summaryrefslogtreecommitdiff
path: root/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html
diff options
context:
space:
mode:
Diffstat (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html')
-rw-r--r--talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html391
1 files changed, 391 insertions, 0 deletions
diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html
new file mode 100644
index 0000000..2d62017
--- /dev/null
+++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/why-free.html
@@ -0,0 +1,391 @@
+<!--#set var="PO_FILE"
+ value='<a href="/philosophy/po/why-free.bg.po">
+ https://www.gnu.org/philosophy/po/why-free.bg.po</a>'
+ --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/why-free.html"
+ --><!--#set var="DIFF_FILE" value=""
+ --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-07-21" -->
+
+<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
+<!-- Parent-Version: 1.77 -->
+
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
+<title>Защо софтуерът не трябва да има собственици - Проектът GNU - Фондация за
+свободен софтуер</title>
+
+<meta name="Keywords" content="GNU, GNU Project, FSF, Free Software, Free Software Foundation, Why Software
+Should Not Have Owners, ГНУ, Проектът GNU, ФСС, свободен софтуер, Фондация
+за свободен софтуер, Защо софтуерът не трябва да има собственици" />
+
+<!--#include virtual="/philosophy/po/why-free.translist" -->
+<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
+<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" -->
+<h2>Защо софтуерът не трябва да има собственици</h2>
+
+<p>от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p>
+
+<p>
+Цифровите информационни технологии допринасят за света, като правят по-лесно
+копирането и промяната на информация. Компютрите предричат да направят това
+по-лесно за всички нас.</p>
+
+<p>
+Не всеки иска да е по-лесно. Системата на авторското право дава на
+софтуерните програми „собственици“, повечето от които целят да възпрат
+потенциалната полза на софтуера от останалата част от обществото. Те искат
+да са единствените, които да могат да копират и променят софтуера, който
+ползваме.</p>
+
+<p>
+Системата на авторското право се е зародила с печатарството — технология за
+масово производство на копия. Авторското право е пасвало добре на тази
+технология, защото е ограничавало само масовите производители на копия. То
+не е отнемало свободата от читателите на книги. Обикновен читател, който не
+е притежавал печатарска преса, би могъл да копира книги само с химикалка и
+мастило, и неколцина читатели са били съдени за това.</p>
+
+<p>
+Цифровата технология е по-гъвкава от печатарската преса: когато информацията
+е в цифрова форма, може лесно да се направи копие и да се сподели с
+останалите. Тази ѝ гъвкавост я прави несъвместима със система като
+авторското право. Това е и причината за непрекъснато нарастващите
+отвратителни и драконови мерки, които се използват в наши дни за насилствено
+прилагане на авторското право върху софтуера. Помислете върху тези практики
+на Асоциацията на издателите на софтуер (Software Publishers Association —
+SPA):</p>
+
+<ul>
+<li>Масова пропаганда, че е грешно да не се подчиняваш на собствениците, за да
+помогнеш на приятеля си.</li>
+
+<li>Търсене и насърчаване на доносници, които да докладват за колегите си.</li>
+
+<li>Хайки (с подкрепата на полицията) на офиси и училища, при които се казва на
+хората, че трябва да докажат невинността си за незаконно копиране.</li>
+
+<li>Съдебно преследване (от правителството на САЩ, по настояване на АИС) на хора
+като Дейвид ЛаМакия от <abbr title="Масачузетски институт за
+технологии">МИТ</abbr>, не за копиране на софтуер (той не е обвиняван за
+копиране изобщо), а само за оставянето на средства за копиране без пазач и
+провал при упражняване на цензура при използването им.</li>
+</ul>
+
+<p>
+Всичките четири практики напомнят онези, използвани в бившия Съветски съюз,
+когато всяка копирна машина е имала пазач, който да предотвратява забранено
+копиране, и хората е трябвало да копират информацията тайно и да я предават
+от ръка на ръка като самиздат. Разбира се, има и разлика: мотивът за
+контрол върху информацията в Съветския съюз е бил политически; в САЩ мотивът
+е печалбата. Но нас ни засягат пряко действията, не мотивите. Всеки опит
+за блокиране на споделянето на информация, независимо защо, води до същите
+методи и същата жестокост.</p>
+
+<p>
+Собствениците използват няколко вида аргументи, за да ни убедят да им
+предоставим властта да контролират как използваме информацията:</p>
+
+<ul>
+<li id="name-calling">Обидни думи.
+
+<p>
+Собствениците използват оклеветяващи думи като „пиратство“ и „кражба“, както
+и експертна терминология като „интелектуална собственост“ и „щети“, за да
+наложат определен начин на мислене у обществото — опростена аналогия между
+програмите и физическите обекти.</p>
+
+<p>
+Нашите мисли и интуиции относно собствеността върху материалните обекти са
+за това дали е правилно да <em>отнемеш обект</em> от някой друг. Те не се
+отнасят директно до <em>правенето на копие</em> на нещо. Но въпреки това,
+собствениците искат от нас да ги прилагаме и в този случай.</p></li>
+
+<li id="exaggeration">Преувеличаване.
+
+<p>
+Собствениците казват, че те понасят „вреди“ или „икономически загуби“,
+когато потребителите копират сами програми. Но копирането няма директен
+ефект върху собственика и не вреди никому. Собственикът може да загуби само
+ако човека, който е направил копието, би платил за такова на собственика.</p>
+
+<p>
+Малко замисляне върху въпроса ни показва, че повечето от тези хора не биха
+си купили копия. И все пак собствениците изчисляват техните „загуби“ все
+едно всеки би си купил копие. Това е преувеличение — меко казано.</p></li>
+
+<li id="law">Законът.
+
+<p>
+Собствениците често се позовават на текущите закони и на жестоките глоби, с
+които ни заплашват. При този подход не се подлага на съмнение, че днешните
+закони рефлектират морала по безспорен начин — но същевременно, от нас се
+иска да се отнасяме към тези глоби като естествени факти, за наличието на
+които никой не може да бъде обвинен.</p>
+
+<p>
+Този вид убеждаване не е измислен, за да бъде оборван чрез критично мислене
+— целта е да се наложи схващането, че сме престъпници.</p>
+
+<p>
+Елементарно е, че законите не решават кое е правилно и кое е погрешно.
+Всеки американец би трябвало да знае, че през 50-те години беше
+противозаконно в много щати чернокож да седи отпред в автобус. Но само
+расистите биха казали, че да се седи там е лошо нещо.</p></li>
+
+<li id="natural-rights">Естествени права.
+
+<p>
+Авторите често изтъкват, че имат специална връзка с програмите, които са
+написали, и в резултат уверяват, че техните желания и интереси относно
+програмата просто превъзхождат тези на който и да е — или дори тези на
+цялата останала част от света. (Обикновено компании, а не автори, държат
+авторските права върху софтуера, но от нас се очаква да пренебрегнем това
+несъответствие.)</p>
+
+<p>
+На тези, които предлагат това като етична аксиома — авторът е по-важен от
+вас — мога да кажа само, че аз, изтъкнат автор на софтуер, го наричам
+глупост.</p>
+
+<p>
+Но общо взето хората биха изпитали симпатия към аргументите за естествените
+права поради две причини.</p>
+
+<p>
+Една причина е непрекъснато натякваната аналогия с материалните обекти.
+Когато аз си сготвя спагети, възразявам, ако някой друг ги изяде, понеже по
+този начин аз не мога да ги изям. Неговото действие ми вреди точно толкова,
+колкото го облагодетелства — само един от нас би могъл да изяде спагетите,
+така че въпросът е, кой? Най-малката разлика между нас е достатъчна, за да
+наклони везните на етичния баланс.</p>
+
+<p>
+Но когато вие изпълнявате или променяте програма, която аз съм написал, това
+ви засяга директно, а мен само косвено. Дали ще дадете копие на приятел
+засяга вас и приятеля ви много повече, отколкото мен. Не би трябвало да
+имам правото да ви казвам да не правите тези неща. Никой не трябва да има
+това право.</p>
+
+<p>
+Втората причина е, че се казва на хората, че естествените права на авторите
+са възприета традиция в нашето общество, която не може да се подлага на
+съмнение.</p>
+
+<p>
+От историческа гледна точка, точно обратното е вярно. Идеята за естествени
+права на авторите е била предложена и решително отхвърлена, когато е била
+изготвяна Конституцията на САЩ. Точно затова Конституцията само
+<em>позволява</em> система на авторско право и не <em>изисква</em> такава.
+Затова се казва, че авторското право трябва да е временно. В нея също се
+твърди, че целта на авторското право е да насърчава прогреса — не да
+възнаграждава авторите. Авторското право възнаграждава авторите по известен
+начин, и издателите повече, но това е предвидено като начин за промяна на
+поведението им.</p>
+
+<p>
+Истинската установена традиция на нашето общество е, че авторското право се
+отнася до естествените права на общността — и че може да бъде оправдано само
+ако е в полза на общността.</p></li>
+
+<li id="economics">Икономика.
+
+<p>
+Последният аргумент за наличието на собственици на софтуер е, че това води
+до производството на повече софтуер.</p>
+
+<p>
+За разлика от другите, този аргумент поне възприема основателен подход към
+темата. Основан е на логична цел — задоволяването на потребителите на
+софтуер. Освен това е ясно, че хората ще произвеждат повече даден продукт,
+когато са добре платени за тази си дейност.</p>
+
+<p>
+Но икономическият аргумент има голям пропуск: той е основан на презумпцията,
+че разликата е само в това колко пари трябва да платим. Това предполага, че
+ние искаме <em>производство на софтуер</em>, независимо дали софтуера има
+собственици или не.</p>
+
+<p>
+Хората с готовност възприемат това предположение, понеже то е в унисон с
+нашия опит за материалните обекти. Да вземем за пример един сандвич. Може
+да имате възможност да се сдобиете с еднакъв сандвич безплатно или срещу
+определена сума. Ако е така, единствената разлика е сумата, която плащате.
+Дали ще го купите или не, сандвичът има същия вкус, същата хранителна
+стойност, а и в двата случая може да го изядете само веднъж. Дали ще
+получите сандвича от собственик или не не може да ви засегне по никакъв
+начин, освен парите, които притежавате след това.</p>
+
+<p>
+Това е вярно за всеки вид материален обект — дали има собственик или не не
+оказва пряко влияние върху това какво <em>представлява</em>, или какво бихте
+могли да правите с него, след като го придобиете.</p>
+
+<p>
+Но ако една програма има собственик, това до голяма степен определя каква е,
+и какво може да правите с нейно копие, ако го купите. Разликата не е само
+въпрос на пари. Системата на собственици на софтуер ги окуражава да
+произвеждат нещо — но не точно това, от което обществото се нуждае
+наистина. И причинява неуловимо етично замърсяване, което вреди на всички
+ни.</p></li>
+
+</ul>
+
+<p>
+От какво има нужда обществото? Има нужда от информация, която да е истински
+достъпна за гражданите — например програми, които хората да могат да четат,
+да коригират, да адаптират и подобряват, не само да ги ползват. Но това,
+което собствениците на софтуер обикновено предоставят, е черна кутия, която
+не можем да изучаваме или променяме.</p>
+
+<p>
+Обществото също има нужда от свобода. Когато една програма има собственик,
+потребителите губят свободата да контролират част от собствения си живот.</p>
+
+<p>
+И преди всичко обществото трябва да поощрява духа на доброволно
+сътрудничество у гражданите. Когато собствениците на софтуер ни казват, че
+да помогнеш на ближния по естествен начин е „пиратство“, те замърсяват
+гражданския дух на нашето общество.</p>
+
+<p>
+Ето защо ние казваме, че <a href="/philosophy/free-sw.html">свободният
+софтуер</a> е въпрос на свобода, не на цена.</p>
+
+<p>
+Икономическият аргумент в полза на собствениците е погрешен, но
+икономическият проблем е налице. Някои хора пишат полезен софтуер за
+удоволствие или от възхищение и любов, но ако искаме повече софтуер от този,
+който те пишат, трябва да набираме средства.</p>
+
+<p>
+От 80-те години насам, разработчиците на свободен софтуер са опитвали
+различни методи за набирането на средства, с известен успех. Няма нужда
+никой да става богат — типичният приход е напълно достатъчно поощрение за
+много дейности, които имат по-малък задоволяващ ефект от програмирането.</p>
+
+<p>
+Години наред, докато задруга не направи това ненужно, аз се издържах от
+специфични подобрения на софтуера, който бях написал. Всяко подобрение беше
+добавяно към стандартната издавана версия и така достъпно за цялата
+общност. Клиентите ми плащаха, за да работя върху подобрения, които те
+искаха, вместо върху функционалности, които иначе бих определил като с
+най-висок приоритет.</p>
+
+<p>
+Някои разработчици на свободен софтуер печелят пари, като продават услуги по
+поддръжка. През 1994 г. „Сигнус Съпорт“, с около 50 служители, предвиждат,
+че около 15 процента от дейността на техния персонал е бил разработка на
+свободен софтуер — достоен за уважение дял за софтуерна фирма.</p>
+
+<p>
+В началото на 90-те, фирми, включващи „Интел“, „Моторола“, „Тексас
+Инструментс“ и „Аналог Дивайсес“ се обединиха, за да финансират
+продължаването на разработката на компилатора на GNU за езика Си. Повечето
+от разработката на GCC все още се извършва от платени програмисти.
+Компилаторът на GNU за езика Ада бе финансира през 90-те от Военновъздушните
+сили на САЩ, и продължи оттогава насам чрез фирма, създадена специално с
+тази цел.</p>
+
+<p>
+Движението за свободен софтуер все още е малко. Но примерът за радио в САЩ,
+поддържано от слушателите, ни показва, че е възможно да се поддържа голяма
+дейност без да се насилва всеки потребител да плаща.</p>
+
+<p>
+Като компютърен потребител днес, може да се окаже така, че ползвате
+програма, която е <a
+href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически
+софтуер</a>. Ако ваш приятел ви помоли за копие, би било грешно да
+откажете. Но тайното сътрудничество не води към добро общество. Човек би
+трябвало да се стреми да живее почтен живот, открито и с гордост, а това
+означава да каже „не“ на собственическия софтуер.</p>
+
+<p>
+Вие заслужавате да имате възможността да си сътрудничите открито и свободно
+с други хора, които ползват софтуер. Вие заслужавате да можете да изучавате
+как работи софтуера, и да обучавате учащите с него. Вие заслужавате да
+можете да наемете любимия си програмист да оправи грешка в софтуера.</p>
+
+<p>
+Вие заслужавате свободен софтуер.</p>
+
+<hr class="thin"/>
+<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a
+href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен
+софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote>
+
+<div class="translators-notes">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
+ </div>
+</div>
+
+<!-- for id="content", starts in the include above -->
+<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
+<div id="footer">
+<div class="unprintable">
+
+<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a
+href="mailto:gnu@gnu.org">&lt;gnu@gnu.org&gt;</a>. Има и други начини за <a
+href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени
+хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a
+href="mailto:webmasters@gnu.org">&lt;webmasters@gnu.org&gt;</a>.</p>
+
+<p>
+<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph,
+ replace it with the translation of these two:
+
+ We work hard and do our best to provide accurate, good quality
+ translations. However, we are not exempt from imperfection.
+ Please send your comments and general suggestions in this regard
+ to <a href="mailto:web-translators@gnu.org">
+
+ &lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
+
+ <p>For information on coordinating and submitting translations of
+ our web pages, see <a
+ href="/server/standards/README.translations.html">Translations
+ README</a>. -->
+Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
+href="mailto:web-translators@gnu.org">&lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
+<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
+за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на
+тази статия.</p>
+</div>
+
+<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to
+ files generated as part of manuals) on the GNU web server should
+ be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this
+ without talking with the webmasters or licensing team first.
+ Please make sure the copyright date is consistent with the
+ document. For web pages, it is ok to list just the latest year the
+ document was modified, or published.
+ If you wish to list earlier years, that is ok too.
+ Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying
+ years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable
+ year, i.e., a year in which the document was published (including
+ being publicly visible on the web or in a revision control system).
+ There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers
+ Information document, www.gnu.org/prep/maintain. -->
+<p>Copyright &copy; 1994, 2009 Ричард Столман</p>
+
+<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a
+rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив
+Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p>
+
+<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" -->
+<div class="translators-credits">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
+<b>Превод</b>: Явор Доганов <a
+href="mailto:yavor@gnu.org">&lt;yavor@gnu.org&gt;</a>, 2008 г.</div>
+
+<p class="unprintable"><!-- timestamp start -->
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2020/07/05 14:11:21 $
+
+<!-- timestamp end -->
+</p>
+</div>
+</div>
+</body>
+</html>