diff options
Diffstat (limited to 'talermerchantdemos/blog/articles/bg/open-source-misses-the-point.html')
| -rw-r--r-- | talermerchantdemos/blog/articles/bg/open-source-misses-the-point.html | 418 |
1 files changed, 418 insertions, 0 deletions
diff --git a/talermerchantdemos/blog/articles/bg/open-source-misses-the-point.html b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/open-source-misses-the-point.html new file mode 100644 index 0000000..1459d1d --- /dev/null +++ b/talermerchantdemos/blog/articles/bg/open-source-misses-the-point.html @@ -0,0 +1,418 @@ +<!--#set var="PO_FILE" + value='<a href="/philosophy/po/open-source-misses-the-point.bg.po"> + https://www.gnu.org/philosophy/po/open-source-misses-the-point.bg.po</a>' + --><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/open-source-misses-the-point.html" + --><!--#set var="DIFF_FILE" value="" + --><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-01-31" --> + +<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> +<!-- Parent-Version: 1.79 --> + +<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> +<title>Защо „oтвореният код“ пропуска най-важното за свободния софтуер - Проектът +GNU - Фондация за свободен софтуер</title> + +<!--#include virtual="/philosophy/po/open-source-misses-the-point.translist" --> +<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> +<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> +<h2>Защо отвореният код пропуска най-важното за свободния софтуер</h2> + +<p>от <strong>Ричард Столман</strong></p> + +<p>Когато наричаме даден софтуер „свободен“, имаме предвид, че той уважава <a +href="/philosophy/free-sw.html">съществените свободи на потребителите</a> — +свободата да го изпълняват, да го изучават и променят, както и да +разпространяват променени или непроменени копия. Това е въпрос на свобода, +не на цена, така че мислете за „свобода на словото“, а не за „безплатен +обяд“<sup><a href="#TransNote1">1</a></sup>.</p> + +<p>Тези свободи са жизненоважни. Те са съществени не просто заради +индивидуалните потребители, но и за обществото като цяло, защото поощряват +социална солидарност — споделяне и сътрудничество. Те стават все по-важни, +тъй като нашата култура и ежедневие все повече се цифровизират. В един свят +с цифрови звуци, изображения и думи, свободният софтуер с все по-голяма сила +се превръща в крайно необходим за свободата като общо понятие.</p> + +<p>Днес десетки милиони души по света използват свободен софтуер — училищата от +райони на Индия и Испания вече учат учениците си да използват свободната <a +href="/gnu/linux-and-gnu.html">операционна система GNU/Линукс</a>. Но +повечето от тези потребители никога не са чували за етичните причини, поради +които разработихме тази система и изградихме общността на свободния софтуер, +защото днес за тази система и общност по-често се говори като „отворен +код“. Приписват се и на различна философия, в която тези свободи почти не +се споменават.</p> + +<p>Движението за свободен софтуер се е борило за свободата на компютърните +потребители от 1983 г. насам. През 1984 г. започнахме разработката на +свободната операционна система GNU, за да можем да избегнем несвободните +операционни системи, които отнемат свободата на потребителите си. През +80-те години разработихме повечето от съществените компоненти на системата и +създадохме <a href="/licenses/gpl.html">GNU General Public License</a> (GNU +GPL), под който да ги издадем — лиценз, създаден точно за да защитава +свободата на всички потребители на дадена програма.</p> + +<p>Не всички потребители и разработчици на свободен софтуер бяха съгласни с +целите на Движението за свободен софтуер. През 1998 г., част от общността +на свободния софтуер се отцепи и започна кампания в името на „отворения +код“. Първоначално терминът бе предложен, за да се избегне евентуално +погрешно тълкуване на термина „свободен софтуер“, но скоро бе обвързан с +философски възгледи, твърде различни от тези на Движението за свободен +софтуер.</p> + +<p>Някои от привържениците на отворения код смятаха термина за „маркетингова +кампания за свободен софтуер“, която да привлича хора с позиции в бизнеса +чрез изтъкване на практическите ползи, като същевременно се премълчават +идеите за „добро“ и „лошо“, които те не биха искали да чуят. Други +привърженици решително отхвърлиха етичните и социални ценности на Движението +за свободен софтуер. Каквито и да са били възгледите им, при воденето на +кампания за отворен код те нито са цитирали, нито заставали зад тези +ценности. Терминът „отворен код“ бързо се обвърза с идеи и аргументи, +базирани само на практически ценности, като писането или притежаването на +мощен и надежден софтуер. Повечето от поддръжниците на отворения код още +оттогава имат това предвид и правят същата асоциация.</p> + +<p>Почти всеки софтуер с отворен код е свободен софтуер. Двете понятия описват +почти една и съща категория софтуер, но те стоят зад възгледи, базирани на +коренно различни в основата си ценности. Отвореният код е методика за +разработка; свободният софтуер е социално движение. За Движението за +свободен софтуер, свободният софтуер е етически императив, защото само +свободният софтуер зачита свободата на потребителите. За разлика от него, +философията на отворения код разглежда въпросите в светлината на правенето +на „по-добър“ софтуер — само от практическа гледна точка. В нея се твърди, +че несвободният софтуер е лошо, но приемливо решение за определената +практическа задача.</p> + +<p>За Движението за свободен софтуер, обаче, несвободният софтуер е социален +проблем и решението е да спре употребата му, да се мигрира към свободен +софтуер.</p> + +<p>„Свободен софтуер“, софтуер с „отворен код“. Ако това е един и същ софтуер, +има ли значение какво име използвате? Да, защото различните думи въплъщават +различни идеи. Докато една свободна програма под каквото и да е име би ви +предоставила същата свобода днес, затвърждаването на свободата в дългосрочен +план зависи преди всичко от това — хората да се научат да ценят свободата. +Ако искате да ни помогнете да направим това, крайно необходимо е да говорите +за „свободен софтуер“.</p> + +<p>Ние в Движението за свободен софтуер не мислим за лагера на софтуера с +отворен код като за враг — врагът е собственическия софтуер. Но искаме +хората да знаят, че държим на свободата, така че не приемаме да бъдем +идентифицирани погрешно като поддръжници на „отворения код“.</p> + +<h3>Широко разпространено погрешно тълкуване на „свободен софтуер“ и „отворен +код“</h3> + +<p>Терминът „свободен софтуер“ има склонност да се разбира погрешно<sup><a +href="#TransNote2">2</a></sup> си. На английски език терминът може да значи +„софтуер, с който може да се сдобиете на нулева цена“, а може да значи и +„софтуер, който предоставя на потребителя определени свободи“, което +всъщност е желаното значение. Ние адресираме проблема, като публикуваме +дефиницията за свободен софтуер, и като казваме „Мислете за «свобода на +словото», не за «безплатен обяд»“. Това не е идеално решение и не може да +елиминира проблема напълно. Би било по-добре да има недвусмислен термин, +ако той нямаше други проблеми.</p> + +<p>За съжаление всички алтернативи на английски език имат свои проблеми. +Разглеждали сме много варианти, които хората са предлагали, но нито един не +е истински „правилен“, за да бъде предпочетен вместо термина „свободен +софтуер“. (Например, в някои случаи думата „libre“ на френски и испански +език е подходяща, но тя не говори нищо на хората от Индия.) Всяка +предложена алтернатива на „свободен софтуер“ има подобен семантичен проблем, +в това число и „софтуер с отворен код“.</p> + +<p><a href="https://opensource.org/osd">Официалната дефиниция за „софтуер с +отворен код“</a> (която е публикувана от Инициативата за отворен код и е +твърде дълга, за да я включим тук), произхожда непряко от нашите критерии за +свободен софтуер. Не е същата, по-хлабава е в някои отношения — +поддръжниците на отворения код са приели някои лицензи, които ние считаме за +недопустимо ограничаващи потребителите. Въпреки това, на практика тя е +доста близка до нашата дефиниция.</p> + +<p>Но очевидното значение на израза „софтуер с отворен код“ е „може да +погледнете изходния код“ и повечето хора изглежда мислят, че това е +значението. Този критерий е много по-слаб от дефиницията за свободния +софтуер, също и по-слаб от официалната дефиниция за отворен код. Това +определение включва много програми, които не са нито свободен софтуер, нито +софтуер с отворен код.</p> + +<p>Тъй като очевидното значение на „отворен код“ не е значението, което +поддръжниците му имат предвид, налице е факта, че повечето хора разбират +погрешно понятието. Според писателя Нийл Стивънсън „Линукс е софтуер с +отворен код, което просто означава, че всеки може да се сдобие с копия на +файловете с изходния код“. Не мисля, че той нарочно е решил да отхвърли или +обори официалната дефиниция. Според мен той просто е приложил конвенциите +на английския език, за да си обясни термина. <a +href="https://web.archive.org/web/20001011193422/http://da.state.ks.us/ITEC/TechArchPt6ver80.pdf">Щатът +Канзас</a> е публикувал подобно определение: „Използване на софтуер с +отворен код (СОК). СОК е софтуер, чийто изходен код е безплатен и публично +достъпен, въпреки че специфичните лицензионни споразумения варират в +зависимост от това какво е позволено да се прави с този код.“</p> + +<p><i>„Ню Йорк Таймс“</i> <a +href="http://www.nytimes.com/external/gigaom/2009/02/07/07gigaom-the-brave-new-world-of-open-source-game-design-37415.html">публикуват +статия, която извращава термина</a> да означава тестване на „бета“ версии от +потребителите — позволяването на някои потребители да пробват ранна версия +на програмата и да осигурят поверителна обратна връзка. Това се практикува +от разработчиците на собственически софтуер вече десетилетия.</p> + +<p>Поддръжниците на кампанията за софтуер с отворен код се опитват да разрешат +проблема, посочвайки тяхната официална дефиниция, но този корективен подход +не е толкова ефективен, колкото нашия. Терминът „свободен софтуер“ има две +естествени значения, едното от които е желаното. Човек, който е схванал +идеята за „свобода на словото, а не безплатен обяд“ никога няма да го +възприеме по погрешния начин. Но терминът „отворен код“ има само едно +естествено значение, което е различно от желаното от поддръжниците на +кампанията. Няма кратък и ясен начин да се обясни официалното му значение. +Това води до задълбочаване на объркването.</p> + +<p>Друго недоразумение на „отворен код“ е идеята, че означава „да не се ползва +GNU GPL“. Изглежда това съпровожда друго погрешно разбиране, че „свободен +софтуер“, означава „софтуер под GPL“. Те са еднакво погрешни, понеже GNU +GPL е приет като лиценз за софтуер с отворен код, както и повечето от +лицензите за отворен код отговарят на изиксванията за лицензи за свободен +софтуер.</p> + +<h3>Различните ценности могат да доведат до почти едни и същи изводи…но +не винаги</h3> + +<p>През 60-те години радикални групи си издействаха репутацията на +фракционисти. Някои организации се разделяха поради различия относно +подробности за стратегиите и впоследствие двете дъщерни групи се отнасяха +един с друг като с врагове, въпреки сходните основни цели и ценности. +Десните често правеха това и критикуваха цялото ляво пространство за тази +практика.</p> + +<p>Някои се опитват да очернят Движението за свободен софтуер, като сравняват +нашите различия с лагера на отворения код с различията на онези радикални +групи. Ситуацията е точно обратната. Ние имаме различия с лагера на +отворения код относно основните цели и ценности, но техните и нашите +възгледи в много случаи водят до едно и също поведение на практика, като +разработката на свободен софтуер.</p> + +<p>В резултат на това, хора от Движението за свободен софтуер и от лагера на +отворения код работят заедно по практически проекти като разработка на +софтуер. Забележително е, че толкова различни философски възгледи могат +толкова често да мотивират различни хора да участват в едни и същи проекти. +Въпреки това, има ситуации, където тези различни в основата си възгледи +водят до много различни действия.</p> + +<p>Идеята на отворения код е, че като се позволява на потребителите да променят +и разпространяват софтуера, това ще го направи по-мощен и по-надежден. Но +това не винаги е гарантирано. Разработчиците на собственически софтуер не +винаги са некомпетентни. Понякога те разработват програма, която е мощна и +надеждна, дори и да не зачита свободата на потребителите. Активисти на +Движението за свободен софтуер и ентусиасти на отворения код ще реагират +коренно различно на това.</p> + +<p>Един същински ентусиаст на отворения код, който изобщо не е повлиян от +идеалите на свободния софтуер, би казал: „Изненадан съм, че сте успели да +направите програмата да работи така добре, без да използвате нашия модел за +разработка. Но сте го направили. Как мога да се сдобия с копие?“ Такова +отношение би било в полза на схеми, които отнемат свободата ни и водят до +пълната ѝ загуба.</p> + +<p>Активистът на Движението за свободен софтуер би казал: „Вашата програма е +много привлекателна, но аз ценя свободата си повече. Така че отхвърлям +прогамата ви. Вместо това ще поддържам проект за разработката на свободен +заместител.“ Ако ценим свободата си, може да я поддържаме и защитаваме.</p> + +<h3>Мощният, надежден софтуер може да бъде лошо нещо</h3> + +<p>Идеята, че искаме софтуерът да е мощен и надежден, следва от +предположението, че софтуера би трябвало да служи на потребителите. Ако е +мощен и надежден, той им служи по-добре.</p> + +<p>Но може да се каже, че софтуерът служи на потребителите, само ако зачита +тяхната свобода. Ами ако софтуерът е проектиран, за да слага окови на +потребителите? Тогава мощността означава, че оковите са още по-здрави и +стегнати, а надеждността просто означава, че е по-трудно те да бъдат +премахнати. Злонамерени функционалности като шпиониране на потребителите, +ограничаването им, задни врати и принудителна актуализация са често срещани +сред собственическия софтуер, и някои от поддръжниците на отворения код +искат да ги реализират и в софтуер с отворен код.</p> + +<p>Под натиска на филмови и звукозаписни компании, софтуерът все по-често се +проектира специално за да ограничава правата на ползващите го. Тази +злонамерена технология е позната като „цифрово управление на ограниченията“ +(DRM) (вижте <a +href="http://defectivebydesign.org/">DefectiveByDesign.org</a>), и по дух е +антитезата на свободата, която свободния софтуер се стреми да осигури. И не +само по дух — понеже целта на DRM е да погази свободата ви, разработчиците +на DRM се опитват да направят трудно, невъзможно и дори незаконно за вас да +променяте софтуера, който реализира DRM.</p> + +<p>Въпреки това някои поддръжници на отворения код предложиха софтуер с „DRM с +отворен код“. Идеята им е, че чрез публикуването на изходния код на +програмите, създадени да ограничават достъпа ви до шифрирани носители, и +позволявайки на другите да го променят, те ще могат да създадат по-мощен и +надежден софтуер за ограничаването на потребители като вас. После софтуерът +би бил предоставен на вас в устройства, които не ви позволяват да го +променяте.</p> + +<p>Този софтуер може и да е с отворен код и да се използва модела за разработка +на отворения код, но той няма да бъде свободен софтуер, понеже няма да +зачита свободата на потребителите, които в действителност го използват. Ако +моделът за разработка на отворения код успее да направи този софтуер +по-мощен и надежден в ограничаването ви, това ще го превърне в още по-лош.</p> + +<h3>Страх от свободата</h3> + +<p>Основната първоначална мотивация на тези, които отцепват лагера на отворения +код от Движението за свободен софтуер бе, че етичните идеи на „свободен +софтуер“ карат някои хора да се чувстват неловко. Вярно е — повдигането на +етични въпроси като този за свободата, говоренето за отговорности, както и +за удобство, значи да се подканват хората да се замислят за неща, които те +навярно биха предпочели да пренебрегнат — например дали поведението им е +етично. Това може да предизвика неудобство и смущение, и някои хора просто +биха отхвърлили идеята. Но от това не следва, че би трябвало да спрем да +говорим за тях.</p> + +<p>Само че точно това са решили да направят предводителите на отворения код. +Открили са, че ако си мълчат за етиката и свободата, и говорят само за +бързите практически ползи на даден свободен софтуер, те биха могли да +„продадат“ софтуера по-ефективно на определени потребители, особено от +средите на бизнеса.</p> + +<p>Този подход се оказа ефективен, по свой собствен начин. Реториката на +отворения код е убедила много хора и бизнес потребители да използват и дори +да разработват свободен софтуер. Това е разширило нашата общност, но само +повърхностно, на практическо ниво. Философията на отворения код с нейните +чисто практически ценности възпрепятства разбирането на дълбоките идеи на +свободния софтуер — тя води много хора в нашата общност, но не ги учи как да +я защитават. Това е добре само по себе си, но не е достатъчно, за да си +осигурим свободата. Привличането на потребители към свободния софтуер ги +отвежда само до част от пътя да станат защитници на собствената си свобода.</p> + +<p>Рано или късно тези потребители ще бъдат поканени да се прехвърлят на +собственически софтуер заради някакво практическо преимущество. Безброй +компании се стремят да предложат такова изкушение, някои дори предлагат +безплатни копия. Защо биха отказали потребителите? Само ако те са научили +да оценяват свободата, която свободният софтуер им предоставя, да оценяват +свободата сама по себе си, вместо техническото и практическо удобство на +даден свободен софтуер. За да разпространяваме тази идея, трябва да говорим +за свободата. Определена доза от подхода „да си мълчим“ към бизнеса може да +бъде полезна за общността, но е опасно ако стане толкова често срещан, че +любовта към свободата да изглежда като ексцентричност.</p> + +<p>Точно в такава опасна ситуация се намираме в момента. Повечето хора, +свързвани със свободния софтуер, особено дистрибуторите, говорят малко за +свободата — обикновено защото се стремят да са „по-приемливи за бизнеса“. +Почти всички дистрибуции на операционната система GNU/Линукс добавят +собственически пакети към основната свободна система, и подканват +потребителите да разглеждат това като преимущество, вместо като недостатък.</p> + +<p>Добавеният собственически софтуер и частично несвободните дистрибуции на +GNU/Линукс намират плодотворна почва, защото по-голямата част от нашата +общност не изисква софтуера да е свободен. Това не е случайно. Повечето +потребители на GNU/Линукс са се запознали със системата чрез обсъждания за +„отворен код“, където не се говори, че свободата е цел. Практиките, които +не поддържат свободата и думите, които не говорят за свободата, вървят ръка +за ръка — всяка насърчава другата. За да превъзмогнем тази тенденция, е +нужно да говорим повече, а не по-малко за свободата.</p> + +<h3>Заключение</h3> + +<p>Докато застъпниците на отворения код привличат нови потребители в нашата +общност, ние, активистите на свободния софтуер, трябва да работим дори +по-усърдно, за да повдигнем въпроса за свободата на вниманието на тези нови +потребители. Трябва да казваме „Това е свободен софтуер и ви предоставя +свобода!“ повече и по-гръмко от когато и да е. Всеки път, когато вие +казвате „свободен софтуер“ вместо „софтуер с отворен код“, вие помагате на +нашето начинание.</p> + +<h4>Бележки</h4> + +<!-- The article is incomplete (#793776) as of 21st January 2013. +<p> + +Joe Barr's article, +<a href="http://www.itworld.com/LWD010523vcontrol4">“Live and +let license,”</a> gives his perspective on this issue.</p> +--> +<p> +<a +href="http://ocw.mit.edu/courses/sloan-school-of-management/15-352-managing-innovation-emerging-trends-spring-2005/readings/lakhaniwolf.pdf"> +Докладът за мотивацията на разработчиците на свободен софтуер</a> от Лахани +и Улф твърди, че значителна част от тях са мотивирани от възгледа, че +софтуерът трябва да е свободен. Това е въпреки факта, че те са изследвали +разработчици от SourceForge, сайт, който не поддържа възгледа, че това е +етичен въпрос.</p> + +<div class="translators-notes"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> +<b>Бележки на преводача</b>: +<ol> +<li id="TransNote1">В оригинал „free speech, not free beer“ (англ.) — +двете различни значения изпъкват ясно в този израз. На англ. език +изразът често се използва от представителите на Движението за свободен +софтуер, за да се артикулират тези две значения и да се посочи +желаното от тях — свободен, а не безплатен.</li> + +<li id="TransNote2">Английската дума „free“ е многозначна. На +български тя може да се предава като свободен, но и като безплатен. +За щастие, в българския език това двусмислие не съществува.</li> + +<li id="TransNote3">На английски език „Live and let license“, закачка +с известната песен „Live and let die“ на Пол Макартни и „Уингс“.</li> +</ol></div> +</div> + +<!-- for id="content", starts in the include above --> +<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> +<div id="footer"> +<div class="unprintable"> + +<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a +href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a +href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени +хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a +href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> + +<p> + +<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, + replace it with the translation of these two: + + We work hard and do our best to provide accurate, good quality + translations. However, we are not exempt from imperfection. + Please send your comments and general suggestions in this regard + to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> + + <web-translators@gnu.org></a>.</p> + + <p>For information on coordinating and submitting translations of + our web pages, see <a + href="/server/standards/README.translations.html">Translations + README</a>. --> +Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a +href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> +<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията +за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на +тази статия.</p> +</div> + +<p>Copyright © 2007 Ричард Столман</p> + +<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a +rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив +Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> + +<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> +<div class="translators-credits"> + +<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> +<b>Превод</b>: Явор Доганов <a +href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2007, 2009 г.</div> + +<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> +Последно обновяване: + +$Date: 2017/03/24 12:24:01 $ + +<!-- timestamp end --> +</p> +</div> +</div> +</body> +</html> |