right-to-read.html (37689B)
1 <!--#set var="PO_FILE" 2 value='<a href="/philosophy/po/right-to-read.bg.po"> 3 https://www.gnu.org/philosophy/po/right-to-read.bg.po</a>' 4 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/right-to-read.html" 5 --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" 6 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2012-01-09" --> 7 8 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> 9 <!-- Parent-Version: 1.79 --> 10 11 <!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> 12 <title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> 13 <style type="text/css" media="print,screen"><!-- 14 blockquote { 15 font-style: italic; 16 margin: 0 6%; 17 } 18 blockquote cite { 19 font-style: normal; 20 } 21 .announcement { 22 margin: 2em 0; 23 } 24 #AuthorsNote ul, #AuthorsNote li { 25 margin: 0; 26 } 27 #AuthorsNote li p { 28 margin-top: 1em; 29 } 30 #AuthorsNote li p.emph-box { 31 margin: .5em 3%; 32 background: #f7f7f7; 33 border-color: #e74c3c; 34 } 35 #References { 36 direction: ltr; 37 text-align: left; 38 margin-bottom: 2em; 39 } 40 #References h3 { 41 font-size: 1.2em; 42 } 43 @media (min-width: 53em) { 44 .announcement { 45 text-align: center; 46 background: #f5f5f5; 47 border-left: .3em solid #fc7; 48 border-right: .3em solid #fc7; 49 } 50 #AuthorsNote .columns > 51 p:first-child, 52 #AuthorsNote li p.inline-block { 53 margin-top: 0; 54 } 55 #AuthorsNote .columns p.emph-box { 56 margin: .5em 6%; 57 } 58 } 59 --> 60 </style> 61 62 <!--#include virtual="/philosophy/po/right-to-read.translist" --> 63 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> 64 <!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> 65 <h2 class="center">Правото да четеш</h2> 66 67 <p class="byline center"> 68 от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></p> 69 <p class="center"> 70 <em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на 71 списанието <cite>Communications of the ACM</cite> (том 40, 72 брой 2).</em></p> 73 <hr class="thin" /> 74 75 <div class="article"> 76 <blockquote class="center"><p> 77 От <cite>Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup></cite> — 78 сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна 79 през 2096 г. 80 </p></blockquote> 81 82 <div class="columns"> 83 <p> 84 За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го 85 помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не заемеше 86 друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше никой друг освен 87 Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p> 88 89 <p> 90 Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но ако ѝ 91 дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим настрана 92 факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че можеха да те 93 вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ услужи отначало го 94 шокира. Както на всички други и на него му бяха повтаряли още от началното 95 училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо — нещо, което само 96 пиратите правят.</p> 97 98 <p> 99 Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции на 100 софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик, 101 който докладва на Учреждението за централно лицензиране от кого, кога и къде 102 е била четена. (От Учреждението използваха тази информация, за да хващат 103 пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за личните интереси на 104 хората и ги продаваха на търговците). Следващия път като влезеше в мрежата, 105 Централното лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на 106 компютъра, щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по 107 силите си да предотврати престъплението.</p> 108 109 <p> 110 Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя можеше 111 просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче знаеше, че тя 112 идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати 113 училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да чете от неговите 114 книги може би беше единствения начин да завърши. Той много добре разбираше 115 положението ѝ — на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да 116 плати за всички научни статии, които четеше. (Десет процента от таксите за 117 тях отиваха за изследователите, които пишеха статиите. Понеже Дан също се 118 стремеше към академична кариера, той се надяваше неговите собствени 119 изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да изплати 120 заема си.)</p> 121 </div> 122 <div class="column-limit"></div> 123 124 <div class="columns"> 125 <p> 126 По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да отиде 127 в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без да му се 128 налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели хиляди страници, 129 без да им се е налагало да имат държавни субсидии. Но през 90-те години на 130 20 век както търговските, така и нестопанските издатели на журнали започнаха 131 да изискват такси за достъп до изданията. През 2047 г. библиотеките, които 132 предоставят свободен, публичен достъп до научната литература се бяха 133 превърнали в далечен спомен.</p> 134 135 <p> 136 Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но те 137 бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране — Франк 138 Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки — 139 дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на авторските права, 140 когато четеше. Той беше казал на прекалено много приятели за това и един от 141 тях го предаде на АПС за награда (студентите, които са затънали в дългове, 142 лесно се изкушават да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не 143 заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.</p> 144 145 <p> 146 По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да 147 притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива свободни 148 инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата. 149 Някои от обикновените потребители били започнали да ги използват, за да 150 деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия 151 решил, че това на практика била основната им употреба. Това означавало, че 152 дебъгерите били незаконни, а разработчиците им били пратени в затвора.</p> 153 154 <p> 155 Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване на 156 грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери през 157 2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с идентификационен 158 номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти. 159 Дебъгерът, който използваха в часовете на Дан, бе поставен зад специална 160 защитна стена, за да бъде използван единствено и само за упражненията в 161 университета.</p> 162 163 <p> 164 Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира 165 модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да узнае 166 за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са 167 съществували в началото на века. Но те не само бяха незаконни — както 168 дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталираш такава операционна 169 система на компютъра си, ако не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР, 170 нито „Майкрософт“ щяха да ти я дадат.</p> 171 </div> 172 <div class="column-limit"></div> 173 174 <div class="columns"> 175 <p> 176 Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не можеше и 177 да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с нея го 178 изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за помощ — това 179 значеше, че и тя го обича.</p> 180 181 <p> 182 Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде компютъра 183 си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му четеше от 184 книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той. 185 Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да научи автоматично за това. 186 Единственият начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.</p> 187 188 <p> 189 Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата 190 си, това щеше да е краят и за двамата като студенти — независимо за какво тя 191 използваше паролата му. Училищната политика беше, че всяко пречене на 192 средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки. 193 Нямаше значение дали си направил нещо лошо — нарушението всъщност беше, че 194 затрудняваш администраторите да те наблюдават. Те просто приемаха, че в 195 такъв случай човек се занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират 196 какво точно е.</p> 197 198 <p> 199 Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не директно. Вместо 200 това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а тогава учащите 201 неизменно се проваляха по всички предмети.</p> 202 203 <p> 204 По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е появила 205 чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали много често 206 компютрите. Преди това университетите са се отнасяли различно към 207 дисциплината на учащите и са наказвали само действията, които са били 208 вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p> 209 </div> 210 <div class="column-limit"></div> 211 212 <div class="columns"> 213 <p> 214 Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до брака 215 им. То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което бяха ги учили 216 за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за историята на 217 авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането<sup><a 218 href="#TransNote2">2</a></sup> и дори първоначалната Конституция на 219 САЩ<sup><a href="#TransNote3">3</a></sup>. Те се преместиха на Луна, където 220 откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на 221 АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш 222 скоро се превърна в една от основните му цели.</p> 223 </div> 224 <div class="column-limit"></div> 225 226 <div id="AuthorsNote"> 227 <h3>Бележка на автора</h3> 228 229 <p style="position:relative; bottom:.5em"><em>Тази бележка бе обновена 230 през 2007 г.</em></p> 231 232 <ul class="no-bullet"> 233 <li> 234 <div class="columns"> 235 <p> 236 Правото да четеш е битка, която се води днес<sup><a 237 href="#TransNote4">4</a></sup>. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да 238 потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе 239 действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са приети и реално 240 действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за авторските права в 241 цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — DMCA) установи 242 законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на 243 книгите в електронен вид (както и на други данни). Европейският съюз въведе 244 подобни ограничения с директива през 2001 г.</p> 245 246 <p> 247 През 2001 г. сенатор Холингс, който е спонсориран от компанията „Дисни“, 248 предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов компютър да е снабден 249 с инфраструктура, която да предотвратява копирането и която да не може да 250 бъде заобиколена от потребителите. Това показва една дълготрайна тенденция 251 — започвайки още с чипа Clipper<sup><a href="#TransNote5">5</a></sup> и 252 други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското 253 правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава 254 възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората, които всъщност 255 използват компютърните системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA 256 (можете да мислите за него като закона „Consume But Don't Try Programming 257 Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай да програмираш“).</p> 258 <p> 259 САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия (Free 260 Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат същите правила във всички 261 държави от западното полукълбо. FTAA е едно от т. нар. споразумения за 262 „свободна търговия“, което всъщност е създадено, за да <a 263 href="https://stallman.org/business-supremacy-treaties.html">даде на бизнеса 264 по-голям контрол над демократичните правителства</a>. Налагането на закони 265 като DMCA (ЗАПЦХ) е типично в този дух. FTAA бе ефективно отблъсната от 266 Лула, президентът на Бразилия, който отхвърли изискването за ЗАПЦХ и други.</p> 267 268 <p> 269 Оттогава, САЩ са наложили подобни изисквания на страни като Австралия и 270 Мексико чрез двустранни споразумения за „свободна търговия“, и на страни 271 като Коста Рика чрез друг договор — CAFTA. Президентът на Еквадор Кореа 272 отказа да подпише споразумение за „свободна търговия“ със САЩ, но чух, че 273 Еквадор е приел нещо като ЗАПЦХ през 2003 г.</p> 274 </div> 275 <div class="column-limit"></div> 276 </li> 277 278 <li> 279 <div class="columns"> 280 <p> 281 Идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще държат най-важните пароли на персоналните 282 компютри и няма да ви ги дават, не бе предложена до 2002 г.</p> 283 284 <p> 285 Защитниците на тази схема са ѝ дали имена като „доверено ползване на 286 компютри“<sup><a href="#TransNote6">6</a></sup> (trusted computing) и 287 „Palladium“. Ние я наричаме <a 288 href="/philosophy/can-you-trust.html">„предателско ползване на 289 компютри“</a>, защото същината е да се накара компютъра ви да се подчинява 290 на компании вместо на вас. Това бе реализирано през 2007 г. като част от <a 291 href="http://badvista.org">Уиндоус Виста</a> — очакваме и „Епъл“ да направят 292 нещо подобно. В тази схема, производителят пази тайния код, но ФБР не биха 293 имали проблем да се доберат до него.</p> 294 295 <p> 296 Това, което „Майкрософт“ пазят, не е точно парола в традиционния смисъл на 297 думата — нито един потребител не я пише директно в терминал. По-скоро това 298 е подпис и ключ за шифриране, който съответства на втори ключ, съхраняван 299 във вашия компютър. Това предоставя на „Майкрософт“, и възможно всички уеб 300 сайтове, които си кооперират с тях, неограничен контрол върху това какво 301 потребителя може да прави със собствения си компютър.</p> 302 303 <p> 304 „Виста“ предоставя на „Майкрософт“ и допълнителна власт. Например, 305 „Майкрософт“ насилствено може да инсталират актуализации на системата, и 306 могат да наредят на всички машини с инсталирана „Виста“ да откажат да 307 заредят определен драйвер за някакво устройство. Основната цел на 308 множеството ограничения на „Виста“ е да наложи DRM („Цифрово управление на 309 ограниченията“), което потребителите да не могат да избегнат. Заплахата от 310 DRM е причината, поради която започнахме кампанията <a 311 href="http://defectivebydesign.org">Defective by Design</a>.</p> 312 </div> 313 <div class="column-limit"></div> 314 </li> 315 316 <li> 317 <div class="columns"> 318 <p> 319 Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на 320 Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички 321 потребители. Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени, 322 защото не могат да си позволят да се защитават в съда. Един доставчик — 323 Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се поддаде на исканията 324 и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи закона DMCA, 325 който им даваше властта, която искаха.</p> 326 327 <p> 328 АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в 329 полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер (Business 330 Software Alliance — BSA). Днес BSA не са официално полицейско 331 подразделение, но неофициално действат като такова. Като използват методи, 332 които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават 333 колегите и приятелите си. Кампания на BSA, целяща да всее страх и проведена 334 в Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни заплахи, че хората, които 335 споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите<sup><a 336 href="#TransNote7">7</a></sup>.</p> 337 </div> 338 <div class="column-limit"></div> 339 </li> 340 341 <li> 342 <div class="reduced-width"> 343 <p> 344 Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е измислена. 345 Например, компютър в един от университетите в района край Чикаго показва 346 следното съобщение при свързване:</p> 347 348 <blockquote><p> 349 „Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители. 350 Действията на хора, които използват този компютър без необходимото 351 упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат 352 наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на 353 наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или по 354 време на поддръжка на системата действията и на упълномощените потребители 355 могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва системата, изрично се 356 съгласява с такова наблюдение и е информиран, че ако това наблюдение открие 357 улики за възможна незаконна дейност или нарушаване на правилата на 358 Университета, персоналът, обслужващ системата, може да предостави данните от 359 наблюденията на администрацията на Университета и/или правоприлагащите 360 органи.“ 361 </p></blockquote> 362 363 <p> 364 Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на 365 САЩ<sup><a href="#TransNote8">8</a></sup>: притискай повечето хора 366 предварително да се откажат от правата си по нея.</p> 367 </div> 368 </li> 369 </ul> 370 <div class="column-limit"></div> 371 </div> 372 </div> 373 374 <h3 id="BadNews">Лоши новини</h3> 375 376 <p> 377 В <a href="#AuthorsNote">авторовата бележка</a> се разказва за борбата за 378 правото да четеш, както и електронното наблюдение. Борбата започва сега, а 379 ето и връзки към две статии, за технологии, които се разработват в момента, 380 за да ви отнемат правото да четете. 381 </p> 382 383 <ul> 384 <li><p><a 385 href="http://www.zdnet.com/article/seybold-opens-chapter-on-digital-books">Електронното 386 публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в електронен формат 387 и проблемите с авторските права, които засягат правото да се чете копие.</p></li> 388 389 <li><p><a 390 href="http://news.microsoft.com/1999/08/30/microsoft-announces-new-software-for-reading-on-screen">Книги 391 в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой може да чете книги и документи на 392 един персонален компютър.</p></li> 393 </ul> 394 395 <div id="References"> 396 <h3>Препратки</h3> 397 398 <ul> 399 <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната инфраструктура, 400 интелектуалната собственост <cite>[<a 401 href="/philosophy/not-ipr.html">sic</a>!]</cite> и националната 402 информационна инфраструктура: Доклад на работната група за правата на 403 интелектуална собственост [sic!] (1995).</li> 404 405 <li><a 406 href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение 407 на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела Самуелсън, 408 сп. Wired, 1 януари 1996 г.</li> 409 410 <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>, 411 Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 1996 г.</li> 412 413 <li><a 414 href="http://web.archive.org/web/20130508120533/http://www.interesting-people.org/archives/interesting-people/199611/msg00012.html">Обществени 415 данни или частни данни</a>, Дейв Фарбър, в. „Вашингтон пост“, 4 ноември 416 1996 г.</li> 417 <li><a 418 href="https://web.archive.org/web/20151113122141/http://public-domain.org/">Обединение 419 за обществено достояние</a><sup><a href="#TransNote9">9</a></sup> — 420 организация, която се противопоставя и се опитва да намали прекомерното 421 увеличаване на властта на авторското право и патентите.</li> 422 </ul> 423 </div> 424 425 <hr class="thin" /> 426 <blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a 427 href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен 428 софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> 429 430 <div class="translators-notes"> 431 432 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> 433 <hr /><b>Бележки на преводача</b>: 434 <ol> 435 436 <li id="TransNote1">Тихо: голям кратер на Луната.</li> 437 438 <li id="TransNote2">Такива ограничения имаше и в България преди 1989 439 г. — достъпът до копирните машини се контролираше.</li> 440 441 <li id="TransNote3">В Конституцията на САЩ се казва, че за да насърчи 442 развитието на науката и полезните изкуства, Конгресът на САЩ може да 443 въвежда за ограничено време изключителни права върху произведения и 444 открития (раздел 8). Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по 445 това време вече е изцяло променена.</li> 446 447 <li id="TransNote4">Тази битка се води и в България. През 2006 г. КК 448 „Труд“ атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат 449 произведения на български класици като Елин Пелин. Една от първите 450 библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители: 451 bezmonitor.com. Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за 452 предупреждаване.</li> 453 454 <li id="TransNote5">Clipper: чип, който трябваше да се използва в 455 устройствата за шифроване на глас. Част от дизайна му е предаването 456 на ключа за шифроване на държавни агенции в САЩ, за да могат да 457 подслушват разговорите.</li> 458 459 <li id="TransNote6">В днешно време авторът на есето, Ричард Столман, 460 използва термина „предателско ползване на компютри“ (treacherous 461 computing). Причината за това е, че между притежателя/ползващия 462 компютъра и самата машина няма доверие. Компютърът не се доверява на 463 собственика си и не изпълнява команда зададена от него -— например 464 „Копирай този файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на 465 системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го 466 предава.</li> 467 468 <li id="TransNote7">В България една от кампаниите на BSA бе придружена 469 с реклами: „Използването на нелицензиран софтуер върви в комплект с 470 този хардуер“. Хардуерът представляваше комплект белезници.</li> 471 472 <li id="TransNote8">Четвъртата поправка на конституцията на САЩ 473 защитава срещу претърсвания, арести и задържане на имущество без 474 изрично съдебно разпореждане или основателна причина да се предполага 475 извършването на престъпление.</li> 476 477 <li id="TransNote9">Обществено достояние (public domain) са творбите, 478 чийто срок на покритие от авторски права е изтекъл. Такива са и 479 творбите, чиито автори изрично са се отказали от авторските си 480 права.</li> 481 482 </ol></div> 483 </div> 484 485 <!-- for id="content", starts in the include above --> 486 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> 487 <div id="footer"> 488 <div class="unprintable"> 489 490 <p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a 491 href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a 492 href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени 493 хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a 494 href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> 495 496 <p> 497 <!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, 498 replace it with the translation of these two: 499 500 We work hard and do our best to provide accurate, good quality 501 translations. However, we are not exempt from imperfection. 502 Please send your comments and general suggestions in this regard 503 to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> 504 505 <web-translators@gnu.org></a>.</p> 506 507 <p>For information on coordinating and submitting translations of 508 our web pages, see <a 509 href="/server/standards/README.translations.html">Translations 510 README</a>. --> 511 Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a 512 href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> 513 <p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 514 за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на 515 тази статия.</p> 516 </div> 517 518 <!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to 519 files generated as part of manuals) on the GNU web server should 520 be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this 521 without talking with the webmasters or licensing team first. 522 Please make sure the copyright date is consistent with the 523 document. For web pages, it is ok to list just the latest year the 524 document was modified, or published. 525 If you wish to list earlier years, that is ok too. 526 Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying 527 years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable 528 year, i.e., a year in which the document was published (including 529 being publicly visible on the web or in a revision control system). 530 There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers 531 Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> 532 <p>Copyright © 1996, 2002, 2007, 2009 Ричард Столман</p> 533 534 <p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a 535 rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив 536 Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> 537 538 <!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> 539 <div class="translators-credits"> 540 541 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> 542 <b>Превод</b>: Александър Шопов <a 543 href="mailto:ash@contact.bg"><ash@contact.bg></a>, 2006 г.</div> 544 545 <p class="unprintable"><!-- timestamp start --> 546 Последно обновяване: 547 548 $Date: 2019/10/25 17:54:44 $ 549 550 <!-- timestamp end --> 551 </p> 552 </div> 553 </div> 554 </body> 555 </html>