linux-and-gnu.html (25006B)
1 <!--#set var="PO_FILE" 2 value='<a href="/gnu/po/linux-and-gnu.bg.po"> 3 https://www.gnu.org/gnu/po/linux-and-gnu.bg.po</a>' 4 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/gnu/linux-and-gnu.html" 5 --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" 6 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-09-23" --> 7 8 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> 9 <!-- Parent-Version: 1.79 --> 10 11 <!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> 12 <title>Линукс и GNU - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title> 13 <meta http-equiv="Keywords" content="GNU, FSF, Free Software Foundation, Linux, Emacs, GCC, Unix, Free Software, 14 Operating System, GNU Kernel, HURD, GNU HURD, Hurd, ГНУ, ФСС, Фондация за 15 свободен софтуер, Линукс, Емакс, Юникс, свободен софтуер, операционна 16 система, ядро на GNU, ХЪРД, GNU ХЪРД, Хърд" /> 17 <meta http-equiv="Description" content="От 1983 г. насам разработваме свободната операционна система GNU (подобна на 18 „Юникс“), така че компютърните потребители да имат свободата да споделят и 19 подобряват софтуера, който използват." /> 20 21 <!--#include virtual="/gnu/po/linux-and-gnu.translist" --> 22 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> 23 <!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> 24 <h2>Линукс и система GNU</h2> 25 26 <p><strong>от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p> 27 28 <div class="announcement"> 29 <blockquote><p>За повече информация вижте също <a href="/gnu/gnu-linux-faq.html">ЧЗВ за 30 GNU/Линукс</a> и <a href="/gnu/why-gnu-linux.html">Защо GNU/Линукс?</a></p> 31 </blockquote> 32 </div> 33 34 <p> 35 Много компютърни потребители използват променена версия на <a 36 href="/philosophy/categories.html#TheGNUsystem">системата GNU</a> всеки ден, 37 без да го осъзнават. Поради странно стечение на обстоятелствата, версията 38 на GNU, която широко се използва днес често бива наричана „Линукс“, и много 39 потребители <a href="/gnu/gnu-users-never-heard-of-gnu.html">не са 40 наясно</a>, че това е в общи линии системата GNU, разработвана от <a 41 href="/gnu/gnu-history.html">проекта GNU</a>.</p> 42 43 <p> 44 Наистина има Линукс и хората го използват, но това е само част от 45 операционната система. Линукс е ядрото — онази програма в системата, която 46 заделя ресурсите на машината за другите програми, които изпълнявате. Ядрото 47 е съществена част от една операционна система, но е безполезно само по себе 48 си. То може да функционира само в контекста на завършена операционна 49 система. Линукс се използва обикновено в комбинация с операционната система 50 GNU — цялата система всъщност е GNU, с Линукс като добавка, или GNU/Линукс. 51 Всички така наречени „Линукс“ дистрибуции на практика са дистрибуции на 52 GNU/Линукс.</p> 53 54 <p> 55 Много потребители не са напълно наясно за разликата между ядрото, което е 56 Линукс, и цялата система, която те също наричат „Линукс“. Двусмислената 57 употреба на наименованието не спомага за изясняването на това 58 недоразумение. Тези потребители често мислят, че Линус Торвалдс е 59 разработил цялата система през 1991 г. с малко помощ.</p> 60 61 <p> 62 Програмистите обикновено знаят, че Линукс е ядро. Но тъй като обикновено са 63 чували цялата система да се нарича „Линукс“, те често си представят история, 64 която да оправдава кръщаването на цялата система на името на ядрото. 65 Например, мнозина вярват, че след като Линус Торвалдс е написал ядрото 66 Линукс, неговите потребители са се огледали наоколо за друг свободен 67 софтуер, който би могъл да бъде включен, и са открили (съвсем случайно), че 68 почти всичко необходимо за изготвянето на система, подобна на „Юникс“, вече 69 било налично.</p> 70 71 <p> 72 Това, което открили, съвсем не било по случайност — това е било почти 73 завършената система GNU. Наличният <a 74 href="/philosophy/free-sw.html">свободен софтуер</a> се превръща в завършена 75 система, защото проектът GNU е работил за изграждането ѝ от 1984 г. В <a 76 href="/gnu/manifesto.html">Манифеста на GNU</a> ние си поставихме за цел 77 разработването на свободна операционна система, подобна на „Юникс“, наречена 78 GNU. <a href="/gnu/initial-announcement.html">Първоначалното обявление</a> 79 на проекта GNU също очертава някои от оригиналните планове за системата 80 GNU. По времето, когато Линукс бе написан, GNU беше почти завършена.</p> 81 82 <p> 83 Повечето проекти за свободен софтуер имат за цел разработката на определена 84 програма за извършването на определена задача. Например, Линус Торвалдс се 85 е заел да напише ядро, подобно на Юникс (Линукс); Доналд Кнут се е заел да 86 напише програма за форматиране на текст (TeX); Боб Шайфлер се е заел да 87 разработи графична система с прозорци (X Window system). Естествено е да 88 определяме приноса на този вид проект чрез специфичните програми, които са 89 произлезли от него.</p> 90 91 <p> 92 Ако се опитаме да определим приноса на проекта GNU по този начин, какво 93 бихме заключили? Един производител на CD-ROM открил, че в тяхната „Линукс 94 дистрибуция“ <a href="/philosophy/categories.html#GNUsoftware">софтуерът на 95 GNU</a> бил най-големия контингент — около 28% от общия изходен код, и това 96 включвало някои основни и необходими компоненти, без които изобщо не би 97 могло да има система. Линукс бил само около 3%. (Съотношението през 2008 98 г. е подобно: в основното хранилище на gNewSense Линукс е около 1.5%, а 99 пакетите на GNU са 15%.) Така че ако трябва да изберете име на системата по 100 това кой е написал програмите, най-правилният и единствен избор би бил 101 „GNU“.</p> 102 103 <p> 104 Но това не е най-правилният и задълбочен начин да се подходи към въпроса. 105 Проектът GNU не е бил, и не е, проект за разработване на отделни софтуерни 106 пакети. Не е бил проект <a href="/software/gcc/">за разработката на 107 компилатор на Си</a>, въпреки че ние сме го направили. Не е бил проект за 108 разработването на текстов редактор, въпреки, че ние сме разработили такъв. 109 Проектът GNU се е заел с разработката на <em>цялостна операционна система, 110 подобна на „Юникс“</em> — GNU.</p> 111 112 <p> 113 Много хора имат съществен принос към свободния софтуер в системата и всички 114 те заслужават признание. Но причината това да е <em>интегрирана 115 система</em>, а не само колекция от полезни програми, е защото проектът GNU 116 се е бил заел да я изгради като такава. Ние направихме списък с програми, 117 необходими за <em>завършена</em> свободна система и систематично написахме 118 или намерихме хора, които да напишат, всичко от списъка. Написахме 119 съществени, но не толкова вълнуващи <a href="#unexciting">(1)</a> 120 компоненти, понеже не може да има система без тях. Някои от нашите системни 121 компоненти, инструментите за програмиране, станаха известни сред 122 програмистите сами по себе си. Но ние написахме и много компоненти, които 123 не са инструменти <a href="#nottools">(2)</a>. Дори разработихме и игра на 124 шах, GNU Chess, понеже една цялостна система има нужда и от добри игри.</p> 125 126 <p> 127 До средата на 90-те години вече бяхме изградили цялата система без ядрото. 128 Започнахме разработката и на ядро, <a href="/software/hurd/hurd.html">GNU 129 Hurd</a>, което се изпълнява върху микроядрото Mach. Разработката на това 130 ядро се оказа доста по-трудна, отколкото очаквахме — <a 131 href="/software/hurd/hurd-and-linux.html">GNU Hurd започна да работи 132 стабилно през 2001 г.</a>, но доста път трябва да бъде изминат, докато 133 хората могат да го ползват.</p> 134 135 <p> 136 За щастие, нямаше нужда да чакаме за Hurd, понеже Линукс беше на 137 разположение. Когато Линус Торвалдс написа Линукс, той запълни последната 138 голяма празнина. От този момент нататък хората вече можеха да <a 139 href="http://ftp.funet.fi/pub/linux/historical/kernel/old-versions/RELNOTES-0.01"> 140 комбинират Линукс със системата GNU</a>, за да изградят цялостна свободна 141 система, т.е. версия на системата GNU, базирана на Линукс, или съкратено — 142 GNU/Линукс.</p> 143 144 <p> 145 Събирането им заедно звучи просто, но не беше незначителна работа. Бяха 146 нужни съществени промени за някои от компонентите на GNU <a 147 href="#somecomponents">(3)</a>, за да работят с Линукс. Интегрирането на 148 завършена система като дистрибуция, която да работи и да бъде лесна за 149 инсталиране също беше огромна задача. Тя изискваше разрешаването на въпроса 150 как да се инсталира и стартира системата — проблем, който ние не бяхме 151 подхванали, защото още не бяхме стигнали до него. Хората, които разработиха 152 различните дистрибуции на системата, допринесоха значително. Но това е 153 работа, която поради естеството на нещата със сигурност щеше да бъде 154 свършена от някой.</p> 155 156 <p> 157 Проектът GNU поддържа системите GNU/Линукс, както и <em>самата</em> система 158 GNU. <a href="http://fsf.org/">ФСС</a> финансира пренаписването на 159 разширенията към библиотеката на GNU за Си, които са специфични за Линукс, 160 така че сега те са добре интегрирани и съвременните системи GNU/Линукс 161 използват текущото издание на библиотеката без промени. ФСС спонсорира също 162 и ранния стадий на разработка на Дебиан GNU/Линукс.</p> 163 164 <p> 165 Днес има много различни варианти на системата GNU/Линукс (често наричани 166 „дистрибуции“). Повечето от тях включват несвободен софтуер — техните 167 разработчици следват философията, свързана с Линукс, вместо тази на GNU. Но 168 има и <a href="/distros">напълно свободни дистрибуции на GNU/Линукс</a>. 169 ФСС поддържа компютърни съоръжения за <a 170 href="http://gnewsense.org">gNewSense</a>.</p> 171 172 <p>Издаването на свободна дистрибуция на GNU/Линукс не е просто въпрос на 173 елиминиране на разните несвободни програми. В днешни дни, стандартната 174 версия на Линукс също съдържа несвободни програми. Те са предназначени да 175 се зареждат във входно/изходни устройства при стартирането на системата и са 176 включени, под формата на дълги последователности от числа, в „изходния код“ 177 на Линукс. Така че поддържането на свободни дистрибуции на GNU/Линукс снес 178 налага и поддържането на <a 179 href="http://directory.fsf.org/project/linux">свободна версия на Линукс</a>.</p> 180 181 <p>Независимо дали използвате GNU/Линукс или не, молим ви да не обърквате 182 хората, като използвате името „Линукс“ двусмислено. Линукс е ядрото, един 183 от основните и съществени компоненти на системата. Системата като цяло е 184 малко или много системата GNU, с добавен Линукс. Когато говорите за тази 185 комбинация, моля наричайте я „GNU/Линукс“.</p> 186 187 <p> 188 Ако искате да направите хипервръзка за повече информация за „GNU/Линукс“, 189 тази страница и <a 190 href="/gnu/the-gnu-project.html">http://www.gnu.org/gnu/the-gnu-project.html</a> 191 са добър избор. Ако пък споменавате ядрото Линукс и искате да добавите 192 връзка за повече информация, то сполучлив адрес, който можете да използвате, 193 е <a href="http://foldoc.org/linux">http://foldoc.org/linux</a>.</p> 194 195 <h3>Послепис</h3> 196 197 <p> 198 Освен GNU, един друг проект независимо издаде свободна операционна система, 199 подобна на Юникс. Тази система е позната като BSD и е била разработена в 200 Калифорнийския университет в Бъркли. Тя беше несвободна през 80-те, но 201 стана свободна в началото на 90-те години. Една свободна операционна 202 система, съществуваща днес<a href="#newersystems">(4)</a>, е почти със 203 сигурност или вариант на системата GNU, или разновидност на системата BSD.</p> 204 205 <p> 206 Хората понякога питат дали BSD също е версия на GNU, както GNU/Линукс. 207 Разработчиците на BSD бяха вдъхновени да направят кода си свободен софтуер 208 по примера на проекта GNU и определени призиви на активисти на GNU помогнаха 209 те да бъдат убедени, но кодът на BSD има малко припокриване с GNU. Днес 210 системите BSD използват някои програми на GNU, както и системата GNU и 211 вариантите ѝ използват някои програми на BSD. Но взети заедно, те са две 212 различни системи, които са се развили отделно. Разработчиците на BSD не 213 просто са написали ядро, което после са добавили към системата GNU, така че 214 име като GNU/BSD би било неподходящо.<a href="#gnubsd">(5)</a></p> 215 216 <h3>Бележки:</h3> 217 <ol> 218 <li> 219 <a id="unexciting"></a>Тези не чак толкова вълнуващи, но съществени 220 компоненти включват асемблера на GNU (GAS) и свързващата програма (GLD), 221 които вече са част от пакета <a href="/software/binutils/">GNU Binutils</a>, 222 <a href="/software/tar/">GNU tar</a>, и още.</li> 223 224 <li> 225 <a id="nottools"></a>Например, интерпретатора на обвивката Bourne Again 226 SHell (BASH), интерпретатора на PostScript <a 227 href="/software/ghostscript/ghostscript.html">Ghostscript</a>, и <a 228 href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за Си</a> не са 229 програмни инструменти. Нито пък GNUCash, GNOME и GNU Chess.</li> 230 231 <li> 232 <a id="somecomponents"></a>Например, <a 233 href="/software/libc/libc.html">библиотеката на GNU за Си</a>.</li> 234 235 <li> 236 <a id="newersystems"></a>Откакто това бе написано, бе разработена почти 237 напълно свободна система, подобна на „Уиндоус“. Но от техническа гледна 238 точка тя съвсем не е като GNU или „Юникс“, така че няма връзка с този 239 въпрос. По-голямата част от ядрото на „Соларис“ също бе издадено като 240 свободен софтуер, но за да получите свободна система с него, е необходимо да 241 го комбинирате с GNU или BSD, както и да замените липсващите части на 242 ядрото.</li> 243 244 <li> 245 <a id="gnubsd"></a>От друга страна, в годините след написването на тази 246 статия, библиотеката на GNU за Си беше адаптирана към ядрото BSD, което 247 направи възможно комбинирането на системата GNU с това ядро. Точно както и 248 GNU/Линукс, това са всъщност варианти на GNU и следователно се наричат 249 GNU/kFreeBSD и GNU/kNetBSD в зависимост от това с кое ядро работи 250 системата. Обикновените потребители на типична работна среда трудно биха 251 могли да различат GNU/Линукс и GNU/*BSD.</li> 252 253 </ol> 254 255 <div class="translators-notes"> 256 257 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> 258 </div> 259 </div> 260 261 <!-- for id="content", starts in the include above --> 262 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> 263 <div id="footer"> 264 <div class="unprintable"> 265 266 <p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a 267 href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a 268 href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени 269 хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a 270 href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> 271 272 <p> 273 <!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, 274 replace it with the translation of these two: 275 276 We work hard and do our best to provide accurate, good quality 277 translations. However, we are not exempt from imperfection. 278 Please send your comments and general suggestions in this regard 279 to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> 280 281 <web-translators@gnu.org></a>.</p> 282 283 <p>For information on coordinating and submitting translations of 284 our web pages, see <a 285 href="/server/standards/README.translations.html">Translations 286 README</a>. --> 287 Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a 288 href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> 289 <p>Вижте <a 290 href="/server/standards/README.translations.html">Документацията за 291 преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на 292 тази статия.</p> 293 </div> 294 295 <!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to 296 files generated as part of manuals) on the GNU web server should 297 be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this 298 without talking with the webmasters or licensing team first. 299 Please make sure the copyright date is consistent with the 300 document. For web pages, it is ok to list just the latest year the 301 document was modified, or published. 302 If you wish to list earlier years, that is ok too. 303 Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying 304 years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable 305 year, i.e., a year in which the document was published (including 306 being publicly visible on the web or in a revision control system). 307 There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers 308 Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> 309 <p>Copyright © 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2007 Ричард М. Столман</p> 310 311 <p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a 312 rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив 313 Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> 314 315 <!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> 316 <div class="translators-credits"> 317 318 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> 319 <b>Превод</b>: Явор Доганов <a 320 href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2008 г.</div> 321 322 <p class="unprintable"><!-- timestamp start --> 323 Последно обновяване: 324 325 $Date: 2017/03/24 12:24:01 $ 326 327 <!-- timestamp end --> 328 </p> 329 </div> 330 </div> 331 </body> 332 </html>