open-source-misses-the-point.html (37631B)
1 <!--#set var="PO_FILE" 2 value='<a href="/philosophy/po/open-source-misses-the-point.bg.po"> 3 https://www.gnu.org/philosophy/po/open-source-misses-the-point.bg.po</a>' 4 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/open-source-misses-the-point.html" 5 --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" 6 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-01-31" --> 7 8 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> 9 <!-- Parent-Version: 1.79 --> 10 11 <!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> 12 <title>Защо „oтвореният код“ пропуска най-важното за свободния софтуер - Проектът 13 GNU - Фондация за свободен софтуер</title> 14 15 <!--#include virtual="/philosophy/po/open-source-misses-the-point.translist" --> 16 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> 17 <!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> 18 <h2>Защо отвореният код пропуска най-важното за свободния софтуер</h2> 19 20 <p>от <strong>Ричард Столман</strong></p> 21 22 <p>Когато наричаме даден софтуер „свободен“, имаме предвид, че той уважава <a 23 href="/philosophy/free-sw.html">съществените свободи на потребителите</a> — 24 свободата да го изпълняват, да го изучават и променят, както и да 25 разпространяват променени или непроменени копия. Това е въпрос на свобода, 26 не на цена, така че мислете за „свобода на словото“, а не за „безплатен 27 обяд“<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup>.</p> 28 29 <p>Тези свободи са жизненоважни. Те са съществени не просто заради 30 индивидуалните потребители, но и за обществото като цяло, защото поощряват 31 социална солидарност — споделяне и сътрудничество. Те стават все по-важни, 32 тъй като нашата култура и ежедневие все повече се цифровизират. В един свят 33 с цифрови звуци, изображения и думи, свободният софтуер с все по-голяма сила 34 се превръща в крайно необходим за свободата като общо понятие.</p> 35 36 <p>Днес десетки милиони души по света използват свободен софтуер — училищата от 37 райони на Индия и Испания вече учат учениците си да използват свободната <a 38 href="/gnu/linux-and-gnu.html">операционна система GNU/Линукс</a>. Но 39 повечето от тези потребители никога не са чували за етичните причини, поради 40 които разработихме тази система и изградихме общността на свободния софтуер, 41 защото днес за тази система и общност по-често се говори като „отворен 42 код“. Приписват се и на различна философия, в която тези свободи почти не 43 се споменават.</p> 44 45 <p>Движението за свободен софтуер се е борило за свободата на компютърните 46 потребители от 1983 г. насам. През 1984 г. започнахме разработката на 47 свободната операционна система GNU, за да можем да избегнем несвободните 48 операционни системи, които отнемат свободата на потребителите си. През 49 80-те години разработихме повечето от съществените компоненти на системата и 50 създадохме <a href="/licenses/gpl.html">GNU General Public License</a> (GNU 51 GPL), под който да ги издадем — лиценз, създаден точно за да защитава 52 свободата на всички потребители на дадена програма.</p> 53 54 <p>Не всички потребители и разработчици на свободен софтуер бяха съгласни с 55 целите на Движението за свободен софтуер. През 1998 г., част от общността 56 на свободния софтуер се отцепи и започна кампания в името на „отворения 57 код“. Първоначално терминът бе предложен, за да се избегне евентуално 58 погрешно тълкуване на термина „свободен софтуер“, но скоро бе обвързан с 59 философски възгледи, твърде различни от тези на Движението за свободен 60 софтуер.</p> 61 62 <p>Някои от привържениците на отворения код смятаха термина за „маркетингова 63 кампания за свободен софтуер“, която да привлича хора с позиции в бизнеса 64 чрез изтъкване на практическите ползи, като същевременно се премълчават 65 идеите за „добро“ и „лошо“, които те не биха искали да чуят. Други 66 привърженици решително отхвърлиха етичните и социални ценности на Движението 67 за свободен софтуер. Каквито и да са били възгледите им, при воденето на 68 кампания за отворен код те нито са цитирали, нито заставали зад тези 69 ценности. Терминът „отворен код“ бързо се обвърза с идеи и аргументи, 70 базирани само на практически ценности, като писането или притежаването на 71 мощен и надежден софтуер. Повечето от поддръжниците на отворения код още 72 оттогава имат това предвид и правят същата асоциация.</p> 73 74 <p>Почти всеки софтуер с отворен код е свободен софтуер. Двете понятия описват 75 почти една и съща категория софтуер, но те стоят зад възгледи, базирани на 76 коренно различни в основата си ценности. Отвореният код е методика за 77 разработка; свободният софтуер е социално движение. За Движението за 78 свободен софтуер, свободният софтуер е етически императив, защото само 79 свободният софтуер зачита свободата на потребителите. За разлика от него, 80 философията на отворения код разглежда въпросите в светлината на правенето 81 на „по-добър“ софтуер — само от практическа гледна точка. В нея се твърди, 82 че несвободният софтуер е лошо, но приемливо решение за определената 83 практическа задача.</p> 84 85 <p>За Движението за свободен софтуер, обаче, несвободният софтуер е социален 86 проблем и решението е да спре употребата му, да се мигрира към свободен 87 софтуер.</p> 88 89 <p>„Свободен софтуер“, софтуер с „отворен код“. Ако това е един и същ софтуер, 90 има ли значение какво име използвате? Да, защото различните думи въплъщават 91 различни идеи. Докато една свободна програма под каквото и да е име би ви 92 предоставила същата свобода днес, затвърждаването на свободата в дългосрочен 93 план зависи преди всичко от това — хората да се научат да ценят свободата. 94 Ако искате да ни помогнете да направим това, крайно необходимо е да говорите 95 за „свободен софтуер“.</p> 96 97 <p>Ние в Движението за свободен софтуер не мислим за лагера на софтуера с 98 отворен код като за враг — врагът е собственическия софтуер. Но искаме 99 хората да знаят, че държим на свободата, така че не приемаме да бъдем 100 идентифицирани погрешно като поддръжници на „отворения код“.</p> 101 102 <h3>Широко разпространено погрешно тълкуване на „свободен софтуер“ и „отворен 103 код“</h3> 104 105 <p>Терминът „свободен софтуер“ има склонност да се разбира погрешно<sup><a 106 href="#TransNote2">2</a></sup> си. На английски език терминът може да значи 107 „софтуер, с който може да се сдобиете на нулева цена“, а може да значи и 108 „софтуер, който предоставя на потребителя определени свободи“, което 109 всъщност е желаното значение. Ние адресираме проблема, като публикуваме 110 дефиницията за свободен софтуер, и като казваме „Мислете за «свобода на 111 словото», не за «безплатен обяд»“. Това не е идеално решение и не може да 112 елиминира проблема напълно. Би било по-добре да има недвусмислен термин, 113 ако той нямаше други проблеми.</p> 114 115 <p>За съжаление всички алтернативи на английски език имат свои проблеми. 116 Разглеждали сме много варианти, които хората са предлагали, но нито един не 117 е истински „правилен“, за да бъде предпочетен вместо термина „свободен 118 софтуер“. (Например, в някои случаи думата „libre“ на френски и испански 119 език е подходяща, но тя не говори нищо на хората от Индия.) Всяка 120 предложена алтернатива на „свободен софтуер“ има подобен семантичен проблем, 121 в това число и „софтуер с отворен код“.</p> 122 123 <p><a href="https://opensource.org/osd">Официалната дефиниция за „софтуер с 124 отворен код“</a> (която е публикувана от Инициативата за отворен код и е 125 твърде дълга, за да я включим тук), произхожда непряко от нашите критерии за 126 свободен софтуер. Не е същата, по-хлабава е в някои отношения — 127 поддръжниците на отворения код са приели някои лицензи, които ние считаме за 128 недопустимо ограничаващи потребителите. Въпреки това, на практика тя е 129 доста близка до нашата дефиниция.</p> 130 131 <p>Но очевидното значение на израза „софтуер с отворен код“ е „може да 132 погледнете изходния код“ и повечето хора изглежда мислят, че това е 133 значението. Този критерий е много по-слаб от дефиницията за свободния 134 софтуер, също и по-слаб от официалната дефиниция за отворен код. Това 135 определение включва много програми, които не са нито свободен софтуер, нито 136 софтуер с отворен код.</p> 137 138 <p>Тъй като очевидното значение на „отворен код“ не е значението, което 139 поддръжниците му имат предвид, налице е факта, че повечето хора разбират 140 погрешно понятието. Според писателя Нийл Стивънсън „Линукс е софтуер с 141 отворен код, което просто означава, че всеки може да се сдобие с копия на 142 файловете с изходния код“. Не мисля, че той нарочно е решил да отхвърли или 143 обори официалната дефиниция. Според мен той просто е приложил конвенциите 144 на английския език, за да си обясни термина. <a 145 href="https://web.archive.org/web/20001011193422/http://da.state.ks.us/ITEC/TechArchPt6ver80.pdf">Щатът 146 Канзас</a> е публикувал подобно определение: „Използване на софтуер с 147 отворен код (СОК). СОК е софтуер, чийто изходен код е безплатен и публично 148 достъпен, въпреки че специфичните лицензионни споразумения варират в 149 зависимост от това какво е позволено да се прави с този код.“</p> 150 151 <p><i>„Ню Йорк Таймс“</i> <a 152 href="http://www.nytimes.com/external/gigaom/2009/02/07/07gigaom-the-brave-new-world-of-open-source-game-design-37415.html">публикуват 153 статия, която извращава термина</a> да означава тестване на „бета“ версии от 154 потребителите — позволяването на някои потребители да пробват ранна версия 155 на програмата и да осигурят поверителна обратна връзка. Това се практикува 156 от разработчиците на собственически софтуер вече десетилетия.</p> 157 158 <p>Поддръжниците на кампанията за софтуер с отворен код се опитват да разрешат 159 проблема, посочвайки тяхната официална дефиниция, но този корективен подход 160 не е толкова ефективен, колкото нашия. Терминът „свободен софтуер“ има две 161 естествени значения, едното от които е желаното. Човек, който е схванал 162 идеята за „свобода на словото, а не безплатен обяд“ никога няма да го 163 възприеме по погрешния начин. Но терминът „отворен код“ има само едно 164 естествено значение, което е различно от желаното от поддръжниците на 165 кампанията. Няма кратък и ясен начин да се обясни официалното му значение. 166 Това води до задълбочаване на объркването.</p> 167 168 <p>Друго недоразумение на „отворен код“ е идеята, че означава „да не се ползва 169 GNU GPL“. Изглежда това съпровожда друго погрешно разбиране, че „свободен 170 софтуер“, означава „софтуер под GPL“. Те са еднакво погрешни, понеже GNU 171 GPL е приет като лиценз за софтуер с отворен код, както и повечето от 172 лицензите за отворен код отговарят на изиксванията за лицензи за свободен 173 софтуер.</p> 174 175 <h3>Различните ценности могат да доведат до почти едни и същи изводи…но 176 не винаги</h3> 177 178 <p>През 60-те години радикални групи си издействаха репутацията на 179 фракционисти. Някои организации се разделяха поради различия относно 180 подробности за стратегиите и впоследствие двете дъщерни групи се отнасяха 181 един с друг като с врагове, въпреки сходните основни цели и ценности. 182 Десните често правеха това и критикуваха цялото ляво пространство за тази 183 практика.</p> 184 185 <p>Някои се опитват да очернят Движението за свободен софтуер, като сравняват 186 нашите различия с лагера на отворения код с различията на онези радикални 187 групи. Ситуацията е точно обратната. Ние имаме различия с лагера на 188 отворения код относно основните цели и ценности, но техните и нашите 189 възгледи в много случаи водят до едно и също поведение на практика, като 190 разработката на свободен софтуер.</p> 191 192 <p>В резултат на това, хора от Движението за свободен софтуер и от лагера на 193 отворения код работят заедно по практически проекти като разработка на 194 софтуер. Забележително е, че толкова различни философски възгледи могат 195 толкова често да мотивират различни хора да участват в едни и същи проекти. 196 Въпреки това, има ситуации, където тези различни в основата си възгледи 197 водят до много различни действия.</p> 198 199 <p>Идеята на отворения код е, че като се позволява на потребителите да променят 200 и разпространяват софтуера, това ще го направи по-мощен и по-надежден. Но 201 това не винаги е гарантирано. Разработчиците на собственически софтуер не 202 винаги са некомпетентни. Понякога те разработват програма, която е мощна и 203 надеждна, дори и да не зачита свободата на потребителите. Активисти на 204 Движението за свободен софтуер и ентусиасти на отворения код ще реагират 205 коренно различно на това.</p> 206 207 <p>Един същински ентусиаст на отворения код, който изобщо не е повлиян от 208 идеалите на свободния софтуер, би казал: „Изненадан съм, че сте успели да 209 направите програмата да работи така добре, без да използвате нашия модел за 210 разработка. Но сте го направили. Как мога да се сдобия с копие?“ Такова 211 отношение би било в полза на схеми, които отнемат свободата ни и водят до 212 пълната ѝ загуба.</p> 213 214 <p>Активистът на Движението за свободен софтуер би казал: „Вашата програма е 215 много привлекателна, но аз ценя свободата си повече. Така че отхвърлям 216 прогамата ви. Вместо това ще поддържам проект за разработката на свободен 217 заместител.“ Ако ценим свободата си, може да я поддържаме и защитаваме.</p> 218 219 <h3>Мощният, надежден софтуер може да бъде лошо нещо</h3> 220 221 <p>Идеята, че искаме софтуерът да е мощен и надежден, следва от 222 предположението, че софтуера би трябвало да служи на потребителите. Ако е 223 мощен и надежден, той им служи по-добре.</p> 224 225 <p>Но може да се каже, че софтуерът служи на потребителите, само ако зачита 226 тяхната свобода. Ами ако софтуерът е проектиран, за да слага окови на 227 потребителите? Тогава мощността означава, че оковите са още по-здрави и 228 стегнати, а надеждността просто означава, че е по-трудно те да бъдат 229 премахнати. Злонамерени функционалности като шпиониране на потребителите, 230 ограничаването им, задни врати и принудителна актуализация са често срещани 231 сред собственическия софтуер, и някои от поддръжниците на отворения код 232 искат да ги реализират и в софтуер с отворен код.</p> 233 234 <p>Под натиска на филмови и звукозаписни компании, софтуерът все по-често се 235 проектира специално за да ограничава правата на ползващите го. Тази 236 злонамерена технология е позната като „цифрово управление на ограниченията“ 237 (DRM) (вижте <a 238 href="http://defectivebydesign.org/">DefectiveByDesign.org</a>), и по дух е 239 антитезата на свободата, която свободния софтуер се стреми да осигури. И не 240 само по дух — понеже целта на DRM е да погази свободата ви, разработчиците 241 на DRM се опитват да направят трудно, невъзможно и дори незаконно за вас да 242 променяте софтуера, който реализира DRM.</p> 243 244 <p>Въпреки това някои поддръжници на отворения код предложиха софтуер с „DRM с 245 отворен код“. Идеята им е, че чрез публикуването на изходния код на 246 програмите, създадени да ограничават достъпа ви до шифрирани носители, и 247 позволявайки на другите да го променят, те ще могат да създадат по-мощен и 248 надежден софтуер за ограничаването на потребители като вас. После софтуерът 249 би бил предоставен на вас в устройства, които не ви позволяват да го 250 променяте.</p> 251 252 <p>Този софтуер може и да е с отворен код и да се използва модела за разработка 253 на отворения код, но той няма да бъде свободен софтуер, понеже няма да 254 зачита свободата на потребителите, които в действителност го използват. Ако 255 моделът за разработка на отворения код успее да направи този софтуер 256 по-мощен и надежден в ограничаването ви, това ще го превърне в още по-лош.</p> 257 258 <h3>Страх от свободата</h3> 259 260 <p>Основната първоначална мотивация на тези, които отцепват лагера на отворения 261 код от Движението за свободен софтуер бе, че етичните идеи на „свободен 262 софтуер“ карат някои хора да се чувстват неловко. Вярно е — повдигането на 263 етични въпроси като този за свободата, говоренето за отговорности, както и 264 за удобство, значи да се подканват хората да се замислят за неща, които те 265 навярно биха предпочели да пренебрегнат — например дали поведението им е 266 етично. Това може да предизвика неудобство и смущение, и някои хора просто 267 биха отхвърлили идеята. Но от това не следва, че би трябвало да спрем да 268 говорим за тях.</p> 269 270 <p>Само че точно това са решили да направят предводителите на отворения код. 271 Открили са, че ако си мълчат за етиката и свободата, и говорят само за 272 бързите практически ползи на даден свободен софтуер, те биха могли да 273 „продадат“ софтуера по-ефективно на определени потребители, особено от 274 средите на бизнеса.</p> 275 276 <p>Този подход се оказа ефективен, по свой собствен начин. Реториката на 277 отворения код е убедила много хора и бизнес потребители да използват и дори 278 да разработват свободен софтуер. Това е разширило нашата общност, но само 279 повърхностно, на практическо ниво. Философията на отворения код с нейните 280 чисто практически ценности възпрепятства разбирането на дълбоките идеи на 281 свободния софтуер — тя води много хора в нашата общност, но не ги учи как да 282 я защитават. Това е добре само по себе си, но не е достатъчно, за да си 283 осигурим свободата. Привличането на потребители към свободния софтуер ги 284 отвежда само до част от пътя да станат защитници на собствената си свобода.</p> 285 286 <p>Рано или късно тези потребители ще бъдат поканени да се прехвърлят на 287 собственически софтуер заради някакво практическо преимущество. Безброй 288 компании се стремят да предложат такова изкушение, някои дори предлагат 289 безплатни копия. Защо биха отказали потребителите? Само ако те са научили 290 да оценяват свободата, която свободният софтуер им предоставя, да оценяват 291 свободата сама по себе си, вместо техническото и практическо удобство на 292 даден свободен софтуер. За да разпространяваме тази идея, трябва да говорим 293 за свободата. Определена доза от подхода „да си мълчим“ към бизнеса може да 294 бъде полезна за общността, но е опасно ако стане толкова често срещан, че 295 любовта към свободата да изглежда като ексцентричност.</p> 296 297 <p>Точно в такава опасна ситуация се намираме в момента. Повечето хора, 298 свързвани със свободния софтуер, особено дистрибуторите, говорят малко за 299 свободата — обикновено защото се стремят да са „по-приемливи за бизнеса“. 300 Почти всички дистрибуции на операционната система GNU/Линукс добавят 301 собственически пакети към основната свободна система, и подканват 302 потребителите да разглеждат това като преимущество, вместо като недостатък.</p> 303 304 <p>Добавеният собственически софтуер и частично несвободните дистрибуции на 305 GNU/Линукс намират плодотворна почва, защото по-голямата част от нашата 306 общност не изисква софтуера да е свободен. Това не е случайно. Повечето 307 потребители на GNU/Линукс са се запознали със системата чрез обсъждания за 308 „отворен код“, където не се говори, че свободата е цел. Практиките, които 309 не поддържат свободата и думите, които не говорят за свободата, вървят ръка 310 за ръка — всяка насърчава другата. За да превъзмогнем тази тенденция, е 311 нужно да говорим повече, а не по-малко за свободата.</p> 312 313 <h3>Заключение</h3> 314 315 <p>Докато застъпниците на отворения код привличат нови потребители в нашата 316 общност, ние, активистите на свободния софтуер, трябва да работим дори 317 по-усърдно, за да повдигнем въпроса за свободата на вниманието на тези нови 318 потребители. Трябва да казваме „Това е свободен софтуер и ви предоставя 319 свобода!“ повече и по-гръмко от когато и да е. Всеки път, когато вие 320 казвате „свободен софтуер“ вместо „софтуер с отворен код“, вие помагате на 321 нашето начинание.</p> 322 323 <h4>Бележки</h4> 324 325 <!-- The article is incomplete (#793776) as of 21st January 2013. 326 <p> 327 328 Joe Barr's article, 329 <a href="http://www.itworld.com/LWD010523vcontrol4">“Live and 330 let license,”</a> gives his perspective on this issue.</p> 331 --> 332 <p> 333 <a 334 href="http://ocw.mit.edu/courses/sloan-school-of-management/15-352-managing-innovation-emerging-trends-spring-2005/readings/lakhaniwolf.pdf"> 335 Докладът за мотивацията на разработчиците на свободен софтуер</a> от Лахани 336 и Улф твърди, че значителна част от тях са мотивирани от възгледа, че 337 софтуерът трябва да е свободен. Това е въпреки факта, че те са изследвали 338 разработчици от SourceForge, сайт, който не поддържа възгледа, че това е 339 етичен въпрос.</p> 340 341 <div class="translators-notes"> 342 343 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> 344 <b>Бележки на преводача</b>: 345 <ol> 346 <li id="TransNote1">В оригинал „free speech, not free beer“ (англ.) — 347 двете различни значения изпъкват ясно в този израз. На англ. език 348 изразът често се използва от представителите на Движението за свободен 349 софтуер, за да се артикулират тези две значения и да се посочи 350 желаното от тях — свободен, а не безплатен.</li> 351 352 <li id="TransNote2">Английската дума „free“ е многозначна. На 353 български тя може да се предава като свободен, но и като безплатен. 354 За щастие, в българския език това двусмислие не съществува.</li> 355 356 <li id="TransNote3">На английски език „Live and let license“, закачка 357 с известната песен „Live and let die“ на Пол Макартни и „Уингс“.</li> 358 </ol></div> 359 </div> 360 361 <!-- for id="content", starts in the include above --> 362 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> 363 <div id="footer"> 364 <div class="unprintable"> 365 366 <p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a 367 href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a 368 href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени 369 хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a 370 href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> 371 372 <p> 373 374 <!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, 375 replace it with the translation of these two: 376 377 We work hard and do our best to provide accurate, good quality 378 translations. However, we are not exempt from imperfection. 379 Please send your comments and general suggestions in this regard 380 to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> 381 382 <web-translators@gnu.org></a>.</p> 383 384 <p>For information on coordinating and submitting translations of 385 our web pages, see <a 386 href="/server/standards/README.translations.html">Translations 387 README</a>. --> 388 Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a 389 href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> 390 <p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 391 за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на 392 тази статия.</p> 393 </div> 394 395 <p>Copyright © 2007 Ричард Столман</p> 396 397 <p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a 398 rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив 399 Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> 400 401 <!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> 402 <div class="translators-credits"> 403 404 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> 405 <b>Превод</b>: Явор Доганов <a 406 href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2009 г.</div> 407 408 <p class="unprintable"><!-- timestamp start --> 409 Последно обновяване: 410 411 $Date: 2017/03/24 12:24:01 $ 412 413 <!-- timestamp end --> 414 </p> 415 </div> 416 </div> 417 </body> 418 </html>