software-literary-patents.html (23087B)
1 <!--#set var="PO_FILE" 2 value='<a href="/philosophy/po/software-literary-patents.bg.po"> 3 https://www.gnu.org/philosophy/po/software-literary-patents.bg.po</a>' 4 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/software-literary-patents.html" 5 --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" 6 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2009-12-15" --> 7 8 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> 9 <!-- Parent-Version: 1.77 --> 10 11 <!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> 12 <title>Софтуерните патенти и патентите върху литературата - Проектът GNU - Фондация 13 за свободен софтуер</title> 14 15 <!--#include virtual="/philosophy/po/software-literary-patents.translist" --> 16 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> 17 <!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> 18 <h2>Софтуерните патенти и патентите върху литературата</h2> 19 20 <p>от <strong><a href="http://stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p> 21 22 <p> 23 <em>Първата версия на тази статията е публикувана на 23 юни 2005г. в 24 лондонския <cite>„Гардиън“</cite>. Фокусът ѝ бе предложената директива на 25 ЕС за софтуерните патенти.</em></p> 26 27 <p> 28 Когато политиците разглеждат въпроса за софтуерните патенти, обикновено 29 гласуват на сляпо – понеже не са програмисти, те не разбират какво в 30 действителност причиняват софтуерните патенти. Обикновено политиците си 31 мислят, че патентите са като законите за авторско право („с изключение на 32 дребни детайли“), което не е вярно. Например, когато публично попитах 33 Патрик Деведжиан (тогава министър на промишлеността на Франция) как Франция 34 ще гласува по въпроса за софтуерните патенти, Деведжиан отговори с 35 трогателно слово в защита на авторското право, възхвалявайки Виктор 36 Юго<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup> за ролята му в популяризирането на 37 авторското право. (Подвеждащият термин <a 38 href="/philosophy/not-ipr.html">„интелектуална собственост“</a> допринася за 39 това объркване – една от причините изобщо да не допускаме употребата му.) 40 </p> 41 42 <p> 43 Хората, които си представят същия ефект като при прилагане на авторското 44 право, не могат да осъзнаят опустошителните последици от софтуерните 45 патенти. Можем да ползваме Виктор Юго като пример, за да илюстрираме 46 разликите. 47 </p> 48 49 <p> 50 Един роман и една съвременна сложна програма имат определени общи черти – и 51 двете са обемисти, и двете въплъщават множество комбинирани идеи. Така че, 52 нека доразвием аналогията и да предположим, че патентното право е било 53 прилагано върху романите през 1800г. Да предположим, че страни като Франция 54 са разрешили патентоването на литературни идеи. Как това би повлияло върху 55 творбите на Виктор Юго? Какви последици биха оставили литературните патенти 56 в сравнение с последиците от авторското право? 57 </p> 58 59 <p> 60 Да разгледаме романа „Клетниците“ на Виктор Юго. Понеже той си го е 61 написал, авторските права принадлежали само на него. Не му се е налагало да 62 се страхува, че някой непознат би могъл да го съди за нарушение на 63 авторските права и при това да спечели. Това е било невъзможно, защото 64 авторското право покрива само съдържанието на авторската творба (а не 65 идеите, обединени в нея) и ограничава единствено копирането. Юго не е 66 копирал „Клетниците“ и затова не е бил в опасност от нарушаване на 67 авторското право. 68 </p> 69 70 <p> 71 Патентите действат по друг начин. Те покриват идеи. Всеки патент е монопол 72 върху упражняването на дадена идея, описана в самия патент. Ето пример за 73 хипотетичен литературен патент: 74 </p> 75 76 <ul> 77 <li>Претенция<sup><a href="#TransNote2">2</a></sup> 1 – процес на общуване, 78 изграждащ в съзнанието на читателя образа на герой, който е бил в затвора за 79 дълъг период от време и се е озлобил към обществото и човешкия род.</li> 80 81 <li>Претенция 2 – процес на общуване съгласно претенция 1, в който описаният 82 вече герой намира в последствие морално изкупление посредством добротата на 83 другиго.</li> 84 85 <li>Претенция 3 – процес на общуване съгласно претенции 1 и 2, в който 86 упоменатият герой сменя името си в хода на разказа.</li> 87 </ul> 88 89 <p> 90 Ако този патент е съществувал през 1862г., при публикуването на 91 „Клетниците“, то романът щеше да е в противоречие и с трите претенции, 92 понеже описаното в тях се случва с героя Жан Валжан. Виктор Юго би могъл да 93 попадне в съда и в такъв случай щеше да загуби. Романът би бил забранен, на 94 практика – цензуриран, от притежателя на патента. 95 </p> 96 97 <p> 98 А сега да разгледаме следващия литературен патент: 99 </p> 100 101 <ul> 102 <li>Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа 103 на герой, който е бил в затвора задълго и в последствие променя името си.</li> 104 </ul> 105 106 <p> 107 „Клетниците“ би бил забранен и заради този патент, тъй като и това описание 108 съвпада с животоописанието на Жан Валжан. Ето и още един хипотетичен 109 патент: 110 </p> 111 112 <ul> 113 <li>Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа 114 на герой, който намира морално изкупление и след това сменя името си.</li> 115 </ul> 116 117 <p> 118 Жан Валжан би бил забранен и заради този патент. 119 </p> 120 121 <p> 122 И трите описани патента обхващат историята на един герой от един роман. Те 123 се препокриват, но не са абсолютно еднакви. Затова и могат да важат 124 едновременно – и трите собственика на патенти биха могли да съдят Виктор 125 Юго. Всеки един от тях би могъл да забрани публикуването на „Клетниците“. 126 </p> 127 128 <p> 129 Този патент също би бил нарушен: 130 </p> 131 132 <ul> 133 <li>Претенция 1 – процес на общуване, представящ герой, чието име съвпада с 134 последната сричка от фамилията му,</li> 135 </ul> 136 137 <p> 138 чрез името „Жан Валжан“. Но поне този патент е лесен за избягване. 139 </p> 140 141 <p> 142 Вероятно ще си помислите, че тези идеи са толкова елементарни, че никое 143 патентно ведомство не би ги издало. Ние, програмистите, често сме изумени 144 от простотата на идеите, покрити от реални софтуерни патенти. Например, 145 Европейското патентно ведомство е издало патент върху индикатора за прогрес 146 и патент върху приемането на разплащания с кредитни карти. Тези патенти 147 биха били просто смешни, ако не бяха толкова опасни. 148 </p> 149 150 <p> 151 Други области от „Клетниците“ също биха могли да попаднат под прокобата на 152 патентите. Например, може да е съществувал патент върху използване на 153 художествено описание на битката при Ватерло, или патент върху ползването на 154 парижки жаргон в художествената проза. Още две съдебни дела. В 155 действителност няма край броят на различните патенти, които биха били 156 приложими при съдебни дела срещу автор на творба като „Клетниците“. Всички 157 собственици на патенти биха казали, че заслужават награда за литературния 158 прогрес, постигнат с идеите, които те са патентовали. Но това са 159 препятствия, които не биха донесли прогрес, единствено биха спъвали 160 развитието на литературата. 161 </p> 162 163 <p> 164 Във всеки случай, един по-обширен патент би направил всички тези въпроси 165 неуместни. Представете си патент с обширни претенции като тези: 166 </p> 167 168 <ul> 169 <li>Процес на общуване, построен в повествователна форма, който продължава на 170 много страници.</li> 171 <li>Повествователна форма, наподобяваща на моменти музикална фуга или 172 импровизация.</li> 173 <li>Интрига, развиваща се около противопоставянето на определени герои, като 174 всеки на свой ред залага капани на другите.</li> 175 <li>Повествование, което изобразява множество обществени слоеве.</li> 176 <li>Повествование, което разкрива механизма на непозната конспирация.</li> 177 </ul> 178 179 <p> Кои биха били собствениците на тези патенти? Възможно е това да са други 180 писатели, например Дюма или Балзак, които също са писали такива романи. Но 181 не е задължително. Не се изисква да си писал програма, за да патентоваш 182 софтуерна идея. Следователно, ако нашите хипотетични литературни патенти се 183 подчиняват на реалната патентна система, то няма да е необходимо 184 собствениците им да са писали романи, разкази, изобщо нищо, освен патентни 185 предложения. Напоследък все повече и повече процъфтяват такива паразитни 186 патентни компании – предприятия, които не произвеждат нищо друго, освен 187 заплахи и съдебни дела.</p> 188 189 <p> При съществуването на такива обширни патенти, Виктор Юго не би достигнал до 190 момента, в който да се чуди какви патенти ще го погнат задето ползва героя 191 Жан Валжан. Просто няма и да си помисли за писане на роман от такъв род.</p> 192 193 <p>Тази аналогия би помогнала на непрограмистите да разберат какво вършат 194 софтуерните патенти. Софтуерните патенти покриват функционалности като 195 дефиниране на съкращенията в текстовите редактори или преизчисляване на 196 формулите в естествен ред в една електронна таблица. Патентите покриват 197 алгоритми, от които програмите имат нужда. Патентите покриват 198 характеристики на файловите формати, като например новия формат на 199 Майкрософт OOXML. Видео форматът MPEG2 се покрива от 39 различни 200 американски патента.</p> 201 202 <p>Точно както един роман би могъл да се сблъска наведнъж доста литературни 203 патенти, така и една програма може да бъде забранена заради множество 204 патенти едновременно. Да се открият всички патенти, които една програма 205 изглежда нарушава, е толкова тежка задача, че само едно такова проучване е 206 направено. През 2004г. проучване на Линукс (ядрото на операционната система 207 GNU/Линукс) разкрива, че 283 различни софтуерни патента в САЩ изглеждат 208 нарушени. С други думи, всеки от тези 283 различни патента забранява някой 209 от изчислителните процеси из хилядите страници изходен код на Линукс. А 210 Линукс съставляваше по-малко от 1% от операционната система GNU/Линукс.</p> 211 212 <p> 213 Софтуерните патенти ще съсипят софтуерната разработка. Има един начин да се 214 предотврати това и той е простичък: не ги узаконявайте. Това би трябвало да 215 е лесно, тъй като повечето закони за патенти имат клаузи против софтуерните 216 патенти. Обикновено в тях се казва, че „софтуерът по принцип“ не може да 217 бъде патентован. Но патентните бюра из света се опитват да изкривят думите 218 и издават патенти за идеите, реализирани в програми. Докато тази практика 219 не се блокира, резултатът ще бъде поставянето на всички разработчици на 220 софтуер в опасност. 221 </p> 222 223 <hr /> 224 <blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a 225 href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен 226 софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> 227 228 <div class="translators-notes"> 229 230 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> 231 <b>Бележки на преводача</b>: 232 <ol> 233 <li id="TransNote1">Виктор Юго е не само творец, участвал е и в 234 политическия живот на Франция. Бил е изявен републиканец, поради 235 което е пратен в изгнание от Наполеон. След обявяването на Третата 236 френска република се завръща в родината и става основател на 237 международна асоциация за популяризиране на авторските 238 права. Година след смъртта на Юго асоциацията издава Бернската 239 конвенция за закрилата на литературните и художествените 240 произведения. Бернската конвенция се развива едновременно с 241 Парижката конвенция и техните административни бюра се обединяват, 242 за да достигнат до днешния си вариант – Световна организация за 243 „интелектуална собственост“ към ООН (WIPO).</li> 244 <li id="TransNote2">Претенциите са основният елемент в един 245 издаден патент или заявка за патент. Те определят обхвата на 246 ограниченията, налагани от конкретния патент. Освен тях, патентът 247 съдържа и описание, евентуално и чертежи към него. Но при искове 248 за нарушаване или обявяване на недействителност на патент се 249 тълкуват само конкретните претенции. Един патент може да има една 250 или повече претенции, последователно номерирани, описващи всеки 251 аспект от „изобретението“ по технически начин.</li> 252 </ol></div> 253 </div> 254 255 <!-- for id="content", starts in the include above --> 256 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> 257 <div id="footer"> 258 <div class="unprintable"> 259 260 <p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a 261 href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a 262 href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени 263 хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a 264 href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> 265 266 <p> 267 <!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, 268 replace it with the translation of these two: 269 270 We work hard and do our best to provide accurate, good quality 271 translations. However, we are not exempt from imperfection. 272 Please send your comments and general suggestions in this regard 273 to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> 274 275 <web-translators@gnu.org></a>.</p> 276 277 <p>For information on coordinating and submitting translations of 278 our web pages, see <a 279 href="/server/standards/README.translations.html">Translations 280 README</a>. --> 281 Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a 282 href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> 283 <p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 284 за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на 285 тази статия.</p> 286 </div> 287 288 <!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to 289 files generated as part of manuals) on the GNU web server should 290 be under CC BY-ND 3.0 US. Please do NOT change or remove this 291 without talking with the webmasters or licensing team first. 292 Please make sure the copyright date is consistent with the 293 document. For web pages, it is ok to list just the latest year the 294 document was modified, or published. 295 If you wish to list earlier years, that is ok too. 296 Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying 297 years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable 298 year, i.e., a year in which the document was published (including 299 being publicly visible on the web or in a revision control system). 300 There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers 301 Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> 302 <p>Copyright © 2005, 2007, 2008 Ричард Столман</p> 303 304 <p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a 305 rel="license" 306 href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс 307 „Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p> 308 309 <!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> 310 <div class="translators-credits"> 311 312 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> 313 <b>Превод</b>: Надя Великова <a 314 href="mailto:nadya.velikova@gmail.com"><nadya.velikova@gmail.com></a>, 315 2007 г.</div> 316 317 <p class="unprintable"><!-- timestamp start --> 318 Последно обновяване: 319 320 $Date: 2017/03/24 12:24:02 $ 321 322 <!-- timestamp end --> 323 </p> 324 </div> 325 </div> 326 </body> 327 </html>