упражняване на цензура при използването им.</li> 70 </ul> 71 72 <p> 73 Всичките четири практики напомнят онези, използвани в бившия Съветски съюз, 74 когато всяка копирна машина е имала пазач, който да предотвратява забранено 75 копиране, и хората е трябвало да копират информацията тайно и да я предават 76 от ръка на ръка като самиздат. Разбира се, има и разлика: мотивът за 77 контрол върху информацията в Съветския съюз е бил политически; в САЩ мотивът 78 е печалбата. Но нас ни засягат пряко действията, не мотивите. Всеки опит 79 за блокиране на споделянето на информация, независимо защо, води до същите 80 методи и същата жестокост.</p> 81 82 <p> 83 Собствениците използват няколко вида аргументи, за да ни убедят да им 84 предоставим властта да контролират как използваме информацията:</p> 85 86 <ul> 87 <li id="name-calling">Обидни думи. 88 89 <p> 90 Собствениците използват оклеветяващи думи като „пиратство“ и „кражба“, както 91 и експертна терминология като „интелектуална собственост“ и „щети“, за да 92 наложат определен начин на мислене у обществото — опростена аналогия между 93 програмите и физическите обекти.</p> 94 95 <p> 96 Нашите мисли и интуиции относно собствеността върху материалните обекти са 97 за това дали е правилно да <em>отнемеш обект</em> от някой друг. Те не се 98 отнасят директно до <em>правенето на копие</em> на нещо. Но въпреки това, 99 собствениците искат от нас да ги прилагаме и в този случай.</p></li> 100 101 <li id="exaggeration">Преувеличаване. 102 103 <p> 104 Собствениците казват, че те понасят „вреди“ или „икономически загуби“, 105 когато потребителите копират сами програми. Но копирането няма директен 106 ефект върху собственика и не вреди никому. Собственикът може да загуби само 107 ако човека, който е направил копието, би платил за такова на собственика.</p> 108 109 <p> 110 Малко замисляне върху въпроса ни показва, че повечето от тези хора не биха 111 си купили копия. И все пак собствениците изчисляват техните „загуби“ все 112 едно всеки би си купил копие. Това е преувеличение — меко казано.</p></li> 113 114 <li id="law">Законът. 115 116 <p> 117 Собствениците често се позовават на текущите закони и на жестоките глоби, с 118 които ни заплашват. При този подход не се подлага на съмнение, че днешните 119 закони рефлектират морала по безспорен начин — но същевременно, от нас се 120 иска да се отнасяме към тези глоби като естествени факти, за наличието на 121 които никой не може да бъде обвинен.</p> 122 123 <p> 124 Този вид убеждаване не е измислен, за да бъде оборван чрез критично мислене 125 — целта е да се наложи схващането, че сме престъпници.</p> 126 127 <p> 128 Елементарно е, че законите не решават кое е правилно и кое е погрешно. 129 Всеки американец би трябвало да знае, че през 50-те години беше 130 противозаконно в много щати чернокож да седи отпред в автобус. Но само 131 расистите биха казали, че да се седи там е лошо нещо.</p></li> 132 133 <li id="natural-rights">Естествени права. 134 135 <p> 136 Авторите често изтъкват, че имат специална връзка с програмите, които са 137 написали, и в резултат уверяват, че техните желания и интереси относно 138 програмата просто превъзхождат тези на който и да е — или дори тези на 139 цялата останала част от света. (Обикновено компании, а не автори, държат 140 авторските права върху софтуера, но от нас се очаква да пренебрегнем това 141 несъответствие.)</p> 142 143 <p> 144 На тези, които предлагат това като етична аксиома — авторът е по-важен от 145 вас — мога да кажа само, че аз, изтъкнат автор на софтуер, го наричам 146 глупост.</p> 147 148 <p> 149 Но общо взето хората биха изпитали симпатия към аргументите за естествените 150 права поради две причини.</p> 151 152 <p> 153 Една причина е непрекъснато натякваната аналогия с материалните обекти. 154 Когато аз си сготвя спагети, възразявам, ако някой друг ги изяде, понеже по 155 този начин аз не мога да ги изям. Неговото действие ми вреди точно толкова, 156 колкото го облагодетелства — само един от нас би могъл да изяде спагетите, 157 така че въпросът е, кой? Най-малката разлика между нас е достатъчна, за да 158 наклони везните на етичния баланс.</p> 159 160 <p> 161 Но когато вие изпълнявате или променяте програма, която аз съм написал, това 162 ви засяга директно, а мен само косвено. Дали ще дадете копие на приятел 163 засяга вас и приятеля ви много повече, отколкото мен. Не би трябвало да 164 имам правото да ви казвам да не правите тези неща. Никой не трябва да има 165 това право.</p> 166 167 <p> 168 Втората причина е, че се казва на хората, че естествените права на авторите 169 са възприета традиция в нашето общество, която не може да се подлага на 170 съмнение.</p> 171 172 <p> 173 От историческа гледна точка, точно обратното е вярно. Идеята за естествени 174 права на авторите е била предложена и решително отхвърлена, когато е била 175 изготвяна Конституцията на САЩ. Точно затова Конституцията само 176 <em>позволява</em> система на авторско право и не <em>изисква</em> такава. 177 Затова се казва, че авторското право трябва да е временно. В нея също се 178 твърди, че целта на авторското право е да насърчава прогреса — не да 179 възнаграждава авторите. Авторското право възнаграждава авторите по известен 180 начин, и издателите повече, но това е предвидено като начин за промяна на 181 поведението им.</p> 182 183 <p> 184 Истинската установена традиция на нашето общество е, че авторското право се 185 отнася до естествените права на общността — и че може да бъде оправдано само 186 ако е в полза на общността.</p></li> 187 188 <li id="economics">Икономика. 189 190 <p> 191 Последният аргумент за наличието на собственици на софтуер е, че това води 192 до производството на повече софтуер.</p> 193 194 <p> 195 За разлика от другите, този аргумент поне възприема основателен подход към 196 темата. Основан е на логична цел — задоволяването на потребителите на 197 софтуер. Освен това е ясно, че хората ще произвеждат повече даден продукт, 198 когато са добре платени за тази си дейност.</p> 199 200 <p> 201 Но икономическият аргумент има голям пропуск: той е основан на презумпцията, 202 че разликата е само в това колко пари трябва да платим. Това предполага, че 203 ние искаме <em>производство на софтуер</em>, независимо дали софтуера има 204 собственици или не.</p> 205 206 <p> 207 Хората с готовност възприемат това предположение, понеже то е в унисон с 208 нашия опит за материалните обекти. Да вземем за пример един сандвич. Може 209 да имате възможност да се сдобиете с еднакъв сандвич безплатно или срещу 210 определена сума. Ако е така, единствената разлика е сумата, която плащате. 211 Дали ще го купите или не, сандвичът има същия вкус, същата хранителна 212 стойност, а и в двата случая може да го изядете само веднъж. Дали ще 213 получите сандвича от собственик или не не може да ви засегне по никакъв 214 начин, освен парите, които притежавате след това.</p> 215 216 <p> 217 Това е вярно за всеки вид материален обект — дали има собственик или не не 218 оказва пряко влияние върху това какво <em>представлява</em>, или какво бихте 219 могли да правите с него, след като го придобиете.</p> 220 221 <p> 222 Но ако една програма има собственик, това до голяма степен определя каква е, 223 и какво може да правите с нейно копие, ако го купите. Разликата не е само 224 въпрос на пари. Системата на собственици на софтуер ги окуражава да 225 произвеждат нещо — но не точно това, от което обществото се нуждае 226 наистина. И причинява неуловимо етично замърсяване, което вреди на всички 227 ни.</p></li> 228 229 </ul> 230 231 <p> 232 От какво има нужда обществото? Има нужда от информация, която да е истински 233 достъпна за гражданите — например програми, които хората да могат да четат, 234 да коригират, да адаптират и подобряват, не само да ги ползват. Но това, 235 което собствениците на софтуер обикновено предоставят, е черна кутия, която 236 не можем да изучаваме или променяме.</p> 237 238 <p> 239 Обществото също има нужда от свобода. Когато една програма има собственик, 240 потребителите губят свободата да контролират част от собствения си живот.</p> 241 242 <p> 243 И преди всичко обществото трябва да поощрява духа на доброволно 244 сътрудничество у гражданите. Когато собствениците на софтуер ни казват, че 245 да помогнеш на ближния по естествен начин е „пиратство“, те замърсяват 246 гражданския дух на нашето общество.</p> 247 248 <p> 249 Ето защо ние казваме, че <a href="/philosophy/free-sw.html">свободният 250 софтуер</a> е въпрос на свобода, не на цена.</p> 251 252 <p> 253 Икономическият аргумент в полза на собствениците е погрешен, но 254 икономическият проблем е налице. Някои хора пишат полезен софтуер за 255 удоволствие или от възхищение и любов, но ако искаме повече софтуер от този, 256 който те пишат, трябва да набираме средства.</p> 257 258 <p> 259 От 80-те години насам, разработчиците на свободен софтуер са опитвали 260 различни методи за набирането на средства, с известен успех. Няма нужда 261 никой да става богат — типичният приход е напълно достатъчно поощрение за 262 много дейности, които имат по-малък задоволяващ ефект от програмирането.</p> 263 264 <p> 265 Години наред, докато задруга не направи това ненужно, аз се издържах от 266 специфични подобрения на софтуера, който бях написал. Всяко подобрение беше 267 добавяно към стандартната издавана версия и така достъпно за цялата 268 общност. Клиентите ми плащаха, за да работя върху подобрения, които те 269 искаха, вместо върху функционалности, които иначе бих определил като с 270 най-висок приоритет.</p> 271 272 <p> 273 Някои разработчици на свободен софтуер печелят пари, като продават услуги по 274 поддръжка. През 1994 г. „Сигнус Съпорт“, с около 50 служители, предвиждат, 275 че около 15 процента от дейността на техния персонал е бил разработка на 276 свободен софтуер — достоен за уважение дял за софтуерна фирма.</p> 277 278 <p> 279 В началото на 90-те, фирми, включващи „Интел“, „Моторола“, „Тексас 280 Инструментс“ и „Аналог Дивайсес“ се обединиха, за да финансират 281 продължаването на разработката на компилатора на GNU за езика Си. Повечето 282 от разработката на GCC все още се извършва от платени програмисти. 283 Компилаторът на GNU за езика Ада бе финансира през 90-те от Военновъздушните 284 сили на САЩ, и продължи оттогава насам чрез фирма, създадена специално с 285 тази цел.</p> 286 287 <p> 288 Движението за свободен софтуер все още е малко. Но примерът за радио в САЩ, 289 поддържано от слушателите, ни показва, че е възможно да се поддържа голяма 290 дейност без да се насилва всеки потребител да плаща.</p> 291 292 <p> 293 Като компютърен потребител днес, може да се окаже така, че ползвате 294 програма, която е <a 295 href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически 296 софтуер</a>. Ако ваш приятел ви помоли за копие, би било грешно да 297 откажете. Но тайното сътрудничество не води към добро общество. Човек би 298 трябвало да се стреми да живее почтен живот, открито и с гордост, а това 299 означава да каже „не“ на собственическия софтуер.</p> 300 301 <p> 302 Вие заслужавате да имате възможността да си сътрудничите открито и свободно 303 с други хора, които ползват софтуер. Вие заслужавате да можете да изучавате 304 как работи софтуера, и да обучавате учащите с него. Вие заслужавате да 305 можете да наемете любимия си програмист да оправи грешка в софтуера.</p> 306 307 <p> 308 Вие заслужавате свободен софтуер.</p> 309 310 <hr class="thin"/> 311 <blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a 312 href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен 313 софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> 314 315 <div class="translators-notes"> 316 317 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> 318 </div> 319 </div> 320 321 <!-- for id="content", starts in the include above --> 322 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> 323 <div id="footer"> 324 <div class="unprintable"> 325 326 <p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a 327 href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a 328 href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени 329 хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a 330 href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> 331 332 <p> 333 <!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, 334 replace it with the translation of these two: 335 336 We work hard and do our best to provide accurate, good quality 337 translations. However, we are not exempt from imperfection. 338 Please send your comments and general suggestions in this regard 339 to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> 340 341 <web-translators@gnu.org></a>.</p> 342 343 <p>For information on coordinating and submitting translations of 344 our web pages, see <a 345 href="/server/standards/README.translations.html">Translations 346 README</a>. --> 347 Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a 348 href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> 349 <p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 350 за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на 351 тази статия.</p> 352 </div> 353 354 <!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to 355 files generated as part of manuals) on the GNU web server should 356 be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this 357 without talking with the webmasters or licensing team first. 358 Please make sure the copyright date is consistent with the 359 document. For web pages, it is ok to list just the latest year the 360 document was modified, or published. 361 If you wish to list earlier years, that is ok too. 362 Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying 363 years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable 364 year, i.e., a year in which the document was published (including 365 being publicly visible on the web or in a revision control system). 366 There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers 367 Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> 368 <p>Copyright © 1994, 2009 Ричард Столман</p> 369 370 <p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a 371 rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив 372 Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> 373 374 <!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> 375 <div class="translators-credits"> 376 377 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> 378 <b>Превод</b>: Явор Доганов <a 379 href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2008 г.</div> 380 381 <p class="unprintable"><!-- timestamp start --> 382 Последно обновяване: 383 384 $Date: 2020/07/05 14:11:21 $ 385 386 <!-- timestamp end --> 387 </p> 388 </div> 389 </div> 390 </body> 391 </html>