summaryrefslogtreecommitdiff
path: root/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html
diff options
context:
space:
mode:
Diffstat (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html')
-rw-r--r--talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html555
1 files changed, 555 insertions, 0 deletions
diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html
new file mode 100644
index 0000000..ec20911
--- /dev/null
+++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/right-to-read.html
@@ -0,0 +1,555 @@
+<!--#set var="PO_FILE"
+ value='<a href="/philosophy/po/right-to-read.bg.po">
+ https://www.gnu.org/philosophy/po/right-to-read.bg.po</a>'
+ --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/right-to-read.html"
+ --><!--#set var="DIFF_FILE" value=""
+ --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2012-01-09" -->
+
+<!--#include virtual="/server/header.bg.html" -->
+<!-- Parent-Version: 1.79 -->
+
+<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! -->
+<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер</title>
+<style type="text/css" media="print,screen"><!--
+blockquote {
+ font-style: italic;
+ margin: 0 6%;
+}
+blockquote cite {
+ font-style: normal;
+}
+.announcement {
+ margin: 2em 0;
+}
+#AuthorsNote ul, #AuthorsNote li {
+ margin: 0;
+}
+#AuthorsNote li p {
+ margin-top: 1em;
+}
+#AuthorsNote li p.emph-box {
+ margin: .5em 3%;
+ background: #f7f7f7;
+ border-color: #e74c3c;
+}
+#References {
+ direction: ltr;
+ text-align: left;
+ margin-bottom: 2em;
+}
+#References h3 {
+ font-size: 1.2em;
+}
+@media (min-width: 53em) {
+ .announcement {
+ text-align: center;
+ background: #f5f5f5;
+ border-left: .3em solid #fc7;
+ border-right: .3em solid #fc7;
+ }
+ #AuthorsNote .columns >
+ p:first-child,
+ #AuthorsNote li p.inline-block {
+ margin-top: 0;
+ }
+ #AuthorsNote .columns p.emph-box {
+ margin: .5em 6%;
+ }
+}
+-->
+</style>
+
+<!--#include virtual="/philosophy/po/right-to-read.translist" -->
+<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" -->
+<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" -->
+<h2 class="center">Правото да четеш</h2>
+
+<p class="byline center">
+от <a href="http://www.stallman.org/">Ричард Столман</a></p>
+<p class="center">
+<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на
+списанието <cite>Communications of the ACM</cite> (том&nbsp;40,
+брой&nbsp;2).</em></p>
+<hr class="thin" />
+
+<div class="article">
+<blockquote class="center"><p>
+ От <cite>Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup></cite> —
+сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна
+през 2096&nbsp;г.
+</p></blockquote>
+
+<div class="columns">
+<p>
+За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го
+помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не заемеше
+друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше никой друг освен
+Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p>
+
+<p>
+Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но ако ѝ
+дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим настрана
+факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че можеха да те
+вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ услужи отначало го
+шокира. Както на всички други и на него му бяха повтаряли още от началното
+училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо — нещо, което само
+пиратите правят.</p>
+
+<p>
+Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции на
+софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик,
+който докладва на Учреждението за централно лицензиране от кого, кога и къде
+е била четена. (От Учреждението използваха тази информация, за да хващат
+пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за личните интереси на
+хората и ги продаваха на търговците). Следващия път като влезеше в мрежата,
+Централното лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на
+компютъра, щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по
+силите си да предотврати престъплението.</p>
+
+<p>
+Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя можеше
+просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче знаеше, че тя
+идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати
+училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да чете от неговите
+книги може би беше единствения начин да завърши. Той много добре разбираше
+положението ѝ — на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да
+плати за всички научни статии, които четеше. (Десет процента от таксите за
+тях отиваха за изследователите, които пишеха статиите. Понеже Дан също се
+стремеше към академична кариера, той се надяваше неговите собствени
+изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да изплати
+заема си.)</p>
+</div>
+<div class="column-limit"></div>
+
+<div class="columns">
+<p>
+По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да отиде
+в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без да му се
+налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели хиляди страници,
+без да им се е налагало да имат държавни субсидии. Но през 90-те години на
+20 век както търговските, така и нестопанските издатели на журнали започнаха
+да изискват такси за достъп до изданията. През 2047 г. библиотеките, които
+предоставят свободен, публичен достъп до научната литература се бяха
+превърнали в далечен спомен.</p>
+
+<p>
+Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но те
+бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране — Франк
+Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки —
+дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на авторските права,
+когато четеше. Той беше казал на прекалено много приятели за това и един от
+тях го предаде на АПС за награда (студентите, които са затънали в дългове,
+лесно се изкушават да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не
+заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
+
+<p>
+По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
+притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива свободни
+инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата.
+Някои от обикновените потребители били започнали да ги използват, за да
+деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия
+решил, че това на практика била основната им употреба. Това означавало, че
+дебъгерите били незаконни, а разработчиците им били пратени в затвора.</p>
+
+<p>
+Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване на
+грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери през
+2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с идентификационен
+номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти.
+Дебъгерът, който използваха в часовете на Дан, бе поставен зад специална
+защитна стена, за да бъде използван единствено и само за упражненията в
+университета.</p>
+
+<p>
+Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
+модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да узнае
+за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са
+съществували в началото на века. Но те не само бяха незаконни — както
+дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталираш такава операционна
+система на компютъра си, ако не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР,
+нито „Майкрософт“ щяха да ти я дадат.</p>
+</div>
+<div class="column-limit"></div>
+
+<div class="columns">
+<p>
+Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не можеше и
+да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с нея го
+изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за помощ — това
+значеше, че и тя го обича.</p>
+
+<p>
+Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде компютъра
+си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му четеше от
+книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той.
+Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да научи автоматично за това.
+Единственият начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.</p>
+
+<p>
+Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата
+си, това щеше да е краят и за двамата като студенти — независимо за какво тя
+използваше паролата му. Училищната политика беше, че всяко пречене на
+средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки.
+Нямаше значение дали си направил нещо лошо — нарушението всъщност беше, че
+затрудняваш администраторите да те наблюдават. Те просто приемаха, че в
+такъв случай човек се занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират
+какво точно е.</p>
+
+<p>
+Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не директно. Вместо
+това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а тогава учащите
+неизменно се проваляха по всички предмети.</p>
+
+<p>
+По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е появила
+чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали много често
+компютрите. Преди това университетите са се отнасяли различно към
+дисциплината на учащите и са наказвали само действията, които са били
+вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p>
+</div>
+<div class="column-limit"></div>
+
+<div class="columns">
+<p>
+Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до брака
+им. То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което бяха ги учили
+за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за историята на
+авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането<sup><a
+href="#TransNote2">2</a></sup> и дори първоначалната Конституция на
+САЩ<sup><a href="#TransNote3">3</a></sup>. Те се преместиха на Луна, където
+откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на
+АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш
+скоро се превърна в една от основните му цели.</p>
+</div>
+<div class="column-limit"></div>
+
+<div id="AuthorsNote">
+<h3>Бележка на автора</h3>
+
+<p style="position:relative; bottom:.5em"><em>Тази бележка бе обновена
+през 2007&nbsp;г.</em></p>
+
+<ul class="no-bullet">
+<li>
+<div class="columns">
+<p>
+Правото да четеш е битка, която се води днес<sup><a
+href="#TransNote4">4</a></sup>. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да
+потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе
+действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са приети и реално
+действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за авторските права в
+цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — DMCA) установи
+законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на
+книгите в електронен вид (както и на други данни). Европейският съюз въведе
+подобни ограничения с директива през 2001 г.</p>
+
+<p>
+През 2001 г. сенатор Холингс, който е спонсориран от компанията „Дисни“,
+предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов компютър да е снабден
+с инфраструктура, която да предотвратява копирането и която да не може да
+бъде заобиколена от потребителите. Това показва една дълготрайна тенденция
+— започвайки още с чипа Clipper<sup><a href="#TransNote5">5</a></sup> и
+други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското
+правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава
+възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората, които всъщност
+използват компютърните системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA
+(можете да мислите за него като закона „Consume But Don't Try Programming
+Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай да програмираш“).</p>
+<p>
+САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия (Free
+Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат същите правила във всички
+държави от западното полукълбо. FTAA е едно от т. нар. споразумения за
+„свободна търговия“, което всъщност е създадено, за да <a
+href="https://stallman.org/business-supremacy-treaties.html">даде на бизнеса
+по-голям контрол над демократичните правителства</a>. Налагането на закони
+като DMCA (ЗАПЦХ) е типично в този дух. FTAA бе ефективно отблъсната от
+Лула, президентът на Бразилия, който отхвърли изискването за ЗАПЦХ и други.</p>
+
+<p>
+Оттогава, САЩ са наложили подобни изисквания на страни като Австралия и
+Мексико чрез двустранни споразумения за „свободна търговия“, и на страни
+като Коста Рика чрез друг договор — CAFTA. Президентът на Еквадор Кореа
+отказа да подпише споразумение за „свободна търговия“ със САЩ, но чух, че
+Еквадор е приел нещо като ЗАПЦХ през 2003&nbsp;г.</p>
+</div>
+<div class="column-limit"></div>
+</li>
+
+<li>
+<div class="columns">
+<p>
+Идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще държат най-важните пароли на персоналните
+компютри и няма да ви ги дават, не бе предложена до 2002&nbsp;г.</p>
+
+<p>
+Защитниците на тази схема са ѝ дали имена като „доверено ползване на
+компютри“<sup><a href="#TransNote6">6</a></sup> (trusted computing) и
+„Palladium“. Ние я наричаме <a
+href="/philosophy/can-you-trust.html">„предателско ползване на
+компютри“</a>, защото същината е да се накара компютъра ви да се подчинява
+на компании вместо на вас. Това бе реализирано през 2007 г. като част от <a
+href="http://badvista.org">Уиндоус Виста</a> — очакваме и „Епъл“ да направят
+нещо подобно. В тази схема, производителят пази тайния код, но ФБР не биха
+имали проблем да се доберат до него.</p>
+
+<p>
+Това, което „Майкрософт“ пазят, не е точно парола в традиционния смисъл на
+думата — нито един потребител не я пише директно в терминал. По-скоро това
+е подпис и ключ за шифриране, който съответства на втори ключ, съхраняван
+във вашия компютър. Това предоставя на „Майкрософт“, и възможно всички уеб
+сайтове, които си кооперират с тях, неограничен контрол върху това какво
+потребителя може да прави със собствения си компютър.</p>
+
+<p>
+„Виста“ предоставя на „Майкрософт“ и допълнителна власт. Например,
+„Майкрософт“ насилствено може да инсталират актуализации на системата, и
+могат да наредят на всички машини с инсталирана „Виста“ да откажат да
+заредят определен драйвер за някакво устройство. Основната цел на
+множеството ограничения на „Виста“ е да наложи DRM („Цифрово управление на
+ограниченията“), което потребителите да не могат да избегнат. Заплахата от
+DRM е причината, поради която започнахме кампанията <a
+href="http://defectivebydesign.org">Defective by Design</a>.</p>
+</div>
+<div class="column-limit"></div>
+</li>
+
+<li>
+<div class="columns">
+<p>
+Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на
+Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички
+потребители. Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени,
+защото не могат да си позволят да се защитават в съда. Един доставчик —
+Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се поддаде на исканията
+и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи закона DMCA,
+който им даваше властта, която искаха.</p>
+
+<p>
+АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в
+полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер (Business
+Software Alliance — BSA). Днес BSA не са официално полицейско
+подразделение, но неофициално действат като такова. Като използват методи,
+които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават
+колегите и приятелите си. Кампания на BSA, целяща да всее страх и проведена
+в Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни заплахи, че хората, които
+споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите<sup><a
+href="#TransNote7">7</a></sup>.</p>
+</div>
+<div class="column-limit"></div>
+</li>
+
+<li>
+<div class="reduced-width">
+<p>
+Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е измислена.
+Например, компютър в един от университетите в района край Чикаго показва
+следното съобщение при свързване:</p>
+
+<blockquote><p>
+„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители.
+Действията на хора, които използват този компютър без необходимото
+упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат
+наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на
+наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или по
+време на поддръжка на системата действията и на упълномощените потребители
+могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва системата, изрично се
+съгласява с такова наблюдение и е информиран, че ако това наблюдение открие
+улики за възможна незаконна дейност или нарушаване на правилата на
+Университета, персоналът, обслужващ системата, може да предостави данните от
+наблюденията на администрацията на Университета и/или правоприлагащите
+органи.“
+</p></blockquote>
+
+<p>
+Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на
+САЩ<sup><a href="#TransNote8">8</a></sup>: притискай повечето хора
+предварително да се откажат от правата си по нея.</p>
+</div>
+</li>
+</ul>
+<div class="column-limit"></div>
+</div>
+</div>
+
+<h3 id="BadNews">Лоши новини</h3>
+
+<p>
+В <a href="#AuthorsNote">авторовата бележка</a> се разказва за борбата за
+правото да четеш, както и електронното наблюдение. Борбата започва сега, а
+ето и връзки към две статии, за технологии, които се разработват в момента,
+за да ви отнемат правото да четете.
+</p>
+
+<ul>
+<li><p><a
+href="http://www.zdnet.com/article/seybold-opens-chapter-on-digital-books">Електронното
+публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в електронен формат
+и проблемите с авторските права, които засягат правото да се чете копие.</p></li>
+
+<li><p><a
+href="http://news.microsoft.com/1999/08/30/microsoft-announces-new-software-for-reading-on-screen">Книги
+в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой може да чете книги и документи на
+един персонален компютър.</p></li>
+</ul>
+
+<div id="References">
+<h3>Препратки</h3>
+
+<ul>
+ <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната инфраструктура,
+интелектуалната собственост <cite>[<a
+href="/philosophy/not-ipr.html">sic</a>!]</cite> и националната
+информационна инфраструктура: Доклад на работната група за правата на
+интелектуална собственост [sic!] (1995).</li>
+
+ <li><a
+href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение
+на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела Самуелсън,
+сп. Wired, 1&nbsp;януари 1996&nbsp;г.</li>
+
+ <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>,
+Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31&nbsp;март 1996&nbsp;г.</li>
+
+ <li><a
+href="http://web.archive.org/web/20130508120533/http://www.interesting-people.org/archives/interesting-people/199611/msg00012.html">Обществени
+данни или частни данни</a>, Дейв Фарбър, в. „Вашингтон пост“, 4&nbsp;ноември
+1996&nbsp;г.</li>
+ <li><a
+href="https://web.archive.org/web/20151113122141/http://public-domain.org/">Обединение
+за обществено достояние</a><sup><a href="#TransNote9">9</a></sup> —
+организация, която се противопоставя и се опитва да намали прекомерното
+увеличаване на властта на авторското право и патентите.</li>
+</ul>
+</div>
+
+<hr class="thin" />
+<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a
+href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен
+софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote>
+
+<div class="translators-notes">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.-->
+<hr /><b>Бележки на преводача</b>:
+<ol>
+
+<li id="TransNote1">Тихо: голям кратер на Луната.</li>
+
+<li id="TransNote2">Такива ограничения имаше и в България преди 1989
+г. — достъпът до копирните машини се контролираше.</li>
+
+<li id="TransNote3">В Конституцията на САЩ се казва, че за да насърчи
+развитието на науката и полезните изкуства, Конгресът на САЩ може да
+въвежда за ограничено време изключителни права върху произведения и
+открития (раздел 8). Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по
+това време вече е изцяло променена.</li>
+
+<li id="TransNote4">Тази битка се води и в България. През 2006 г. КК
+„Труд“ атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат
+произведения на български класици като Елин Пелин. Една от първите
+библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители:
+bezmonitor.com. Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за
+предупреждаване.</li>
+
+<li id="TransNote5">Clipper: чип, който трябваше да се използва в
+устройствата за шифроване на глас. Част от дизайна му е предаването
+на ключа за шифроване на държавни агенции в САЩ, за да могат да
+подслушват разговорите.</li>
+
+<li id="TransNote6">В днешно време авторът на есето, Ричард Столман,
+използва термина „предателско ползване на компютри“ (treacherous
+computing). Причината за това е, че между притежателя/ползващия
+компютъра и самата машина няма доверие. Компютърът не се доверява на
+собственика си и не изпълнява команда зададена от него -— например
+„Копирай този файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на
+системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го
+предава.</li>
+
+<li id="TransNote7">В България една от кампаниите на BSA бе придружена
+с реклами: „Използването на нелицензиран софтуер върви в комплект с
+този хардуер“. Хардуерът представляваше комплект белезници.</li>
+
+<li id="TransNote8">Четвъртата поправка на конституцията на САЩ
+защитава срещу претърсвания, арести и задържане на имущество без
+изрично съдебно разпореждане или основателна причина да се предполага
+извършването на престъпление.</li>
+
+<li id="TransNote9">Обществено достояние (public domain) са творбите,
+чийто срок на покритие от авторски права е изтекъл. Такива са и
+творбите, чиито автори изрично са се отказали от авторските си
+права.</li>
+
+</ol></div>
+</div>
+
+<!-- for id="content", starts in the include above -->
+<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" -->
+<div id="footer">
+<div class="unprintable">
+
+<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a
+href="mailto:gnu@gnu.org">&lt;gnu@gnu.org&gt;</a>. Има и други начини за <a
+href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени
+хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a
+href="mailto:webmasters@gnu.org">&lt;webmasters@gnu.org&gt;</a>.</p>
+
+<p>
+<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph,
+ replace it with the translation of these two:
+
+ We work hard and do our best to provide accurate, good quality
+ translations. However, we are not exempt from imperfection.
+ Please send your comments and general suggestions in this regard
+ to <a href="mailto:web-translators@gnu.org">
+
+ &lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
+
+ <p>For information on coordinating and submitting translations of
+ our web pages, see <a
+ href="/server/standards/README.translations.html">Translations
+ README</a>. -->
+Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
+href="mailto:web-translators@gnu.org">&lt;web-translators@gnu.org&gt;</a>.</p>
+<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
+за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на
+тази статия.</p>
+</div>
+
+<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to
+ files generated as part of manuals) on the GNU web server should
+ be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this
+ without talking with the webmasters or licensing team first.
+ Please make sure the copyright date is consistent with the
+ document. For web pages, it is ok to list just the latest year the
+ document was modified, or published.
+ If you wish to list earlier years, that is ok too.
+ Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying
+ years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable
+ year, i.e., a year in which the document was published (including
+ being publicly visible on the web or in a revision control system).
+ There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers
+ Information document, www.gnu.org/prep/maintain. -->
+<p>Copyright &copy; 1996, 2002, 2007, 2009 Ричард Столман</p>
+
+<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a
+rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив
+Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p>
+
+<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" -->
+<div class="translators-credits">
+
+<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.-->
+<b>Превод</b>: Александър Шопов <a
+href="mailto:ash@contact.bg">&lt;ash@contact.bg&gt;</a>, 2006 г.</div>
+
+<p class="unprintable"><!-- timestamp start -->
+Последно обновяване:
+
+$Date: 2019/10/25 17:54:44 $
+
+<!-- timestamp end -->
+</p>
+</div>
+</div>
+</body>
+</html>