summaryrefslogtreecommitdiff
path: root/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html
diff options
context:
space:
mode:
Diffstat (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html')
-rw-r--r--talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html327
1 files changed, 327 insertions, 0 deletions
diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html
new file mode 100644
index 0000000..4eecff7
--- /dev/null
+++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/software-literary-patents.html
@@ -0,0 +1,327 @@
+<!--#set var="PO_FILE"
+ value='<a href="/philosophy/po/software-literary-patents.bg.po">
+ https://www.gnu.org/philosophy/po/software-literary-patents.bg.po</a>'
+ --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/software-literary-patents.html"
+ --><!--#set var="DIFF_FILE" value=""
+ --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2009-12-15" -->
+
+<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
+<!-- Parent-Version: 1.77 -->
+
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
+<title>Софтуерните патенти и патентите върху литературата - Проектът GNU - Фондация
+за свободен софтуер</title>
+
+<!--#include virtual="/philosophy/po/software-literary-patents.translist" -->
+<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
+<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" -->
+<h2>Софтуерните патенти и патентите върху литературата</h2>
+
+<p>от <strong><a href="http://stallman.org/">Ричард Столман</a></strong></p>
+
+<p>
+<em>Първата версия на тази статията е публикувана на 23 юни 2005г. в
+лондонския <cite>„Гардиън“</cite>. Фокусът ѝ бе предложената директива на
+ЕС за софтуерните патенти.</em></p>
+
+<p>
+Когато политиците разглеждат въпроса за софтуерните патенти, обикновено
+гласуват на сляпо – понеже не са програмисти, те не разбират какво в
+действителност причиняват софтуерните патенти. Обикновено политиците си
+мислят, че патентите са като законите за авторско право („с изключение на
+дребни детайли“), което не е вярно. Например, когато публично попитах
+Патрик Деведжиан (тогава министър на промишлеността на Франция) как Франция
+ще гласува по въпроса за софтуерните патенти, Деведжиан отговори с
+трогателно слово в защита на авторското право, възхвалявайки Виктор
+Юго<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup> за ролята му в популяризирането на
+авторското право. (Подвеждащият термин <a
+href="/philosophy/not-ipr.html">„интелектуална собственост“</a> допринася за
+това объркване – една от причините изобщо да не допускаме употребата му.)
+</p>
+
+<p>
+Хората, които си представят същия ефект като при прилагане на авторското
+право, не могат да осъзнаят опустошителните последици от софтуерните
+патенти. Можем да ползваме Виктор Юго като пример, за да илюстрираме
+разликите.
+</p>
+
+<p>
+Един роман и една съвременна сложна програма имат определени общи черти – и
+двете са обемисти, и двете въплъщават множество комбинирани идеи. Така че,
+нека доразвием аналогията и да предположим, че патентното право е било
+прилагано върху романите през 1800г. Да предположим, че страни като Франция
+са разрешили патентоването на литературни идеи. Как това би повлияло върху
+творбите на Виктор Юго? Какви последици биха оставили литературните патенти
+в сравнение с последиците от авторското право?
+</p>
+
+<p>
+Да разгледаме романа „Клетниците“ на Виктор Юго. Понеже той си го е
+написал, авторските права принадлежали само на него. Не му се е налагало да
+се страхува, че някой непознат би могъл да го съди за нарушение на
+авторските права и при това да спечели. Това е било невъзможно, защото
+авторското право покрива само съдържанието на авторската творба (а не
+идеите, обединени в нея) и ограничава единствено копирането. Юго не е
+копирал „Клетниците“ и затова не е бил в опасност от нарушаване на
+авторското право.
+</p>
+
+<p>
+Патентите действат по друг начин. Те покриват идеи. Всеки патент е монопол
+върху упражняването на дадена идея, описана в самия патент. Ето пример за
+хипотетичен литературен патент:
+</p>
+
+<ul>
+ <li>Претенция<sup><a href="#TransNote2">2</a></sup> 1 – процес на общуване,
+изграждащ в съзнанието на читателя образа на герой, който е бил в затвора за
+дълъг период от време и се е озлобил към обществото и човешкия род.</li>
+
+ <li>Претенция 2 – процес на общуване съгласно претенция 1, в който описаният
+вече герой намира в последствие морално изкупление посредством добротата на
+другиго.</li>
+
+ <li>Претенция 3 – процес на общуване съгласно претенции 1 и 2, в който
+упоменатият герой сменя името си в хода на разказа.</li>
+</ul>
+
+<p>
+Ако този патент е съществувал през 1862г., при публикуването на
+„Клетниците“, то романът щеше да е в противоречие и с трите претенции,
+понеже описаното в тях се случва с героя Жан Валжан. Виктор Юго би могъл да
+попадне в съда и в такъв случай щеше да загуби. Романът би бил забранен, на
+практика – цензуриран, от притежателя на патента.
+</p>
+
+<p>
+А сега да разгледаме следващия литературен патент:
+</p>
+
+<ul>
+ <li>Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа
+на герой, който е бил в затвора задълго и в последствие променя името си.</li>
+</ul>
+
+<p>
+„Клетниците“ би бил забранен и заради този патент, тъй като и това описание
+съвпада с животоописанието на Жан Валжан. Ето и още един хипотетичен
+патент:
+</p>
+
+<ul>
+ <li>Претенция 1 – процес на общуване, изграждащ в съзнанието на читателя образа
+на герой, който намира морално изкупление и след това сменя името си.</li>
+</ul>
+
+<p>
+Жан Валжан би бил забранен и заради този патент.
+</p>
+
+<p>
+И трите описани патента обхващат историята на един герой от един роман. Те
+се препокриват, но не са абсолютно еднакви. Затова и могат да важат
+едновременно – и трите собственика на патенти биха могли да съдят Виктор
+Юго. Всеки един от тях би могъл да забрани публикуването на „Клетниците“.
+</p>
+
+<p>
+Този патент също би бил нарушен:
+</p>
+
+<ul>
+ <li>Претенция 1 – процес на общуване, представящ герой, чието име съвпада с
+последната сричка от фамилията му,</li>
+</ul>
+
+<p>
+чрез името „Жан Валжан“. Но поне този патент е лесен за избягване.
+</p>
+
+<p>
+Вероятно ще си помислите, че тези идеи са толкова елементарни, че никое
+патентно ведомство не би ги издало. Ние, програмистите, често сме изумени
+от простотата на идеите, покрити от реални софтуерни патенти. Например,
+Европейското патентно ведомство е издало патент върху индикатора за прогрес
+и патент върху приемането на разплащания с кредитни карти. Тези патенти
+биха били просто смешни, ако не бяха толкова опасни.
+</p>
+
+<p>
+Други области от „Клетниците“ също биха могли да попаднат под прокобата на
+патентите. Например, може да е съществувал патент върху използване на
+художествено описание на битката при Ватерло, или патент върху ползването на
+парижки жаргон в художествената проза. Още две съдебни дела. В
+действителност няма край броят на различните патенти, които биха били
+приложими при съдебни дела срещу автор на творба като „Клетниците“. Всички
+собственици на патенти биха казали, че заслужават награда за литературния
+прогрес, постигнат с идеите, които те са патентовали. Но това са
+препятствия, които не биха донесли прогрес, единствено биха спъвали
+развитието на литературата.
+</p>
+
+<p>
+Във всеки случай, един по-обширен патент би направил всички тези въпроси
+неуместни. Представете си патент с обширни претенции като тези:
+</p>
+
+<ul>
+ <li>Процес на общуване, построен в повествователна форма, който продължава на
+много страници.</li>
+ <li>Повествователна форма, наподобяваща на моменти музикална фуга или
+импровизация.</li>
+ <li>Интрига, развиваща се около противопоставянето на определени герои, като
+всеки на свой ред залага капани на другите.</li>
+ <li>Повествование, което изобразява множество обществени слоеве.</li>
+ <li>Повествование, което разкрива механизма на непозната конспирация.</li>
+ </ul>
+
+ <p> Кои биха били собствениците на тези патенти? Възможно е това да са други
+писатели, например Дюма или Балзак, които също са писали такива романи. Но
+не е задължително. Не се изисква да си писал програма, за да патентоваш
+софтуерна идея. Следователно, ако нашите хипотетични литературни патенти се
+подчиняват на реалната патентна система, то няма да е необходимо
+собствениците им да са писали романи, разкази, изобщо нищо, освен патентни
+предложения. Напоследък все повече и повече процъфтяват такива паразитни
+патентни компании – предприятия, които не произвеждат нищо друго, освен
+заплахи и съдебни дела.</p>
+
+ <p> При съществуването на такива обширни патенти, Виктор Юго не би достигнал до
+момента, в който да се чуди какви патенти ще го погнат задето ползва героя
+Жан Валжан. Просто няма и да си помисли за писане на роман от такъв род.</p>
+
+<p>Тази аналогия би помогнала на непрограмистите да разберат какво вършат
+софтуерните патенти. Софтуерните патенти покриват функционалности като
+дефиниране на съкращенията в текстовите редактори или преизчисляване на
+формулите в естествен ред в една електронна таблица. Патентите покриват
+алгоритми, от които програмите имат нужда. Патентите покриват
+характеристики на файловите формати, като например новия формат на
+Майкрософт OOXML. Видео форматът MPEG2 се покрива от 39 различни
+американски патента.</p>
+
+<p>Точно както един роман би могъл да се сблъска наведнъж доста литературни
+патенти, така и една програма може да бъде забранена заради множество
+патенти едновременно. Да се открият всички патенти, които една програма
+изглежда нарушава, е толкова тежка задача, че само едно такова проучване е
+направено. През 2004г. проучване на Линукс (ядрото на операционната система
+GNU/Линукс) разкрива, че 283 различни софтуерни патента в САЩ изглеждат
+нарушени. С други думи, всеки от тези 283 различни патента забранява някой
+от изчислителните процеси из хилядите страници изходен код на Линукс. А
+Линукс съставляваше по-малко от 1% от операционната система GNU/Линукс.</p>
+
+<p>
+Софтуерните патенти ще съсипят софтуерната разработка. Има един начин да се
+предотврати това и той е простичък: не ги узаконявайте. Това би трябвало да
+е лесно, тъй като повечето закони за патенти имат клаузи против софтуерните
+патенти. Обикновено в тях се казва, че „софтуерът по принцип“ не може да
+бъде патентован. Но патентните бюра из света се опитват да изкривят думите
+и издават патенти за идеите, реализирани в програми. Докато тази практика
+не се блокира, резултатът ще бъде поставянето на всички разработчици на
+софтуер в опасност.
+</p>
+
+<hr />
+<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a
+href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен
+софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote>
+
+<div class="translators-notes">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
+<b>Бележки на преводача</b>:
+<ol>
+ <li id="TransNote1">Виктор Юго е не само творец, участвал е и в
+ политическия живот на Франция. Бил е изявен републиканец, поради
+ което е пратен в изгнание от Наполеон. След обявяването на Третата
+ френска република се завръща в родината и става основател на
+ международна асоциация за популяризиране на авторските
+ права. Година след смъртта на Юго асоциацията издава Бернската
+ конвенция за закрилата на литературните и художествените
+ произведения. Бернската конвенция се развива едновременно с
+ Парижката конвенция и техните административни бюра се обединяват,
+ за да достигнат до днешния си вариант – Световна организация за
+ „интелектуална собственост“ към ООН (WIPO).</li>
+ <li id="TransNote2">Претенциите са основният елемент в един
+ издаден патент или заявка за патент. Те определят обхвата на
+ ограниченията, налагани от конкретния патент. Освен тях, патентът
+ съдържа и описание, евентуално и чертежи към него. Но при искове
+ за нарушаване или обявяване на недействителност на патент се
+ тълкуват само конкретните претенции. Един патент може да има една
+ или повече претенции, последователно номерирани, описващи всеки
+ аспект от „изобретението“ по технически начин.</li>
+</ol></div>
+</div>
+
+<!-- for id="content", starts in the include above -->
+<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
+<div id="footer">
+<div class="unprintable">
+
+<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a
+href="mailto:gnu@gnu.org">&lt;gnu@gnu.org&gt;</a>. Има и други начини за <a
+href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени
+хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a
+href="mailto:webmasters@gnu.org">&lt;webmasters@gnu.org&gt;</a>.</p>
+
+<p>
+<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph,
+ replace it with the translation of these two:
+
+ We work hard and do our best to provide accurate, good quality
+ translations. However, we are not exempt from imperfection.
+ Please send your comments and general suggestions in this regard
+ to <a href="mailto:web-translators@gnu.org">
+
+ &lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
+
+ <p>For information on coordinating and submitting translations of
+ our web pages, see <a
+ href="/server/standards/README.translations.html">Translations
+ README</a>. -->
+Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
+href="mailto:web-translators@gnu.org">&lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
+<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
+за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на
+тази статия.</p>
+</div>
+
+<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to
+ files generated as part of manuals) on the GNU web server should
+ be under CC BY-ND 3.0 US. Please do NOT change or remove this
+ without talking with the webmasters or licensing team first.
+ Please make sure the copyright date is consistent with the
+ document. For web pages, it is ok to list just the latest year the
+ document was modified, or published.
+ If you wish to list earlier years, that is ok too.
+ Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying
+ years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable
+ year, i.e., a year in which the document was published (including
+ being publicly visible on the web or in a revision control system).
+ There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers
+ Information document, www.gnu.org/prep/maintain. -->
+<p>Copyright &copy; 2005, 2007, 2008 Ричард Столман</p>
+
+<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a
+rel="license"
+href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/3.0/us/">Криейтив Комънс
+„Признание-Без производни произведения“ 3.0 САЩ</a>.</p>
+
+<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" -->
+<div class="translators-credits">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
+<b>Превод</b>: Надя Великова <a
+href="mailto:nadya.velikova@gmail.com">&lt;nadya.velikova@gmail.com&gt;</a>,
+2007 г.</div>
+
+<p class="unprintable"><!-- timestamp start -->
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2017/03/24 12:24:02 $
+
+<!-- timestamp end -->
+</p>
+</div>
+</div>
+</body>
+</html>