free-software-for-freedom.html (37441B)
1 <!--#set var="PO_FILE" 2 value='<a href="/philosophy/po/free-software-for-freedom.bg.po"> 3 https://www.gnu.org/philosophy/po/free-software-for-freedom.bg.po</a>' 4 --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/free-software-for-freedom.html" 5 --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" 6 --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2014-03-11" --> 7 8 <!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> 9 <!-- Parent-Version: 1.79 --> 10 11 <!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> 12 <title>Защо понятието „свободен софтуер“ е по-добро от „отворен код“ - Проектът GNU 13 - Фондация за свободен софтуер</title> 14 15 <!--#include virtual="/philosophy/po/free-software-for-freedom.translist" --> 16 <!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> 17 <!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> 18 <h2>Защо понятието „свободен софтуер“ е по-добро от „отворен код“</h2> 19 20 <div class="announcement"> 21 <blockquote><p><a href="/philosophy/open-source-misses-the-point.html">„Отвореният код“ 22 пропуска най-важното за свободния софтуер</a> е обновена версия на тази 23 статия.</p></blockquote> 24 </div> 25 26 <p> 27 Въпреки че свободният софтуер под каквото и да е име би ви предоставил 28 същата свобода, има голямо значение какво име използваме — различните думи 29 <em>въплъщават различни идеи</em>.</p> 30 31 <p> 32 През 1998 г. някои от хората в общността на свободния софтуер започнаха да 33 използват термина <a href="https://opensource.org/">„софтуер с отворен 34 код“</a> вместо <a href="/philosophy/free-sw.html">„свободен софтуер“</a>, 35 за да описват какво вършат. Терминът „отворен код“ бързо се обвърза с 36 различен подход, различна философия, различни ценности и дори различен 37 критерий за допустимите лицензи. Движението за свободен софтуер и 38 движението<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup> за отворен код днес са <a 39 href="#relationship">различни движения</a> с различни възгледи и цели, 40 въпреки че ние можем и работим заедно по някои практически проекти.</p> 41 42 <p> 43 Фундаменталната разлика между двете движения е в техните ценности, в 44 начините, по които гледат на света. За движението за софтуер с отворен код, 45 въпросът дали софтуерът би трябвало да бъде с отворен код е практически, а 46 не етичен. Както един човек беше казал: „Отвореният код е методика за 47 разработка, свободният софтуер е социално движение“. За движението за 48 софтуер с отворен код несвободният софтуер е лошо, но приемливо решение. За 49 Движението за свободен софтуер несвободният софтуер е социален проблем и 50 решението му е свободния софтуер.</p> 51 52 <h3 id="relationship">Връзка между Движението за свободен софтуер и движението за софтуер с 53 отворен код</h3> 54 55 <p> 56 Движението за свободен софтуер и движението за софтуер с отворен код са като 57 два политически лагера в общността на свободния софтуер.</p> 58 59 <p> 60 През 60-те години радикални групи си издействаха репутацията на фракционисти 61 — организациите се разделяха поради различия относно подробности за 62 стратегиите и впоследствие се отнасяха един с друг като с врагове. Или поне 63 такова е впечатлението, което хората имат за тях, независимо дали е вярно 64 или не.</p> 65 66 <p> 67 Взаимоотношенията между Движението за свободен софтуер и движението за 68 софтуер с отворен код се намират в точно обратното положение. Ние имаме 69 различия за основните принципи, но малко или много сме съгласни за 70 практическите препоръки. Така че ние можем да работим заедно по много 71 специфични проекти и действително го правим. Ние не мислим за движението за 72 софтуер с отворен код като за враг. Врагът е <a 73 href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственическия 74 софтуер</a>.</p> 75 76 <p> 77 Ние не сме против движението за софтуер с отворен код, но не искаме да ни 78 бъркат с тях и да ни слагат под общ знаменател. Ние признаваме, че те са 79 допринесли за нашата общност, но ние сме я създали и искаме хората да знаят 80 това. Искаме хората да свързват нашите постижения с нашите ценности и 81 нашата философия, не с техните. Искаме да бъдем чути, а не замаскирани зад 82 група с различни възгледи. За да не допускаме хората да мислят, че ние сме 83 част от тях, ние правим всичко възможно да избягваме използването на думата 84 „отворен“, за да описваме свободния софтуер, или противоположната 85 „затворен“, когато говорим за несвободен софтуер.</p> 86 87 <p> 88 Молим ви, споменавайте Движението за свободен софтуер, когато говорите за 89 работата, която сме свършили и софтуера, който сме разработили — като 90 операционната система <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a>.</p> 91 92 <h3 id="comparison">Сравняване на двата термина</h3> 93 94 <p> 95 Останалата част от статията сравнява двата термина „свободен софтуер“ и 96 „софтуер с отворен код“, като показва защо терминът „отворен код“ не решава 97 никакви проблеми и всъщност създава някои.</p> 98 99 <h3 id="ambiguity">Двусмисленост</h3> 100 101 <p> 102 Терминът „свободен софтуер“ има проблем с двусмислието<sup><a 103 href="#TransNote2">2</a></sup> си. На английски език терминът може да значи 104 „софтуер, с който може да се сдобиете на нулева цена“, а може да значи и 105 „софтуер, който предоставя на потребителя определени свободи“, което 106 всъщност е желаното значение. Ние адресираме проблема, като публикуваме <a 107 href="/philosophy/free-sw.html">по-прецизна дефиниция на свободен 108 софтуер</a>, но това не е идеално решение, то не може да елиминира проблема 109 напълно. Би било по-добре да има недвусмислен термин, ако той нямаше други 110 проблеми.</p> 111 112 <p> 113 За съжаление всички алтернативи на английски език имат свои проблеми. 114 Разглеждали сме много варианти, които хората са предлагали, но нито един не 115 е истински „правилен“, за да бъде предпочетен вместо термина „свободен 116 софтуер“. Всяка предложена алтернатива на „свободен софтуер“ има подобен 117 (ако не и по-лош) семантичен проблем, и „софтуер с отворен код“ не прави 118 изключение.</p> 119 120 <p> 121 Официалната дефиниция за „софтуер с отворен код“, както е публикувана от 122 Инициативата за отворен код (OSI — Open Source Initiative), е много близка 123 до нашата дефиниция за свободен софтуер, само че е по-хлабава в някои 124 отношения и те са приели някои лицензи, които ние считаме за недопустимо 125 ограничаващи потребителите. Очевидното значение на израза „софтуер с 126 отворен код“ е „Можете да видите изходния код“. Това е доста по-слаб 127 критерий в сравнение със свободния софтуер; той включва свободен софтуер, но 128 и някои <a 129 href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически</a> 130 програми, като Xv, и „Кю ти“ под оригиналния си лиценз (преди QPL).</p> 131 132 <p> 133 Това очевидно значение на „отворен код“ не е значението, което застъпниците 134 му са имали предвид. Резултатът е, че повечето хора разбират погрешно какво 135 пропагандират тези поддръжници. Ето как писателят Нийл Стивънсън определя 136 „отворен код“:</p> 137 138 <blockquote><p> 139 Линукс е „софтуер с отворен код“, което просто означава, че всеки може да се 140 сдобие с копие на файловете с изходен код. 141 </p></blockquote> 142 143 <p> 144 <!-- The <a href="http://da.state.ks.us/itec/TechArchPt6ver80.pdf"> 145 state of 146 Kansas</a> published a similar definition: --> 147 Не мисля, че той нарочно е решил да отхвърли или да оспори „официалната“ 148 дефиниция. Според мен той просто е приложил конвенциите на английския език, 149 за да получи това значение на термина. Щатът Канзас е публикувал подобна 150 дефиниция: 151 </p> 152 153 <blockquote><p> 154 Използване на софтуер с отворен код (СОК). СОК е софтуер, чийто изходен код 155 е безплатен и публично достъпен, въпреки че специфичните лицензионни 156 споразумения варират в зависимост от това какво е позволено да се прави с 157 този код. 158 </p></blockquote> 159 160 <p> 161 Разбира се, хората от кампанията за софтуер с отворен код са се опитали да 162 разрешат проблема, публикувайки точна дефиниция на термина, точно както и 163 ние сме направили за „свободен софтуер“.</p> 164 165 <p> 166 Но обяснението за „свободен софтуер“ е просто — човек, който е схванал 167 идеята за „свобода на словото, а не безплатен обяд“<sup><a 168 href="#TransNote3">3</a></sup> никога няма да го възприеме по погрешния 169 начин. Няма такъв кратък и ясен начин да се обясни официалното значение на 170 „отворен код“ и да се покаже точно защо естественото определение е грешното.</p> 171 172 <h3 id="fear">Страх от свободата</h3> 173 174 <p> 175 Основният аргумент в полза на термина „софтуер с отворен код“ е, че 176 „свободен софтуер“ кара някои хора да се чувстват неловко. Вярно е — да се 177 говори за свободата, за етични въпроси, за отговорности, както и за 178 удобство, значи да се подканват хората да се замислят за неща, които те 179 навярно биха предпочели да пренебрегнат. Това може да предизвика неудобство 180 и смущение, и някои биха отхвърлили идеята. Но от това не следва, че нашето 181 общество би било по-добро, ако спрем да говорим за тези неща.</p> 182 183 <p> 184 Преди години разработчиците на свободен софтуер са забелязали тази реакция 185 на смущение и някои от тях са започнали да търсят начин да я избегнат. 186 Открили са, че ако си мълчат за етиката и свободата, и говорят само за 187 бързите практически ползи на даден свободен софтуер, те биха могли да 188 „продадат“ софтуера по-ефективно на определени потребители, особено от 189 средите на бизнеса. Терминът „отворен код“ е предложен като начин за 190 постигането на тази цел — начин да бъде „по-приемлив за бизнеса“. 191 Възгледите и ценностите на движението за софтуер с отворен код произтичат от 192 това решение.</p> 193 194 <p> 195 Този подход се оказа ефективен, по свой собствен начин. Днес много хора 196 мигрират към свободен софтуер изцяло от практически подбуди. Това е добре 197 само по себе си, но съвсем не е всичко, което трябва да правим! Задачата не 198 приключва с привличането на потребители към свободния софтуер, това е само 199 първата стъпка.</p> 200 201 <p> 202 Рано или късно тези потребители ще бъдат поканени да се прехвърлят на 203 собственически софтуер заради някакво практическо преимущество. Безброй 204 компании се стремят да предложат такова изкушение, и защо потребителите биха 205 отказали? Биха отказали само при положение, че са се научили да <em>ценят 206 свободата</em> като такава. От нас зависи да разпространим тази идея — а за 207 да го направим, ние трябва да говорим за свободата. Към бизнеса определена 208 доза от подхода „да си мълчим“ може да бъде полезна за общността, но трябва 209 да говорим много и за свободата.</p> 210 211 <p> 212 Понастоящем имаме много от „да си мълчим“, но не говорим достатъчно за 213 свободата. Повечето хора, свързвани със свободния софтуер, говорят малко за 214 свободата, обикновено защото се стремят да са „по-приемливи за бизнеса“. 215 Дистрибуторите на софтуер следват предимно този подход. Някои дистрибуции 216 на операционната система <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">GNU/Линукс</a> 217 добавят собственически пакети към основната свободна система, и подканват 218 потребителите да разглеждат това като преимущество, вместо като стъпка назад 219 от свободата.</p> 220 221 <p> 222 Ние се проваляме в опита си да поддържаме притока на потребители на свободен 223 софтуер, проваляме се в опитите си да учим хората на свобода и общност с 224 бързината, с която те се включват. Точно заради това несвободния софтуер 225 (какъвто беше „Кю ти“, когато стана популярна), и частично несвободни 226 дистрибуции на операционни системи, намират такава плодотворна почва. Да 227 спрем да използваме думата „свободен“ сега би било грешка; имаме нужда да 228 говорим за свободата повече, а не по-малко.</p> 229 230 <p> 231 Ако тези, които използват термина „отворен код“, привличат повече 232 потребители в нашата общност, това е принос, но останалите от нас трябва да 233 работят дори по-усърдно, за да повдигнат въпроса за свободата на вниманието 234 на тези потребители. Днес трябва да казваме по-често и по-гръмко от когато 235 и да е: „Това е свободен софтуер и ви предоставя свобода!“.</p> 236 237 <h3 id="newinfeb">Дали търговска марка би помогнала?</h3> 238 239 <p> 240 Поддръжниците на „софтуера с отворен код“ се опитаха да го направят 241 търговска марка, като казаха, че това би им помогнало да предотвратят 242 злоупотреби с наименованието. Тази инициатива бе изоставена по-късно, 243 понеже терминът е твърде описателен, за да отговаря на изискванията за 244 търговска марка. Така че правното състояние на „отворен код“ е същото, 245 каквото и на „свободен софтуер“ — няма никакво <em>законово</em> ограничение 246 за използването му. Чувал съм за доклади за компании, които наричат 247 софтуерните си пакети „отворен код“, въпреки че не отговарят на официалната 248 дефиниция, виждал съм лично някои примери.</p> 249 250 <p> 251 Но дали би имало голяма разлика, ако се използваше термин, който е търговска 252 марка? Не съвсем.</p> 253 254 <p> 255 Компаниите правят обявления, които създават впечатлението, че програмата е 256 „софтуер с отворен код“, без да го твърдят изрично. Например, в едно 257 обявление на „Ай Би Ем“ за програма, която не се вмества в официалната 258 дефиниция, се казва това:</p> 259 260 <blockquote><p> 261 Както е присъщо в общността на отворения код, потребителите на … 262 технология също ще могат да си сътрудничат с „Ай Би Ем“ … 263 </p></blockquote> 264 265 <p> 266 Това в действителност не казва, че програмата <em>е</em> с „отворен код“, но 267 много читатели не са забелязали тази подробност. (Трябва да отбележа, че 268 „Ай Би Ем“ искрено се опитваше да направи тази програма свободен софтуер, и 269 по-късно възприе нов лиценз, който я превърна в свободен софтуер и „отворен 270 код“. Но по времето, когато цитираното обявление бе направено, програмата 271 не беше нито едното, нито другото.)</p> 272 273 <p> 274 А ето как „Сигнус Солюшънс“, която бе основана като компания за свободен 275 софтуер и впоследствие се преквалифицира (един вид) в собственически 276 софтуер, рекламираше някои собственически продукти:</p> 277 278 <blockquote><p> 279 „Сигнус Солюшънс“ е лидер в пазара за отворен код и вече стартира два 280 продукта за пазара на [GNU/]Линукс. 281 </p></blockquote> 282 283 <p> 284 За разлика от „Ай Би Ем“, „Сигнус“ не са се опитвали да направят тези пакети 285 свободен софтуер, и те дори и минимално не се доближават до условията. Но 286 на практика „Сигнус“ не са казали, че пакетите са „софтуер с отворен код“, а 287 само използвали термина, за да създадат това впечатление у невнимателните 288 читатели.</p> 289 290 <p> 291 Тези наблюдения показват, че търговска марка не би предотвратила наистина 292 объркването, което настъпва с термина „отворен код“.</p> 293 294 <h3 id="newinnovember">Недоразуменията(?) на „отворения код“</h3> 295 296 <p> 297 Дефиницията за софтуер с отворен код е достатъчно ясна и е пределно ясно, че 298 типичната несвободна програма не отговаря на условията. Така че бихте си 299 помислили, че „Фирма за софтуер с отворен код“ означава такава, чиито 300 продукти са свободен софтуер (или близко до това), нали така? Уви, много 301 фирми се опитват да придадат различно значение.</p> 302 303 <p> 304 На срещата „Ден на разработчиците на софтуер с отворен код“ през август 1998 305 г., някои от поканените комерсиални разработчици казаха, че възнамеряват да 306 направят само част от тяхната работа свободен софтуер (или „отворен код“). 307 Центърът на техния бизнес е разработването на собственически добавки 308 (софтуер или <a href="/philosophy/free-doc.html">ръководства</a>), които 309 продават на потребителите на свободен софтуер. Те ни молят да се отнасяме 310 към това като нещо допустимо, като част от нашата общност, понеже част от 311 парите се даряват за разработка на свободен софтуер.</p> 312 313 <p> 314 На практика, тези фирми искат да положат одобрителния щемпел „отворен код“ 315 върху своите продукти със собственически софтуер — макар и самите продукти 316 да не са „софтуер с отворен код“ — само защото имат някаква връзка със 317 свободния софтуер или понеже същата фирма поддържа също и някакъв свободен 318 софтуер. (Един основател на фирма каза доста категорично, че те биха 319 вложили в свободния пакет, който поддържат, минимална част от труда си — 320 толкова, колкото е достатъчно за общността.)</p> 321 322 <p> 323 През годините много фирми са допринесли за разработката на свободен 324 софтуер. Някои от тях основно са разработвали несвободен софтуер, но двете 325 дейности са били отделни; така ние можехме да пренебрегнем техните 326 несвободни продукти и да работим с тях по проекти за свободен софтуер. 327 Накрая можехме искрено да им благодарим за приноса им към свободния софтуер, 328 без да говорим за останалото, което са направили.</p> 329 330 <p> 331 Не можем да направим същото с тези нови фирми, понеже те няма да ни 332 позволят. Те активно приканват обществото да не прави разлика между 333 отделните им дейности. Искат да се отнасяме към несвободния им софтуер като 334 към истински принос, макар и той да не е такъв. Те се представят като 335 „фирми за софтуер с отворен код“, надявайки се да изпитаме топло, замайващо 336 вълнение от това и че ще разсъждаваме също тъй замаяно когато прилагаме 337 критериите си.</p> 338 339 <p> 340 Тази манипулативна практика би била също толкова вредна, ако беше направена 341 чрез термина „свободен софтуер“. Но изглежда фирмите не използват термина 342 „свободен софтуер“ по този начин, навярно асоциацията му с идеализма го 343 прави неприложим. Терминът „отворен код“ отвори вратата за злоупотреби от 344 този род.</p> 345 346 <p> 347 На едно търговско изложение в края на 1998 г., посветено на операционната 348 система, често наричана <a href="/gnu/linux-and-gnu.html">„Линукс“</a>, един 349 от лекторите беше ръководно лице на известна софтуерна фирма. Навярно е бил 350 поканен заради решението на фирмата му да „поддържа“ тази система. За 351 жалост, тяхната форма на „поддръжка“ се състои в издаването на несвободен 352 софтуер, който работи със системата — с други думи, използват нашата общност 353 като пазар, без да допринасят за нея.</p> 354 355 <p> 356 Той каза: „Няма начин да направим нашия продукт отворен код, но може би ще 357 го направим „вътрешен“ отворен код. Ако позволим на персонала по 358 поддръжката достъп до изходния код, те биха могли да коригират грешки за 359 клиентите, и бихме осигурили по-добър продукт и по-добро обслужване.“ (Това 360 не е точен цитат, понеже не си записах думите му, но предава същината.)</p> 361 362 <p> 363 Хора от публиката след това ми казаха: „Той просто не разбира най-важното.“ 364 Но дали е така? Кое точно не е разбрал?</p> 365 366 <p> 367 Той не е пропуснал същността на движението за софтуер с отворен код. Това 368 движение не твърди, че потребителите трябва да имат свобода, а само че 369 позволяването на повече хора да погледнат изходния код и да помогнат при 370 подобрението му води до по-бърза и по-добра разработка. Изпълнителният 371 директор е разбрал тази част напълно. Нежелаейки да следва този подход 372 изцяло, включвайки и потребителите, той е обмислял да го внедри частично, в 373 рамките на фирмата.</p> 374 375 <p> 376 Това, което той е пропуснал, е въпросът, който „отворен код“ е създаден да 377 не повдига: въпросът, че потребителите <em>заслужават</em> свобода.</p> 378 379 <p> 380 Разпространяването на идеята за свобода е голяма задача и има нужда от 381 Вашата подкрепа. Точно заради това в проекта GNU ние се придържаме към 382 термина „свободен софтуер“, за да си помагаме в тази задача. Ако чувствате, 383 че свободата и общността са важни сами по себе си — не заради удобствата, 384 които следват от тях — молим ви, присъединете се към нас в използването на 385 термина „свободен софтуер“.</p> 386 387 <hr /> 388 389 <!-- The archived version is truncated. 390 <p> 391 392 Joe Barr wrote an article called 393 <a href="http://web.archive.org/web/20080703140137/http://www.itworld.com/LWD010523vcontrol4">Live and 394 let license [archived]</a> that gives his perspective on this issue.</p> 395 --> 396 <p> 397 <a 398 href="http://ocw.mit.edu/courses/sloan-school-of-management/15-352-managing-innovation-emerging-trends-spring-2005/readings/lakhaniwolf.pdf"> 399 Докладът за мотивацията на разработчиците на свободен софтуер</a> от Лахани 400 и Улф твърди, че значителна част от тях са мотивирани от възгледа, че 401 софтуерът трябва да е свободен. Това е въпреки факта, че те са изследвали 402 разработчици от SourceForge, сайт, който не поддържа възгледа, че това е 403 етичен въпрос.</p> 404 405 <hr /> 406 <blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a 407 href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен 408 софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> 409 410 <div class="translators-notes"> 411 412 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> 413 <b>Бележки на преводача</b>: 414 <ol> 415 <li id="TransNote1">Спорно е дали изобщо може да се нарече движение; 416 по-скоро е кампания или инициатива.</li> 417 418 <li id="TransNote2">Английската дума „free“ е многозначна. На 419 български тя може да се предава като свободен, но и като 420 безплатен. За щастие, в българския език това двусмислие не 421 съществува.</li> 422 423 <li id="TransNote3">В оригинал „free speech, not free beer“ (англ.) — 424 двете различни значения изпъкват ясно в този израз. На 425 англ. език изразът често се използва от представителите на 426 Движението за свободен софтуер, за да се артикулират тези две 427 значения и да се посочи желаното от тях — свободен, а не 428 безплатен.</li> 429 430 <li id="TransNote4">На английски език „Live and let license“, закачка 431 с известната песен „Live and let die“ на Пол Макартни и 432 „Уингс“.</li> 433 </ol></div> 434 </div> 435 436 <!-- for id="content", starts in the include above --> 437 <!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> 438 <div id="footer"> 439 <div class="unprintable"> 440 441 <p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a 442 href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a 443 href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени 444 хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a 445 href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> 446 447 <p> 448 <!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, 449 replace it with the translation of these two: 450 451 We work hard and do our best to provide accurate, good quality 452 translations. However, we are not exempt from imperfection. 453 Please send your comments and general suggestions in this regard 454 to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> 455 456 <web-translators@gnu.org></a>.</p> 457 458 <p>For information on coordinating and submitting translations of 459 our web pages, see <a 460 href="/server/standards/README.translations.html">Translations 461 README</a>. --> 462 Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a 463 href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> 464 <p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията 465 за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на 466 тази статия.</p> 467 </div> 468 469 <p>Copyright © 1998, 1999, 2000, 2001, 2007 Фондация за свободен софтуер</p> 470 471 <p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a 472 rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив 473 Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> 474 475 <!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> 476 <div class="translators-credits"> 477 478 <!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> 479 <b>Превод</b>: Явор Доганов <a 480 href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007 г.</div> 481 482 <p class="unprintable"><!-- timestamp start --> 483 Последно обновяване: 484 485 $Date: 2017/03/24 12:24:01 $ 486 487 <!-- timestamp end --> 488 </p> 489 </div> 490 </div> 491 </body> 492 </html>