From 1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce Mon Sep 17 00:00:00 2001 From: Christian Grothoff Date: Sun, 11 Oct 2020 13:29:45 +0200 Subject: add i18n FSFS --- .../blog/articles/bg/university.html | 206 +++++++++++++++++++++ 1 file changed, 206 insertions(+) create mode 100644 talermerchantdemos/blog/articles/bg/university.html (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/university.html') diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/university.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/university.html new file mode 100644 index 0000000..cb57920 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/university.html @@ -0,0 +1,206 @@ + + + + + + +Насоки за университетски служители при издаване на свободен софтуер - +Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер + + + + +

Насоки за университетски служители при издаване на свободен софтуер

+ +

+Ние от Движението за свободен софтуер вярваме, че компютърните потребители +трябва да разполагат със свободата да променят и разпространяват софтуера, +който използват. Прилагателното „свободен“ в израза „свободен софтуер“ +означава потребителите да са свободни да изпълняват, променят и на свой ред +разпространяват софтуера. Свободният софтуер допринася към човешкото +познание, за разлика от несвободния. Ето защо университетите би трябвало да +насърчават свободния софтуер в името на напредъка на знанието, точно по +начина, по който насърчават учените и изследователите да публикуват +резултатите от своята работа.

+ +

+Уви, много ръководни кадри в университетите проявяват алчно отношение към +софтуера (и изобщо към науката), разглеждайки компютърните програми като +възможност за докарване на лични доходи, а не като възможност за допринасяне +към знанието на човечеството. Разработчиците на свободен софтуер се борят с +тази тенденция вече почти 20 години.

+ +

+Когато през 1984 година започнах да разработвам операционната система GNU, първата ми +стъпка беше да напусна работата си в Масачузетския технологичен институт. +Направих това тъкмо за да не позволя на бюрото по лицензи в МТИ да попречи +на издаването на GNU като свободно лицензиран софтуер. Вече бях замислил +подход за лицензиране на програми за GNU, който би подсигурил всички +производни версии също да бъдат свободен софтуер (подход, който +изкристализира в Общия публичен лиценз на GNU, +GNU GPL), и не ми се щеше да трябва да се кланям на чиновниците в МТИ, +за да ми позволят да го използвам.

+ +

+През всичките тези години хора, свързани с различни университети, често са +идвали във Фондацията за свободен софтуер, за да получат съвет как да се +справят с администратори, които разглеждат софтуера само като стока за +продан. Един добър метод, приложим дори при специално финансирани проекти, +е да използвате за основа на работата си съществуваща програма, лицензирана +под GNU GPL. Тогава можете да кажете на началството: „Нямаме право да +издаваме променената версия под никакъв друг лиценз, освен GNU GPL — във +всеки друг случай ще сме в нарушение на закона за авторското право“. След +като угаснат доларчетата в очите им, шефовете обикновено се съгласяват +софтуера да бъде издаден като свободен.

+ +

+Можете да помолите за помощ и спонсора, който ви финансира. Когато една +група разработчици от Нюйоркския университет написа компилатора на GNU за +Ada с финансиране от Военновъздушните сили на САЩ, договорът изрично +изискваше произтичащия от проекта код да бъде дарен на Фондацията за +свободен софтуер. Споразумейте се първо със спонсора, а после любезно дайте +на университетската администрация да разбере, че въпросът не търпи +предоговаряне. Те биха предпочели да имат сключен договор за разработка на +свободен софтуер, отколкото да нямат съвсем никакъв договор, така че +най-вероятно ще се съгласят с условията ви.

+ +

+Както и да подходите, добре е да повдигнете въпроса колкото се може по-рано +— и задължително преди разработката да е преполовена. Към този момент, +университетът все още е зависим от вас и вие диктувате правилата: обяснете +на администрацията, че ще завършите програмата и тя действително ще работи, +ако писмено се съгласят тя да бъде разпространявана като свободен софтуер (и +се съгласят с вашия избор на свободен лиценз). В противен случай ще +работите по програмата само дотолкова, че да си напишете по нея научната +статия, но няма да предоставите версия, която да е годна за +разпространение. Когато началниците знаят, че трябва да избират между това +да имат софтуерен пакет, който носи престиж на университета, или да нямат +нищо, те обикновено избират първото.

+ +

+Все пак не всички университети са толкова лакоми. Тексаският университет +следва политика, която улеснява публикуването на разработения там софтуер +като свободен софтуер под Общия публичен лиценз на GNU. Univates в Бразилия +и Международния институт по информационни технологии в Хайдерабад, Индия +също имат практиката да подпомагат издаването на софтуер под GNU GPL. Като +започнете с привличането на поддръжници във факултета си, вие можете също да +успеете да прокарате такава политика във вашия университет. Поставете +въпроса на принципна основа: има ли университетът за мисия да тласка напред +човешкото познание, или единствената му цел е да увековечи сам себе си?

+ +

+Както и да подходите, добре е да проявите непоколебимост и да се +обосновавате от етичната перспектива на въпроса, както правим ние във +Фондацията за свободен софтуер. А за да бъде етичен към обществото, +софтуерът трябва да бъде свободен — и да е свободен за цялото общество.

+ +

+Много програмисти, разработващи свободен софтуер, изповядват своите чисто +прагматични причини да правят това: те отстояват споделянето и променянето +на кода от другите като целесъобразно средство за създаване на мощен и +благонадежден софтуер. Ако такива ценности мотивират и вас да разработвате +свободен софтуер, това е много добре и ние ви благодарим за приноса. Но +тези ценности не ви дават стабилна основа, на която да застанете, когато +администрацията на университета ви притиска или примамва, за да направите +програмата несвободна.

+ +

+Например, тя може да излезе с аргумента, че „С всички пари, които можем да +вземем за програмата, ще можем да я направим още по-мощна и благонадеждна.“ +Това твърдение в крайна сметка може да излезе, но може и да не излезе вярно, +а е трудно да бъде опровергано предварително. Началниците може да предложат +лиценз, при който копия да се предлагат „безплатно, за ползване само с +академична цел“. По този начин на общността като цяло казват, че тя не +заслужава свобода, но претендират, че това ще доведе до академично +сътрудничество, което (според тях) е всичко, от което вие имате нужда.

+ +

+Ако изхождате единствено от позицията на удобството, е трудно да приведете +истински добра причина за отказ на тези безизходни предложения, но е лесно, +ако се обосновавате с етични и политически ценности. Каква е ползата, че +софтуерът ще бъде мощен и благонадежден, ако цената за това е свободата на +потребителите? Не трябва ли свободата да важи и извън академичните кръгове, +така както важи и за тях? Отговорите са очевидни, ако свободата и общността +попадат измежду вашите цели. Свободният софтуер уважава свободата на +потребителите, докато несвободният отрича съществуването й.

+ +

+Нищо не укрепва непоколебимостта така, както съзнанието, че свободата на +общността зависи, поне в един случай, от вас самите.

+ +
+

Това есе е публикувано в Свободен +софтуер, свободно общество: Избрани есета на Ричард М. Столман.

+ +
+ + +
+ + + + + + + + -- cgit v1.2.3