diff options
Diffstat (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html')
-rw-r--r-- | talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html | 327 |
1 files changed, 327 insertions, 0 deletions
diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html new file mode 100644 index 0000000..4eecff7 --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html @@ -0,0 +1,327 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/software-literary-patents.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/software-literary-patents.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/software-literary-patents.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2009-12-15" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.77 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Софтуерните патенти и патентите върху литературата - Проектът GNU - Фондация +за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/software-literary-patents.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Софтуерните патенти и патентите върху литературата</h2> + +<p>от <strong><a href="http://stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p> + +<p> +<em>Първата версия на тази статията е публикувана на 23 юни 2005г. в +лондонския <cite>„Гардиън“</cite>. Фокусът ѝ бе предложената директива на +ЕС за софтуерните патенти.</em></p> + +<p> +Когато политиците разглеждат въпроса за софтуерните патенти, обикновено +гласуват на сляпо – понеже не са програмисти, те не разбират какво в +действителност причиняват софтуерните патенти. Обикновено политиците си +мислят, че патентите са като законите за авторско право („с изключение на +дребни детайли“), което не е вярно. Например, когато публично попитах +Патрик Деведжиан (тогава министър на промишлеността на Франция) как Франция +ще гласува по въпроса за софтуерните патенти, Деведжиан отговори с +трогателно слово в защита на авторското право, възхвалявайки Виктор +Юго<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup> за ролята му в популяризирането на +авторското право. (Подвеждащият термин <a +href="/philosophy/not-ipr.html">„интелектуална собственост“</a> допринася за +това объркване – една от причините изобщо да не допускаме употребата му.) +</p> + +<p> +Хората, които си представят същия ефект като при прилагане на авторското +право, не могат да осъзнаят опустошителните последици от софтуерните +патенти. Можем да ползваме Виктор Юго като пример, за да илюстрираме +разликите. +</p> + +<p> +Един роман и една съвременна сложна програма имат определени общи черти – и +двете са обемисти, и двете въплъщават множество комбинирани идеи. Така че, +нека доразвием аналогията и да предположим, че патентното право е било +прилагано върху романите през 1800г. Да предположим, че страни като Франция +са разрешили патентоването на литературни идеи. Как това би повлияло върху +творбите на Виктор Юго? Какви последици биха оставили литературните патенти +в сравнение с последиците от авторското право? +</p> + +<p> +Да разгледаме романа „Клетниците“ на Виктор Юго. Понеже той си го е +написал, авторските права принадлежали само на него. Не му се е налагало да +се страхува, че някой непознат би могъл да го съди за нарушение на +авторските права и при това да спечели. Това е било невъзможно, защото +авторското право покрива само съдържанието на авторската творба (а не +идеите, обединени в нея) и ограничава единствено копирането. Юго не е +копирал „Клетниците“ и затова не е бил в опасност от нарушаване на +авторското право. +</p> + +<p> +Патентите действат по друг начин. Те покриват идеи. Всеки патент е монопол +върху упражняването на дадена идея, описана в самия патент. Ето пример за +хипотетичен литературен патент: +</p> + +<ul> + <li>Претенция<sup><a href="#TransNote2">2</a></sup> 1 – процес на общуване, +изграждащ в съзнанието на читателя образа на герой, който е бил в затвора за +дълъг период от време и се е озлобил към обществото и човешкия род.</li> + + <li>Претенция 2 – процес на общуване съгласно претенция 1, в който описаният +вече герой намира в последствие морално изкупление посредством добротата на +другиго.</li> + + <li>Претенция 3 – процес на общуване съгласно претенции 1 и 2, в който +упоменатият герой сменя името си в хода на разказа.</li> +</ul> + +<p> +Ако този патент е съществувал през 1862г., при публикуването на +„Клетниците“, то романът щеше да е в противоречие и с трите претенции, +понеже описаното в тях се случва с героя Жан Валжан. Виктор Юго би могъл да +попадне в съда и в такъв случай щеше да загуби. Романът би бил забранен, на +практика – цензуриран, от притежателя на патента. +</p> + +<p> +А сега да разгледаме следващия литературен патент: +</p> + +<ul> + <li>Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа +на герой, който е бил в затвора задълго и в последствие променя името си.</li> +</ul> + +<p> +„Клетниците“ би бил забранен и заради този патент, тъй като и това описание +съвпада с животоописанието на Жан Валжан. Ето и още един хипотетичен +патент: +</p> + +<ul> + <li>Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа +на герой, който намира морално изкупление и след това сменя името си.</li> +</ul> + +<p> +Жан Валжан би бил забранен и заради този патент. +</p> + +<p> +И трите описани патента обхващат историята на един герой от един роман. Те +се препокриват, но не са абсолютно еднакви. Затова и могат да важат +едновременно – и трите собственика на патенти биха могли да съдят Виктор +Юго. Всеки един от тях би могъл да забрани публикуването на „Клетниците“. +</p> + +<p> +Този патент също би бил нарушен: +</p> + +<ul> + <li>Претенция 1 – процес на общуване, представящ герой, чието име съвпада с +последната сричка от фамилията му,</li> +</ul> + +<p> +чрез името „Жан Валжан“. Но поне този патент е лесен за избягване. +</p> + +<p> +Вероятно ще си помислите, че тези идеи са толкова елементарни, че никое +патентно ведомство не би ги издало. Ние, програмистите, често сме изумени +от простотата на идеите, покрити от реални софтуерни патенти. Например, +Европейското патентно ведомство е издало патент върху индикатора за прогрес +и патент върху приемането на разплащания с кредитни карти. Тези патенти +биха били просто смешни, ако не бяха толкова опасни. +</p> + +<p> +Други области от „Клетниците“ също биха могли да попаднат под прокобата на +патентите. Например, може да е съществувал патент върху използване на +художествено описание на битката при Ватерло, или патент върху ползването на +парижки жаргон в художествената проза. Още две съдебни дела. В +действителност няма край броят на различните патенти, които биха били +приложими при съдебни дела срещу автор на творба като „Клетниците“. Всички +собственици на патенти биха казали, че заслужават награда за литературния +прогрес, постигнат с идеите, които те са патентовали. Но това са +препятствия, които не биха донесли прогрес, единствено биха спъвали +развитието на литературата. +</p> + +<p> +Във всеки случай, един по-обширен патент би направил всички тези въпроси +неуместни. Представете си патент с обширни претенции като тези: +</p> + +<ul> + <li>Процес на общуване, построен в повествователна форма, който продължава на +много страници.</li> + <li>Повествователна форма, наподобяваща на моменти музикална фуга или +импровизация.</li> + <li>Интрига, развиваща се около противопоставянето на определени герои, като +всеки на свой ред залага капани на другите.</li> + <li>Повествование, което изобразява множество обществени слоеве.</li> + <li>Повествование, което разкрива механизма на непозната конспирация.</li> + </ul> + + <p> Кои биха били собствениците на тези патенти? Възможно е това да са други +писатели, например Дюма или Балзак, които също са писали такива романи. Но +не е задължително. Не се изисква да си писал програма, за да патентоваш +софтуерна идея. Следователно, ако нашите хипотетични литературни патенти се +подчиняват на реалната патентна система, то няма да е необходимо +собствениците им да са писали романи, разкази, изобщо нищо, освен патентни +предложения. Напоследък все повече и повече процъфтяват такива паразитни +патентни компании – предприятия, които не произвеждат нищо друго, освен +заплахи и съдебни дела.</p> + + <p> При съществуването на такива обширни патенти, Виктор Юго не би достигнал до +момента, в който да се чуди какви патенти ще го погнат задето ползва героя +Жан Валжан. Просто няма и да си помисли за писане на роман от такъв род.</p> + +<p>Тази аналогия би помогнала на непрограмистите да разберат какво вършат +софтуерните патенти. Софтуерните патенти покриват функционалности като +дефиниране на съкращенията в текстовите редактори или преизчисляване на +формулите в естествен ред в една електронна таблица. Патентите покриват +алгоритми, от които програмите имат нужда. Патентите покриват +характеристики на файловите формати, като например новия формат на +Майкрософт OOXML. Видео форматът MPEG2 се покрива от 39 различни +американски патента.</p> + +<p>Точно както един роман би могъл да се сблъска наведнъж доста литературни +патенти, така и една програма може да бъде забранена заради множество +патенти едновременно. Да се открият всички патенти, които една програма +изглежда нарушава, е толкова тежка задача, че само едно такова проучване е +направено. През 2004г. проучване на Линукс (ядрото на операционната система +GNU/Линукс) разкрива, че 283 различни софтуерни патента в САЩ изглеждат +нарушени. С други думи, всеки от тези 283 различни патента забранява някой +от изчислителните процеси из хилядите страници изходен код на Линукс. А +Линукс съставляваше по-малко от 1% от операционната система GNU/Линукс.</p> + +<p> +Софтуерните патенти ще съсипят софтуерната разработка. Има един начин да се +предотврати това и той е простичък: не ги узаконявайте. Това би трябвало да +е лесно, тъй като повечето закони за патенти имат клаузи против софтуерните +патенти. Обикновено в тях се казва, че „софтуерът по принцип“ не може да +бъде патентован. Но патентните бюра из света се опитват да изкривят думите +и издават патенти за идеите, реализирани в програми. Докато тази практика +не се блокира, резултатът ще бъде поставянето на всички разработчици на +софтуер в опасност. +</p> + +<hr /> +<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a +href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен +софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> + <li id="TransNote1">Виктор Юго е не само творец, участвал е и в + политическия живот на Франция. Бил е изявен републиканец, поради + което е пратен в изгнание от Наполеон. След обявяването на Третата + френска република се завръща в родината и става основател на + международна асоциация за популяризиране на авторските + права. Година след смъртта на Юго асоциацията издава Бернската + конвенция за закрилата на литературните и художествените + произведения. Бернската конвенция се развива едновременно с + Парижката конвенция и техните административни бюра се обединяват, + за да достигнат до днешния си вариант – Световна организация за + „интелектуална собственост“ към ООН (WIPO).</li> + <li id="TransNote2">Претенциите са основният елемент в един + издаден патент или заявка за патент. Те определят обхвата на + ограниченията, налагани от конкретния патент. Освен тях, патентът + съдържа и описание, евентуално и чертежи към него. Но при искове + за нарушаване или обявяване на недействителност на патент се + тълкуват само конкретните претенции. Един патент може да има една + или повече претенции, последователно номерирани, описващи всеки + аспект от „изобретението“ по технически начин.</li> +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to + files generated as part of manuals) on the GNU web server should + be under CC BY-ND 3.0 US. Please do NOT change or remove this + without talking with the webmasters or licensing team first. + Please make sure the copyright date is consistent with the + document. For web pages, it is ok to list just the latest year the + document was modified, or published. + If you wish to list earlier years, that is ok too. + Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying + years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable + year, i.e., a year in which the document was published (including + being publicly visible on the web or in a revision control system). + There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers + Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> +<p>Copyright © 2005, 2007, 2008 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" +href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс +„Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Надя Великова <a +href="mailto:nadya.velikova@gmail.com"><nadya.velikova@gmail.com></a>, +2007 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:02 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> |