Идеи на трети страни

Тези статии представят философските мнения на други хора в поддръжка на свободния софтуер и свързани с него теми, и не представят позицията на проекта GNU — но ние малко или много сме съгласни с тях.

Много от организациите, които работят за свобода при компютърните разработки и електронните комуникации също имат философски мнения в поддръжка на свободния софтуер или други, свързани с това теми.

• Въведението от Лорънс Лесиг към Свободен софтуер, свободно общество: Избрани есета на Ричард М. Столман е достъпно за четене.
• Проблемът с „гратисчията“, от Тимоти Б. Лий.
• Бъдещето на авторското право, есе от Расмус Флейшер.
• Цифровият „Стокхолмски синдром“: размишления върху някои психологически последствия от пазарните правила, от Педро Резенде, Университета на Бразилия.
• QuestionCopyright.org е уеб-страница за историята и влиянието на авторското право. Отдадена е на каузата да предизвика обществено осъзнаване за вредните последствия на днешната система за авторски права.
• Как „Виста“ позволява на „Майкрософт“ да оковат потребителите от Кори Доктороу. Забележка: Считаме, че е грешка да се използват любимите пропагандни термини на врага като „доверено ползване на компютри“ (trusted computing), за да се опише един злонамерен план.
• movingtofreedom.org, блогът на Скот Карпентър с много статии относно софтуерната свобода.
• Два урока за опасността от собственическия софтуер, описва опасностите на собственическия софтуер.
• На много лекари е отказан достъпът до записите им от Dr. Notes, пример как собственическия софтуер предоставя на разработчиците несправедливо надмощие спрямо потребителите.
• В тази статия Джими Уелс обяснява защо свободното знание изисква свободен софтуер и свободни файлови формати. Той също разкрива защо Уикипедия трябва да бъде свободен софтуер.
• Софтуерните патенти под лупа. В тази статия авторът използва аргументи, основани на ламбда смятане, за да покаже, че софтуерът не може да бъде патентован.
• Свободните устройства се нуждаят от свободен софтуер, статия, в която се описва как „актуализация“ на фърмуера е премахнала възможността за записване на радио емисии.
• Докладът за мотивацията на разработчиците на свободен софтуер от Лахани и Улф твърди, че значителна част от тях са мотивирани от възгледа, че софтуера трябва да бъде свободен. Това е въпреки факта, че те са анкетирали разработчици от SourceForge — сайт, който не поддържа възгледа, че това е етичен въпрос.
• „Гроклоу“ изпраща писмо в стил „Скъпи Даръл“: група от общността на свободния софтуер и отворения код са съчинили писмо в отговор на „Отвореното писмо до общността на отворения код“ от Даръл Макбрайд, изпълнителен директор на SCO.
• Хардуерна централа [архивирани]. Не сме съгласни с един аспект на извода от статията: Не е законно от страна на „Майкрософт“ да помагат на „Дисни“ и RIAA да ви налагат „цифрово управление на ограниченията“ (Digital Restrictions Management — DRM), както и не е законно за „Дисни“ и RIAA да се опитват. Пълната мощ на изчислителната техника и възможностите ѝ трябва да са достъпни за Вас, а не само за собствениците на информация.
• Петицията „SCO, съди ме“ надхвърли очакванията на създателя си и вече не се приемат гласове. Авторът на петицията, Джон Еверит, очакваше само няколко отговора, но вместо това откликнаха хиляди участници. В последната публична изява относно петицията, той помоли хората да помогнат на ФСС по всеки възможен начин.
• Отговорът на сенатор Алберто Конде до CESSI относно законопроект E-135/02-03, който предлага употребата на свободен софтуер в обществения сектор за провинцията Буенос Айрес. Законопроектът е бил предложен лично от сенатор Алберто Конде.
• Някои икономисти изтъкват, че авторското право и патентите не сполучват да поощрят прогреса, в името на който се предполага, че съществуват.

  Тази статия изхожда от ограничена икономическа гледна точка към темата, измервайки социалните възможности само като стоки, които са налични на определена цена, предполагайки, че вие, като гражданин, сте просто консуматор и не оценявате свободата си сама по себе си. Използват и заблуждаващия термин „интелектуална собственост“, който е подвеждащ, понеже смесва авторското право и патентите. Статията също ги смесва, което е възможно, понеже авторите пренебрегват (различните) социални проблеми, които авторското право и патентите повдигат.

  Въпреки тези големи недостатъци, статията е значима. Ако авторското право може да се заклейми като вредно, дори съдейки само от чисто икономическа гледна точка, пренебрегвайки етично недопустимия акт на ограничаване на споделянето, то след като отчетем и етиката, ще отсъдим колко по-вредно е авторското право в действителност.

• Две статии от Дънкан Кемпбъл обясняват как „задни врати“ на АНС (Агенцията по национална сигурност — NSA) са били скрити в програми, които са собственически софтуер: Само АНС може да подслушва, така че това е наред и Как достъпът на АНС бе вграден в Уиндоус. И двете са ясна демонстрация как потребителите на собственически софтуер често не могат да знаят какво всъщност използват.
• С.С.П. на авторското право, от Хари Хилман Чартранд, е добро обобщение на историята на авторското право.
• Какво би трябвало да поощрява Конгреса от Мала Полак обяснява как последните тенденции на правителството на САЩ да осигури максимален контрол за носителите на авторски права противоречат на причините за въвеждане на авторското право, заложени в Конституцията.
• Перуанският конгресмен д-р Едгар Давид Вилануева Нуньес е написал писмо до управител на „Майкрософт“, след като те са изразили писмено загрижеността си за предстоящото въвеждане в страната на законопроекта „Свободен софтуер в публичната администрация“. То върши отлична работа, като потушава притесненията за свободния софтуер, често повдигани от „Майкрософт“ и други. Тук е превода на писмото на английски език.
• Британският историк Томас Макоули е имал идеи за авторското право през 1841 г., които са верни и днес.
• openrevolt.org бе сайт, посветен на осигуряването на информация относно Европейската директива за авторско право (ЕДАП) и подобни закони. Поставя бе акцент върху два принципни проблема на ЕДАП, които предоставят лесна възможност за носителите на авторски права да цензурират уеб-страници на доставчици на Интернет услуги и законна закрила на мерки против копиране.
• Смразяващи последици е сборна точка за „уведомления за прекратяване“ относно дейности в Мрежата — каним всички посетители да регистрират уведомленията, които са изпратили или получили. Уеб-страницата събира такива „уведомления за прекратяване“ в база от данни за търсене, като ги свързва с обяснения за юридическите проблеми.
• Програмирането е престъпление от Шанън Кокран е коментар за обвинителния акт срещу Йон Йохансен за углавно престъпление за помощта му при написването на DeCSS.
• Движението „Второ обсебване“ и изграждането на „общественото достояние“ от Джеймс Бойл.
• Интелектуална собственост: Атаката над публичното пространство в киберпространството от Хауърд Бесер описва как различни индустрии използват влиянието си върху авторското право, за да направят някои места в Интернет все по-малко публични.
• Намиране на авторското право в бъркотията на Първата поправка от Нийл У. Нетанел, оспорва отживялото предположение на американската съдебната система, че „добросъвестната употреба“ елиминира конфликта между авторското право и Първата поправка на Конституцията на САЩ.
• Ричард Столман се е подписал под съвместно изявление в отговор на коментарите на Крейг Мънди от „Майкрософт“ [архивирани].
• В Патентна реформа сега!, Дон Марти призовава поддръжниците на свободния софтуер да номинират Ричард М. Столман за Консултативния комитет за обществени патенти към Бюрото за патенти и търговски марки на САЩ (Patent and Trademark Office — USPTO).
• Да спрем H.R. 3028, „Законът за предотвратяване на кибер-пиратството от 1999 г.“
• Прочетете ги и плачете [архивирани] от Симсън Гарфинкъл, говори се за предстоящите законопроекти, които ще предоставят на собствениците на информация нова всеобхватна власт и ще ограничат дейностите на потребителите.
• Прилагане на „Copyleft“ за информация, която не е софтуер, от Майкъл Стуц.
• Само Свободният свят може да се изправи срещу „Майкрософт“, от Том Хъл.
• Философията на свободната музика, от Рам Самудрала.
• Звукозаписните компании искат по-строго авторско право, като твърдят, че те поддържат музикантите. Тази статия показва как се отнасят в действителност звукозаписните компании с музикантите.
• Учебник за начинаещи за етиката на „интелектуална собственост“, от Рам Самудрала.
• Достатъчно ли е себелюбието за изграждането на свободна икономика? от Лойд Фюстън.
• Хора, места, неща и идеи от Крейгън Ситакър
• „Либертариън Кейс“ срещу правата за интелектуална собственост от Родерик Т. Лонг
  Движението за свободен софтуер не одобрява либертарианството и ние не сме напълно съгласни с тази статия. Но все пак тя е полезна за опровергаването на един определен аргумент, който се изтъква в подкрепа на собственическия софтуер.
• Анархизмът тържествува: Свободният софтуер и смъртта на авторското право
• Изучаването на икономика възпрепятства ли сътрудничеството? от Франк, Гилович и Риган.
• Разработка, етична търговия и свободен софтуер от Дани Ий.
• Балада за Денис Карджала: Политически коментар под формата на балада от Тимоти Р. Филипс.
• Оформяне на съвместната разработка на ИКТ и инициативи за всеобщо благоденствие от Робърт Дж. Часел.
• Конкурентни преимущества на свободния софтуер от Александре Олива.
• Предоставяне на патенти под GPL от Raph Levien.
• Понятието за битките за авторско право за оцеляването на Интернет от Джон Маркоф.
• Истинската цел на авторското право от Джон Н. Бери III.
• Авторско право върху огънчето! (хумор) от Йън Кларк.
• Бъдещето ни носи „Инфирмационна технология“ от Анди Орам.
• Фондацията за свободни протоколи е независим публичен форум, посветен на поддръжката на протоколи, свободни от патенти.
• Свободният софтуер и комерсиалната жизнеспособност от Алесандро Рубини
• Освобождаване на информацията от Брайън Мартин. Ние убеждаваме хората да избягват употребата на термина интелектуална собственост и вместо това да говорят за авторско право, патенти и/или търговски марки.
• Продажба на право за седене, сатира за авторското право.
• Галерия от примери, демонстриращи колко възмутителен и абсурден е Законът за авторско право в цифровото хилядолетие (ЗАПЦХ).
• Преглед на книгата Цифрово авторско право.
• Piecepack е набор от парчета за настолни игри, които всеки е свободен да ползва при създаването или използването на различни видове игри.
• Източна Гианозия са събрали поглед към софтуерните патенти и DRM с „език, опрян в бузата“.
• Свободният софтуер и скаутите
• Патентите са икономически абсурд: Тази статия приема за предпоставка широко разпространения възглед, че свободната търговия е за предпочитане. Ние не винаги сме съгласни — отвъд определени граници, свободната търговия дава на бизнеса твърде много власт и му позволява да заплашва демокрацията. Но това е друг въпрос.
• В защита на „Napster“ и против второто правило на „чифликчийството“
• Против интелектуалната собственост, пролет 2001 г., Списание за учения на либертарианството (формат PDF)
• Сравнителна етична оценка на схемите за лицензиране на свободен софтуер от Самир Чопра и Скот Декстър
• Проектът за хардуер SIM.ONE е създал свободни спецификации за изграждане на компютри.
• Вирусен код и ваксинация, статия от Робърт Дж. Часел
• Защо форматът на звуковите файлове има значение, от Карл Фогел
• Не е достъпно в мрежата, но през 1960 г. Бърнард Галър е написал писмо до редактора на „Комуникации на ACM“ (том 3, брой 4, стр. A12-A13), като казва (споменава цената, но очевидно има предвид свободата):

  … ясно е, че това, което се таксува, е за разработката на програмата. Особено съм притеснен, че това произлиза от университет и вярвам, че руши цялата професия. Няма нито една инсталация на 704, която директно да не се е възползвала от свободната обмяна на програми, възможна заради техниките на разпространение и СПОДЕЛЯНЕ. Ако започнем да продаваме програмите си, това ще предизвика много нежелани прецеденти.

  (Благодарности на Нелсън Бийб за тази препратка.)