From 1ae0306a3cf2ea27f60b2d205789994d260c2cce Mon Sep 17 00:00:00 2001 From: Christian Grothoff Date: Sun, 11 Oct 2020 13:29:45 +0200 Subject: add i18n FSFS --- .../blog/articles/bg/linux-and-gnu.html | 332 +++++++++++++++++++++ 1 file changed, 332 insertions(+) create mode 100644 talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html') diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html new file mode 100644 index 0000000..401ff3b --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/linux-and-gnu.html @@ -0,0 +1,332 @@ + + + + + + +Линукс и GNU - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер + + + + + + +

Линукс и система GNU

+ +

от Ричард Столман

+ +
+

За повече информация вижте също ЧЗВ за +GNU/Линукс и Защо GNU/Линукс?

+
+
+ +

+Много компютърни потребители използват променена версия на системата GNU всеки ден, +без да го осъзнават. Поради странно стечение на обстоятелствата, версията +на GNU, която широко се използва днес често бива наричана „Линукс“, и много +потребители не са +наясно, че това е в общи линии системата GNU, разработвана от проекта GNU.

+ +

+Наистина има Линукс и хората го използват, но това е само част от +операционната система. Линукс е ядрото — онази програма в системата, която +заделя ресурсите на машината за другите програми, които изпълнявате. Ядрото +е съществена част от една операционна система, но е безполезно само по себе +си. То може да функционира само в контекста на завършена операционна +система. Линукс се използва обикновено в комбинация с операционната система +GNU — цялата система всъщност е GNU, с Линукс като добавка, или GNU/Линукс. +Всички така наречени „Линукс“ дистрибуции на практика са дистрибуции на +GNU/Линукс.

+ +

+Много потребители не са напълно наясно за разликата между ядрото, което е +Линукс, и цялата система, която те също наричат „Линукс“. Двусмислената +употреба на наименованието не спомага за изясняването на това +недоразумение. Тези потребители често мислят, че Линус Торвалдс е +разработил цялата система през 1991 г. с малко помощ.

+ +

+Програмистите обикновено знаят, че Линукс е ядро. Но тъй като обикновено са +чували цялата система да се нарича „Линукс“, те често си представят история, +която да оправдава кръщаването на цялата система на името на ядрото. +Например, мнозина вярват, че след като Линус Торвалдс е написал ядрото +Линукс, неговите потребители са се огледали наоколо за друг свободен +софтуер, който би могъл да бъде включен, и са открили (съвсем случайно), че +почти всичко необходимо за изготвянето на система, подобна на „Юникс“, вече +било налично.

+ +

+Това, което открили, съвсем не било по случайност — това е било почти +завършената система GNU. Наличният свободен софтуер се превръща в завършена +система, защото проектът GNU е работил за изграждането ѝ от 1984 г. В Манифеста на GNU ние си поставихме за цел +разработването на свободна операционна система, подобна на „Юникс“, наречена +GNU. Първоначалното обявление +на проекта GNU също очертава някои от оригиналните планове за системата +GNU. По времето, когато Линукс бе написан, GNU беше почти завършена.

+ +

+Повечето проекти за свободен софтуер имат за цел разработката на определена +програма за извършването на определена задача. Например, Линус Торвалдс се +е заел да напише ядро, подобно на Юникс (Линукс); Доналд Кнут се е заел да +напише програма за форматиране на текст (TeX); Боб Шайфлер се е заел да +разработи графична система с прозорци (X Window system). Естествено е да +определяме приноса на този вид проект чрез специфичните програми, които са +произлезли от него.

+ +

+Ако се опитаме да определим приноса на проекта GNU по този начин, какво +бихме заключили? Един производител на CD-ROM открил, че в тяхната „Линукс +дистрибуция“ софтуерът на +GNU бил най-големия контингент — около 28% от общия изходен код, и това +включвало някои основни и необходими компоненти, без които изобщо не би +могло да има система. Линукс бил само около 3%. (Съотношението през 2008 +г. е подобно: в основното хранилище на gNewSense Линукс е около 1.5%, а +пакетите на GNU са 15%.) Така че ако трябва да изберете име на системата по +това кой е написал програмите, най-правилният и единствен избор би бил +„GNU“.

+ +

+Но това не е най-правилният и задълбочен начин да се подходи към въпроса. +Проектът GNU не е бил, и не е, проект за разработване на отделни софтуерни +пакети. Не е бил проект за разработката на +компилатор на Си, въпреки че ние сме го направили. Не е бил проект за +разработването на текстов редактор, въпреки, че ние сме разработили такъв. +Проектът GNU се е заел с разработката на цялостна операционна система, +подобна на „Юникс“ — GNU.

+ +

+Много хора имат съществен принос към свободния софтуер в системата и всички +те заслужават признание. Но причината това да е интегрирана +система, а не само колекция от полезни програми, е защото проектът GNU +се е бил заел да я изгради като такава. Ние направихме списък с програми, +необходими за завършена свободна система и систематично написахме +или намерихме хора, които да напишат, всичко от списъка. Написахме +съществени, но не толкова вълнуващи (1) +компоненти, понеже не може да има система без тях. Някои от нашите системни +компоненти, инструментите за програмиране, станаха известни сред +програмистите сами по себе си. Но ние написахме и много компоненти, които +не са инструменти (2). Дори разработихме и игра на +шах, GNU Chess, понеже една цялостна система има нужда и от добри игри.

+ +

+До средата на 90-те години вече бяхме изградили цялата система без ядрото. +Започнахме разработката и на ядро, GNU +Hurd, което се изпълнява върху микроядрото Mach. Разработката на това +ядро се оказа доста по-трудна, отколкото очаквахме — GNU Hurd започна да работи +стабилно през 2001 г., но доста път трябва да бъде изминат, докато +хората могат да го ползват.

+ +

+За щастие, нямаше нужда да чакаме за Hurd, понеже Линукс беше на +разположение. Когато Линус Торвалдс написа Линукс, той запълни последната +голяма празнина. От този момент нататък хората вече можеха да +комбинират Линукс със системата GNU, за да изградят цялостна свободна +система, т.е. версия на системата GNU, базирана на Линукс, или съкратено — +GNU/Линукс.

+ +

+Събирането им заедно звучи просто, но не беше незначителна работа. Бяха +нужни съществени промени за някои от компонентите на GNU (3), за да работят с Линукс. Интегрирането на +завършена система като дистрибуция, която да работи и да бъде лесна за +инсталиране също беше огромна задача. Тя изискваше разрешаването на въпроса +как да се инсталира и стартира системата — проблем, който ние не бяхме +подхванали, защото още не бяхме стигнали до него. Хората, които разработиха +различните дистрибуции на системата, допринесоха значително. Но това е +работа, която поради естеството на нещата със сигурност щеше да бъде +свършена от някой.

+ +

+Проектът GNU поддържа системите GNU/Линукс, както и самата система +GNU. ФСС финансира пренаписването на +разширенията към библиотеката на GNU за Си, които са специфични за Линукс, +така че сега те са добре интегрирани и съвременните системи GNU/Линукс +използват текущото издание на библиотеката без промени. ФСС спонсорира също +и ранния стадий на разработка на Дебиан GNU/Линукс.

+ +

+Днес има много различни варианти на системата GNU/Линукс (често наричани +„дистрибуции“). Повечето от тях включват несвободен софтуер — техните +разработчици следват философията, свързана с Линукс, вместо тази на GNU. Но +има и напълно свободни дистрибуции на GNU/Линукс. +ФСС поддържа компютърни съоръжения за gNewSense.

+ +

Издаването на свободна дистрибуция на GNU/Линукс не е просто въпрос на +елиминиране на разните несвободни програми. В днешни дни, стандартната +версия на Линукс също съдържа несвободни програми. Те са предназначени да +се зареждат във входно/изходни устройства при стартирането на системата и са +включени, под формата на дълги последователности от числа, в „изходния код“ +на Линукс. Така че поддържането на свободни дистрибуции на GNU/Линукс снес +налага и поддържането на свободна версия на Линукс.

+ +

Независимо дали използвате GNU/Линукс или не, молим ви да не обърквате +хората, като използвате името „Линукс“ двусмислено. Линукс е ядрото, един +от основните и съществени компоненти на системата. Системата като цяло е +малко или много системата GNU, с добавен Линукс. Когато говорите за тази +комбинация, моля наричайте я „GNU/Линукс“.

+ +

+Ако искате да направите хипервръзка за повече информация за „GNU/Линукс“, +тази страница и http://www.gnu.org/gnu/the-gnu-project.html +са добър избор. Ако пък споменавате ядрото Линукс и искате да добавите +връзка за повече информация, то сполучлив адрес, който можете да използвате, +е http://foldoc.org/linux.

+ +

Послепис

+ +

+Освен GNU, един друг проект независимо издаде свободна операционна система, +подобна на Юникс. Тази система е позната като BSD и е била разработена в +Калифорнийския университет в Бъркли. Тя беше несвободна през 80-те, но +стана свободна в началото на 90-те години. Една свободна операционна +система, съществуваща днес(4), е почти със +сигурност или вариант на системата GNU, или разновидност на системата BSD.

+ +

+Хората понякога питат дали BSD също е версия на GNU, както GNU/Линукс. +Разработчиците на BSD бяха вдъхновени да направят кода си свободен софтуер +по примера на проекта GNU и определени призиви на активисти на GNU помогнаха +те да бъдат убедени, но кодът на BSD има малко припокриване с GNU. Днес +системите BSD използват някои програми на GNU, както и системата GNU и +вариантите ѝ използват някои програми на BSD. Но взети заедно, те са две +различни системи, които са се развили отделно. Разработчиците на BSD не +просто са написали ядро, което после са добавили към системата GNU, така че +име като GNU/BSD би било неподходящо.(5)

+ +

Бележки:

+
    +
  1. +Тези не чак толкова вълнуващи, но съществени +компоненти включват асемблера на GNU (GAS) и свързващата програма (GLD), +които вече са част от пакета GNU Binutils, +GNU tar, и още.
    2. + +
  2. +Например, интерпретатора на обвивката Bourne Again +SHell (BASH), интерпретатора на PostScript Ghostscript, и библиотеката на GNU за Си не са +програмни инструменти. Нито пък GNUCash, GNOME и GNU Chess.
    3. + +
  3. +Например, библиотеката на GNU за Си.
    4. + +
  4. +Откакто това бе написано, бе разработена почти +напълно свободна система, подобна на „Уиндоус“. Но от техническа гледна +точка тя съвсем не е като GNU или „Юникс“, така че няма връзка с този +въпрос. По-голямата част от ядрото на „Соларис“ също бе издадено като +свободен софтуер, но за да получите свободна система с него, е необходимо да +го комбинирате с GNU или BSD, както и да замените липсващите части на +ядрото.
    5. + +
  5. +От друга страна, в годините след написването на тази +статия, библиотеката на GNU за Си беше адаптирана към ядрото BSD, което +направи възможно комбинирането на системата GNU с това ядро. Точно както и +GNU/Линукс, това са всъщност варианти на GNU и следователно се наричат +GNU/kFreeBSD и GNU/kNetBSD в зависимост от това с кое ядро работи +системата. Обикновените потребители на типична работна среда трудно биха +могли да различат GNU/Линукс и GNU/*BSD.
    6. + +
+ +
+ + +
+ + + + + + + + -- cgit v1.2.3