pragmatic.html (20098B)
1 <!--#set var="PO_FILE" 2 value='<a href="/philosophy/po/pragmatic.bg.po"> 3 https://www.gnu.org/philosophy/po/pragmatic.bg.po</a>' 4 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/pragmatic.html" 5 --><!--#set var="DIFF_FILE" value="/philosophy/po/pragmatic.bg-diff.html" 6 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2021-07-21" --><!--#set var="ENGLISH_PAGE" value="/philosophy/pragmatic.en.html" --> 7 8 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> 9 <!-- Parent-Version: 1.77 --> 10 11 <!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> 12 <title>Copyleft: Прагматичният идеализъм - Проектът GNU - Фондация за свободен 13 софтуер</title> 14 15 <!--#include virtual="/philosophy/po/pragmatic.translist" --> 16 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> 17 <!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> 18 <h2>Copyleft: Прагматичният идеализъм</h2> 19 20 <p> 21 от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p> 22 23 <p> 24 Всяко решение, което човек взема, произлиза от неговите ценности и 25 стремежи. Хората могат да имат много различни цели и ценности — славата, 26 печалбата, любовта, оцеляването, забавлението и свободата са само някои от 27 нещата, към които един добър човек може да се стреми. Когато целта е въпрос 28 на принципи, ние наричаме това идеализъм.</p> 29 30 <p> 31 Работата ми, свързана със свободния софтуер, е мотивирана от идеална цел: 32 разпространение на свободата и сътрудничеството. Искам да <a 33 href="/philosophy/why-copyleft.html">насърча разпространението на свободния 34 софтуер</a>, с което да се измести собственическият софтуер, възпиращ 35 сътрудничеството, и по този начин обществото ни да стане по-добро.</p> 36 <p> 37 Това е основната причина Общият публичен лиценз на GNU да е написан така, 38 както е написан — а именно като <a href="/copyleft">„copyleft“</a>. Всяко 39 парче програмен код, добавено към защитена с GPL програма, трябва да бъде 40 лицензирано като свободен софтуер, дори и ако е съхранено в отделен файл. 41 Кода, който разработвам, аз правя достъпен за ползване под свободен лиценз, 42 а не за ползване като собственически софтуер, и така искам да насърча и 43 други хора, които пишат софтуер, също да го освобождават. Смятам, че щом 44 разработчиците на собственически софтуер използват авторското право, за да 45 попречат на споделянето между нас, тогава ние, които си сътрудничим, можем 46 да използваме авторското право, за да дадем на другите като нас тяхната 47 лична изгода да ни последват: като им дадем да използват нашия програмен 48 код.</p> 49 <p> 50 Не всички, които използват GNU GPL, имат същите намерения. Преди много 51 години, помолиха един мой приятел да препубликува една защитена с 52 copyleft-лиценз програма под не-copyleft условия, и отговорът му гласеше 53 горе-долу по следния начин:</p> 54 <blockquote><p> 55 „Понякога аз работя над свободен софтуер, а друг път — над собственически. 56 Но когато работя над собственически софтуер, аз очаквам да ми бъде 57 <em>платено</em>.“ 58 </p></blockquote> 59 60 <p> 61 Той имаше желание да споделя работата си с общност, която също споделя своя 62 труд, но не виждаше никаква причина да дава милостиня на бизнес, произвеждащ 63 продукти, които щяха да бъдат извън достъпа на нашата общност. Целта му 64 беше различна от моята, но беше решил, че GNU GPL ще свърши работа и на 65 него.</p> 66 <p> 67 Ако искате да постигнете нещо на този свят, идеализмът няма да ви бъде 68 достатъчен — трябва да изберете метод, който работи за постигането на целта 69 ви. С други думи, трябва да бъдете „прагматични“. Прагматичен ли е GPL? 70 Да разгледаме резултатите, които е постигнал.</p> 71 <p> 72 Да вземем например GNU C++. Защо имаме свободен компилатор на C++? Само 73 защото GNU GPL постановил, че трябва да бъде свободен. GNU C++ беше 74 разработен от индустриалния консорциум MCC на основата на компилатора на GNU 75 за Си. MCC обикновено правят работите си колкото се може 76 по-собственически. Но те направиха предния слой на компилатора за C++ 77 свободен софтуер, просто защото в GNU GPL беше написано, че това е 78 единственият начин, по който те биха могли въобще да я издадат. Предният 79 слой на C++ включваше много нови файлове, но тъй като те бяха предназначени 80 да се свързват с GCC, Общият публичен лиценз се прилагаше и към тях. 81 Очевидна е ползата за нашата общност.</p> 82 <p> 83 Или да разгледаме GNU Objective C. Поначало NeXT искаха да направят този 84 преден слой на компилатора собственически софтуер. Те предлагаха да го 85 публикуват като обектен код (<samp>.o</samp>) и да оставят потребителите 86 сами да го свържат с останалата част от GCC, като си мислеха, че така могат 87 да заобиколят условията на GPL. Но нашият адвокат им обясни, че по този 88 начин няма да могат да избягат от изискванията на лиценза и ще го нарушат. 89 И така, те трябваше да лицензират предния слой на Objective C като свободен 90 софтуер.</p> 91 <p> 92 Тези примери са отпреди години, но GNU GPL продължава да ни носи още и още 93 свободен софтуер.</p> 94 <p> 95 Много библиотеки на GNU са защитени с GNU Lesser General Public License, но 96 не всички. Една библиотека на GNU, която е защитена с обикновения Общ 97 публичен лиценз на GNU е Readline, чрез която е реализирано редактиране от 98 команден ред. Веднъж открих една несвободна програма, която беше 99 проектирана така, че да използва Readline, и обясних на разработчика ѝ, че 100 това, което е направил, не е разрешено. Той можеше да избере да отстрани от 101 своята програма редактирането от команден ред, но той всъщност избра да 102 прелицензира програмата си, този път под GPL. Сега тя е свободен софтуер.</p> 103 <p> 104 Програмистите, които пишат подобрени версии на GCC (или Emacs, или Bash, или 105 Линукс, или която и да е защитена с GPL програма) често работят за някоя 106 компания или университет. Когато програмистът иска да върне своя принос в 107 общността и да види труда си възприет в следващата версия на продукта, шефът 108 му може да каже: „Почакай малко, твоят код ни принадлежи! Ние не искаме да 109 го споделяме — смятаме да превърнем твоите подобрения в собственически 110 софтуерен продукт“.</p> 111 <p> 112 Тук на помощ идва GNU GPL. Програмистът показва на шефа си, че един такъв 113 собственически продукт би представлявал нарушение на авторското право и 114 шефът осъзнава, че може да избира само между две алтернативи: да публикува 115 новия код като свободен софтуер, или изобщо да не публикува нищо. Почти 116 винаги става така, че шефът разрешава на програмиста да направи, както е 117 възнамерявал през цялото време, и кодът намира място в следващото издание на 118 софтуера.</p> 119 <p> 120 Общият публичен лиценз на GNU не е „доброто татенце“. Той казва „не“ на 121 някои от нещата, които хората понякога искат да направят. За някои 122 потребители лицензът е лошо нещо, понеже „изолира“ някои разработчици на 123 собственически софтуер, които „има нужда да бъдат привлечени в общността на 124 свободния софтуер“.</p> 125 <p> 126 Истината е, че не ние изолираме тях от нашата общност, а те сами избират да 127 не се присъединят. Решавайки да пишат собственически софтуер, те решават да 128 останат извън общността ни. Да принадлежиш на общността ни означава да 129 влезеш в сътрудничество с нас — не можем да „вкараме в общността си“ някой, 130 който сам не е пожелал да се присъедини.</p> 131 <p> 132 Това, което обаче <em>можем</em> да направим, е да предложим на хората мотив 133 да се присъединят. Общият публичен лиценз на GNU е проектиран така, че 134 нашият вече разработен софтуер представлява стимул за тях: „Ако ще 135 публикувате софтуера си като свободен, можете да използвате и нашия код“. 136 Разбира се, не всички биват спечелени за каузата, но понякога и това се 137 случва.</p> 138 <p> 139 Разработката на собственически софтуер не допринася с нищо към общността ни, 140 но авторите му често просят подаяния от нас. С признанието и благодарността 141 си потребителите на свободен софтуер могат да четкат самочувствието на 142 разработчиците на свободен софтуер, но колко по-прелъстително е когато 143 пристигне бизнес оферта: „Позволи ни да сложим твоя код в нашия 144 собственически софтуер и програмата ти ще се ползва от десетки хиляди души!“ 145 Изкушението може да бъде много силно, но в края на краищата за всички нас е 146 по-добре, ако му устоим.</p> 147 <p> 148 Съблазънта и натискът се долавят по-трудно когато се упражняват индиректно, 149 посредством организации за свободен софтуер, които са възприели за политика 150 да обслужват собственическия софтуер. За пример ще дадем X Consortium (и 151 нейния наследник, Open Group): финансирани от компании, които разработват 152 собственически софтуер, в продължение на десет години те се опитваха да 153 склоняват програмистите да не използват copyleft лицензи. Когато Open Group 154 се опита да <a href="/philosophy/x.html">направи X11R6.4 несвободен 155 софтуер</a>, всички ние, които издържахме на натиска, бяхме доволни от 156 избора си.</p> 157 <p> 158 През септември 1998 г., няколко месеца след като X11R6.4 беше публикуван под 159 несвободни условия на разпространение, Open Group дадоха назад и повторно го 160 публикуваха под същия свободен не-copyleft лиценз, който беше използван за 161 предната версия, X11R6.3. Благодарим ви, Open Group, но вашият обратен ход 162 не опровергава изводите, които ние си направихме от факта, че внасянето на 163 ограничения беше <em>възможно</em>.</p> 164 <p> 165 Прагматично казано, като мислите за по-големи дългосрочни цели, желанието ви 166 да устоите на този натиск ще се засилва. Ако съсредоточите мисълта си върху 167 ценностите на свободата и общността, която изграждате със своята 168 непоколебимост, ще намерите в себе си силите да продължите. „Отстоявайте 169 нещо или останете без нищо.“</p> 170 <p> 171 И ако циниците осмиват свободата и взимат на подбив общността… ако 172 „здравомислещите реалисти“ твърдят, че единственият идеал е облагата… просто 173 ги игнорирайте и продължавайте да си използвате „copyleft“.</p> 174 175 <hr /> 176 <blockquote id="fsfs"><p>Това есе е публикувано в книгата <a 177 href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен 178 софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> 179 180 <div class="translators-notes"> 181 182 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> 183 </div> 184 </div> 185 186 <!-- for id="content", starts in the include above --> 187 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> 188 <div id="footer"> 189 <div class="unprintable"> 190 191 <p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a 192 href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a 193 href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени 194 хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a 195 href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> 196 197 <p> 198 <!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, 199 replace it with the translation of these two: 200 201 We work hard and do our best to provide accurate, good quality 202 translations. However, we are not exempt from imperfection. 203 Please send your comments and general suggestions in this regard 204 to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> 205 206 <web-translators@gnu.org></a>.</p> 207 208 <p>For information on coordinating and submitting translations of 209 our web pages, see <a 210 href="/server/standards/README.translations.html">Translations 211 README</a>. --> 212 Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a 213 href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> 214 <p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 215 за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на 216 тази статия.</p> 217 </div> 218 219 <!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to 220 files generated as part of manuals) on the GNU web server should 221 be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this 222 without talking with the webmasters or licensing team first. 223 Please make sure the copyright date is consistent with the 224 document. For web pages, it is ok to list just the latest year the 225 document was modified, or published. 226 227 If you wish to list earlier years, that is ok too. 228 Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying 229 years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable 230 year, i.e., a year in which the document was published (including 231 being publicly visible on the web or in a revision control system). 232 233 There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers 234 Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> 235 <p>Copyright © 1998, 2003, 2020 Free Software Foundation, Inc. (Фондация 236 за свободен софтуер)</p> 237 238 <p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a 239 rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив 240 Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> 241 242 <!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> 243 <div class="translators-credits"> 244 245 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> 246 <b>Превод</b>: Вася Атанасова <a 247 href="mailto:vassia.atanassova@gmail.com"><vassia.atanassova@gmail.com></a>, 248 2009 г.</div> 249 250 <p class="unprintable"><!-- timestamp start --> 251 Последно обновяване: 252 253 $Date: 2021/09/19 18:33:52 $ 254 255 <!-- timestamp end --> 256 </p> 257 </div> 258 </div> 259 </body> 260 </html>